Израел се приближава до момента, който бих нарекъл „Литъл Бигхорн“ (Битката при р. Литъл Бигхорн е най-известното сражение между САЩ и американските индианци, в което няколко съюзили се индиански племена избиват до крак всички войници на 5 от ротите, предвождани от полк. Къстър, на американската армия – б.р.) Аналогията е, че Къстър тръгва да търси индианците, защото смята, че ако той не ги намери и не ги убие, те ще избягат и ще се върнат много повече и по-силни. Тръгва и установява, че в разстояние на стотици мили има много индианци, но те не бягат, а вместо това всички заедно много бързо се разправят с него и с войските му. Това каза полк. Дъглас Макгрегър в подкаста на съдия Андрю Наполитано в Youtube.com.

Според Макгрегър „израелците пропагандират, че сегашната им военна кампания е за да отмъстят за случилото се на 7 октомври. Но аз имам сериозни съмнения, че 7 октомври е израелски заговор. Това е трагедия, но аз наистина мисля, че се увеличават доказателствата в подкрепа на това твърдение. Но каквато и да е била първоначалната им цел, тя сега е ирелевантна. Това се превърна във война от типа „убий или ще бъдеш убит“. Война за анихилиране, водена срещу дома Измаилов. И сега домът Измаилов убива за да оцелее. Смятам, че мюсюлманските държави в региона се приближават все повече до сключването на военен съюз, който ще сложи края на Израел. Мисля, че свърши времето, когато повечето арабски страни преглъщаха униженията и жестокостите без да правят нищо.

ВИЖ ВИДЕОТО:

– Здравейте, тук е съдия Андрю Наполитано. Днес е сряда, 9 октомври 2024 година. Към нас сега се присъединява полк. Дъглас Макгрегър. Полковник Макгрегър, за мен винаги е удоволствие, Вие сте мой скъп приятел.
Полковник, в понеделник, 7 октомври, отбелязахме една година от нападението на Хамас над Израел и отговорът на Израел срещу Газа. Как се промени пейзажът в Близкия Изток през тази година, полковник?

Полк. Дъглас Макгрегър: Мисля, че най-добрият начин да се обобщи, е предположението, че Израел се приближава до момента, който бих нарекъл „Литъл Бигхорн“ (Битката при р. Литъл Бигхорн е най-известното сражение между САЩ и американските индианци, в което няколко съюзили се индиански племена избиват до крак всички войници на 5 от ротите, предвождани от полк. Къстър, на американската армия – б.р.) Аналогията е, че Къстър тръгва да търси индианците, защото смята, че ако той не ги намери и не ги убие, те ще избягат и ще се върнат много повече и по-силни. Тръгва и установява, че в разстояние на стотици мили има много индианци, но те не бягат, а вместо това всички заедно много бързо се разправят с него и с войските му.

Мисля, че Израел е тръгнал по своя път към Литъл Бигхорн, само че в Близкия Изток. Буквално всички в региона са настроени срещу Израел. Гледахме заглавията в продължение на няколко седмици, в които се пишеше: „Добрите араби подкрепят Израел“. Това, което наистина имат предвид, е: „С нашите милиарди долари в продължение на десетилетия подкупвахме сунитите (Саудитска Арабия, ОАЕ и прочие) да стоят настрана и да не се занимават с Израел“. Изглежда обаче, че подкупите вече не работят и вече в региона няма никой, който да подаде ръка на Израел, освен, разбира се, Съединените щати. Но ние се намираме на 10 000 км. от там, което означава, че всичко, което правим, ще трябва да бъде направено от много голямо разстояние. Мисълта ми е, че в момента Израел не само е държава-парий, но е в крайна степен, ако изключим помощта на САЩ, сама в тази война срещу всички.

– Полковник, когато говорите за американски подкупи в региона, вероятно говорите за Йордания и Египет.

