Изводите, които се набиват на очи. Всички процеси, в които Западът и Изтокът се сблъскват, срещат и се налага на воюват или да преговарят, показват, че липсва съответствие в развитието на менталните и когнитивните качества между двете половини. Както и морални категории – честност, правдивост, отговорност, вярност. Всички преговори, които Изтокът води със Запада, са неприложими, неверни, неживи като резултат. Това се дължи на разликата в характера на двете системи. В несъответствието между двете системи в разбирането и прилагането на живота. Прословутата американска „честна дума“, която беше главен пункт на Американката мечта, отдавна не съществува, а в момента при Тръмп е пълното и погребение. Например, преговорите между Русия и САЩ за Украйна не доведоха до абсолютно никакъв резултат. Същото ще бъде и при преговори за Иран, а също и при преговори между Русия и ЕС. Причината е в моралното и ментално, а и духовно, разминаване между тези две течения, между тези цивилизационни бряга. Всички усилия, които Русия хвърли до момента по Украйна на дипломатическото поле са безплодни, защото Западът не може и не иска да живее в разбирателство и честност. Това изтощи Русия и лично Путин, извън всяко съмнение. Оттук насетне започват реакциите, че той бил за пенсия, че бил се провалиш и т.н. Аз посочих причината за този резултат. Причината не е неспособността на Путин, а неспособността на Запада да приема и разбира. Когнитивна е причината!
Още едно доказателство за тезата ми е фактът, че дори военна загуба Западът отказва да приеме и продължава да воюва. Такова нещо не беше виждал светът – Да си загубил война и да продължаваш да я водиш! Значи Западът е развил липса на чувствителност. Абсолютно никакви разговори и преговори по този начин нямат смисъл! Всичко говорено, договорено и преживявано на бойното или на икономическото бойно поле не може да влезе в живота, нито да се случи, защото Западът саботира самия живот. А доказателство за това е извършваното от Израел и неспособността на цялата световна общност да го спре! Там нито разговори помагат, нито преговори, нито бой. Не знам дали живеем в времена на промяна, но съм сигурна, че живеем във времена на тотални абсурди.
Още един пример. Двойката Мисис и мистър Смит, Уиткоф и Кушнър, които преговарят за САЩ по всички теми в света, не са постигнали нито едно положително приложение, освен надебеляване на банковите им сметки. Никакъв смисъл няма до момента от работата им! Това означава, че светът преживява криза на цивилизационния начин на живот и разбиране на света преди всичко. Как ще живеят две системи, които говорят различни езици и разбират живота по коренно противоположен начин? Невъзможно.
Всички тези изводи намерих при проучване на завършилата среща Путин – Си. В която нямаше нито едно ново нещо, само задълбочаване на развиващи се и досега неща. Няма военен договор. Ако Си Дзинпин това е имал предвид на Нова година, декларацията за обявяване на многополярен свят, значи това е единствената новина от Пекин. Защото Русия и Китай, Путин и Си, нищо повече не могат да направят в диалога си със Запада! Аз мисля, че и тези, които ще ги заместят, няма да имат други резултати. И пресичам веднага версията, че война между Изтока и Запада ще промени цивилизационната пропаст. Западът сега воюва и не признава, че е загубил! Нито в Украйна, нито в Иран. Нещо повече, Западът воюва без никакво смущение и чувство за грях. Нито убийствата, нито насилието, нито ограбването предизвикват състояние на смущение у Запада. Липсва не само разум, но и чувства. Перефразирам Джейн Остин – Западът е Без разум и чувства. Дори война няма да оправи нещата. Дори ядрена война, защото при такава няма да има живот изобщо. Решението е не просто смяна на елитите у Запада, не. Тук предстои много дълъг и задълбочен разсъдъчен процес как може светът да продължи при тази истина. Многополярен свят е първата форма, която се явява за разграничение от гниещия труп на Запада. Това ще бъде опит Изтокът да изолира себе си от Запада и аз мисля, че в Китай и Русия отлично разбират това. Разбират го и в Иран. И дотам. Всички други части на света все още не са достигнали до това разбиране, а в Европа е почти невъзможно да се прокара тази мисъл.
Анастасия Гешева
Коментирай първи