Автор: Оливие Берюйе, ÉLUCID

Доналд Тръмп е едва началото на упадъка на Америка. Тръмп е победен в историята, дори когато хвърля бомби върху Иран или Нигерия, или някоя друга страна. Вместо “Тръмп – господар на света”, аз виждам Тръмп – продукт на разпадащото се американско общество, неморален, неефективен, непредсказуем, като американското общество, лош играч на покер, слаб играч, победен в историята. Мисля, че той ще ускори залеза на империята с десетина години, докато продължава да лудува. Но този тип делириум, този тип фигура може да се появи само в определен тип общество – общество в разпад, американското общество. И това, което трябва добре да се разбере и което ще бъде много важно за нас, за да ни защити, всъщност е, че фундаменталният проблем не е Тръмп, а Америка. Тръмп е творение на Америка, казва Еманюел Тод, френски антрополог, демограф и историк, автор на „След империята“ (« Après l’empire », 2002), „Къде сме сега?“ (« Où en sommes-nous ? », 2027) и „Поражението на Запада“ (2024). В това интервю той предлага рационален анализ на историческия момент, който преживяваме. За него не „светът“ се колебае, а западният ред и елитите, които са се възползвали от него и които твърде късно откриват, че центърът на тежестта се е изместил. Той поставя Китай в центъра на индустриалната реалност, описва Америка като губеща контрол, а Европа като зависима и сляпа. Украйна, Гренландия, Венецуела, Иран: преглед на всичко, за да се разбере смисълът на случващото се. С оригинални графики от Élucid и откровени анализи от Оливие Беруйе, Еманюел Тод предлага впечатляващ и важен синтез на световната икономическа и геополитическа реалност, за да се разбере и предвиди бъдещето.

ВИЖ ВИДЕОТО:

31 януари 2026 г.

– Добър ден, Еманюел Тод!

– Добър ден!

– Много съм щастлив да те посрещна в YouTube канала на медията ÉLUCID, на която ти си редовен хроникьор, за което ти благодаря!

– Радвам се да дойда, донякъде тук се чувствам като у дома си.

– В суматохата и почти лудостта на днешното напрежение между съюзниците около Гренландия, не е зле малко да се отдалечим, защото отдалечаването е тъкмо твоята област, Еманюел, защото ти, наред с другото, си историк от школата “Анали”. Като начало бих искал да те попитам как един историк на дълговременността преминава и анализира една кратковременна криза?

– Първо, като не приемам краткотрайността твърде сериозно, т.е. придържам се към основата. Ще разгледаме определени събития от първата година на президентството на Тръмп, но първото нещо, което трябва да направим, е да не забравяме основата, а основата е поражението на САЩ, което вече анализирах в “Поражението на Запада”. Това поражение, което е налице и в известен смисъл е окончателно, ще бъде рамката на действието през последната година. Мисля, че това поражение има две измерения. Първото измерение е поражението срещу Русия, т.е. американците разбраха в определен стадий, че нямат военнопромишлените средства, за да поддържат достатъчно украинския национализъм, и разбраха, че няма да успеят срещу Русия. Срещу това можем да поставим факта, че руснаците разбраха, че ще спечелят, че имат средствата за това, че устояха на военния натиск и на западните санкции. Знаем какво ще направят руснаците, това вече не е неизвестно. Те вече нямат никакво доверие на западняците, така че не трябва да спираме до това, което казват. От доста време казвам, че за да бъдат спокойни, за да завършат военното усилие, което им струва скъпо, руснаците ще стигнат до Днепър и ще превземат Одеса, защото Севастопол трябва да бъде защитен от морски и други дронове, които идват от Одеса, след което ще спрат и няма да нахлуват в Европа, защото това изобщо не ги интересува. Тоест това е област, в която няма неизвестни. Това е общата рамка. Тя ми позволява да кажа, че дебатите за преговорите и т.н. са просто театър, това е театрално измерение.

Вторият структурен елемент, който все повече се налага, е китайската икономическа мощ, т.е. превъзходството на производството на Китай над САЩ беше постигнато по време на войната, което позволи руската победа, тъй като Русия напълно се опира на Китай, на второ място на Индия, но има ситуация на китайско господство, която беше налице в началото, но хората не видяха.

– Да и, за да покажем подема на Китай, подготвихме с много труд няколко графики. На тази виждаме пазарните дялове в световното търговско корабостроене на граждански кораби през 2024 г. Какво ти внушава това?

– Внушава ми нещо, което надхвърля Китай. Виждаме, че тримата големи корабостроители са Китай с 55% от световния пазар, следван от Южна Корея с 28% и Япония с 13%. Всъщност това говори за източноазиатски център – тази диаграма е изумителна, когато виждаме останалия свят.

– Това означава, че 95% от корабите днес са построени в тези страни. Остават само 5% кораби, построени другаде по света.

– Глобализацията преобразява мореплаването. Империите са морски структури. Мисля, че делът на САЩ трябва да е 0,1% или нещо такова.

– 0,04%.

– Пардон, както всички останали, надценявам САЩ.

– Надценяваме ги, защото допреди няколко години, около 2015 г. те имаха производство, което беше слабо, но не е несъществуващо. Виждаме, че за десетина години са намалили близо десет пъти производството си. Това е впечатляващо.

– Да, това е кривата, която показва, че низходящата тенденция на американската икономика се е ускорила през последните десет години. Това е важното.

– Друг пример, който ни се стори изключително интересен, е какво се случва с електронните чипове, които, в крайна сметка, са емблемата на наближаваща половина на този ХХI век, тъй като виждаме, че компютрите, изкуственият интелект, социалните мрежи ще бъдат в основата на мощта и технологичния напредък. Ето производството на електронни чипове през 2024 г.

– Както при корабостроенето, откриваме смазващо превъзходство на Източна Азия. Дяловете не са точно същите, господството на Китай е по-малко – 37%, 16% за Тайван, 12% за Южна Корея, Сингапур – 11%, Малайзия не е далеч и има голяма китайска общност. Бих казал, че отново откриваме център на производството на модерност в Източна Азия и, разбира се, САЩ, както обикновено, не представляват абсолютно нищо.

– 5% спрямо това, което са представлявали в миналото. От 2000 г. има силно увеличение на производството на електронни чипове. Но ако останалата част от Азия остава стабилна, сме поразени от сриването на западния блок – САЩ плюс Европа, които произвеждаха 40% от чиповете на планетата през 2000 г., преди 25 години, днес произвеждат едва 10%. За сметка на това, Китай произвеждаше малко под 10%, а днес заедно с Тайван произвеждат над 50%.

От последните година-две има скок на износа на Тайван, който е в центъра на производството на много специални чипове за изкуствения интелект, за които имат колосален пазарен дял – почти 50%, както виждаме на тази графика. Голяма част от тайванския износ се е повишил значително, но до голяма степен към САЩ, т.е. в момента те помагат на Съединените щати да се развиват и в тази област.

– Това е много важна характеристика на това, което трябва да наречем “Американската империя”, която други наричат западния свят, и тя е, че съществуващите все още производствени сили са се изместили към границите на империята. Тоест Тайван е граница на империята. Южна Корея, Япония са граница на империята.

Ако вземем за пример металорежещите машини и инструменти, които използвах в “Поражението на Запада”, също ще видим превъзходството на Китай, значението на Япония, на германския свят. Отново се появява част от Европа, но виждаме, че важна промишлена или технологична дейност се е преместила далеч от центъра на империята, далеч от САЩ. Това подсказва, че в крайна сметка, САЩ не могат да се лишат от своята империя. Тоест те са пленници по един много конкретен, много материален начин за производството.

– Интересно е да видим какви са пазарните дялове на тези три доста централни страни, каквито са Тайван, Япония и Южна Корея в износа към САЩ (в синьо) и Китай (в червено). Какво говори това според теб?

– Току-що поставих Тайван, Япония и Южна Корея във външната част на Американската империя. Но е интересно да видим как тази външна част на Американската империя взаимодейства с външния свят, в случая това е Китай. Виждаме, че 36% от износа на Тайван отива в САЩ и само 25% в Китай.

– Това е ситуацията в края на 2025 г. Допреди две години Китай беше повече.

– Да, но е много интересно да видим, че страни като Япония, които фактически са контролирани или в които има много важни американски бази, вече търгуват повече с Китай, отколкото със САЩ. 24% от външната търговия на Япония е с Китай, само 17% към САЩ. При Южна Корея е почти същото – съответно 23 и 16%. Това означава, че тази външна част на империята в Азия е донякъде под американски контрол и освен това привлича не само Китай. Това, което усещам като антрополог, е обща култура, която води до много специфична и интензивна индустриализация, която изглежда много положителна, но ако вземем други аспекти на обществения живот, ще изглежда много негативна, защото това са също региони с много ниска плодовотист. В Япония е 1,3 деца на една жена, в Китай – 1,1, а Южна Корея е световен лидер по ниска плодовитост – 0,75 деца на една жена. Следователно се формира източноазиатски културен блок, който вече се изплъзва на империята.

– За да завършим това въведение, можем да погледнем тази цветна графика, която показва какъв е делът на САЩ в износа на много страни в различни региони на планетата през 2024 г., т.е. все още по времето на Джо Байдън преди политиката на търговски войни на Доналд Тръмп, за които ще говорим много повече по-късно в предаването. Как анализираш това?

– Това е много важно, тъй като една част от дейността на Тръмп е да заплашва всички с търговски мита, за да се разбере потенциалния ефект на тарифите, неуспеха на тези търговски заплахи и превръщането на тези търговски заплахи в политическо-военни заплахи. Има страни, които изглеждат непреодолимо срастнати със САЩ – това са Мексико и Канада, на юг и на север, които са свързани изцяло с американската икономика. Въпреки смелостта на Карни, който говори за нова реалност за средните нации, подчинени на волята, на изедничеството на други нации, не е много ясно как Канада би могла да се отдели от САЩ чрез търговски споразумения с Китай. Виждаме мястото на някои латиноамерикански страни, като Венецуела и Колумбия, които са много зависими. Виждаме малко изненадващата и нова зависимост на Виетнам, Тайван. Няма да цитираме всички страни, но за страна като Бразилия износът в САЩ е само 12%, за Италия е само 11%, за Германия – 10%. Много важен капитал за Китай – 10%, т.е. в навечерието на кризата Китай не е зависел от САЩ и американският капацитет за търговски заплахи към Китай е изключително слаб. За Франция е 8%, това е много малко. Всъщност за Европейския съюз е само 8%. Това ни кара да се запитаме за смисъла на европейските страхове, които според мен са много преувеличени и не са свързани изцяло с търговските проблеми. Но това, което показва всъщност тази графика, е, че в момента, в който започва кризата, в момента, в който Тръмп идва, за да управлява поражението на САЩ, Съединените щати вече не са икономическият център на света. Те произвеждат резервната валута, чиято роля намалява непрекъснато и ускорено, но САЩ вече не са икономическият център на света.

– Виждаме, че няколко графики казват много за това, което се случва.

– Да, те не са случайни. Изработихме ги заедно и тук е истината за моята връзка с Élucid. Не просто идвам често, това дори не е обща работа, а принадлежност към обща интелектуална култура, т.е. вяра в реалността на фактите, факти, които трябва да бъдат закрепени в статистиката, разбиране на реалността, което трябва да се опира върху съвместните изследования. И да, тези графики са много добри.

– Благодаря! Тези графики наистина изискваха много работа. Щастливи сме да ги разпространяваме безплатно, но това наистина са оригинални графики, няма да ги намерите другаде на френски и дори на английски.

Ти говориш за европейските страхове, но виждаме, че сега наистина има много напрежение в този – не знам как да го нарека – скеч, трагикомедия, театрална пиеса около Гренландия. Цялото това напрежение между съюзници изглеждаше невъобразимо допреди година. Какво става?

– За да разбера какво става, се потопих в последното голямо рухване, което беше рухването на комунизма. Рухването на комунизма беше следствие от шока на реалността върху способността на руснаците да се изправят срещу американската военна конкуренция, блокирането на съветската икономика. Русия, Съветският съюз затънаха в нещо, което не беше просто технически и икономически проблем, а крах на тяхната система от вярвания. Комунизмът се беше превърнал в религия. Имаше хора, които не вярваха, но това беше социалната, идеологическата основа, а крахът на комунизма беше крах на вярата. Когато рухне вярата, която организира живота на едно общество, хората, главните действащи лица са изгубени. Така че руснаците бяха изгубени, съветските ръководители бяха изгубени, всички бяха изгубени в различна степен. Мисля, че използвайки отново тези концепти, можем да анализираме какво се случва днес. Чувството за изгубване е очевидно. Когато включиш телевизора, който излъчва глупости, тълкува всичко погрешно, когато видиш поведението на лидерите, вече не знаеш накъде да се обърнеш.  Мисля, че ако приемем принципа, че САЩ и Западът вече понасят шока от реалността и идеологията на тези западни общества рухва сега, както рухна комунизмът, можем донякъде да разберем какво се случва. Тоест ще има елементи на рационалност, а освен това ще има елементи на ирационална паника, когато действително стигнем до Тръмп, който иска Гренландия, която вече фактически контролира. Това е ирационална паника и мисля, че това е нормалното състояние на умовете в свят, чиято фундаментална вяра рухва в момента.

– И каква е тази вяра?

– Това е противоположната вяра на комунизма. При комунизма беше “държавата е всичко”, държавата организираше обществото. А нашата вяра беше неолиберализмът. Това е “държавата е нищо, индивидът е всичко, пазарът е всичко, валутата е всичко, централните банки трябва да бъдат независими, търговията трябва да бъде свободна, трябва да господства свободната търговия”. Това е икономическото ядро на вярата. Имаше и извъникономически елементи във вярата на Запада, някои от които бяха добри – вярата в еманципацията на жените е прекрасна. ЛГБТ вярата беше странна в международната политика, но важен елемент на западното послание. И всички тези вярвания рухват. Това, което малко усложнява ситуацията, е, че Западът не е еднакъв. Западът е имперска американска военна система, който има три големи полюса. Има американски полюс в господстващия център, има европейски полюс, има и източноазиатски полюс, чието ново техническо-индустриално значение видяхме. Бих казал, че вече можем да разграничим две състояние на развитие на паниката. В случая със САЩ, където Тръмп дойде на власт, за да управлява това поражение, нивото на осъзнаване на бедствието е високо. Тръмпистите са хора, които са разбрали, че неолибералната идеология не работи и трябва да бъде преодоляна. Тръмп е кандидатът, който дойде с протекционистки проекти, които са отрицание на фундаменталната неолиберална вяра. Има речи на Джей Ди Ванс с поразителна яснота за начина, по който Западът, САЩ са загубили своята индустриална мощ. И това осъзнаване обяснява отчасти икономическите протекционистки политики, които имат елементи на рационалност. Това, което създава паника в американското сърце, е, че съзнанието за упадъка идва твърде късно. Американската индустрия падна на толкова ниско ниво, че е много трудно да се възстанови. За да бъдат ефикасни протекционистките мерки, трябва да съществува квалифицирано активно население, което да може да се възползва от тях. Такова квалифицирано активно население абсолютно не съществува в САЩ и следователно определен вид отчаяние се разпространява във висшите сфери на американската политическа система. Вторият шок от реалността, че неолиберализмът не работи, но икономическият тръмпизъм също не работи. Това е първият елемент.

В Европа е нещо различно. Склонен съм да кажа, че хората нищо не са разбрали, лидерите не са разбрали, но всъщност такива неща се случиха в Съветския съюз. Тоест хората в Москва разбраха, сърцето на кризата беше в Москва, но например в Украйна по онова време, в момента, в който политическата система експлодира в Русия, украинските комунистически лидери изобщо не бяха разбрали и продължаваха с реформата. Следователно в този контекст би могло да се каже, че Европа е еквивалентът на Украйна, т.е. европейските лидери изобщо не са разбрали, че свободната търговия е мъртва. Всъщност те го разбират по трудния начин, защото Тръмп ги учи в момента.

– Това не пречи на Фон дер Лайен да преговаря с Индия за сключването на още едно споразумение за свободна търговия след Меркосур.

– Бих казал, че това е ефект на интелектуално изоставане и европейският естаблишмънт понася този шок на реалността като външен шок. Има и едно допълнително усложение, което прави по-трудно приемането на реалността в Европа, което не споменах преди малко. То не е необходимо за САЩ, но една от сърцевините на вярата в тази умираща идеология, противоположна на комунизма, беше преодоляването на нациите. От американска гледна точка преодоляването на нациите беше симпатично – това е империята, т.е. преодоляване на нациите, от което се възползва центърът на системата, който е американската нация. Но в случая с Европа, в колабиращата система от вярвания, съществуваше  идеята, че нациите са отживелица и целият Европейски съюз е изграден или се опитва да си изгради върху идеята за надживяване на нациите. Следователно за да излезе от тази вяра, за да приеме нейно рухване, на теория трябва да рухне Европейският съюз. Ти цитира Фон дер Лайен, която е отделен случай, ще се опитам да остана учтив, несъмнено тя има изключително ниско ниво на осъзнаване. Вътре в Европа все пак вече се усеща в поведението на главните действащи лица и лидери различно ниво на осъзнаване. Германците, господстващата икономическа сила на континента, винаги са знаели, че съществуват като нация, т.е. превръщането на германците в европейци винаги е било половинчато. Италия на Мелони е страна, която вече действа и преговаря в зависимост от националните си интереси, затова сега хората говорят за италиано-германско сближаване, може би защото двете страни първи са разбрали, че Европейският съюз е напът да изчезне. Не мога да не завърша с минималното ниво на осъзнаване на това разпадане на ЕС и на възраждане на нациите – това е Франция, а на върха на неосъзнаването на кризата и на идеологическото развитие е нашият президент Еманюел Макрон. Ако Фон дер Лайен има 1,5% осъзнаване на реалността, мисля, че при Макрон то е 0%.

– А за третата част – Азия?

– Преди малко започнахме да говорим за индустриалния възход. Мисля, че никога страни като Южна Корея, Япония и дори Тайван не са могли искрено да си кажат, че са западни страни. Не знам какво точно е нивото на осъзнаване, но предполагам, че там съществува източноазиатска културна основа, към която ще се върнат. Тоест съществува култура, която ще им послужи като защитен слой, когато настъпи моментът на глобалното рухване на вярванията им. Склонен съм да мисля, например, че японците никога не са вярвали сериозно в свободната търговия, в ненамесата на държавата, в превъзходството на индивида, в личното развитие по начина, по който вярваха истинските западняци. Така че за тях не би трябвало да бъде толкова тежко.

– Нека анализираме сега подробно САЩ и дейността на Доналд Тръмп. Можеш ли да разбереш какво иска той наистина?

– Да, можем да го направим, но има нещо, което е важно да видим. Когато пуснем телевизора и видим заглавията във вестниците, ние сме в някакъв делириум – Тръмп е господар на света, който прави каквото иска, заплашва демокрацията в САЩ. В известен смисъл това е вярно. В чужбина той атакува тази или онази страна. Мисля, че картината, която обрисувахме преди малко, подсказва, че Тръмп не е господар на света и че по-голямата част от света е извън неговата сфера на дейност. Но това, което беше характерно за школата “Анали”, създадена от Марк Блок и Люсиен Февр, е да не се фокусира върху великите фигури на историята и да може да види дълбоките сили, които всъщност ги движат, аз работя по този начин. Журналистите правят често грешката на историците на събитийността от миналото, а именно да приемат твърде сериозно официалните исторически действащи лица. Последният пример преди Тръмп беше възприемането на Путин от типа “Путин прави това – Путин е чудовище. Путин прави онова – Путин е господар на Русия” и т.н., Путин е главното действащо лице. Но не, Путин e продукт на културата на руското общество и всъщност именно Русия e създала Путин, с тази вертикална, силна държава, пазарна икономика. Всъщност Русия позволява да разберем Путин, а не Путин позволява да разберем Русия. Същият проблем възниква и с Тръмп, т.е. важна е дейността на Тръмп. Мисля, че той ще ускори залеза на империята с десетина години, докато продължава да лудува. Но този тип делириум, този тип фигура може да се появи само в определен тип общество – общество в разпад, американското общество. И това, което трябва добре да се разбере и което ще бъде много важно за нас, за да ни защити, всъщност е, че фундаменталният проблем не е Тръмп, а Америка. Тръмп е творение на Америка. Това е още по-ясно, защото той беше избран в система със свободен избор.

– Преизбран за втори път.

– Преизбран и то преизбран при утежняващи обстоятелства с още по-голямо мнозинство, следователно преди дори да разглеждаме Тръмп като главно действащо лице в историята, трябва да го разгледаме като продукт на американското общество.

– Знаем, че това е централен елемент на пропагандата по време на войни или конфликти, т.е. всичко да се свежда до една личност – Тръмп създава Тръмп и Путин създава Путин, но никога това не е руското правителство или американското правителство, които очевидно го подкрепят – правителството му, всичките му съветници, мнозинството, дори всички републикански депутати. Републиканската партия е зад него и, противно на онова, което чуваме, не е една личност решава всичко. Нещата са по-сложни.

– Да, и то в контекст, в който противниковата партия, Демократическата партия, сякаш се изпари, тъй като в идеологическата еволюция на САЩ има подем – не смея да кажа на тръмпистката идеология, защото нивото на непоследователност е изключително високо, тъй като съответства на общество в разпад, самата идеология идва разложена – но в процеса на разпад има разпадане на демократическата имперска идеология и всичко, което върви с нея. Затова има толкова малко съпротива. Именно обществото в процес на атомизация създава Тръмп. Но все пак Тръмп дойде на власт с един проблем, с програма и проблеми за решаване. Бих искал вече да представя това, което наричам дилемата на дошлия на власт Тръмп. Това няма да бъде дискурс за свръхсилата на Тръмп, а за Тръмп, който дойде на власт, защото Америка беше победена в Украйна, защото не успяваше да произвежда достатъчно и в крайна сметка трябваше да отстъпи пред руснаците и пред неочакваната ефективност на руската икономика.

Каква е дилемата на Тръмп? Той трябва да излезе от войната в Украйна. Той разбра, че трябва да излезе от войната в Украйна, за която Америка няма необходимите промишлени средства, но от друга страна, излизането от войната, признаването на поражението срещу руснаците, ще бъде първото стратегическо поражение в американската история. Поражения Америка е имала – това е запазената марка на американската армия: поражението във Виетнам, където тя остави след себе си 3 млн. убити южновиентамци; поражението в Ирак, след като разруши целостта на Ирак; поражението в Афганистан, оттегляне, оттегляне, оттегляне. Но всичко това не беше толкова тежко, защото геополитическата визия на американците е “Америка е остров в западното полукълбо, тя не рискува нищо и всичко, което ни се случва навън, са малки неуспехи”. Сега има приемане на американския провал пред една сила, която не е толкова значителна – все пак Русия има само 145 млн. жители, два пъти по-малко от САЩ, и това вече беше твърде много за тях. Проблемът е, че ако това се прояви твърде ясно, ще доведе до всеобщо осъзнаване и ускоряване на залеза на империята, която зависи изключително много за своето снабдяване, дори за храната си, от вноса, който е финансиран под една или друга форма от емисията на долари. Следователно това е колапс на стандарта на живот в сърцето на системата. Мисля, че това позволява да анализираме външната политика на Тръмп: как да излезе от войната в Украйна, без това да е твърде очевидно, привличайки вниманието към други други театри на военни операции, където Америка изглежда по-малко жалка. Това е референтната рамка.

Бихме могли да си представим Тръмп, който идва на власт, изправен пред куп дилеми и противоречия. Първата дилема, първото противоречие, е, че трябва да излезе от войната в Украйна, но ако излезе от войната и това е твърде очевидно, имперската система ще рухне. Втората дилема или противоречие е, че трябва да излезе от свободната търговия и да се върне към протекционизма, но го разбраха твърде късно. Следователно се въвеждат митнически бариери в свят, който вече не е зависим от САЩ, или тези страни не са напълно заплашени. Видяхме, че Китай зависи от САЩ само за 10% от износа си. Но по-сериозното е, че поставя протекционистки бариери, поставя американското население в позиция да възстанови индустрията, а то не е способно поради образователни причини, защото американците учат право, финанси, докато те имат нужда от инженери, техници, в образователен контекст, който вече е много висок. Това е второто нещо. Това е типично за имперската ситуация, при която вътрешните и външните проблеми са еднакво важни и във взаимодействие. Очевидно онова, към което сме най-чувствителни пряко в Европа в разгара на войната в Украйна, е международната позиция на Тръмп. Но има нещо друго, което интересува Тръмп изключително много, извън международната война, и това е гражданската война, тъй като има нещо в американското общество, което подхранва състояние на гняв и вътрешен конфликт. Следователно Тръмп, далеч от това да бъде всемогъщ човек начело на първата световна сила, е много силен човек в американската система, когото вече нищо не може да спре, но в контекста на разпадаща се световна империя и на разпадащо се американско общество.

– Струва ми се интересно да направим обзор на първата година от втория мандат на Тръмп от гледна точка на вътрешната политика, за която се говори по-малко. Случиха се изключително важни неща през тази година, които можем да обобщим в шест направления.

Първото е всичко, което се случи около т.нар. културна война, за която ти говореше. Тръмп премахна всички програми, свързани с многообразието, приобщаването във федералния държавен сектор и премахна дори правила, които бяха в сила от 60-те години на ХХ век, за да забрани дискриминацията при наемане на работа, в името на заслугите и равенството на шансовете. Защитниците на гражданските права критикуват всичко това, тъй като виждат заплаха за десетилетния напредък по отношение на равенството. Имаше и ограничения, насочени към транссексуалните хора в армията. Целта на Тръмп е да скъса с псевдоуокизма и да наложи консервативен национален разказ.

Второто направление е радикалната реорганизация на федералната администрация с масово съкращаване на държавни длъжности в името на ефективността, със създаването на специална комисия, която в началото беше ръководена от Илон Мъск, прословутият Департамент за правителствена ефективност (DOGE), за който много се говореше. Те затвориха USAID, която беше агенция за международно развитие, но и за влияние на САЩ в много страни. Много държавни служители бяха сметнати за нелоялни и уволнени. Но докато обявената цел беше икономии от 2000 млрд. долара, Илон Мъск реализира само няколко стотина милиона икономии за пет месеца, което е нищожно, имайки предвид мащаба на американската държава.

Третото направление е в центъра на програмата на Тръмп – безпрецедентна антиимигрантска офанзива, тъй като през 2025 г. САЩ регистрираха отрицателна имиграция за първи път от петдесет години насам, вследствие на миграционната политика на Тръмп, който затегна правилата за убежище и ускори експулсирането. Над 622 хил. души бяха експулсирани за една година. Администрацията засили масово операциите на ICE – Имиграционната и митническа охрана на САЩ, за която се заговори, след като много лесно използва огнестрелно оръжие. Федерални агенти и военни бяха разположени дори в градове като Лос Анджелис или Минеаполис, за да арестуват нелегални имигранти със силови методи, което предизвика реакцията на населението. Социологическо проучване показа, че 57% от американците не одобряват начина, по който се прилагат миграционните закони, което показва полемиката в САЩ за този антиимигрантски кръстоносен поход на Тръмп.

Четвъртият стълб е правосъдието, където имаше разследвания на политически противници, очевидно крайната левица, често окачествявана като вътрешна терористична организация, и обратно, той помилва около 1500 души, осъдени след щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г. Също така бяха наложени федерални рестрикции на абортите, за да бъде ограничен достъпът до прекъсване на бременността.

Петото направление засяга медиите и университетите, които бяха поставени под юридически натиск. Премахване на федералното финансиране на NPR и PBS, които са обществени медии и които бяха обвинени, че са политически пристрастни и правят левичарска пропаганда, финансирана от данъкоплатците.

И накрая, последното направление, спорна данъчна и бюджетна реформа с неговия закон от 4 юли 2025 г., която  прави постоянни данъчните облекчения от 2017 г. и най-вече налага 12% намаление в програмата Medicaid, което ще лиши от здравно осигуряване може би 10-11 млн. американци. Той предвижда също мащабно повишаване на разходите за отбрана и вътрешна сигурност със 150 милиарда повече за Пентагона и 150 милиарда за миграционния контрол, което ще направи федералната агенция ICE най-добре обезпечаната в дългосрочен план. Виждайки всички тези мерки, как тълкуваш това, което се случва вътре в САЩ?

– Това е общата динамика на тези културни войни, достигнала зрялост. Интересно е, че концептът американска гражданска война се появява в една много стара книга от 1991 г. на Джеймс Дейвидсън Хънтър и е нещо, за което смятаха, че се е стабилизирало – цялата история с абортите и т.н. Но съвсем не, тя изкристализира, засили се и мисля, че поради една почти политическа, структурна причина в САЩ. Движещата сила на разпадането на американското общество и културните войни е нещо, което съществува навсякъде. Това е общият двигател на разпадането на демокрацията. Говорили сме хиляда пъти, че демокрацията беше всеобща грамотност – всички могат да четат и пишат и много малко хора умеят да правят нещо друго. Следователно има културна хомогенност на населението. Има икономически неравенства, но има културна хомогенност. А след това имаше развитие на висшето образование, което се извърши първо в САЩ, почти с едно поколение преди всички останали, поради което навсякъде се появи маса от висшисти, която накрая представляваше 30 до 40% от хората в едно поколение. Следователно има феномен на образователна стратификация, която позволява да се обясни появата на елитизъм и популизъм навсякъде.

