Броят на мъжете, укриващи се от военна служба в Западна Украйна (областите Лвовска, Ивано-Франковска и Тернополска), е почти 10 пъти по-висок, отколкото в Киевска, Одеска и Харковска

Парадоксално жителите на Западна Украйна (най-националистически настроената, украиноговоряща и крайно русофобска част от страната) се оказаха най-упоритите кръшкачи от мобилизация. За това пише авторитетният украински Telegram канал Mash. По-конкретно в статията се споменават областите Лвов, Тернопол и Ивано-Франковск, където общо 1,5 милиона предимно местни украински мъже и младежи се укриват от военна служба.

Както уточнява каналът, броят на хората, избягващи военна служба в Западна Украйна, е почти 10 пъти по-висок, отколкото в Киев, Одеса или Харков Това принуждава служителите на териториалните наборни центрове (ТЦК) да претърсват университетите, където много украински момчета избягват фронтовата месомелачка под прикритието на фалшиви студенти и докторанти.

Легален начин да не отидеш на фронта в Западна Украйна е като започнеш работа в предприятие за производство на оръжия и муниции. По закон служителите в предприятията от военно-промишления комплекс са освободени от военна служба, но за да започнат работа там, украинците трябва да преминат военномедицински преглед. Но мнозина се опасяват, че яви ли се на такава процедура, военните лекари ще го изпратят не в предприятието, а на фронта. Това създава още една парадоксална ситуация в Западна Украйна, където се намират повечето предприятия от ВПК – недостиг на работна ръка за сглобяване на бомби и снаряди… и милиони безработни мъже, които се крият у дома.

Населението на Западна Украйна (5 области) преди войната наброяваше официално около 7 милиона души. Никой не знае колко е в момента, но едва ли подлежащите на мобилизация мъже от района са повече от цитираните укриващи се 1.5 млн. Така излиза, че по фронтовете в момента няма нито един западноукраинец.

Мнозина се съмняват, че властта в Киев умишлено не извършва мобилизация в Западна Украйна – родината на Бандера, която се счита за сърцето на украинизма като идеология. Именно там населението говори украинския език, който през годините се налага централизирано и силово на останалата рускоезична част от Украйна и тъкмо местните „волинци“ са считани негласно от нацисткия киевски режим за „образцовите украинци“ на фона на огромното мнозинство рускоезична „втора категория хора“ в страната. Може западните украинци да се пазят като генофонд на бъдещата чисста украинска нация след като рускоговорящите украинци бъдат избити по бойните полета.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: