Президентът на Иран Масуд Пезешкиан заяви, че страната му е готов да се присъедини към ОНД – икономически съюз на 10 страни от бившия СССР начело с Русия.

На срещата на върха на ОНД в Туркменистан иранският президент инициира създаването на формат „ОНД+1“. Това той обяви на 9 октомври на брега на Каспийско море, където се проведе срещата на лидерите на ОНД.

ТАСС го цитира: „регионалната дипломация трябва да се превърне в инструмент за управление на кризи, поддържане на комуникация, предотвратяване на разпространението на конфликти и засилване на практическото сътрудничество“.

Техеран се стреми към „свързаност, а не към фрагментация, сътрудничество вместо разрушителна конкуренция и сигурност, основана на доверие и споделени интереси, вместо сигурност, основана на заплахи“.

Пезешкиан подчерта, че страната му е „портата“, свързваща страните от ОНД с южните морета и океани, с най-големите световни търговски морски пътища и че пристанищата ѝ в Персийския и Оманския залив ще им осигурят достъпа до Южна Азия, Африка и Европа.

Той подчерта, че коридорите Север-Юг и Запад-Изток „не са конкуренти, а елементи на единната регионална мрежа“. Той също така изрази надежда, че срещата на върха в Туркменистан ще бъде „практическа стъпка към създаването на регион, в който Централна Азия, Южен Кавказ и Иран няма да бъдат сборище от разнородни пространства, а част от единна мрежа за сътрудничество“.

*******

Нов тласък за евразийската интеграция

Масуд Пезешкиан предложи създаването на формат „ОНД+1“ (да не се бърка с присъединяване към ОНД!) – гъвкав механизъм за сътрудничество на Иран със страните от ОНД. Съдържанието на предложената инициатива е доста конкретно: транспорт, енергетика, търговия, инвестиции и технологии.

За Иран това е продължение на ангажимента му за укрепване на връзките си в ЕврАзия. Ангажиментът му към ОНД би могъл да разшири кръга от партньори, да засили възможностите за износа и да осигури по-устойчиви търговски пътища. Политическата обосновка също е ясна: колкото повече страни са заинтересовани от сътрудничество с Иран, толкова по-трудно ще бъде на запада да го изолира в международен план.

В този смисъл инициативата би могла да усложни целите на САЩ и Израел да изолират Иран. Търговските и икономическите връзки създават личен интерес в стабилността на Иран. От готовността на страните да развиват търговия, да инвестират в съвместни проекти и да разрешат трудностите с плащанията зависи много.

Ползите за страните от ОНД също са осезаеми. Иранският пазар (с население от 91 милиона) предлага възможности за доставка на зърно, храни, оборудване и промишлени продукти. Географията му позволява на Русия, Беларус и страните от Централна Азия да разширят достъпа си до пристанищата в Персийския и Оманския залив, докато Русия може да развие и Международния транспортен коридор Север-Юг. Диверсифицираните маршрути осигуряват допълнителна икономическа стабилност.

По отношение на енергетиката, Пезешкиан предложи да се премине от борба за изтласкване на конкурентите към развитие на производството, преноса и обмена на ресурси. Газовите суапи, търговията с електроенергия и съвместните инфраструктурни проекти биха могли да бъдат обещаващи области. Сътрудничеството обаче няма да премахне различията в интересите между износителите на петрол и газ, тъй като ще трябва да се договорят цените, обемите и условията за доставка.

Трябва да се отбележи, че Иран е способен да даде нов тласък и на самата Общност на нациите. Сътрудничеството с основния външен партньор разширява икономическия му дневен ред и увеличава значението на ОНД като платформа за справяне с общите предизвикателства. Това е възможност за укрепване на връзките между постсъветското пространство и Близкия изток. Русия, като водеща сила от ОНД и важен партньор за Иран, играе специална роля тук. За Техеран сътрудничеството с Москва може да послужи като основа за развитието на новия формат. За Русия това е възможност да засили лидерството си чрез организиране на проекти, които са от полза за всички участници. Доверието в Русия ще бъде засилено там, където политическите споразумения водят до предвидими икономически резултати.

В същото време остават проблеми, които биха могли да усложнят сътрудничеството. Санкциите усложняват плащанията, застраховането и набирането на средства, а рискът от вторични ограничения принуждава партньорите на Иран да действат по-предпазливо. Новите американски удари срещу Иран биха могли да засегнат инфраструктурата и транспорта.

Въпреки това „ОНД+1“ изглежда реалистичен като гъвкав формат за сътрудничество. Макар че не представлява пълноправно членство, той предлага на Иран възможност да участва в общата икономическа програма и да развива съвместни проекти със страните от ОНД. Основата за такова взаимодействие вече е положена. Форматът „ОНД+“, който отваря възможности за сътрудничество с външни партньори, беше създаден на срещата на върха на ОНД в Душанбе миналия октомври. Така че предложението на Пезешкиан се вписва идеално в този подход и би могло да му придаде конкретно съдържание. Освен това икономическата основа вече съществува. Пълноценно споразумение за свободна търговия между Иран и ЕАЕС (ЕврАзийския икономически съюз) е в сила от май 2025 г. Сега е важно да се постигне съгласие как ще бъде структурирана тази работа и кои съвместни проекти трябва да бъдат стартирани първо. Перспективите на инициативата до голяма степен зависят от ползите, които Иран и страните от ОНД виждат в подобно сътрудничество.

Фархад Ибрагимов, RT