Във Франция елитизмът се появи по време на дебата за Маастрихтския договор, когато хората отгоре започнаха да възприемат хората от народните среди, които гласуваха с “не” на договора, като недоразвити. Наред с това се разви и популизъм, който във Франция прие главно формата на Националния фронт, после на Националния сбор. В страна като Франция, която остава централизирана, мястото на усядане на населението географски е департаментът. Департаментът няма политическа власт. Следователно ако един департамент гласува масово за Националния сбор, това няма да промени местното политическо поведение. В САЩ има същата културна еволюция, по-скоро се установява същият антагонизъм между висшистите и хората с начално или средно образование, но съществува федерална структура на щати и щатите имат правомощия, които им позволяват да прокарват закони. Американските щати са автономни във всички области, включително законодателството за абортите, за смъртното наказание, всякакви икономически регулации и едно от нещата, които изкристализираха в тези културни войни е, че популизмът в САЩ има свои контролирани щати още преди идването на власт на Тръмп. Следователно има междинна държавна структура, която позволява нещата да се засилват. Затова ми се струват интересни анализът и съпоставянето на поведението на щатско ниво. Това означава да се вземат предвид различни променливи, като образование, богатство, детска смъртност, няма да ги изреждам всичките сега, но да се види кои от тези променливи на щатско ниво имат най-силна връзка с вота за Тръмп на последните президентски избори. Коефициентът на съотношение варира между -1 и 1. Колкото по-близо е до 1 абсолютната стойност, негативно или позитивно, толкова по-висока е връзката между двете променливи. Колкото по-близо е до 0, толкова по-слаба е тя. Изпробвахме различни променливи в една огромна матрица, но избрахме няколко елемента, за да видим кои са били най-красноречивите съотношения.

– Наистина свършихме огромна работа. Взехме най-различни данни от всички щати, след това ги съпоставихме, за да видим дали има връзка между тези променливи и факта, че повече хора са гласували за Доналд Тръмп през 2024 г.

Ето накратко тези съотношения. Може ли да ни обясниш всичко това?

– Това, което се вижда след прегледа, наистина е наличието или липсата на висшисти, това е основната движеща сила. Тоест най-високото съотношение, което е -0,84, показва, че колкото повече висшисти има, толкова по-малък е вотът за Тръмп. На следващо място, виждаме нещо много важно – положително съотношение, което дълбоко засяга поведението, между женската плодовитост и вота за Тръмп. Тоест плодовитостта е по-висока в щатите, които са гласували за Тръмп.

– Консервативните щати всъщност.

– Би могло да се изрази по-просто, изчислявайки средната плодовитост в щатите, които са гласували за Тръмп, и щатите, които не са гласували за Тръмп. В щатите, които са гласували за Тръмп, ще получим 1,67 деца на една жена, а за онези, които не са гласували за Тръмп – 1,47.

– Колкото по-нисък е достъпът до аборт, толкова повече са гласували за Тръмп. Колкото по-висока е плодовитостта, толкова повече гласуват за Тръмп.

– Съотношението между вота за Тръмп и съществуването на смъртно наказание е по-слабо, защото темпераментът на Тръмп влиза в конкуренция със стари местни традиции, които не са изчезнали. За детската смъртност трябва да погледнем два елемента в таблицата. Има доста силна връзка, 0,54, между високата детска смъртност и вота за Тръмп, което е нормално, тъй като детската смъртност е висока там, където е ниско образователното ниво. Това е много логично. За сметка на това, ако погледнем най-долу в таблицата, детската смъртност от 2023 г., виждаме, че съотношението е намаляло на 0,33. Това подсказва, че вотът за Тръмп се разширява в нови региони, което е стимул за нови изследвания. Съотношението от – 0,51 на продължителността на живота – тя е по-ниска там, където вотът за Тръмп е по-висок, върви заедно с детската смъртност.

Интересно е съотношението със средния доход, което е красноречиво, но всъщност е слабо. Това, което тласка някои щати да гласуват за Тръмп, е образователната структура плюс бедността, което изглежда много важно.

– Когато видим този анализ с образованието най-горе и икономиката по-скоро най-долу, разбираме малко по-добре твоята визия за класовата борба, която не е марксистка, тъй като според теб – ако опростя малко – движещата сила не е икономиката, а по-скоро образованието.

– Първо, това не е моята визия. Всички, които правят проучвания, констатират, че образователната променлива е най-силната, определящата. Това е контекстът на общество, което запазва много висок стандарт на живот, в което икономическите въпроси или въпросите на неравенството, богатството все още не са решаващи. Тоест, те живеят в общество, в което никой не умира от глад. Това все пак е общият контекст и мисля, че в такъв тип общество би било грешка да се каже, че образованието и културата са нещо второстепенно. Трябва да видим какво означава това психологически, какво причинява образованието на индивидите. Днешната образователна система се превърна в машина за подбор, машина за определяне на съдбата, т.е. или си добър, или си лош в училище поради тази или онази причина. Срещу вас има учители, които непрекъснато ви съдят, оценяват или обезценяват и преди всичко ви представят като индивид, който е отговорен за онова, което му се случва. Да си беден, да си работник в старото общество, може би означаваше да си на ръба на съществуването, но никой не ви казваше, че сте кретен. Просто означаваше, че евентуално ще умрете от глад с достойнство. Но днешната система е машина за подбор, машина за неравенство, която бележи дълбоко индивидите. Моето усещане е, че този процес на училищен подбор създаде изключително голяма неприязън, потенциално насилие и това насилие се изразява чрез насилието не точно на Тръмп, а на неговия електорат. В това вътрешно насилие в американското общество няма нищо традиционно, това е нещо ново. Може би, за да го разберем и усетим, трябва да препрочетем някои неща на Бурдийо, един от най-популярните социолози, който стана популярен във фазата на развитие на средното и висшето образование, в епоха, в която културните различия станаха съществени.

Това е нещо, което откриваме и във Франция. Ако сравните нивото на доходите на избирателите на “Непокорна Франция” и на Националния сбор, няма голяма разлика. Разликите са в образователното ниво, с много повече висшисти – бедни и млади, в електората на “Непокорна Франция”, и много хора, които са останали със средно образование, сред избирателите на Националния сбор. Би било грешка това да се подценява. В случая с Франция това дава два еднакво угнетени електората, които се презират и ненавиждат взаимно и накрая, в Националното събрание, две политически партии или две групи депутати, които отказват да си стиснат ръцете, нещо, което не се е случвало по време на класовите битки в Третата република, където все още имаше бедни работници. Тоест има скрито насилие в този образователен процес, който не е просто образование за еманципация, а социален и интелектуален подбор, който казва на хората, че неслучайно са бедни или несретници, а защото струват по-малко. Има изключителен потенциал за неприязън, която вероятно е една от главните движещи сили на тръмпизма и неговата вулгарност, един вид реабилитация на необразованността: “Аз съм лошо възпитан, държа се като свиня и съм страхотен”.

– Ще ви представим карти на САЩ, които съответстват на всички тези елементи. Ще ги прегледаме набързо, защото те са няколко. Може да ги намерите в сайта ни www.elucide.media

Първата, основна карта, представя дела на вота за Доналд Тръмп в САЩ през 2024 г., към която ще съотнасяме останалите.

– Виждаме основната структура, т.нар. Червена Америка, която е нещо повече от вътрешна част, с нетръмпистки зони на източния и западния бряг. Обърнете внимание на Тексас, на юг, който е много важен щат, един от най-големите тръмпистки щати, и  според мен сега е водещият щат на тръмпистка Америка. Мисля, че в близките години все повече ще се говори за Тексас.

– Сега да видим картите с променливите. Първата, най-важната, е картата, която представя дела на висшистите в САЩ, тъй като колкото по-малко висшисти има, толкова повече гласуват за Тръмп.

– Вниманието ни привлича големият брой висшисти по крайбрежието, в североизточната част, където има големи университети, в случая с Калифорния, където има най-голяма културна и друга динамика. Виждаме, че Тексас не е толкова издигнат, без да бъде най-долу. Погледнете горе в средата, срещу Тексас, района на Големите езера и Минесота, за която се говори много, която е малък щат. Населението на Минесота е като на Великобритания плюс Лоара – 4,5-5 милиона, но в нея има висок дял висшисти и, бих казал, е единосъщно антитръмпистка, без да има масата на щата Калифорния или щата Ню Йорк.

– Следващата карта е на нивото на плодовитост.

– Виждаме централния тръмпистки блок в зелено с най-високата плодовитост. Съотношението е видимо с просто око тук. Един опитен статистик би казал, че от пръв поглед това е съотношение от 0,75.

– Сега картата с ограниченията на абортите.

– Същото е и тук.

– Следващата карта е на щатите със смъртно наказание в САЩ.

– Тук се вижда, че съотношението е по-слабо. Има други фактори,  различни от тръмпизма или културната война за смъртното наказание.

– Сега детската смъртност с няколко карти. Тази карта показва  детската смъртност през 2023 г.

– Съотношението е по-слабо и, виждайки картата, бих казал, че това е именно защото делът на смъртността, специфична за чернокожите, започва да играе важна роля. Детската смъртност сред латиноамериканците е традиционно слаба. Имаше епоха, в която тя беше по-слаба от тази сред белите поради причини, които бяха зле обяснени.

– И каква е връзката между това да си чернокож и детската смъртност?

– Тя е традиционна. Да бъдеш чернокож носи само по себе си всички несгоди. Покачването на детската смъртност подсказва ново влошаване. Положението се развиваше добре с антидискриминационните политики, премахнати от Тръм. Така че нещо се случва тук. Миналия път в ÉLUCID изтъкнах надълго контрареволюционния бял характер на тръмпизма, реванша му срещу Обама и всички тези неща на крайна расова неприязън, която не е типична непременно за Тръмп, а за хората около него.