– Да, но говоря и за още няколко държави, освен Йордания и Египет. Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар… Ние сме изпратили милиарди долари на много страни в региона. Египет, очевидно, е най-големият получател, също и Йордания. Но мисля, че ние няма много какво да направим, подкупихме каквото можахме и докато можехме. Но геополитическата ситуация се промени – светът вече не е еднополюсен и сега е въпрос на оцеляване както за евреите, така и за арабите, а също е и въпрос на самоуважение. САЩ нямат полезен ход – как да продължат да подкрепят арабската кауза в по-широк смисъл, която обаче е пряко обвързана с палестинския въпрос, докато в същото време продължаваме да подкрепяме Израел? Не можем. Тази сутрин престолонаследникът на Саудитска Арабия излезе и каза: „Време е да потърсим сметка на израелците за техните престъпления и ръководството на Израел да бъде подведено под отговорност пред Международния съд за престъпленията, които извърши.“ Мисля, че досега не бяхме чували нищо подобно от саудитците.

– Това е същият престолонаследник, който беше на милиметри, ако ми позволите това сравнение, от нормализиране на отношенията с Израел преди 7 октомври, 23 г. и последвалото клане на израелците в Газа, така ли е?

– Да, точно така.

– Ако това е моментът „Литъл Бигхорн“, и ако премиерът Нетаняху и Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) са Джордж Армстронг Къстър и неговата кавалерия, то кои са индианците?

– Мисля, че всички. Всички в региона, точно в това е въпросът. Иранците, арабите, турците. Причината, по която споменавам турците е, че Турция все повече се подготвя за твърде голямата вероятност да се конфронтира с израелските сили. Те изпратиха два кораба, за да евакуират гражданите си от Ливан, които кораби са подготвени за най-лошия сценарий. В Турция има самолети, които са в готовност да излетят, в случай че тези кораби попаднат под атака, което в никакъв случай не е слабо вероятно. Така че, според мен всички в региона са срещу Израел. Някои биха били директни участници, някои – не. Според мен в момента всички те чакат това, което смятат за неизбежно, а именно масивен отговор на Израел срещу Иран. Мисля, че господин Нетаняху ще хвърли много повече от необходимото срещу Иран.

– А Съединените щати ще се присъединят ли към него? Защото Иран ще отговори с най-софистицираните руски системи за въздушна защита, не е ли така?

– Системата наистина е много сложна, а те я сглобиха набързо. Като казвам набързо – те не са я тествали на терен в Иран, има иранци, които работят с руснаците, но ще видим как тя ще работи за защитата на Иран. Подозирам, че ще има съвсем прилично представяне, но в Иран се случват много други неща, освен противовъздушната и противоракетна отбрана. Там пристигна голямо количество силно смъртоносни оръжия от Русия, включително голям брой свръхзвукови ракети с различен обхват, както балистични ракети със среден обхват, така и с близък обхват. В Иран няма ракети с близък обхват, поне доколкото ни е известно, а и те нямат нужда от такива, за да стигнат до Израел. Балистична ракета със среден обхват е повече от достатъчна, за да измине 1100 мили и да достигне до Израел.

– Това тези ракети, които не могат да бъдат прихванати ли са? Това ли са свръхзвуковите ракети?

– Да, абсолютно. Те влизат навсякъде с 4500 до 6000 мили в час. Ние нямаме капацитет да ги спрем. Това е проблемът с въздушната отбрана – интерконтиненталните балистични ракети винаги са били свръхзвукови, което означава, че да се защитиш срещу тях и срещу множеството бойни глави, които те носят, е практически невъзможно. Руснаците винаги са го казвали – те не могат да ги свалят, нито ние можем, затова имаме Договора за ликвидиране на ракети със среден обсег на действие, от който, както знаете, ние се оттеглихме. Така че, сега сме изправени пред нещо от много по-малък мащаб, което не е интерконтинентално, а е оръжие с близък обхват. И ние не можем да го спрем, израелците не могат да го спрат. Страшно много лъжи се говорят за голямата ефективност на въздушната защита на Израел. Но ние наем, че те са получили удар и при последния удар със 180 ракети, повечето от тях са били свръхзвукови, те са преминали през отбраната и са поразили цели, което наистина е уплашило израелците. Защото, според мен, израелците не са били наясно, че иранците знаят толкова много за военния комплекс на Израел и мисля, че са уплашени от това внезапно проникване, което не може да бъде удържано. Мисля, че това е и причината за клипа, който сте видели, с премиера Нетаняху, който действително трепери, докато чете речта си – мисля, че цялото това преживяване го е уплашило. Той очевидно се опитва да се възстанови от това разтърсване и сега, според мен, си блъска главата, за да хвърли всичко, с което разполага, срещу Иран с надеждата да нанесе такива поражения, че Иран да не е в състояние да отговори. Според мен това е слабо вероятно. Той също така мисли, че ще дестабилизира иранския режим.

– ЦАХАЛ има ли способност да достигне до Иран без презареждане? Имат ли ракети, които могат да пропътуват същото разстояние като иранските ракети?

– Подозирам, че имат, въпросът е колко. Не зная. Те разчитат основно на въздушната си мощ и Вие имате право – за да могат да проведат значителен въздушен удар, те ще имат нужда от подкрепа за презареждане. Мисля, че в момента поне 80-90% от всички системи за въздушно презареждане на военновъздушните сили на САЩ се намират в региона и съм сигурен, че те ще ги подкрепят за въздушно презареждане. По-рано те планираха кацане в Азербайджан и след това да изстрелят ракетите си от там, но мисля, че азерите и турците казаха „Не, при дадените обстоятелства това не може да бъде направено.“

– Полковник, година след 7 октомври по-силен и по-стабилен ли е Израел, по-слаб и по-малко стабилен, или нещо средно между двете?

– Мисля, че трябва да разберем две неща: голям брой израелци напуснаха страната и човек може да се запита дали някога ще се завърнат. Може би не. Затова мисля, че трябва да приемем с много голяма вероятност, че Израел е драматично по-слаб. Те изцяло зависят от милиардите долари от Съединените щати, за да се задържат на повърхността икономически; изцяло зависят от нас за боеприпаси и подкрепа с оръжейни системи. Поради това постоянно чуваме хора, които казват, че сме съучастниците в многобройните зверства, които Израел извърши в името на защитата си.

– Ние сме съучастници. Ние финансирахме тези зверства. И не се вижда облекчаване на положението, независимо кой ще спечели изборите през ноември.

– Мисля, че това е вярно. Бих казал, че има обаче разлика между Украйна и Израел. Украйна действително беше троянски кон за неоконсерваторите във Вашингтон – глупаците, които мислеха, че могат да разбият Русия на пух и прах. Мисля, че ЦРУ и MI6 продължават да режисират шоуто в Киев. Мисля, че ще видим още дълбоки удари. Имаше много разузнавателни полети с частни или граждански самолети, които бяха наети в Съединените щати, които летяха напред-назад по границите на Русия, за да съберат данни. Мисля, че ще видим още от това. И ако някой във Вашингтон ви каже: „Ние не сме казвали на украинците да го правят“, независимо дали го казват публично или в частни разговори, истината е, че ЦРУ и MI6 са отговорни и имат картбланш за почти всичко, което искат, освен за ядрен удар.

Ако погледнем Близкия Изток, това е напълно различен набор от обстоятелства. Съвсем определено Нетаняху ръководи там, а не ние. И е ясно, че ние не ръководим, защото сте чувал всички тези призиви, независимо дали изтекли или заявени публично, към израелците да не удрят по една или друга цел. Не мисля, че на Нетаняху му пука какво му говори който и да било от Вашингтон в момента, защото той контролира всичко. Той контролира Конгреса, което е жизнено важно, защото никой от Сената или от Камарата на представителите няма да стане и да го ограничи в нищо. И има контрол над американските въоръжени сили за всичките си намерения и цели. Може би има някой там, който мисли, че ние ще се ангажираме, само ако Израел е обект на атака. Ще видим, но според мен ние ще трябва да подкрепим израелците в атаката им срещу Иран, защото иначе Израел трябва да забрави за такава.

– Има ли някакъв шанс кранчето на Нетаняху да бъде спряно, ако той продължи да си вири носа в Белия дом?

– Едва ли, както Вие посочихте. Защото тяхното предположение е, че ако по някаква причина трябва да спрат и да не засилват интензитета на войната, това ще бъде само временно, тъй като, ако Тръмп спечели, те са убедени, че той ще дойде и ще им даде 100% подкрепа за всичко, което поискат.

– Те, предполагам, са убедени в същото и ако вицепрезидентът Камала Харис спечели?

– Така мисля, макар че ще им бъде по-комфортно с Тръмп. Както виждате, той е много демонстративен в подкрепата си за Израел, и още по-важно – в подкрепата си за евреите в Съединените щати в публичните си изяви. Така че, ако им бъде даден избор, според мен те много повече биха предпочели Тръмп. Но Вие сте прав, дори вицепрезидентът Харис да бъде избрана, натискът вътре в нейната администрация и от спонсорите им, някои от които са същите, или поне се припокриват – те ще продължат това. Няма спор.

