Автор: проф. Мелвин А. Гудман, бивш анализатор на ЦРУ – 05 септември 2025
Агресивната кампания на Доналд Тръмп да получи Нобелова награда за мир доведе до едно голямо негово постижение – неговата „дипломация“ допринася за идването на нов световен ред. Но за съжаление, това е световен ред, в който не само няма място за Съединените щати, но и активно ги изключва. Този световен ред се формира така, че да допринася за икономическото развитие и разцвета на безпрецедентни връзки между Русия и Китай, както и между Китай, Индия, Северна Корея и Русия. Отношенията на САЩ с всяка от тях са в упадък. Отношенията между САЩ и Индия са най-новата жертва в процеса на формирането на този нов световен ред.
Съединените щати бяха ключът към разбирането на световния ред, създаден в края на Втората световна война. Днес обаче, за първи път от 80 години насам, САЩ са отвън и гледат отвън към Индо-Тихоокеанския регион, където междувременно се премести новия икономически и финансов център на планетата.
Упадъкът на Вашингтон може да се възприема от гледна точка на властта, влиянието, доверието и авторитета. За първи път от 80 години насам Съединените щати нямат влиятелен екип по национална сигурност, който да работи в тясно сътрудничество с президента. За сметка на това си имат президент със странни идеи за политиката и процесите. Фактът, че Марко Рубио заема едновременно поста на държавен секретар и на изпълняващ длъжността съветник по националната сигурност (и има много ограничено влияние и в двете си функции), говори за проблема. За сметка на основните си функции Рубио е насочил усилията си към ограничаване на визите за чужденци, особено за чуждестранни студенти, което е ключов фактор за изолацията на САЩ.
Авторът: проф. Мелвин Гудман е бивш старши анализатор на ЦРУ
Тръмп направи всичко възможно, за да изолира Америка от останалия свят. Последната му акция беше американският отказ и отмяна на участието на членове на Палестинската автономна власт и Организацията за освобождение на Палестина в Общото събрание на ООН в Ню Йорк този месец. Това се случва в момент, когато ключови съюзници на САЩ (Великобритания, Франция, Канада и Австралия) планират да се присъединят към 147-те страни-членки на ООН, които вече са признали палестинската държава.
Отказът на САЩ да издаде визи на представителите на ООП нарушава Хартата на ООН от 1947 г., в която се посочва, че Съединените щати „не трябва да налагат никакви пречки“ пред пътуването на представителите на мисиите на ООН до „района на централата“ в Ню Йорк. Тази забрана за визи ще засегне повече от 80 палестинци, както и президента на Палестинската автономия Западен бряг Махмуд Абас. (През 1988 г. Общото събрание се събра в Женева, за да може палестинският лидер Ясер Арафат да се яви на събранието и да произнесе реч.) Тази седмица администрацията на Тръмп суспендира всички видове визи за всички палестинци.
Китай-Русия: Китай и Русия никога в историята не са имали толкова близки отношения, колкото сега. Има много причини за това, но действията на администрацията на Тръмп са от основно значение за изграждането на тези близки връзки. Съвместните им военни учения са ключова част от настоящата ситуация, както и щедрият обмен на военна информация и оръжия. Сближаването между Москва и Пекин контрастира с нарастващото противопоставяне между Съединените щати и техните съюзници в Европа от една страна, и Азия от друга страна.
Китай-Русия-Индия: Тази седмица на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество, евразийска група за сигурност, водена от Москва и Пекин, индийският премиер Нарендра Моди посети Китай за първи път от седем години насам. И именно Тръмп беше катализаторът за решението на Моди да се сближи плътно с Китай поради тарифната си политика и парадирането с неправомерна заслуга за прекратяването на огъня между Индия и Пакистан преди няколко месеца. Дипломацията на Си играеше важна роля за сближаването на Индия с Москва и Пекин. Си спечели от това, че се увери, че Индия няма да се присъедини към политиката на Вашингтон за сдържане на Китай.
Китай-Русия-Северна Корея: Участието на Ким Чен Ун в срещата на върха на ШОС в Китай бележи важна стъпка към прекратяване на раздора между Пекин и Пхенян. Отношенията на Ким с Москва също са стабилни, като се има предвид военната подкрепа на Северна Корея за Русия в конфликта с Украйна. Неумелото управление на Тръмп на неотдавнашната среща с южнокорейския президент Ли Дже Миунг и твърдата търговска политика спрямо Япония са допълнителни точки на контраст.
БРИКС: Основателките на БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – присъединиха Египет, Етиопия, Индонезия и Обединените арабски емирства в усилията си да създадат алтернатива на Г-7. Целите на БРИКС са антизападни и антиамерикански. Геноцидът в Израел и съучастието на САЩ, както и тарифната и търговската политика на Тръмп към останалия свят, допринесоха за популярността и авторитета на БРИКС.
САЩ-Индия: Доскоро Индия, най-голямата демокрация в света, и Съединените щати бяха на път да създадат сърдечна и взаимна дипломатическа и икономическа политика, в която двете страни да могат да се приспособят една към друга. Тръмп на практика сложи край на тази политическа линия, като удвои тарифите върху износа на Индия. А след посещението на Моди в Китай медиите в Съединените щати в хор започнаха да го наричат „авторитарен лидер“ и дори „индийския диктатор“.
Накрая, администрациите на Тръмп и Байдън допринесоха за изолацията и отчуждението на Съединените щати в международната общност с тяхното съучастие в бруталния геноцид на палестинците в Газа, извършван от Израел. Следовоенният план на Тръмп, вдъхновен от идеята му да изсели всички палестинци и да превърне Газа в „Ривиера на Близкия изток“, предвижда създаването на доверително управление на Газа от страна на САЩ за период от най-малко десет години, като в същото време тя се превръща в туристически курорт. Само посредствени магнати на недвижими имоти като Тръмп, неговият зет Джаред Кушнер и Стив Уиткоф биха могли да измислят такава цинична, експлоататорска и крайно глупава идея. Фактът, че израелците, които създадоха нефункциониращата Хуманитарна фондация за Газа, която не успя да разпредели храна на гладуващото население в Газа, са лични приятели на Тръмп, допълва отвратителната картина на израелския геноцид срещу палестинците и американското съучастие в него.
Междувременно развалините в Газа продължават да се натрупват, а измамните израелци продължават да отричат, че там има глад.
Мелвин А. Гудман е старши научен сътрудник в Центъра за международна политика и професор по политически науки в Университета Джонс Хопкинс. Бивш анализатор в ЦРУ, Гудман е автор на „Провалът на разузнаването: упадъкът и падането на ЦРУ“ и „Национална несигурност: цената на американския милитаризъм“ и „Информатор в ЦРУ“. Най-новите му книги са „Американско клане: Войните на Доналд Тръмп“ (Opus Publishing, 2019) и „Ограничаване на националната сигурност“ (Opus Publishing, 2021). Гудман е колумнист по въпросите на националната сигурност за counterpunch.org.
Източник – counterpunch.org.
Коментирай първи