– Да, расизмът влошава условията на живот на чернокожите, оттук и повишаването на детската смъртност, наред с други неща. Тук също виждаме детската смъртност, но проследяваме еволюцията ѝ между 2020 и 2023 г., тъй като детската смъртност е нараснала в много щати.

– Не става дума за първичен антиамериканизъм, детската смъртност нараства и във Франция, сигурен знак за наближаването на тежка социална криза, но в случая със САЩ от пръв поглед виждаме, че щатите с голямо чернокожо население, южните щати, са особено засегнати от повишаване на детската смъртност.

– Сега продължителността на живота в САЩ.

– Откриваме нещо, което е много близко до детската смъртност.

– Ето и карта на средните доходи в САЩ.

– Това е карта, която води по-скоро до коефициент на съотношение от 0,35, отколкото от 0,80, както в случая с висшето образование.

– Следващата карта не е на променливите на вота за Тръмп, а показва производството на петрол в САЩ.

– Това няма наистина връзка, освен че описва САЩ като държава. Мисля, че за да разберем еволюцията на тръмпизма и хората, които определят неговата политика, неговите мании, е много важен въпросът за петрола. Тексас е петролният и газов щат в най-висока степен. Това не е непременно петролът и газът на мултинационалните компании от типа на “Шефрон” или “Ексон”. Има много шистов газ. Но доколкото разбирането на тръмпизма означава да се разбере, че неговите движещи сили са във финансите, технологичните компании или петрола, осъзнаването на петролна идеология в тръмпизма, ми се струва много важно. Когато анализираме външната политика, независимо дали става дума за удари срещу Иран, Венецуела или Нигерия, има една петролна идеология, която трябва да разграничим от въпроса за интересите. Петролната идеология е тази идея, че придобивайки петролни ресурси, петролни ренти, както има рента от долара впрочем, ставаш могъщ. Това е система от идеи. В сърцевината на тръмпистката идеология е петролната мечта. И тази идеологическа мечта се роди в Тексас.

– Току-що направихме много пълна картина на основните тенденции в САЩ. Как еволюира всичко това с Доналд Тръмп?

– Тръмп е президент само от една година и ще бъде абсолютно невъзможно да се определят дълбоките и многозначителни социокултурни преобразувания само от тази една година. Статистическата система едва би го позволила, но можем да кажем, че колкото повече се променя, толкова повече е същото нещо. Тоест, ако вземем последните тенденции, които не са непременно на Тръмп, това е нарастване на функционалната неграмотност сред 16-24-годишните. Имам данни за периода 2021-2023 г., но трудно мога да си представя, че това се е променило. Доколкото си спомням, тази функционална неграмотност е нараснала от 17 на 25%. Това наистина е бързо. Има някаква надежда, желание да се вярва, че Тръмп е само един лош момент, който ще отмине, въпреки че беше избран за втори път. Неотдавнашното понижаване на образователното ниво, независимо дали при 16-24-годишните или за деветгодишните хлапета в началното училище, ни показва, че това не е приключило. Тръмп е едва началото на упадъка на Америка. Тоест вървим към още по-лошо, независимо от Тръмп, независимо от това кой ще бъде избран и дори ако демократите се върнат на власт. Тоест в Америка има регресивна динамика.

Това, което вече можем да измерим в политиката на Тръмп, е неуспехът на реиндустриализацията. Неотдавна отбелязах в статия за Economist, че намаляването на броя на работниците в индустриалните предприятия в САЩ продължава. В периода преди Тръмп имаше нещо доста многозначително – САЩ, които бяха страхотна земеделска сила, навлязоха в търговски земеделски дефицит. Тоест САЩ са страна, която не се изхранва сама, това наистина е сензационно.

От моя гледна точка, като човек, който се интересува от дълбоките сили и тяхната еволюция, нищо добро не се е появило.

– Това е много учудващо. Спомням си, че по време на следването ми преди повече от 30 години, Америка беше изключително силна в земеделския износ, тя беше житницата на планетата, а сега е в търговски дефицит. Но виждаме, че неотдавна Франция също е навлязла в търговски дефицит.

– Независимо дали става дума за образование, деиндустриализация или унищожаване на селскостопанския сектор, почти ме е срам да го кажа, Франция следва доста сходна траектория с тази на САЩ. Но мисля, че има много по-мощни културни спирачки. Тоест във френското общество има добри консервативни елементи, започвайки от красотата на монументите и пейзажите. Франция няма навика да съсипва за един ден това, което е изградено, но все пак има нещо общо. Извинявам се, че ще го кажа, но с присъствието на абсурдно копие на президент, не мисля, че има за какво да завиждаме на Америка. Ако сме поне малко сериозни и трезвомислещи, фигура като Еманюел Макрон е напълно поразителна. Това не е толкова притеснително, защото Франция не е първата световна сила. Но си представете в какво състояние ще бъде светът, ако Франция имаше мощта на САЩ, с президент като Еманюел Макрон.

– Интересно е да се върнем към един от основен елемент от дискурса и политиката на Тръмп, който е прочутият американски търговски дефицит, чиято еволюция показва тук червената линия от 2023 г. с това, което се случва в сферата на услугите, т.е. ИТ услугите, Google, GAFAM и т.н. и в червено това, което САЩ произвеждат лошо и трябва да внасят от целия свят – чипове или кораби, за които говорихме преди малко. Виждаме, че месечният дефицит е бил огромен с близо 60 милиарда през 2023-2024 г. Това много силно се е задълбочило в края на 2024 г. – началото на 2025 г., защото очевидно избирането на Тръмп предизвика някои реакции. От една страна, той говореше за налагането на мита, имаше много допълнителен внос, за да се запасят, преди да бъдат наложени тези мита. Имаше и сходни външни движения. Много интересно е това, което се случва от юли насам. Виждаме, че тогава има драстично намаляване на дефицита. Явно Тръмп тържествува: “Виждате, че протекционистката ни политика работи”. Интересно е да разберем защо.

Виждаме, че има подобрение на американската търговия. Интересно е да видим с кои страни.

Виждаме, че подобрението на американската търговия е с повече от една трета, недалеч от 40%, с Швейцария – САЩ странно са подобрили търговията си с Швейцария. Останалото подобрение се разпределя между различни страни. Виждаме, че износът на САЩ към Швейцария се е увеличил силно, а вносът от Швейцария за САЩ силно се е понижил. Виждаме по-голям износ за Великобритания, както и за Канада. Това е приблизително географията на подобрението на търговията при Тръмп.

Интересно е да видим по продукти. Изненадата е, че голяма част от подобрението засяга златото и среброто, които силно са подобрили американското търговско салдо. Виждаме, че има малки подобрения в почти всички други сектори – метали, химически продукти, машини, дори при дрехите. Виждаме, че има продължаващ голям неуспех в ИТ сектора и телекомите. В заключение, засега има подобрение. Какво мислиш, Еманюел?

– Това влиза в противоречие с продължаващото намаляване на индустриалната работна сила. Това, което ме хипнотизира, е златото, идеята, че златото отново се появява като централен износ, злато, което се насочва към Швейцария.

Това всъщност ще ни отведе към кризата на долара, т.е. делът на долара в резервите на световните банки действително намалява. Той намалява главно, защото стойността на златото расте. Наистина е много любопитно да открием в американския търговски баланс един от знаците за упадъка на долара като резервна валута.

– Неотдавна в ÉLUCID направихме задълбочен анализ на американския дефицит, на американския дълг. Виждаме, че дефицитът се увеличава драстично при Доналд Тръмп.

Виждаме, че САЩ изглежда губят контрол върху публичните си финанси, още 2000 милиарда дефицит, които на втората графика се виждат под формата на държавен дълг, който спокойна нараства – 40 000 милиарда държавен дълг.

– Как гледаш на това, което се случва с американския бюджет?

– Тръмп е приемник на това, което Америка прави много отдавна. Тук няма революция “Тръмп”. Има ускоряване на пренебрегването на вътрешното счетоводно салдо, което е типично за имперска ситуация, но, бих казал, в контекста на драма, която наближава своята развръзка. Тъй като едновременното повишаване на държавния дълг, което в крайна сметка трябва да доведе до внос, до външен дълг в контекст на дедоларизация на световната икономика, ме кара да мисля за мащаба на голямото сгромолясване, което един ден неминуемо ще настъпи.

– Често се забравя, но Тръмп е написал петнайсетина книги, повечето за техниките на преговаряне, и често е обяснявал, че важното е да успееш да залееш противника с информация. Това е нещо, което наистина е развил с медиите, тъй като е разбрал много добре, че трябва всяка седмица да измисля нещо ново и медиите ще се занимават с това, което им подхвърлите, а не с това, което правите междувременно. Струва ми се интересно да проследим хронологията на всичко, което се случи, откакто той е тук, и да поставим събитията в една историческа или хронологична продължителност. Предлагам ти набързо да разгледаме това, което се случи за тази една година, за да се опитаме да разберем общата тенденция зад всички действия на Тръмп. През януари 2025 г. Доналд Тръмп встъпи в длъжност и много бързо започна да вади една тема, за която не се смяташе, че е в центъра на американските стратегически интереси, а именно Гренландия.

– Той говореше и за Канада по онова време. Тук виждаме началото на една последователност по гренландския въпрос, за оттегляне в западното полукълбо.

– На 14 февруари американският вицепрезидент Ванс произнесе на Конференцията по сигурността в Мюнхен изключително забележителна реч.

– Забележителното беше нейният тон – изключително антиевропейска. Той упрекна Европа за неща, за които тя основателно може да бъде упрекната, а първото беше нейният антидемократичен характер. Това беше вече не помня след коя фалшификация на изборите – в Румъния или друга. Американският вицепрезидент, избран от всички и интелигентен човек, в центъра на тръмпистката система, постави началото на яростна злоба към Европа. От самото начало го има това, което преживяваме сега, т.е. потенциален конфликт между САЩ и Европа и агресия на САЩ спрямо Европа, която поля със студен душ Европа.

– На 28 февруари Зеленски беше унизен в Белия дом.

– Това беше началото на тръмпистката стратегия на измъкване от войната в Украйна. Преди малко говорех за дилемата на Тръмп – как да признае, че е загубил войната в Украйна, без да го признава, защото това е много лошо за империята. Следователно навлязохме в тази изключителна фаза, в която САЩ, които започнаха войната в Украйна, опитвайки се да разширят НАТО до Украйна, представят украинците, които въоръжиха, тласнаха напред, подстрекаваха, както и европейците впрочем, като отговорни за войната и като губещи войната. Мисля, че тук тръмпизмът преживя малко чудо – нещото, което не очаквахме, беше европейското неовойнолюбие. Тръмп казва “Трябва да спре тази ужасна война”, а европейците, главни жертви на войната, отрязани от своя газ, с фалираща икономика заради санкциите, желаят войната срещу Русия да продължи, докато те са първите, които ще спечелят от мира.

Може би е измамно да казваме “европейците”. Не европейците са привърженици на войната, а европейските лидери от предишния период, онези хора, които не разбраха, че епохата се е променила, които не разбраха, че ценностите на свободната търговия, на изчезването на нациите и т.н., е приключила. Това изоставане, този консерватизъм на периферните зони, засяга Европа. Не европейците, а европейските лидери все още са в старата система на американско господство, това са европейците от тенденцията “Байдън”, които искат да продължат войната, защото не са разбрали какво се случва в центъра на империята. Но за Тръмп това беше манна небесна. Имаше моменти, в които си казвах “Не е възможно! Това е театър! Те са се наговорили!”. Това е прекалено хубаво за Тръмп, за да се измъкне от тази война, да каже “не, това е европейска работа, украинците загубиха, европейците загубиха, но ние, САЩ, не сме отговорни за нищо”. В поражението европейските лидери направиха изключителна услуга на Америка.

– През март, в тази логика, спряха американските доставки на оръжия за Украйна.

– Мисля, че не трябва да гледаме на това главно като решение на Тръмп, а като следствие на информацията от Пентагона, че американските запаси на оръжие достигат тревожно ниво. Тоест реалната неспособност да произведат необходимото въоръжение доведе до спирането на тези доставки, но не мисля, че може да се представи като решение на Тръмп.

– През април Тръмп обяви търговска война на целия свят, налагайки мита навсякъде и, в частност, на Китай. Митата достигнаха 145%.

– Това е обявяване на война на Китай, чийто резултат ще видим няколко месеца по-късно. Това подсказва, че американските ръководители, взели това решение, зле осъзнават реалността в света, защото това е епоха, в която Китай са изложени на 10% на тези американски мита. Всъщност Китай се е превърнал в глобализирана икономика, за която Америка вече не е центърът на дейността и на света. Но все пак бе взето решението да бъде обявена търговска война на Китай. Това винаги е бил проблемът на американците – когато играеш покер, е по-добре да имаш повече от два чифта.

– Ще уточня, че бяха въведени мита за Китай, но на много по-ниски нива. На 6 май имаше нов канцлер на Германия.

– Това е съществено събитие, но което все още не знаем до какво ще доведе. Досега канцлерът Шолц приемаше много неща от американците, включително саботажа на газопровода “Северен поток”, но той беше сред най-предпазливите европейски лидери, който възпрепятстваше по-активното ангажиране на Германия и най-вече на нейната индустрия във войната. Идването на Мерц на власт потенциално е бонус за американците. Не толкова заради това, че е работил за “Блек Рок”, колкото че е убеден атлантист и войнолюбец, който веднага искаше да даде ракети “Таурус”. Във всеки случай направи кампания с това. Връщането на ХДС/ХСС на власт е връщане на власт в Германия на това, което бихме могли да наречем американската партия. Традиционно СДП е партията на отваряне на Изток, това е партията за помирителни отношения с Русия. Така че може би с идването на Мерц се предлага възможност на американските стратези за една Европа, затъваща още повече във войната, връщайки един много стар конфликт между Германия и Русия. Според последните новини не бих могъл да кажа дали Мерц ще стигне до края на своя русофобски ангажимент. Но в момента, в който това се случи, това трябва да се приеме като чудесна новина във Вашингтон.

– На 13 юни започна 12-дневната война между Иран и Израел.

– Това е фазата, в която Тръмп изглежда искрено желае мир в Украйна. Тоест той постави своята страна в невероятната позиция на посредник между украинците и руснаците, докато е президент на страната, започнала войната. Все пак това е нивото на международната дипломатическа палячовщина и, както казах, една от дилемите на Тръмп е как да излезе от войната в Украйна, без това да е прекалено очевидно, и как да води Америка, страна, която е победена от Русия, като традиционен господар на света.  Тук съм склонен да мисля, че атаката срещу Иран, водена първо от Израел и решена от САЩ, е първият важен елемент на изместване на полето за действие на САЩ от сферата, в която са слаби и в която са победени, към област, в която могат да се смятат за доминиращи. Те пускат напред своето израелско прокси – израелците са като молос, държан на повод, който Америка отпуска, когато иска, и тук тя пусна молоса Нетаняху да нападне Иран, и завърши със своите удари срещу ирански ядрени инсталации. В крайна сметка тази война беше неуспех, защото донякъде като в Украйна, си дадохме сметка, че важното не е водещата военна технология, а масата, количеството произведени неща. Въпреки че в Украйна видяхме, че това е способността да се произвеждат голямо количество 155-милиметрови снаряди, ракети, дронове, а не това, което германците наричаха “вундервафе”, оръжия-чудо. Тук открихме иранската способност да произвежда големи количества ракети, които поразяваха все по-отблизо своята цел и накрая, в тази размяна на удари, реалността е, че Израел загуби тази война. Бихме могли да кажем, че 12-дневната война, въпреки успешния удар срещу иранските ядрени обекти, за който не знаем доколко е бил успешен, защото не знаем къде е отишъл вече обработеният ядрен материал, е още един неуспех на американската външна политика.

– През юли 2025 г. видяхме, че има увеличение на броя на атаките с украински дронове срещу рафинерии и важни енергийни обекти в Русия.

– Да, това е много интересна хронология. Иска ми се да коментирам празнината, т.е. след встъпването в длъжност на Тръмп имаше истинско намаляване на атаките. Това подсказва, че в определен момент Тръмп е вярвал, че може да договори нещо с руснаците, че може да постигне нещо – не знам какво, тъй като от самото начало руските цели са напълно ясни и непреклонни. Аз говоря за спиране до Одеса, до Днепър и след това “стоп”. Тръмп трябва да е надценил силата на САЩ да постигнат нещо. Но знаем – прочетох това в статия в “Ню Йорк таймс”, че в един момент през юни 2025 г. Тръмп неформално е разрешил на ЦРУ, където през януари назначи Радклиф, да направляват украинските атаки с дронове срещу руски петролни инсталации. Така че това увеличаване на атаките е връщане на САЩ във войната срещу Русия, без да го казва, като същевременно продължава да преговаря привидно. Но това е интересно връщане във войната – САЩ започват да водят война на ниска цена, тъй като властта е преминала от Пентагона към ЦРУ, защото ЦРУ коордонира атаките с дронове на украинците срещу петролните инсталации. В определен смисъл това е преминаване на империята към стратегия на партизанска война. Тоест те признават, че нямат ресурси, за да водят конвенционална война, дори прокси война чрез украинците, а организацията на ЦРУ може да се прави само тайно.

– На 27 юли беше постигнато споразумение между ЕС и САЩ в Шотландия, където Фон дер Лайен предложи закупуването на американска енергия за 700 милиарда евро и 600 милиарда инвестиции и прие 15% мита за европейските продукти в САЩ в замяна на 0% за САЩ.

– Виждаме оттеглянето на империята към експлоатация на страните, които вече контролира. Това е нормално в контекста на поражението от Русия, в която се водят забавящи действия на партизанска война, като се опитват се да нанесат възможно най-много вреди на противника преди да напуснат терена. Напълно се отказват от контрола над Украйна, но преценяват собствените си ресурси и сред ресурсите на империята е експлоатацията на това, което вече контролират след Втората световна война – Европа. Но има разлика спрямо речта на Ванс в Мюнхен. В речта на Ванс имаше неприязън, афект, ирационалност: “Не обичам европееца”. Тук, с експлоатацията, има връщане към хищническата рационална логика, към изнудването. Това, което най-много ме разсмива, е идеята за изнудването, за хищничеството. Една от най-често срещаните културни препратки в американската преса сега не е Библията, а “Кръстникът” на Марио Пузо, кръстникът като културна препратка все повече се появява в статиите на американски журналисти за Тръмп, т.е. един вид идентификация със здравеняците от мафията.

– На 15 август Тръмп се срещна с Путин в Анкоридж, в Аляска.

– Да, това е изключително, защото според всичко, което беше казано, и от едната, и от другата страна, това беше пълна комедия, т.е. руснаците прекрасно знаят, че ЦРУ стои зад атаките срещу петролни инсталации, руснаците прекрасно знаят, че Тръмп е изоставил помирителната си позиция, а американците прекрасно знаят, че няма да получат нищо повече от Путин. Не знам какво са си казали в Анкоридж. Знам, че е било много по-кратко от предвиденото и всички са знаели, че е безсмислено. Представям си, че за руснаците да говорят с Тръмп е бил добър международен аргумент, след като знаят, че ЦРУ стои зад атаките с дронове. Мисля, че ползата за руснаците беше деморализиращият ефект върху украинците и дезориентиращият ефект върху европейците. Но способността на руснаците да се преструват, че преговарят, е все пак нещо изключително.

– На 18 август имаше среща с колонизираните в Белия дом, тъй като Тръмп очевидно унижи европейските лидери в кабинета си във Вашингтон.

– Да и е в духа на речта на Ванс в Мюнхен. Това не служи за нищо и е новата, видима, световна проява на неприязънта към европейците.

– На 9 септември имаше израелски удар в Доха, срещу лидери на “Хамас” в Катар. Това международно право за глупаци ли е?

– Интересни са последствията, тъй като има огромна американска база в Катар и ударът може да бъде извършен само с одобрението на американците. Започва да става очевидна тази обща американска и израелска практика. Трудно ми е да видя ЦРУ и Мосад като отделни институции. Американската политика, както и израелската, все по-често е да се прицелва в отделни хора. Това всъщност е война на ниска цена. Така както израелската атака срещу Иран направи опит да обезглави висшата ръководна военна или научна иранска сфера. Тук ставаше дума за убийството на този или онзи лидер на Хамас, но американците вече са правили такива неща в Иран. Този навик да се прицелват в отделни лица е само по себе си нещо много интересно, което ще става повсеместно и трябва да се има предвид в Европа. Най-много ме интересуват последствията, които бяха катастрофални – всички страни в Персийския залив се изплашиха, веднага след това Саудитска Арабия подписа договор за взаимна отбрана с Пакистан, който е ядрена сила. И в този момент Тръмп разбра, че американците са отишли твърде далеч. Веднага след това Тръмп наложи прекратяване на огъня в Газа.

– На 10 октомври.

– Точно така. За мен това прекратяване на огъня е нещо фундаментално, защото то показва две неща: първо, то показа, че американците решават, т.е. идеята, че държавата Израел заплашва САЩ, е нелепа. Тръмп взима решение за прекратяване на огъня в Газа, Нетаняху се подчинява и поднася извиненията си на Катар, когато му ги поискат. Тоест САЩ са начело. За мен това е основно правило за тълкуване що се отнася до Близкия изток. Второто нещо, може би от морален или метафизичен характер, е, че израелският геноцид беше напълно и безпроблемно толериран. Тук Тръмп каза “Стоп!”. Не знам дали това е моментът, в който поиска Нобелова награда за мир, но си го представих как на единия ден може да подкрепя геноцид, чрез оръжията, доставяни на Израел, а след това изведнъж да напише: “Край! Геноцидът приключи. Сега искам Нобелова награда за мир”. И тук видях пълната липса на морал. Мисля, че няма по-хубава демонстрация на факта, че хората, които управляват във Вашингтон, вече нямат никакъв морал.

– А заключението за Доха?

– Това е американската слабост, т.е. действията на Саудитска Арабия всяха ужас в САЩ и показаха, че дори в Близкия изток не са господари на играта. Така че това е провал на Тръмп във външната политика.

– На 14 октомври имаше нов епизод от търговското напрежение с Китай, тъй като САЩ въведоха такса за китайските кораби. Но две седмици по-късно имаше среща в Бусан между Тръмп и Си Цзинпин.

– Много бързата поредица от действия в рамките на две седмици показва бруталното осъзнаване на провала срещу Китай. Не се спомням точната дата на китайското ембарго върху редкоземните метали и особено върху самария, който е много важен за производството на някои магнити, необходими за самолетите, ракетите и т.н., но това е моментът, в който американците разбраха, че са загубили срещу Китай. Това е фундаментален обрат. Това е моментът, в който Америка разбра, че е далеч от това да насочи усилията си от Русия към Китай, че няма възможен икономически конфликт с Китай. Според мен Бусан е моментът, в който чувство за глобално поражение завладя съзнанието на американските лидери – военно, но и икономическо поражение срещу Русия, и икономическо поражение от Китай. Мисля, че фундаменталният феномен в света не е военното възстановяване на Русия, а преминаването на Китай в позицията на икономическо, технологично и др. господство. Може би това е моментът на истината за САЩ.

– През ноември американското правителство публикува нова национална стратегия за сигурност.

– Това е интересно – веднага след поражението срещу Китай, обрат за САЩ, приемането на поражението срещу Китай, отказ от действия в сърцето на Евразия и веднага след това е публикувана национална стратегия за сигурност, която поставя в центъра контрола над западното полукълбо. Затова казвам, че в крайна сметка хронологията разкрива реалността на нещата. Тя бележи причинно-следствена последователност. Тоест приемането на поражението води до формирането на т.нар. нова доктрина “Монро” на САЩ.

– На 25 декември имаше американски удари срещу Нигерия, още един истински “успех” на международното право.

– Да, Нигерия също е страна производител на петрол, така че можем да говорим за петролна фантазия, но тук мисля, че навлизаме в период на засилване на американските действия срещу слаби сили. В “След империята” (Après l’empire), книга, издадена около войната в Ирак, дефинирах концепта “театрален микромилитаризъм”, т.е. САЩ, за да създадат усещането, че са важни в света, и страхуващи се да не бъдат изхвърлени от Евразия, се предприемат военни действия срещу слаби сили. Театрален микромилитаризъм е атаката срещу Ирак – сила от мащаба на САЩ решава да нападне и повали страна като Ирак на базата на лъжливи факти, но с последвало бедствие. Тук мисля, че навлизаме в следващата фаза, в която ресурсите на империята вече не са същите, възможността да се изправи директно срещу армия на страна от мащаба на Ирак вече не съществува – преди малко споменах преминаването на властта от Пентагона към ЦРУ. Обсъждах с един приятел това понятие театрален микромилитаризъм и той ми подсказа нещо изключително – сега вече има “театрален наномилитаризъм”, т.е. атаки срещу незначителни противници, за да се покаже мощта на Америка. Мисля, че Нигерия беше една от първите жертви на този театрален наномилитаризъм. Това се смесва с импулс към насилие, който го има в тръмпизма. Имам предвид желание да удря и убива, което съществува и е част от онова, което наричам нихилизъм, свързан с нулевото състояние на религията.

– На 28 декември започнаха протестите в Иран.

– Цялата иранска последователност е вид римейк и е много интересна. Мисля, че Иран заслужава да говорим малко по-дълго за него, за да бъде добре разбран. Има иранска демократична динамика. Първата ѝ фаза беше иранската революция, която, разбира се, беше религиозна революция, но английската революция на Кромуел също беше религиозна революция. Една религиозна революция може да изрази демократичен идеал. След това дойде т.нар. режим на моллите, който попадна в поредица от външна агресия – войната на Саддам Хюсеин, окуражавана от всички, американската блокада, след това израелските атаки и т.н. Имал съм много контакти с ирански дипломати, много съм разисквал с тях и добре виждам, че в Иран, който е бил първата страна в мюсюлманския свят, в която хората гласуват, имаше политически сблъсъци, които водеха до промяна, разбира се, с известна степен религиозен контрол, но страната беше в демократична еволюция. Всеки път ирански дипломати ми обясняваха, че в крайна сметка всички тези външни интервенции засилват властта на консерваторите. Впрочем онези, които насърчават интервенциите в Иранската република, го знаят много добре. Хората, които искат подобряване на положението на жените в Иран, са много мили като цяло, искрени и наивни, но не си дават сметка, че тласкайки Запада към разпалена вербална подкрепа на иранските жени, карат иранския национализъм да съхрани изключително ниския статут на жените. Така че я има тази динамика. С тези демонстрации иранският народ отново показа своята способност за демокрация. Режимът напълно беше разхлабил хватката си върху забулването, така че системата еволюираше и е ясно, че Иран, в който не се намесваме и който бъде освободен от западните санкции, ще бъде първата голяма демокрация в мюсюлманския свят. Но без да му се пречи. В началото на тези демонстрации, последвали доста странен срив на иранската валута, правителството каза, че смята народните искания за легитимни по същество. Отношението беше по-скоро на разбиране. А онова, което се случи, се повтаря в историята на Иран и то е, че сред протестиращите се появиха изключително ожесточени въоръжени групи, които доведоха до сблъсъци с използване на тежко оръжие между протестиращите и репресивните сили, които явно ги потушиха с трудно разбираема жестокост. Но това, което е много интересно в тези събития, е намесата на чужди сили, т.е. протестиращи бяха екипирани с терминали “Старлинк”, предоставени от ЦРУ или Мосад, които не проработиха, защото руснаците бяха споделили с  иранците своя опит и доставили техника за смущаване на терминалите “Старлинк”. Все пак това е епохата на глобализацията. Имаше ги всички тези неща и резултатът беше кървава баня, в крайна сметка кървава баня и неуспех. Неуспех за демокрацията. Иран има нужда от либерална демократизация, но либерална демократизация, която Западът прави невъзможна със своите намеси. Резултатът от всичко това е провал на тази американска или израело-американска политика, не знам как да я нарека, но кървав провал. За човешката цена на тази операция трябва да бъде държано отговорно правителството, но също така американците и израелците.

– Да не забравяме, че през 1953 г. имаше държавен преврат на ЦРУ за свалянето на Мосадък, който демократизираше Иран, за който никога не се говори.

– Алсолютно. Но не знаем дали това е приключило. Там изпратиха самолетоносача “Ейбрахам Линкълн” и не знаем дали американците няма да си доставят отново малкото удоволствие да бомбардират Иран. Но това според мен ще бъде в контекста на това, което сега наричам театрален наномилитаризъм, защото всички тези събития в Иран се случват на фона на военно-икономическо поражение от Русия и на икономическо поражение от Китай. Тръмп е победен в историята, дори когато хвърля бомби върху Иран или Нигерия, или някоя друга страна.

– Може би балансира, точно защото е победен.

– Именно, точно като момчето, което е набито по време на междучасието, и търси някой по-малък, за да си го изкара на него.

– На 3 януари 2026 г. събуждането беше трудно за Николас Мадуро във Венецуела.

– Театрален наномилитаризъм и нов американски неуспех. Не знам как е станало, дали е имало съучастници, но отново главното действащо лице не е Пентагонът, а ЦРУ, а мишената е едно лице. Това не е истинска война, а случай на театрален наномилитаризъм. Дали е провал или не е? Истината е, че режимът все още е на мястото си, направи две-три неща, за да угоди на американците, и според мен очаква ситуацията да стане достатъчно сложна за САЩ другаде, за да възстанови напълно автономията си.

– На 18 явуари 2026 г. имаше нова ескалация за Гренландия.

– Това е интересно по две причини – конюнктурна и структурна. Първо, защото това е ден или два, след като всички са приели поражението в Иран. Те винаги влизат в тази стратегия на отклоняване на вниманието и мога да твърдя, че Тръмп се насочи към Гренландия, за да отклони вниманието от този нов провал в Иран. Но не е само това, тъй като в началото на тази поредица вече имахме Гренландия и всъщност се връщаме към този основен структурен феномен, който е специфичната неприязън на тръмпистка Америка към европейците. Тук това дори не е театрален наномилитаризъм, а чисто и просто театър, защото САЩ имат база в Гренландия, имат всички права да разположат там още повече военни, а Гренландия е свързана с Дания, най-добрият съюзник на САЩ в Европа, техният агент, тъй като Агенцията за национална сигурност (АНС) се е настанила в Копенхаген, откъдето шпионира всички европейски лидери и елити. За мен Гренландия е моментът, в който разбрахме, че Западът е полудял. Образът на скорпиона, който сам се ужилва, ми изникна в главата. И тук американската агресивност към европейците всъщност извиква представата за една пропадаща Америка. Когато изискваш само раболепни поклони от своите най-близки слуги, за мен това говори за една заблудена държава. Тоест там, където хората виждат всемогъществото на Тръмп, завръщане на континенталните империи и т.н., аз виждам отчаяние, всъщност заблуда.

– Мислиш ли, че тази история с Гренландия е сериозна, или е просто театър, за да забравим провалите?

– Не знам, защото тя вече се подчини. В Давос Тръмп каза, че няма да има военна окупация на Гренландия. Честно казано, съм малко разочарован. Ако беше окупирал Гренландия, датчаните щяха да бъдат принудени да затворят центъра на АНС в Копенхаген, следователно европейските елити щяха да се освободят от системата, която ги наблюдава. Мисля, че контролът на европейците над Гренландия нямаше да бъде огромна загуба спрямо затварянето на центъра на АНС. Докато сега не се случва нищо и центърът на АНС все още е тук, за да ни наблюдава, и Дания потенциално може да продължи да функционира като американски агент в европейската система. Признавам, че малко съжалявам.

– Междувременно ЕС, който ни “защитава”, също би могъл да поиска от Дания да престане да шпионира лидерите и за затвори базата на АНС.

– В началото на разговора направих сравнение със залязващия комунизъм и рухването на идеологическата система от вярвания, структурираща обществото. В това се намираме и не можем да изискваме от политическите актьори ясно съзнание за случващото се. Искам да кажа, че живеем в система от заблудени хора. Дори не можем да им се сърдим. Можехме да им се сърдим, докато изграждаха европейска система за унищожение на демокрацията. Но аз може би ставам много любезен и добър и започвам да им съчувствам, защото техният свят рухва. Видях как бившите комунисти преживяха рухването на техния свят. Това все пак е страшно. Наистина е нужно съчувствие. Няма да стигна до прошка. Днес те не са никакви. Дори Мерц на знаем дали наистина е антируски войнолюбец. За Макрон никога не сме знаели какъв е точно. Стармър е в абсолютно неопределимо положение. Един ден ще се приземят, но има моменти, в които трябва да приемем, че нищо не може да се каже, защото нито един от актьорите не знае какво прави.

Ние сме в преход, войната в Украйна продължава. Знаем, че руснаците са спечелили, но това все още не е официално. Тоест разгромяването на украинската армия, постигането от Русия на нейните цели ще бъде върховният миг на истината. И тогава истинската драма за европейските лидери ще бъде, когато руснаците спрат, а те вероятно ще продължат да се палят срещу Русия. Но на нас, на страна като Франция, Русия нищо не ни е направила, абсолютно не ни заплашва. Има една страна, която ни заплашва и това са Съединените щати. Но, съчувствие, съчувствие! Тези хора са държали изпити, на които ако бяха казали, че еврото не е добро, че ЕС не е добро, щяха да бъдат скъсани.

– След тази дълга историческа ретроспектива сме в стадия, в който Тръмп засега се отказа от Гренландия. Мислиш ли, че нещата ще се успокоят?

– Прябва да извлечем проуките от тази хроника. Първо, има “театрален наномилитаризъм”, т.е. отклоняване на вниманието, действа се с насилие, ако е възможно, защото това е израз на темперамента на САЩ. Това е първата поука. Втората поука е продължаващата враждебността към Европа, неприязънта, омразата към Европа и именно това трябва да се обясни. Имам ключ за тълкуване, който е свързан с анализа на американското общество. Говорихме за насилието, за омразата на културните класи, за омразата към човека, който е завършил висше образование. Вътре в САЩ това по принцип се изразява чрез омразата към висшистите, в частност в омразата към висшистите от големите университети от Източния бряг – Харвард, Йейл, всъщност “Бръшляновата лига”. В ума на редовия тръмпист тези висшисти имат връзка с Европа, т.е. има някаква мистериозна идентификация на висшистите, които бълва страната, и европейците като представители на тази висша култура. Ще добавя, че Европа върви много по-добре от САЩ, че детската смъртност в нея е много по-ниска, дори във Франция, и Европа не е в състоянието на деградация на американското общество. Мисля, че има някаква форма на американска класова омраза, на неприязън към висшистите и неприязън към европейците. Защото висшистите са онези, които ценят европейската култура. Мисля, че затова сме мишена и че трябва да бъдем много предпазливи. Спрямо руснаците – а руснаците са европейци, спрямо Китай и дори спрямо Латинска Америка, за която се смята, че е преминала в сферата на американско господство в контекста на новата стратегия за сигурност. Ние сме в игри на власт, а за мен игрите на власт не са разумни и рационални. В случая на отношенията между американците и европейците има едно зрелищно ниво на емоции и неприязън, свързано с класовите чувства и това означава, че нещата ще се влошат. Те никога няма да ни простят и затова трябва да сме готови за още по-лошо. Те имат още инструменти – имат цифров контрол. Едно от нещата, които показаха нашите данни, е, че външната търговия като американско средство за натиск всъщност е лъжа. Нивото на износа на европейците за САЩ е доста ниско. Американският контрол върху цифровите инструменти, GAFAM, “Майкрософт” и т.н., е много важен. Затова трябва спешно не европейците, а французите, германците, италианците и другите да намерят инструмент за замяна или да се подготвят за това.

Но извън това, няма кой знае от какво да се страхуваме и това, което ме поразява, когато се говори за мита, е надценяването от нашите лидери – тези изостанали лидери, които не са разбрали и които наричам евроамериканци или европейци от тенденцията “Байдън”, които ни пробутват, че сме изложени на американския търговски риск, което е преувеличено. Плашат ни, че сме изложени на търговски риск, който не е толкова значим. Бихме могли с няколко заместващи споразумения с някои други страни, напълно да излезем от американската хватка. Вместо “Тръмп – господар на света”, аз виждам Тръмп – продукт на разпадащото се американско общество, неморален, неефективен, непредсказуем, като американското общество, лош играч на покер, слаб играч, победен в историята. Все още има ръководни слоеве, които със сигурност са обхванати от американските мрежи, от мрежите на НАТО – това е много по-силно в Германия, отколкото във Франция, и парадоксално във Франция повече, отколкото в Италия, докато НАТО присъства по-силно в Италия – но би било достатъчно истинско желание, истинска воля, за да се освободят. Много е лесно да се измъкнем от САЩ, те вече не са центърът на световния икономически живот. Това приключи. Те се преструват. Ние сме Украйна през 1990 г., докато Москва се раздвижва и либерализира.

– Накрая бих искал да те попитам защо през 2003 г. в “След империята” ти прогнозира, че Русия ще се възстанови и точно това се случи, и защо днес нямаш същата надежда за САЩ? Смяташ, че ще паднат лошо.

– Наскоро си мислех за историята на Русия и наистина това е една от успешните ми прогнози. Имам прогнози, с които сбърках – децата ми са направили списък с грешните ми прогнози. Но тази наистина беше много успешна. В “След империята” имах една глава, наречена “Завръщането на Русия”. Имах много малко елементи, всъщност нямах достатъчно елементи. Там се върнах към основната си професия и това, което открих, според мен фундаменталното нещо в модерната история, беше определянето  на политическите и държавни култури от старите семейни структури. Руската семейна структура е общностен модел, в който бащата и синовете са били много солидарни. Ценности на авторитет, равенство, много строга система, руското селско семейство е било много строго. На първо време разпадането на семейната система породи комунизма, т.е. манията по авторитета, равенството бяха пренесени в партията, държавата, КГБ – КГБ е най-близо до семейството, защото се занимаваше лично с хората, като добър баща на руско селско семейство. Но винаги съм мислел, че от разпадането на комунизма ще останат следи в руския манталитет, т.е. способност за колективно действие. И очевидно тя се прояви след смутните времена на 90-те години. При при руснаците има стремеж към държава, който позволи на Путин и на хората от стария държавен апарат и от службите, сред които КГБ, да възстановят това, което наричат вертикала на властта. Тази идея за ценност, дошла от организиращата семейна основа, която ще се прояви отново, ми даде увереност да направя прогноза за Русия.

Но ако приложим това правило към САЩ, получаваме точно обратното, защото северноамериканското семейство, което наричам абсолютно нуклеарно семейство – татко, мама, деца, минимална солидарност извън групата – издържаше единствено в епохата, в която имаше само абсолютно нуклеарно семейство, без определено правило за наследяване, но имаше протестантска религия, която беше организираше нравите, ценностите, трудовата етика, порядъчността всъщност. Следователно абсолютно нуклеарно семейство плюс протестантство беше кралският път към бързо развитие, защото нуклеарното семейство дава гъвкавост, динамизъм, способност за промяна, но промяна в рамките на религиозните ценности. А сега вече няма религиозни ценности. Това е нулевото състояние на религията. Това е страна без морал. А абсолютното нуклеарно семейство без морал е кралският път към безграничния упадък, който трябва да ни плаши. Затова казвам, че ме е страх за Съединените щати, защото няма възможни спирачки. Те са точно обратното на Русия.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: