Нoвaтa Cтpaтeгия зa cигypнocт нa Aмepикa: Пo-бeднa и вeчe в кoнкypeнция c дpyги вeлики cили, нo c вce cъщия aпeтит дa Koлoнизиpa Cвeтa

Осъвременената стратегия за национална сигурност на САЩ, одобрена от президента Тръмп през ноември и оповестена миналия петък, променя отношението на Америка към света и затова трябва да се чете внимателно. В този документ може да се открие много: от претенцията за уникалност, типична за всяка велика сила, през стремежа за поддържане на мир чрез сила, до осъзнаването, че днес САЩ има почти равни по мощ съперници. Стратегията съдържа не толкова индивидуален подход към всяка държава, колкото категоризиране на страните и различно отношение към различните категории държави.

От Стратегията става ясно, че Америка продължава да се смята за уникална държава с най-силната икономика и мощни въоръжени сили. Защитени от враговете си с океани, американските лидери утвърждават Доктрината „Монро“, според която в Западното полукълбо не бива да се допуска доминиращо влияние на други велики сили, или поне то не трябва да изпреварва американското.

Стратегически район за концентриране на американското внимание са държавите край Тихия и Индийския океан, които, според документа, създават една трета от световния БВП — реално 70 % от световния БВП, измерен по много по-точния и реалистичен ППС – паритет на покупателната способност.

По отношение на Китай се казва директно: след нормализацията на отношенията преди 50 години, когато беше установено партньорство между най-мощната и една от най-бедните държави и най-многолюдна, днес се е стигнало до положение, при което двете страни са почти равни. САЩ не признават открито опита си да откъснат Русия от партньорството ѝ с Китай, но изрично заявяват, че ще работят за „помиряване“ на Европа с Русия и за „укрепване“ на Европа. Дават пример как германски производители на торове напускат Германия и отварят мощности в Китай, за да използват евтин руски газ, който е забранен в Европа.

САЩ искат да продават оръжия, които да „гарантират сигурността на Европа срещу Русия“, но същевременно не допускат Европа изобщо да мисли за собствена експанзия.

Ключов стремеж на американската външна политика е да не допуска надмощие на съперник, да си осигурява достъп до природни ресурси навсякъде по планетата и да работи за равнопоставено третиране на американските износители. САЩ възнамеряват да постигнат тази своя цел чрез оптимално използване на дипломация, разузнаване, търговска политика и „мека сила“. Не се говори непременно за военна конфронтация, а за укрепване на военни съюзи, за активизиране на съюзниците чрез превъоръжаване и осигуряване на достъп на американските въоръжени сили до стратегически пристанища и търговски маршрути.

Като инструмент за поставяне на нации в зависимост се посочват „дълговите капани“, при които съперници на САЩ (вероятно се визира Китай) финансират бедни държави и впоследствие се възползват от натрупаните им дългове. Това е особено актуално за нашия Балкански регион, защото не Америка, а Китай постигна надмощие в Гърция и Западните Балкани. САЩ възнамеряват да използват финансовата мощ на международните институции, в които участват, за да изтласкат конкурентния китайски капитал от уязвими страни.

Оттук нататък международната сигурност трябва да бъде „споделено бреме“, а където е възможно — бремето да се прехвърли върху съюзниците, които, според документа, през последните десетилетия са се възползвали от американската военна защита, без да плащат за нея. Най-видимо това се отнася за НАТО, чиито страни членки вече няма да бъдат призовавани да влагат 2%, а 5% от БВП във въоръжение. Призовава се държавите да укрепват националните си суверенитети и да се противопоставят на „потисническите правила на международни организации“, очевидно визирайки икономическите блокове като ЕС, но не и военните съюзи като НАТО, в които САЩ участват.

Споменава се „привилегировано третиране“ на държави и партии, които разбират и подкрепят американската политика — достъп до технологии, търговски предимства и специални условия.

Отхвърля се концепцията за Diversity, Equality, Inclusion (DEI). Твърди се, че тя е стигнала твърде далеч, отменя конкуренцията, подменя оценката на постиженията и отслабва обществата. За Европа се казва, че е скъсала с цивилизационните си постижения: ограничава свободата на словото и опозицията, а миграцията променя социалния и културния характер на континента до степен, която може да го преформатира етнически и културно до неузнаваемост в рамките на следващите 20 години.

САЩ заявяват, че в Европа ще си сътрудничат единствено с „патриотични партии“. От общите насоки до частта, посветена на Европа, става ясно, че САЩ гледат на ЕС с пренебрежение, като на източник на проблеми, свръхрегулация и цензура. Начинът, по който се говори за Европа, комбиниран с подчертаването на американската „мека сила“, показва стремеж да се разделят европейските народи, защото в двустранни преговори Америка може да постига по-изгодни условия, отколкото при договаряне с целия блок ЕС.

Това може да се окаже пагубно за ЕС, имайки предвид слабата позиция, от която Брюксел капитулира при преговорите на Урсула фон дер Лайен с Тръмп през пролетта и унизителното споразумение, което последва. Видимо от приоритетите за Европа на страница 27, САЩ смятат, че това не е достатъчно. Те очакват да постигнат още повече в разделена Европа, която разглеждат като ловно поле — и то чрез айкидо-тактика: използване на силата на опонента срещу самия него. В целия ЕС кипи недоволство от политиките на днешния брюкселски глобалистки елит, което се същият потиска, като щедро лепи етикети „крайно десни“ или „комунисти“ на всеки, който предлага алтернатива. САЩ ясно разпознават това и подават ръка на низвергнатите — не от идеализъм, а в името на собствения си интерес, разбира се.

Четвъртата точка изисква „отваряне на европейските пазари за американски стоки и услуги и справедливо отношение към американските работници и предприятия“. Очевидно унизителната икономическа сделка, която ЕС сключи по-рано, не е достатъчна за Вашингтон. Европа вече купува американски оръжия, енергийни ресурси, ядрено гориво, автомобили, използва „Alphabet“ и „Meta“. Това, което все още не купува, са генномодифицираните американски селскостопански култури и индустриално произведеното американско месо.

Петата точка предвижда „изграждане на здрави нации в Централна, Източна и Южна Европа чрез търговски връзки, продажби на оръжие, политическо сътрудничество и културен обмен“. Зад красивите думи стои реалност, в която американската дипломация ще поучава правителствата ни и ще притиска по-малките страни да следват интересите ѝ. НПО, финансирани от САЩ, ще продължат да създават местни политически марионетки, които да управляват и да пропагандират вече в полза на новата тръмпистка идеология на САЩ. Тоест, по отношение на „меката сила“ никаква промяна. Ще купуваме оръжие, което може да спре да работи, ако Америка не одобрява врага или целта ни. Европа вече осъзнава, че не може да разчита прекомерно на американските технологии — цената става все по-висока, и не само финансово, но и политически. От полуколония, се превръща в абсолютна 100 %-ова колония

Културният обмен е мач, който играем от три десетилетия и половина: Вашингтон ще финансира българи, набелязани от него като бъдещ елит на колониалната Територия, за обучение в САЩ — с цел да бъдат профилирани, евентуално контролирани, и да се завърнат в страната си като „полезни идиоти“, а в по-лошия случай — като агенти на чуждо влияние.

Особено лицемерно звучи последната точка: „борба с меркантилисткия свръхкапацитет, технологичните кражби, кибершпионажа и други враждебни практики“. Цинично е, предвид че именно Тръмп рестартира меркантилизма като основа на американските споразумения. Цинично е да се говори за кибершпионаж, след като САЩ разположиха системата PRISM в американското посолство в Берлин, на 100 метра от парламента и на 300 от правителството. Ангела Меркел е била подслушвана в продължение на цяло десетилетие. А от години, когато европейски компании разработят някое научно изобретение или технологична иновация, САЩ незабавно присвояват труда им чрез „преговори“ с ръководителите им.

Очевидно Америка се страхува Европа да не се научи да играе по същите правила и се опитва да я откаже. Сякаш детето, което се е покатерило на дървото с плодовете, рита стълбата, за да не позволи на другите да се качат.

Целият документ носи усещане за американска уникалност и категоризиране на нациите. Но САЩ си правят тези сметки вече в конкуренцията на други велики сили – Китай също се възприема като „Поднебесна империя“, а Русия претендира да е защитник и обединител на православието. Добрата новина за нас, малките страни и народи в очертаващият се многополюсен свят е че вече ще можем да провеждаме по прагматична политика — с център националния интерес, осъзнаваща международните ангажименти, но и неподвластна на идеологии. И, дай Боже, да можем да избираме полюса, към който да принадлежим. А за продажниците и наивниците винаги ще има мека сила, която да печели сърца и умове.

ВИЖТЕ ОЩЕ:





Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.