Единственият изход е – и това е много важно – хората в региона да отвърнат на удара. И, нека бъдем честни, до този момент няма много действия в категорията „ответен удар“. С други думи, повечето арабски страни седят и поемат обидите и бомбите. Не мисля, че това ще продължи още дълго. И точно това имам предвид с момента „Литъл Бигхорн“ – всички племена в крайна сметка са се събрали за голяма битка, но е отнело доста време тези различни племена да загърбят всичките си различия и да се съберат. И ако Къстър не ги беше търсил, можеше и изобщо да не ги намери. Израелците превърнаха тази кампания на отмъщение за случилото се на 7 октомври, макар че, както сме обсъждали преди, аз имам сериозни съмнения, че 7 октомври се случи без израелски заговор. Това е трагедия, но аз наистина мисля, че се увеличават доказателствата в подкрепа на това твърдение. Но каквото и да са започнали да правят, поне на теория то сега е ирелевантно. Това се превърна в истинска „убий или ще бъдеш убит“ война. Война за анихилиране, водена срещу дома Измаилов. И домът Измаилов ще трябва да приеме това и да реши дали иска да оцелее. Смятам, че те идват все по-близо до определено единство, което ще сложи края на Израел. Но мисля, че свърши времето, когато всеки беше готов да седне и да гледа без да прави нищо.

– Кажете ми за премиера Нетаняху – той надежден човек ли е, честен човек ли е? Има ли свои интереси, които поставя преди страната си, или поставя интересите на страната си над своите? Осъзнавам, че това е множествен въпрос, простете. Атакувайте го както намерите за добре, полковник. Сякаш сте отново в Уест Пойнт, извинявайте.

– Навремето нямахме въпроси с множество възможни отговори, от които да избираме.

– Искам да разбера – той осъзнава ли вредата, която нанася на Израел? Посланик Фриман каза: „Израел се превърна в собствения си най-голям враг“.

– Аз, разбира се, съм съгласен с него. Това се случи заради Нетаняху и неговите поддръжници. Ако вие сте Нетаняху, ако сте обещал на народа, който ви е избрал, че ще „анихилирате всички техни врагове“? Излиза, че те предполагат, че Израел ще бъде в безопасност, единствено когато е опразнен от всякакви мюсюлмански араби, и изобщо араби. Точка. Това е първото нещо. И когато неговите главни външни врагове, в този момент „Хизбула“, а в крайна сметка Иран, бъдат унищожени. Това трябва да бъде разбрано, така го виждат те. Затова говорят за война на пет фронта. Имаме различните милиции в Ирак и Сирия, имаме хутските милиции, имаме проблемите в Газа и Западния бряг, имаме „Хизбула“ – те са ангажирани във война на множетсво фронтове, чийто единствен резултат може да бъде „победи или бъди унищожен“. Честно казано, това е много подобно на Хитлер в последната част на Втората световна война. Имало е много възможности, в първите два месеца след нападението над Съветския съюз той е можел да приеме няколко възможни сделки, които поне са щели да прекратят боя за известно време. Той отхвърля всичко, както сега Нетаняху всъщност отхвърля всякакви преговори, всякакъв компромис, какъвто и да е. Въз основа на това, че той има контрол върху нас. Мисля, че това е основният ключ. Всички го казват, но мисля, че не разбират колко е важно това. Той има контрол над нас, нашите въоръжени сили са с него, той има неограничени доставки на боеприпаси, на оръжия, на ракети. Американските сили са вече интегрирани с неговите в провеждането на операции за разузнаване, наблюдение, разкриване. Ние сътрудничим с него по море. Той смята, че е на шофьорското място, убеден е, че ще спечели. Мисля, че той също така заема позицията, че ако не може да победи, ще продължи да се бие. Това е същото като през април 1945 г. в Берлин – или печелим, или всички умираме.

– Френският президент Макрон само преди четири дни направи интересен коментар – критика към Съединените щати и премиера Нетаняху по повод спиране на огъня. Ще пусна малко от клипа. Но никой вече не говори за преговори за прекратяване на огъня. Това означава ли, че хора като Амос Хохщайн (съветник на Байдън, който преговаря за решаване на конфликта между Израел и „Хизбула“ в Бейрут – б.пр.) и Макгърк (американски пратеник, който преговаря за израелските заложници – б.пр.) – забравих първото му име, простете – и Бил Бърнс, началника на ЦРУ се осъзнават като подведени да повярват, че Нетаняху би водил сериозни преговори за прекратяване на огъня, или те са разкрити като съучастници на Нетаняху и на липсата му на сериозни намерения за преговори за прекратяване на огъня. Можете да отговорите на това, преди да пусна президента Макрон.

– Мисля, че съучастничество е верният отговор. Повечето от тези хора, ако се върнем назад до посланик Джефрис, който действаше в Левант, Сирия, Ливан и така нататък – той активно подкопаваше всеки опит на президента Тръмп да изтегли въоръжените сили от региона. Смятам, че всички тези хора са съучастници, те са част от коспирацията за въвличането ни във война в Близкия Изток.

– Ето президента Макрон.

Видео. Еманюел Макрон: Съжалявам, че премиерът Нетаняху направи трудния избор и пое тази отговорност, а именно наземни операции на ливанска територия. Ако призоваваме за прекратяване на огъня, най-логичното нещо е да не доставяме оръжия за война. Не смятам, че онези, които снабдяват с оръжие, могат да призовават за прекратяване на огъня всеки ден и да продължават да доставят оръжия.

– Интересна реплика към Джо Байдън – не можеш да призоваваш за прекратяване на огъня и в същото време да плащаш за точно обратното.

– Да, разбира се. Същото е вярно и за Украйна. Няма никакви изгледи за фундаментална смяна на курса в близко време. Ще бъдем странични наблюдатели на унищожаването, според мен, на Израел, и на финалното анихилиране на режима в Киев.

– Полковник, искам да Ви пусна един въпрос, който беше зададен на Мат Милър – говорителят на Държавния департамент. Въпросът е дълъг, около минута и половина. Но младият репортер, който го зададе, според мен предложи брилянтно обобщение на двуличието и на отказа от поемане на отговорност от сегашния Държавен департамент.

Видео. Репортер: Израел все още има готовност да удари по Иран. През юли Блинкен каза, че Иран тогава е бил на две седмици от разработването на ядрено оръжие. Предполагам, от това което знаем, че те вече вероятно имат такова. Междувременно в Украйна се извършват удари дълбоко в руска територия, на няколко пъти, на разстояние 700 мили от границата. В този случай не е нужно да гадаем, защото знаем, че Русия притежава ядрен арсенал от 6 хиляди бойни глави. И по този начин един от рисковете при въоръжаването на армии, които ще удрят по територии, имащи ядрена мощ, е, че такова оръжие може да бъде употребено и това може много бързо да ескалира. Рядко се обдъжда, но е важно да се осъзнае, че ядреният риск е реален и той може много рязко да сложи край на това, за което човеците са работили хиляди години като колективно постижение. Ние днес сме много щастливи да живеем с плодовете на това постижение и ми се струва, че се отнасяме към този риск доста нагло. Затова въпросът ми към Вас е: много често в отговор на тези притеснения чуваме „Путин и Хомейни са военни престъпници, те са терористи“, сякаш те са твърде зли и неморални, за да преговаряме с тях. Междувременно тази администрация финансира геноцида в Газа през последната година и всеки ден вие излизате и отказвате да поемете отговорност за това. Какво ви дава правото да поучавате други страни за техния морал?

Мат Милър: Ако имате политически въпрос към мен, ще се радвам да отговоря, а ако искате да държите реч – във Вашингтон има места, където можете да го направите.

Репортер: На хората им омръзна от глупости. Това е геноцид, и вие поемате риск от ядрена война в Украйна.

Мат Милър посочва друг журналист за следващ въпрос.

– Първо, какво мислите за въпроса на младежа и второ, какво мислите (смях), извинете, за отговора на Държавния департамент.

– Нека бъдем честни, човекът го каза съвсем точно. Прав е. Единственото, което бих добавил веднага, е, че американците трябва да се събудят. Те трябва да разберат, че отговорът на първия ураган, който мина наскоро и на разрушенията, които нанесе, беше дъното. Администрацията продължава да се справя зле, FEMA (Федерална агенция за справяне с извънредни ситуации – б.пр.) е пълен майтап. Американското население страда на места като Ашвил, източен Тенеси, и други области. Питам се, има ли някакво реално управление във Вашингтон, по дяволите! Американците трябва да разберат това, защото според мен те не го осъзнават. Изливат се далеч повече пари и ресурси в грижа за имигрантите, за да им се осигури безплатно здравеопазване, безплатно жилище, местят ги из цялата страна, за да бъде трудно в крайна сметка някой ден да бъдат изгонени. И в същото време, когато бяхме съсипани от нелегалната емиграция и от времето, ние сме въвлечени в ситуация, както в Украйна, така и в Близкия Изток, която със сигурност може да завърши с ядрена конфронтация. Руснаците са убийствено сериозни за Иран, те няма да изоставят Иран. Ние сякаш пренебрегваме това, държим се сякаш това нищо не означава. И продължаваме да се преструваме, че всички в региона са изостанали глупаци. Имаме турците, които са тръгнали към ливански води, въоръжени до зъби, за да евакуират гражданите си. Не зная какво ще правят израелците, но те са толкова нагли и арогантни с атаките си по руски съоръжения в Сирия, че няма да бъда изненадан, ако нещо подобно се случи и с турците. Мисля, че на всички им дойде до гуша от това неограничено насилие на Израел. Омръзна им и от нас, защото ние не направихме нищо по този въпрос. Но сега вече може да се стигне до ядрено оръжие, а ние винаги сме знаели, че това е възможно. Всичко, което е необходимо, е да се успокоят умовете, владеещи  във Вашингтон. Но ако Израел заеме позиция, а аз мисля, че той го направи, да се отправи към своя „Литъл Бигхорн“, изкушението да се използва ядрено оръжие ще надделее. Междувременно тук, у дома, американците са фокусирани, и с право, към станалото по време на урагана и към следващия, който идва и който има потенциала да унищожи част от Флорида и вероятно ще продължи незнайно накъде – на изток, запад, юг или север, все едно. Аз разбирам това, но американците трябва да обърнат внимание. Това не е някакво изпълнение на пророчество, както те си мислят. Това е катастрофа. Точка. Задава се срещу нас, ние влязохме директно в мечия капан и трябва да излезем от там. Но за да го направим, трябва да дръпнем щепсела на Нетаняху и трябва да дръпнем щепсела на Зеленски. Между двамата, според мен ще дръпнем щепсела на Зеленски много преди Нетаняху. И може би ще бде твърде късно на този етап.

– Полковник, има ли сред международните дипломати някакво уважение към Държавния департамент на Съединените щати?

– Мисля, че всички по света свикнаха да бъдат тормозени или лъгани от нас от много време. На нас ни беше даден кредит на доверие в продължение на много години. Дори когато президентът Тръмп управляваше, и ние видяхме всичко, което той искаше да направи, но беше активно саботиран от хората около него, хората от международната система казаха: „Ние разбираме, смятаме, че президентът Тръмп наистина има желание и се опитва да върши правилните неща“. Така че, според мен много хора ни подадоха ръка, но тези дни свършиха, няма вече такова нещо. Погледнете БРИКС – имаме 84 държави, които чакат на опашка да се присъединят. Турция, която понякога беше съюзник само на хартия, честно казано, от известно време ефективно се присъедини към общността на Съвета за сътрудничество на Русия, Китай, Шанхай/БРИКС. И това се разраства бързо, и много скоро англосферата, с някои от западноевропейските държави, ще бъдат единствените, които не членуват там. А сега чувам глупави неща от лагера на Тръмп, как ще накажем всеки, който отказва да използва долара. Ами това е абсурдно, но точно натам вървим в момента. Мислим изцяло с категориите на наказване, тормоз, заплашване и не разбираме, че това приключи. Светът се промени и повече няма да търпи.

– Полковник Макгрегър, много Ви благодаря за времето, скъпи приятелю. Минахме целия спектър, от урагана до Близкия Изток и Украйна, а Вие бяхте добър и щедър с всичките си отговори. Високо оценявам това и се надявам да се видим отново следващата седмица.

– Благодаря Ви, съдия.

– Страхотен разговор със страхотен човек.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: