Западът се варваризира – унищожава върховенството на закона, образованието, религията, високата си култура и националната си памет

Авторът Пол Крейг Робъртс (Paul Craig Roberts) е доктор по икономика, бил е заместник-министър на финансите на САЩ по икономическата политика в администрацията на Роналд Рейгън. Работил е като редактор и колумнист в Wall Street Journal, списание Businessweek, агенция Scripps Howard News Service, а също и колумнист във Washington Times. От години статиите Пол Крейг Робъртс са забранени за публикуване във въпросните мейнстрийм издания заради критичното му отношение към имперската глобалистка политика на САЩ. Автор е и на множество книги за най-големите проблеми на нашето време.

Русия –  последната останала християнска държава

На своята традиционна пресконференция в края на годината руският президент Путин заяви, че жената е жена, а мъжът е мъж, и изрази своята увереност, че религиозните конфесии в Руската федерация ще имат моралната сила да се противопоставят на нахлуването на новите изродени ценности на западния свят.

Уви, западния свят няма такива морални основи. Западът се е откъснал от своето минало и гради своето съществуване около безумната теза, че може да оцелее, като възпитава своята младеж в неверие към самия Запад. Целта на западното образование днес е да обезцени западната младеж и да я отчужди от западната култура, а наивните западни семейства плащат данъци са такова обучение на децата им.

Всяка година по Коледа отбелязвам в тази рубрика, че гласовете, които ни припомнят за миналото, биват цензурирани, целенасочено заглушавани и демонизирани, като ни оставят да живеем в една страна без фундамент. Освен това Холивуд, телевизията, медиите, интернет и образователните системи на всички нива и във всеки щат на САЩ открито или тайно работят за пренаписването на историята на западната култура като дело на белия расизъм, който трябва да бъде заличен.

Държавните училища са превърнати в предприятия за промиване на мозъците на децата. Целта е да ги накарат да се чувстват виновни за цвета на своята кожа, като същевременно внушават свръхсамочувствие на децата BIPOC (Black, Indigenous and People of Color – чернокожи, коренно население и цветнокожи). Родителите протестират, но идеологическите антибели училищни съвети ги игнорират.

С други думи, това, което образованието прави в западния свят, унищожава белите етнически групи , като същевременно издига на свръхпиедестал имигрантите-нашественици.

Западното образование вече роди едно поколение, чиито представители не знаят кои и какви са. „Западната цивилизация трябва да си отиде“ беше студентския лозунг в американските университети през 1960-те години. В продължение на десетилетия малцина от завършилите тези образователни институции са прочели и дума от Шекспир. Всъщност нивото им на познание по английски е толкова ниско, че те не могат да го прочетат. Литературните и художествени метафори, използвани за предаване на определен смисъл, са им непознати. Класическата литература на западната цивилизация, която разкрива реалните житейски проблеми, е заменена от жалбите и хленча на малцинствените групи.

Всъщност образователните системи произвеждат неграмотни варвари. Днешните най-умни всъщност са най-глупавите от всички – с крайно оскъдни познания за човека и неговата противоречива природа. Това са безмозъчни вундеркинди, които произвеждат устройствата на полицейския държавен контрол и робототехника, за да осъществят елитите така въжделеяната от тях цифрова революция.

Целта на цифровата революция е да лиши човешкия живот от свобода, независимост, цел и смисъл. Няма да ни позволят дори да шофираме. Неприкосновенността на личния живот не само е изчезваща ценност; а тя става дума, чийто смисъл вече е неразбираем за всички, освен за по-старите поколения.

Джордж Сантаяна каза, че „тези, които не могат да си спомнят миналото, са обречени да го повторят“. Дори и на него не му хрумна, че скоро ще се появят хора, дори и цели държави, без свое минало.

Европейските градове, преживели масираните бомбардировки на британци и американци по време на Втората световна война, имат своите древни сгради, катедрали и тесни улички, които напомнят на хората за тяхното миналото. Но това не важи за американците. В САЩ всичко се преправя постоянно. Кварталите се сриват и на тяхно място се появяват нови с формата и съдържанието на нещо друго.

Живея в една стара община във Флорида, която преди няколко години беше очарователно, тихо и красиво място. Днес почти всички къщи са съборени, а парцелите са разделени и отново застроени. Навсякъде се появиха масови търговски договори за аренда, в които могат да настанят от 20 до 30 души, въпреки че има забрана за това „зониране“. Една жизнена общност с история стана жертва на външни лица, на спекулантите с недвижими имоти и на предприемачите и сега е населена с летовници. Сега тук живеят 20 пъти повече жители от предишното й население.

Ако човек, който е живял тук преди 10 години, се върне днес, няма да разпознае тези места. Домът му вече не съществува. Къщите на съседите му вече не съществуват. Вече не съществува нищо, за което той да си спомня.

Това се случва с цели градове. Израснах в Атланта, Джорджия, но днес не мога да се ориентирам в този град. Всички значими забележителности са изчезнали.

Сега в градовете премахват паметниците, които олицетворяват паметта, сменят имената на улици, които олицетворяват паметта, сменят имената на училища, които олицетворяват паметта за да се прочисти всичко това, внушавайки ни, че цялото ни минало е расистко и срамно.

Когато губернаторът на Вирджиния заповяда да се разруши и унищожи статуята на Робърт Ли (главнокомандващият на армията на Конфедерацията и един от най-известните американски военни лидери на XIX век), ние виждаме не само успеха на критичната расова теория в промиването на мозъците в главата на слабоумия губернатор на Вирджиния, в законодателния орган на щата Вирджиния и в медиите на Вирджиния, но също така едно масово съгласие за изтриването на паметта. Американците се превърнаха в народ без минало.

Всички западни нации вече не съществуват. Нациите се превръщат в държави без граници, доколкото има само една ограничена граница към притока на народите с чужди езици, култури и поведение. Всички западни нации са едни Вавилонски кули. В Европа религиозният живот вече се среща само сред емигрантските общности на ислямистките нашественици. И навсякъде се строят джамии. Често питам кога за последен път е построена християнска църква в Европа или Великобритания.

Дори най-известната християнска катедрала в Европа, Нотр Дам, след пожара вече се възстановява като мултикултурно светилище с улично изкуство и фрески на съвременното изкуство, които използват приглушеното църковно осветление в храма, за да създадат „емоционални пространства“ вместо да са изповедални в една средновековна цялостност на тази християнска катедрала. Всъщност Нотр Дам и следователно и християнството са подложени на вандализъм и фалшификация, а папата изглежда се е подписал под това.

И така, какво е Западът в неговата нова форма на съществуване без нации, без християнство и без минало?

Той е нищо. И това започват да виждат и руснаците, и китайците.

Всяко велико семейство и всяка велика цивилизация имат своите корени, своето раждане, заченато включително и в грях и в престъпност. Това, което западният свят е забравил обаче, е, че има корени и в постиженията – морални, художествени, културни, икономически, политически. Не трябва да забравяме, че човекът е едно паднало същество и има добро и зло, които се борят за душата му. Християнството даде на безсилните гласа, способен да се противопостави на гласа на грубата сила. Именно този глас, съчетан с материалните интереси, доведе до създаването на политическите системи с отговорни пред избралите си правителства – политическа система, която беше подчинена на върховенството на закона.

Днес върховенството на закона изчезва. Конституцията на САЩ е разкъсана на парчета. Всеки е станал тираничен диктатор. Не само президентите, канцлерите и премиерите, но и работодателите, училищните настоятелства, университетските администрации, кметовете, губернаторите, авиокомпаниите, ресторантите, спортните организации издават заповеди, които нарушават Нюрнбергските закони, установени от САЩ и СССР след трибуналите, на които съдиха нацистите за военните им престъпления през Втората световна война. Тогава победителите във Втората световна война казаха: „Никога вече фашизъм!“ Сега обаче правителството във Вашингтон отказва да се подчини на собственото си творение, на тези антифашистки закони и смята, че печалбите на Биг Фарма и контролът върху гражданите и предполагаемо по-тъмните техни цели, са по-важни от върховенството на закона.

„Масмедиите, тези стражеви кучета“ на демокрацията мълчат за това престъпление и даже пискливо пропагандират престъпния дневен ред на хората в Белия дом. С други думи, днес няма честни медии, които да държат правителството отговорно, така че да не прави каквото си поиска. А това е най-сигурния знак, че живеем в тирания.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: