Публикуването на обновената ядрена доктрина на Руската федерация може да се смята за сигнал за администрацията на САЩ, която в момента извършва безпрецедентна ескалация на украинския конфликт. Това заяви прессекретарят на руския президент, Дмитрий Песков, в интервю за журналиста от ВГТРК Павел Зарубин.
„Да, безусловно. Тук няма никакви случайности, има определен модел“, – каза той, отговаряйки на въпроса дали публикуването на актуализираната ядрена доктрина на Руската федерация може да се счита за сигнал за администрацията на САЩ, която одобри използването на балистични ракети ATACMS за удари дълбоко в Русия. „Въпреки че президентът Путин даде указания да се подготвят промени, за да се адаптира нашата доктрина към условията на настоящата конфронтация, която е провокирана от западните страни. Путин трябваше да реагира на безпрецедентната ескалация, провокирана преди всичко от отиващата си администрация във Вашингтон“, добави говорителят на Кремъл. Песков отбеляза, че по този начин отиващата си администрация на САЩ предприема все по-безразсъдни стъпки, увеличавайки напрежението около украинския конфликт.
Разработването на най-новите руски оръжия се извършва без реклама, каза говорителят на Кремъл пред журналиста Павел Зарубин в отговор на въпроса му защо досега не се е знаело за разработката на ракетата „Орешник“. „Сигурен съм, че ние с вас и сега не знаем за много от по-рано произведените ни оръжията, както и за новите предстоящи разработки“, каза представителят на Кремъл. Той добави, че разработването на новите видове оръжия, като ракетната система „Орешник“, е абсолютно засекретен процес, който включва тесен кръг от хора. Песков каза, че самият той не е знаел за тази разработка, докато руският президент Владимир Путин не я е обявил публично по телевизията.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Истината не зависи как си политкоректно ориентиран, а от космическия вятър и как към слънцето застанал, проблем е кога повече слънца обсипят свода небесен
Русия е на ясно, че когато съществува непреодолимо противоречие, войната е неизбежна. Западът заложи на някакви „ценности“, които за мнозинството хора в света са непреодолимо противоречие. Това е глобална, разломна линия, която е една причина за сблъсък. Русия държи под свой контрол една шеста от сушата и всичко под повърхността, което е причина за втора, но вече частна причина за война. Събрани двете са много голяма вероятност, но трябва да признаем, че частната причина не е от едно място, а негативите не се събират, а умножават. С една дума, войната е неизбежна и руснаците го знаят. Те се готвят за трети път, ако не се смята служебната загуба, която Горбачов поднесе на враговете им. След отърсването от нея, те отново започват да се готвят, но това е трудна дейност, защото предателствата и инфилтрираните врагове са много. Какво им помага да се справят? Това, че на трона седна човек, който цял живот е учил и работил това. Той нито за минута не се е отпускал и дори от грешките си прави правилни изводи и не ги повтаря. Коя друга велика сила има такъв водач? Ако не тръгна от толкова ниско ниво, до сега да е вдигнал империя. Личи си, че съм впечатлен от Путин, слушам и гледам всяка от неговите изяви и трудно намирам слаби места. Той еднакво бързо реагира, когато усети студ от вън или от вътре, от низините на руското общество. Бързо взема мерки, дава шанс, но и сече безмилостно. Фактът, че държи такава държава в „кулак“ показва огромна сила. Мисля, че от гледна точка на опасен водач, Русия е застрашена единствено от Китай. Другарят Си е дълбока вода с много защитни стени по-впечатляващи и от Великата китайска стена, но за сега е в територията на взаимоизгодното партньорство. Русия няма интерес да спечели в съюз с Китай, но ако този съюз е широк и в него има и други силни държави, тогава може. Както виждаме Путин прави жестове към „скъпият си приятел“, но никога не оставя везната да натежее твърде към скъп или към приятел. Другата страна проявява същото. Най-големият му съюзник обаче, са точно тези хора, които са засегнати от радикалните неолиберални ценности и ги има във всяка страна и на запад. Шареното знаме е последното, под което ще се строят или строим. Аз цял живот съм вярвал в демокрацията и колективното решение в интерес на мнозинството, но с шарените имам „цивилизационен“ проблем. От това започва и загубата на „запада“. Те все още нямат универсален изкуствен войник, а с шарената тълпа освен на Уудсток или прайд, другаде не могат да идат. Надявам се конфликтът в Украйна да приключи преди да е стигнал до плутоний, киборги и вируси. Това обаче не зависи само от Русия, а и от хората, които живеят в държави или обединения, намиращи се от „грешната страна на историята“, като нас.