НАТО СЕ ВРЪЩА КЪМ ГРАНИЦИТЕ СИ отпреди 1997 г. и това ще бъде договорено на „новата Ялта“, срещата между Тръмп, Си Дзинпин и Путин на 18-19 ноември в китайския технологичен мегаполис Шенжен. Прогнозата, която препотява глобалистите, е на британския „Телеграф“.

Какво би означавало това?

– Изтегляне на военната инфраструктура и войските на Алианса от Централна и Източна Европа (включително Полша, балтийските републики, България и Румъния, присъединени след тази дата).

– Премахване на членството или отказ от съюза за страните, присъединили се след 1997 г., включително по-късно разширилите се държави като Швеция и Финландия.

– В замяна Китай получава Тайван и пълен контрол над Тихоокеанския регион, а САЩ възстановява позициите си в Близкия изток. При тази схема „изгарят“ хутите, а от Москва и Пекин ще бъде поискано да пожертват аятоласите в Иран.

– Лондон слиза от геополитическия престол, сменен от Пекин. Си Дзинпин става Чърчил.

– Персонификацията на новия сговор ще е общата кандидатура на Виктор Орбан за генерален секретар на ООН.

Възможно ли е? Или вече се случва, разписано е на „салфетката“ и просто трябва да бъде верифицирано? Ако НАТО излезе от Източна Европа, каква ще е съдбата на Европейския съюз? И най-важното: каква ще е нашата съдба, къде сме на тази прословута „салфетка“ и връщаме ли се в руската зона на влияние? А може би ни отстъпват на Турция?

Светът се обръща, но у нас, в България, си играят на дронове и развяват украински байраци. Време е политическата ни каста да проумее, че със Зеленски е свършено, с Брюксел е свършено, Короната я няма на масата, а ние сме в лагера на капитулантите.

Сега това може и да изглежда утопично, но помня, че през октомври 1989 г. разпадът на Варшавския договор изглеждаше пак така утопичен. Е, случи се – само след няколко месеца…

Недялко Недялков