В края на четвъртата година от началото на руската специална военна операция (СВО) и на първата година от президентството на Доналд Тръмп станаха реалност сериозни промени, оказали влияние както върху отношенията между САЩ и Русия, така и върху геополитическата обстановка на планетата. Президентът Тръмп заплаши няколко страни от Южна Америка, Канада, редица европейски страни, отправи поглед към Гренландия и прави опит да вземе под контрол Панамския канал, стопанисван от датска фирма след отнемане правата на Китай. Осъществи военна операция срещу Венецуела и се намеси във вътрешните работи на Иран. Нарече Куба заплаха за националната сигурност на САЩ и чрез посланика си подготвя масови протести в страната за смяна на правителството, а след приземяването наскоро на руски транспортен самолет на територията ѝ, американските медии изпаднаха в истерия.

Заплахата срещу Иран е особен случай. По време на мирните демонстрации сред протестиращите се появяват хора с кюрдска външност, въоръжени с автомати, гранати и коктейли „Молотов“. Те започват да стрелят срещу полицията, а след призива на президента Тръмп, да палят и рушат правителствени сгради, офиси и магазини. За да наруши координацията между въоръжените групи, правителството изключва интернета, но тогава започват да се използват стотици нелегално внесени терминали от космическата свързочна интернет-система „Старлинк“ на САЩ. Използването ѝ не дава резултат, защото в действие влизат мощни средства за радиоелектронна борба (РЕБ) и на отделни места терминалите са заглушени. След решителната намеса на силовите органи и задържане на много от въоръжените „демонстранти“ безредиците постепенно затихват.

Това проваля плана на САЩ и Израел – те искат смяна на иранското правителство, ликвидиране на ядрената и ракетна програми и предаване обогатения уран на Международна агенция за атомна енергия. Иран не се съгласява и днес срещу него е съсредоточена крупна военновъздушна и военноморска групировка. Според някои медии помощ на Иран оказват Русия и Китай – вероятно се има предвид руския въздушен мост от Беларус до Техеран и по-мащабния от Китай. Твърди се, че на Иран се доставят зенитно-ракетни комплекси, китайски противокорабни ракети и средства за РЕБ. Възможно е САЩ да блокират износа на ирански нефт, да задълбочат с това икономическите проблеми на страната, да предизвикат нови граждански протести и да спрат транспортирането на ирански нефт към Китай, т.е. да повторят венецуелско-панамския сценарий спрямо Китай. В отговор Иран мобилизира целия си военен потенциал и заплаши да блокира Ормузкия проток – с такава цел на 1-2 февруари се проведе военноморско учение близо до него. Действията на двете страни създаде обстановка, при която всяка стъпка назад означава поражение. Изглежда, за да се излезе от ситуацията, Иран се обяви за преговори със САЩ, но само по ядрената програма. Това може да  намали напрежението, но в перспектива едва ли.

Посоченото дотук позволява да се твърди, че президентът Тръмп, от миротворец в началото на 2025 г., се превърна в агресор с планетарни амбиции. Днес е готов да съкруши всичко, което се изправи срещу него, но когато получи отпор, намалява исканията си и снема част от заплахите, но не престава да преследва поставената цел. Например, той предложи създаване на организация от САЩ, Китай, Индия, Русия и Япония, но след като не получи одобрение, обяви създаване на Съвет за мир под свое несменяемо ръководство и с права, които сам си определи.

Съветът за сигурност на ООН дава мандат само за постигане на мир в Газа, но в хартата на Съвета за мир „Газа“ изчезва и е заменена с „осигуряване на устойчив мир там, където дълго време остава непостижим“, т.е. дава си мандат за действие по цялата планета. На практика той създава международен орган, който ще действа по негово усмотрение, независимо от Съвета за сигурност, с което разрушава ООН. Твърде е вероятно и с двете инициативи да има за цел и да принизи значението и дори да ограничи разширяването на БРИКС, която е явна заплаха за САЩ.

От десетките поканени държавници към Съвета за мир бързо, с угоднически усмивки, се присъединяват страни с незначителни политически и икономически възможности.Създаването му се одобрява и от организации, например, като нашия Атлантически клуб. В телевизионно предаване неговият председател, от върл поддръжник на неолибералните атлантисти, бързо стана яростен привърженик на Съвета за мир и на президента Тръмп. Няма нищо нередно – в клуба са осъзнали новата реалност и в движение се преориентират към друг покровител. Далновидни държавници обаче разбират, че се прави опит за подмяна на ООН и че това е стъпка към осъществяване на концепцията „Да направим Америка отново велика“. Чрез нея президентът Тръмп се стреми да запази и увеличи хегемонията на САЩ навсякъде, където не му се противодейства. На практика тя е вариант на глобализма на неолибералите, но осъществяван с невоенни действия и под едноличното ръководство на САЩ.

Русия, за да ограничи агресивното му поведение спрямо своите интереси, оказва съпротива. САЩ започнаха да превземат на абордаж танкерите на Русия. В Атлантика тя не може да ги защити и затова възприема асиметричен подход – изолиране на Украйна от Черно море, която първа започна да нанася удари по танкери. Отговорът е разрушаване на пристанищата по черноморското крайбрежие и на Дунав, нанасяне на удари с ракети и БЛА по кораби, стоящи или пристигащи в тях с товари за ВСУ. Проблемът за САЩ е в това, че от зърнените терминали се изнася зърно и на американски фирми, удобно настанили се на украинския чернозем. И не само това. В отговор на американска заплаха, на 5 август 2025 г., Русия унищожава завод за електроника на американска фирма в Западна Украйна. На действията ѝ, включително и заради неотстъпчивостта по украинския конфликт, на 22 октомври с.г. САЩ въвеждат санкции срещу „Лукойл“ и „Роснефт“.

На 3 януари 2026 г. е отвлечен президентът Мадуро и е заплашена руска собственост във Венецуела. За да се напомни на САЩ, че не трябва да се увличат, на 5 януари с.г. е нанесен удар по американски завод за преработване на слънчоглед в Днепропетровск – като начало е разрушен само резервоара за олио, от който изтичат 300 т. На 8 януари САЩ „печелят“ конкурс за разработване на украинското литиево находище „Добра“ в Кировоградска област. Те ще получават 70% от суровината, 25% са за фирма на САЩ, която ще го разработва, а 5% остават за Украйна – според специалисти 98% от бъдещата печалба са за САЩ, а 2% за Украйна. За да изнасят придобитото, някой трябва да възстанови пристанищата, ако все още са украински. Това са само няколко примера за ожесточения двубой между САЩ и Русия, който не престава вече четири години, въпреки че страните водят преговори, срещнаха се на Аляска и са единомишленици в борбата с неолибералите от двете страни на Атлантика. Възможностите на Русия са несравними с тези на САЩ, чието най-важно оръжие е долара, но тя защитава интересите си, въпреки заплахите и понасяните загуби.

Противопоставяне има и при стратегическите настъпателни оръжия. САЩ планират да разположат в Европа, самостоятелно или чрез страни от НАТО, хиперзвуков ракетен комплекс „Dark Eagle“ с обсег 3000 км. Това е пряка заплаха за европейската част на Русия, а дислокацията му в Тихоокеанския регион, и за Далечния изток, т.е. и в двата случая заплахата има за нея стратегически характер. Като контрасилов отговор на „Dark Eagle“ тя може да използва ракетен комплекс РС-26 „Рубеж“. Неговата хиперзвукова балистична ракета „Орешник“ е с касетъчна бойна глава, чиито шест бойни блока с индивидуално насочване се отделят от носителя в космическото пространство, а в района на целта от всеки се отделят по още шест касетъчни елементи. Бойните блокове поразяват целта с ядрен взрив или с кинетичната си енергия, която за един боен блок е равна на 18 тона тротилов еквивалент. Последното му използване е на 9 януари т.г., когато с част от блоковете е поразен авиоремонтен завод в западната част на Украйна, а с другата – наземната част на газово хранилище.

Впрочем един час преди старта на „Орешник“ Русия предупреждава САЩ/НАТО за удара, но въпреки взетите от тях мерки бойните блокове на „Орешник“ не са открити дори от РЛС на германския противоракетен комплекс „Ароу-3“, закупен от Израел за 6 млрд долара. Именно невъзможността за прехващане на „Орешник“ става една от причините за отрезвяване на Европа и предизвиква загриженост в Пентагона. Възможно е ударът по завода и газовото хранилище, освен практическия резултат, да е и демонстрация на възможности пред Пентагона. И ето защо.

Известно е, че през 80-те години на ХХ век в Европа стояха един срещу друг съветските ракетни комплекси РДС-10 „Пионер“ с обсег 4300 км и американските „Пършинг-2“ с далекобойност 1770 км. С тях САЩ могат да поразяват Москва, но съветската не може да достигне територията на САЩ. Тогава в СССР решават да увеличат обсега на „Пионер“ до 5500 км и да го установят на Чукотка и Камчатка – от там той достига важни обекти на САЩ. Това не става, защото е подписан Договорът за ликвидиране на ракетите с малък и среден обсег. Днес обаче РС-26 „Рубеж“ е в серийно производство, обсега му е до 5500 км и без проблем може да се дислоцира в Далечния изток. Следователно показното унищожаване на завода и газовото хранилище, при това от стартова позиция на полигона „Капустин яр“, ясно показва на САЩ какво може да последва, ако развърнат в Германия своя “Dark Eagle“ и създадат заплаха за Русия.

Такава за нея са и разработваните сега стратегическа балистична ракета „Sentinel“, стратегически бомбардировач B-21 „Rаіdеr“, нова стратегическа крилата ракета и модернизацията на балистичната с морско базиране „Trident II “. Поради това тя е принудена да предприема действия за запазване на стратегическото равенство, част от които вече са реалност. Например, тя обнови 95% от стратегическите ракети, въоръжи два ракетни полка с хиперзвуковия боен блок „Авангард“, пред приемане на въоръжение са крилатата ракета „Буревестник“ и роботизираният подводен апарат „Посейдон“, а след прекратяване на Договора за стратегическите настъпателни оръжия е твърде вероятно подновяване на работата по замразения сега железопътен ракетен комплекс „Баргузин“, чиято ракета е на около 90 % унифицирана с тези на стратегическите ракетни комплекси „Ярс“ и „Булава“.

Десетгодишният Договор за стратегическите настъпателни оръжия, в сила от 5 февруари 2011 г., ограничаваше увеличаването им. Действието му беше продължено с още пет години през 2021 г., но срокът му изтече на 5 февруари 2026 г. На 22 септември 2025 г. Русия предложи на САЩ да се удължи действието му с още една година и през това време да започне разработване на нов. САЩ обаче не проявяват интерес, защото имат изгода от това – ще продължат разработването на стратегически оръжия, ще могат да разположат част от тях в Космоса и с това ще създадат икономически проблеми на Русия, т.е. повтарят замисъла на президента Рейгън от 1983 г. с „Инициативата за стратегическа отбрана“, т.н. „Звездни войни“.

Още на 27 януари 2025 г. президентът Тръмп оповести проекта „Златен купол“. Той предвижда създаване на ешелонирана система за ПРО, един от чиито ешелони е с ударни елементи с космическо базиране. С осъществяването ѝ САЩ ще имат предимство в стратегическите настъпателни оръжия, което е явна заплаха и то не само за Русия. Така, наред с бурната дейност по разрушаване на световния ред и разработване на нови стратегически оръжия, САЩ се подготвят и за надпревара в космическото пространство.

Желанието за присъединяване на Гренландия има отношение не само към стремежа за хегемония, но и към стратегическия баланс между САЩ и Русия. Островът е необходим на САЩ по няколко причини: първо, с нея те почти се изравняват с Русия по дял от Арктика, богата на природни ресурси; второ, владеейки я, те оставят Европа без ресурсите на Арктика, създавайки ѝ икономически проблеми; трето, създават възможност за контрол на западната част на руския Северен морски път; четвърто, сами ще разработват и използват природните богатства на Гренландия и, пето, създават добра възможност за прехващане на руски стратегически ракети.

В Гренландия, в базата Питуфик (бивша Туле), САЩ отдавна имат мощна РЛС от системата за ранно откриване старта на стратегическите ракети на 31-ва руска ракетна армия с щаб в Оренбург. Траекториите им преминават над Гренландия и, ако на територията ѝ има изграден противоракетен комплекс от системата за ПРО „Златен купол“, прехващането поне на част от тях ще бъде напълно възможно. Освен това, ако в Гренландия бъдат дислоцирани ракетни комплекси, редица руски обекти в Арктика и на територията на Русия ще бъдат в обсега им. Това означава, че за да се защити, тя може да разположи ракетен комплекс РС-26 „Рубеж“ във военната си база „Арктически трилистник“ на остров „Земята на Александра“, намираща на 1200 км от Гренландия. 

При осъществяване на посочените предположения милитаризацията на Арктика ще стане факт.  Вероятността  за това е голяма, защото САЩ вече договориха с генералния секретар на НАТО Марк Рюте да изградят 10-12 военни бази в Гренландия като „натовски“. При водените сега преговори с Дания, САЩ се стремят така да променят договора с нея от 1951 г., че Гренландия да остане под нейна юрисдикция, а те да имат екстериториално право на част от нейната територия и да разработват природните ѝ ресурси.

Според запознати с подробности за отношенията между САЩ и Русия, напоследък между тях се водят твърде важни преговори за уреждане на политически, икономически и военни проблеми, като украинският е един от тях, но не е най-важния. Един от най-острите е за бъдещите зони на влияние. В този аспект интересно е определението на САЩ за Русия в публикуваната през януари т.г. нова Стратегия за национална отбрана (СНО), основаваща се на оповестената през декември м.г. Стратегия за национална сигурност. В нея Вашингтон проявява загриженост за „безопасността на източноевропейските страни“ и се посочва, че Русия е „противник, с който може да се постигне договор при определени условия“. Но защо загрижеността на САЩ е само за източноевропейските страни, а не за цяла Европа? Тъй като отговор на този въпрос няма, може да се предположи, че страните от Източна Европа в момента се разглеждат като буферна зона между Русия и бъдещата изцяло под американски контрол западна „Европа на първа скорост“.

Възможно е през 2026 г. САЩ и Русия да уточнят окончателно местата си в новия световен ред и разпределянето на зоните на влияние на двете суперсили, което от само себе си ще разреши и спре буквално за една нощ украинския конфликт. Ако при водените сега преговори Русия и САЩ не успеят да балансират икономическите си интереси, противопоставянето между тях ще се задълбочи и украинския конфликт няма да утихне скоро. За САЩ конфликтът в Украйна не е нищо друго, освен инструмент за натиск при преговорите й с Русия, а Източна Европа е зоната която са готови да й отстъпят, ако Русия им отстъпи по други направления и в други зони по света. Ако двете държави обаче не постигнат договореност, това, наред с надпреварата в стратегическите настъпателни оръжия и милитаризацията на околоземното космическо пространство, ще създаде твърде опасна обстановка в света.

Автор: полк. д-р Гергин Гергинов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: