Автор: Александър Девекио, “Сюд радио”

29 септември 2024 г.

„Американците играха срещу Европа. Голямата американска тревога, стратегическа тревога, беше не толкова сближаването между Европа и Русия, а между Германия и Русия. Когато казвам това сега, изглежда като научнофантастичен филм, но си спомнете войната в Ирак и едновременните пресконференции на Шрьодер, Ширак и Путин. Това всяваше ужас в американците, защото те бяха изгонени от континента! На първо време те наистина успяха, но това, което трябва да наблюдаваме, е поведението на германците. Не мисля, че може да се очаква нещо голямо от французите, имайки предвид нивото и наличните средства, вече дори нямаме истинско правителство, ние сме на свободен ход, но поведението на Германия в следващите месеци и решението дали да спрат или да продължат войната, ще бъде решаващо. И в този контекст – връщам се към въпроса ви за руската ядрена заплаха – това се дължи на дебата на Запад дали да бъдат дадени ракети с далечен обсег на украинците, за да могат да обстрелват много по-масивно руската територия, не толкова с важен стратегически резултат за украинците, а с перспективата да запалят континента. Това отново ще бъде дело на американците – след като предизвикаха постсъветска гражданска война, да предизвикат истинска европейска гражданска война, за да попречат на всяко връщане на мира, на всяко споразумение между руснаците и украинците“, казва известният френски антрополог и демограф Еманюел Тод пред радио „Сюд“.

ВИЖ ВИДЕОТО:

– В „Цялата истина” тази неделя имаме удоволствието да посрещнем антролополога Еманюел Тод, който ще ни разкаже за „Il était une fois la famille : systèmes familiaux et idéologie“ („Имало едно време едно семейство: семейни системи и идеология“), комикса, който издаде с илюстратора Терьор график (Terreur Graphique – Графичен терор, бел. пр.) в издателство “Кастерман”. Ще говорим и за геополитическата ситуация в света и по-конкретно руската ядрена заплаха. Ще видим, че за да разберем сътресенията в днешния свят, не е излишно да познаваме историята и културата на нациите и особено техните семейни системи. Дали войната между Запада и Русия е също така антропологичен сблъсък, конфликт между две непримирими ценностни системи? Трябва ли да се приема сериозно руската ядрена заплаха? Ще означава ли краят на войната в Украйна крах за Запада? Добър ден, Еманюел Тод!

– Добър ден!

– Много ми е приятно да ви посрещна в предаването! Да поговорим първо за вашия комикс, по-скоро комикса на художника Терьор график, който илюстрира тезата ви за семейните системи, преди да се захванем с геополитиката.

– Но не да са захванем! Мечтата ми е всички хора в Ке д’Орсе (френското външно министерство), Елисейския дворец, “Матиньон” (френското правителство) да прочетат този комикс, който би им позволил да разберат защо се провалиха срещу Русия и Путин.

– Именно, ще видим каква връзка има между семейните системи и световните геополитически отношения. Но първо ни обяснете какво е семейна система и защо тя е важна, за да познаваме народите и културите.

– На първо място не искам хората да се заблудят, че този комикс е забавна книга. В научно отношение това е много сериозна книга за четирите семейни типа, но Терьор график създаде два напълно абсурдни героя – аз бях превърнат в някакъв злобен, надут, наистина непоносим учен.

– Не отговаря ли това на реалността, Еманюел Тод (смях)?

– Като изследовател не съм много любезен…

– Но като човек сте много симпатичен?

– Не бих казал чак това, а нормален (смях). Терьор график измисли един тип, който отива и се опитва да разбере защо тези деца винаги искат да бъдат равни на бащите си. И измисли този тип, който е като Уотсън срещу Шерлок Холмс. Накрая го попитах дали съм мазохист и той ми каза: “Слушай, Еманюел Тод, нищо не си разбрал, това е техника. В един комикс трябва да има такива отношения, така че това е успех”. Освен това този образ наистина е смешен. Двата героя са проектирани в пространствено-времево пътуване в четирите големи европейски семейни типа, т.е. френското егалитарно нуклеарно семейство – свобода, равенство на децата; английското нуклеарно семейство – същата свобода, възможност да напуснеш по-рано дома, отколкото във Франция, но без принципа за равенство межуд децата; германското родово семейство и в допълнение към него японското, където имаше един наследник, който взи семейното имущество, следователно семейство, което е много структурирано от принципите на авторитета и неравенството – това започва да се усеща в Германия; и накрая общностното семейство, в което всички синове остават с бащата и са равни, това очевидно е руският тип. Теорията казва, че това са селски семейства от ХVI, ХVII, ХVIII век. След това те се промениха, всичко се взриви. Според теорията, когато обществата навлязат в модернизация – модернизацията е ограмотяване, урбанизация, индустриализация и т.н. – тогава семейството губи централната си роля във всичко, но неговите ценности са проектирани и разпръснати в социалния живот като цяло, следователно и политическите идеологии, които се налагат…

– Са свързани със семейната система.

– Какво ни казват на нас във Франция? Казват ни: “да, ХVIII век, философите, енциклопедията, свободата, равенството”. Истината е, че принципите на свобода и равенство бяха начинът на функциониране на семействата от Парижкия басейн. И когато хората са научиха да четат и пишат, те откриха, че това е симпатично. Те спокойно обезглавиха краля и после това стана девиз на републиката.

– Това не е ли малко детерминистично, дори есенциалистко като теория?

– Да, но това е проблемът с научните теории – често има неща, които са детерминирани от други. Но това, което не казва теорията, е, че това обяснява всичко. Това е нещо, което никога не разбраха за моята работа.

– Тоест това не обяснява всичко, а определени неща?

– Скъпи, Александър, ще ви направя едно разкритие, то е сензационна новина: аз не съм луд за връзване! (смях). По работата в книгата бяхме съгласни с Терьор график, който много се възхищава на Япония по графични причини, аз я обичам по много други причини, и поставихме Япония заедно с Германия, за да покажем, че всъщност семейството не обяснява всичко. Тъй като това са същите семейни типове, следователно ще има същия тип общество като модернизация, йерархия, дисциплина, ефикасност в индустриално отношение, авторитарност, развитие на етноцентрични идеологии, братята не са равни, хората не са равни, народите не са равни и знаем докъде води това…

– Знаем докъде доведе това в Германия.

– Ние отбелязахме и различията, много сбито и накратко, но управлението на отношенията на неравенство и авторитет в двете общества не е едно и също. Германците имат принцип на откровеност. Ако сте в общество на неравенство, където хората са откровени, изразяването на отношенията ще бъде брутално. В Япония обаче има грижа за куртоазията и оттук произтичат всякакви разлики. Комиксът си позволява все пак опростявания и аз казвам, че японците са японци на непълен работен ден, а германците са германци на пълно работно време. Очевидно семейството не обяснява всичко. Има история. Руското семейство, например…

– Давайте, това е сърцевината на темата, тъй като трябва да припомним на слушателите, че преди година издадохте книга, която се казва “Поражението на Запада”, именно за да опишете последиците от конфликта.

– Когато я пишех, трябваше да предвиждам. Написах я по времето на украинската контраофанзива, от която Пентагонът очакваше изключителни резултати. Тогава казах: поражението на Запада е сигурно. Сега, когато настъпва поражението на Запада, книгата е просто описание на реалността.

– Ще се върнем към нея, сега я споменах, за да насоча въпроса към Русия, която ви вълнува. По какво се различава руският семеен модел?

– Руският семеен модел е модел, който откриваме и в Китай, Виетнам, всъщност във всички страни, които направиха ендогенни комунистически революции,  също и в Централна Италия, където Комунистическата партия беше много силна, или северозападния край на централния масив във Франция. Това е система, в която има баща, жена, които раждат деца; синовете остават в семейния дом – това е селска среда – и в момента на женитбата семейните групи разменят жените като пакети. Така се сформират огромни домашни единици с три поколения – бащата, неговите синове, съпругите, дошли отвън, и децата. А основните ценности на системата са авторитетът, разбира се, тъй като възрастните синове остават под властта на бащата, и равенството между братята, а принципът е “авторитет – равенство”. Когато тази система се взриви, нейните ценности се освобождават в обществото. Но това са ценностите на комунизма – авторитаризъм и егалитаризъм. И преди всичко трябва да видим, че моделът е динамичен, защото аз не казвам, че семейството и комунизмът са едно и също нещо. Казвам, че когато Русия се модернизира, когато се премахва крепостничеството, когато селяните се научат да четат – това е преди комунизма – тогава семейството се взривява, индивидът е освободен, той е свободен (това е много тежка семейна система със садистично измерение), но също така индивидът е изгубен и следователно той ще потърси заместители, замествайки авторитета в семейството. Това ще бъде Комунистическата партия, централизираната икономика, КГБ. Най-близката институция до семейството е КГБ, защото той се грижи за хората персонално. Това е най-добрият заместител на семейството.

– Значи руската семейна система обяснява политическата еволюция на Русия – комунизма, както и путинизма?

– Това е интересно с Русия – може да се комбинира антропологията и историята. Тоест тръгвате от селското семейство с неговите ценности авторитет и равенство. Семейството експлодира по времето на всеобщото ограмотяване – всички могат да четат и пишат. Проста, приемлива за всички всички идеология. Има комунизъм, но при съветския режим има по-нататъшно развитие на образованието, развива се висше образование и се получава нещо много по-сложно, което разрушава комунизма, защото неравенствата между хората се изразяват в образователното ниво и настъпва крах на комунизма. Тогава всички очакваха да бъде заменен от либерална демокрация от англо-американски тип – всички американци, изпратени там, работеха активно за приватизация на икономиката. Но англосаксонското нуклеарно семейство или английското нуклеарно семейство предразполага към появата на демокрация.

– Тоест западните представители, американците не отчитат достатъчно не само семейните системи, но най-вече историята на културата на страните?

– Да, не отчитат съществуващия манталитет, който е смекчен, разбира се, той няма да върне комунизма, но ще създаде друг вид равновесие в руското общество. Първо опитът на Елцин и компания доведе до ужасна фаза на анархия и страдание. След това Путин дойде на власт, започна стабилизиране на руското общество и то се стабилизира в това, което наричам “авторитарна демокрация”, защото народът подкрепя режима, но малцинствата не се зачитат. Най-незачитаното малцинство в Русия са олигарсите, които бяха принудени да се подчинят, но това вече не е комунизъм. Беше упражнено известно насилие, когато олигарсите бяха матирани с насилие. В началото на войната анормален брой, работещи в петролния и газовия сектор, се самоубиха – скочиха през прозореца, така че има измерение на насилие. Докато американските олигарси контролират властта и се конфронтират заради властта, те не са заплашени от нея. Въпросът, който си зададох, е дали в една много инегалитарна в материално отношение социална система – Русия е също толкова инегалитарна, колкото и САЩ – държавата може да запази контрола си без насилие? Това е истински въпрос на политическа практика. В горната част на руската средна класа има повече съпротива срещу Путин, но руската култура е там и следователно има приемане на определено ниво на репресия от страна на държавата, но това е по-различно, отколкото при комунизма. Първо, в Русия наистина има пазарна икономика, освен това руснаците имат свобода на движение, те могат да излязат, ако искат. Една от големите разлики спрямо всички предишни режими, което е голяма изненада, е, че това е първият руски режим, който не е антисемитски, никой не говори подобни неща. Спомням си, когато двамата с теб направихме предаване в дните на бунта на Пригожин, аз бях спокоен – “не, нищо няма да стане” – и то не защото съм путинист. А защото добре виждах и виждам, че дискурсът на Запад е “Путин налага железен режим на Русия; Путин е луд; Путин е това, Путин е онова”. Не,  за мен руското общество създаде Путин, в известен смисъл те намериха идеалния човек, за да ги представлява. Причината, поради която Западът се провали с Русия, е че в общества като руското има следи от интеграцията на хората – същото би могло да се каже за германското общество, което не е индивидуалистко общество, има капацитет за съпротива срещу индивидуалисткото унищожение, каквото Англия, САЩ и Франция нямат. Германската икономика устоява, Германия все още има излишък. Както обикновено, казват, че Германия е загубена. Истината е, че Германия ще се справи икономически, тя все още има търговски излишък, а нашата икономика изчезва. В Русия се реорганизираха. Нещо друго, което дава общностното семейство със своя принцип на симетрия, е голяма способност за организация, нещо като държавен принцип, и Русия запази индустрията си, инженерите си, армията си.

– Това обяснява една от тезите във вашата книга – добрата устойчивост на Русия на мерките, използвани от Запада в тази война.

– Да, и преди всичко смятам, че в нуклеарните системи националната идея е унищожена. В Германия не се говори много за това, германците имат ясното съзнание, че са германци, не са като японците, които имат идеята, че трябва да се разтворят в една универсална империя. В САЩ това унищожение на националната идея се компенсира с мегаломански делириум за световна империя под американско ръководство.

– Но “America first” е идея за американски национализъм.

– Да, но истината е, че със своя търговски дефицит, Америка живее на гърба на света, това е имперска система, чието сърце колабира със спада на жизнения стандарт в САЩ. Но в Русия идеята за суверенитет е основният принцип. Руснаците нямат никакво съмнение, че са руснаци и фундаменталната идея за национален суверенитет ръководи руския режим и отговаря на руските стремежи, затова режимът не пада.

– Но дали нахлуването в Украйна не опровергава това? Вие говорите за американска империя, но дали в крайна сметка няма две империи една срещу друга? Не показва ли тази инвазия, че Русия не може да живее другояче, освен като империя?

– Не. Русия е много голяма на картата, това е най-голяма страна в света, но населението ѝ малко по-голямо от това на Япония. Следователно проблемът на Русия е да обитава собствената си територия.

– Защо тогава нахлу в Украйна? Защо заплашва балтийските страни?

– Това го казват балтийските страни. Руснаците не искат да нахлуват в балтийските страни. Вие правите проекции в едно бъдеще, което според мен не съществува.

– Аз бях от хората, които не вярваха в нахлуване в Украйна. Но има заплахи.

– Не, балтийците казват, че има заплаха, но засега не сме я видели. Ще видим, когато руснаците решат украинския проблем. Има антропологична разлика между Малорусия, която е част от Украйна, и другата част на Украйна. Много подробно разглеждам вътрешната география на Украйна в една глава от “Поражението на Запада”. Но има една междинна част, по-скоро близка до Русия, с междинни семейни структури – общностни, но гъвкави, а освен това има и Донбас, който просто беше руски. Всъщност желанието на украинския режим, който иска да си върне Донбас, е да постави под своя власт население – в това число и Крим – което просто е руско. Гледната точка на руснаците е, че те изобщо не изграждат империя, а възстановяват границите на Русия отпреди комунизма. Когато Путин говори за “декомунизиране” на Украйна, това означава да премахне тази необичайна карта, създадена от съветизма.

– Може би сме в повратен момент на войната в Украйна, с Русия, която заплашва, че преразглежда ядрената си доктрина. Как тълкувате тези заплахи? Трябва ли да ги приемаме насериозно? Може ли Путин да отвърне, използвайки неконвенционални оръжия?

– Мисля, че трябва да изхождаме от контекста, а във Франция не сме много добре информирани. Ако четете в. “Монд”, например, вие сте в информационно пюре, което в крайна сметка не е голям проблем за гражданите, що се отнася до външната политика. Проблемът е, че дори елитите, хората, които решават, са дезинформирани от вестника. Но настоящият контекст е, че украинците губят войната и руснаците напредват и че не се знае кога ще рухне украинската армия, кога ще рухне киевският режим.

– Има удари дълбоко в Украйна въпреки всичко.

– Да, това ни казват, но реалността е, че американците…

– Вие не сте на мястото на операциите, Еманюел Тод.

– Не, не, но ви се кълна, че когато са помежду си, хората в Пентагона говорят като мен и повечето ми източници са мозъчни тръстове около тях. Нивото на дезинформация, на неосъзнаване какво се случва е изключително. Въпросът, който днес стои пред Запада, е дали приема своето поражение или не го приема. Това наистина става сложно, защото мисля, че руските цели се промениха и станаха по-големи. Тоест вече не става дума само да си върнат Донбас. Намесата на британците в помощ на украинците да изстрелват ракети от Одеса срещу Севастопол, накара руснаците да осъзнаят, че трябва да превземат Одеса, ако искат да бъдат спокойни, и куп други неща. Моето усещане е, че руснаците ще стигнат до Днепър и до онази част на Киев, която е на Днепър, и не по-далеч. Казвам го, не защото съм проруски настроен, а защото се опитвам да разбера какво правят руснаците. Един от принципите на руската външна политика е, че те са разбрали, че когато американците подпишат едно споразумение, на тях абсолютно не може да им се има доверие. Има принцип за ненадеждност на поведението на западняците, поради което руснаците са принудени да постигнат окончателно неподлежащи на дискусии стратегически географски цели, които уреждат въпроса. На Запада му е трудно да го приеме.

– На украинците също.

– Но украинското желание ще изчезне. Украинските украинци проявиха възхитителна смелост, но американската техника беше недостатъчна. Според мен никога американски сухопътни сили не са се изправяли толкова добре срещу руснаците, както украинците. Но това ще приключи. Режимът в Киев е на системи, а истинският въпрос е дали американците ще приемат поражението си. Защото ще бъде ужасно, когато се досетят, че НАТО не е бил способен на нищо; че Америка вече няма военна индустрия, която да ѝ позволи да се справи и когато разберат, че Русия не иска да отива по-далеч, защото вече няма демографски средства, няма никакво желание, никаква възможност, това, което е пред нас, е разпадане на НАТО. Така че всъщност залогът във войната в Украйна съвсем не е украинската територия, а американската имперска система.

– Наистина ли това е поражение на САЩ? В крайна сметка видяхме, че Доналд Тръмп все повече критикуваше НАТО, че част от американските лидери смятат, че плащат твърде много за отбраната на европейците и, в крайна сметка, очите им са обърнати по-скоро към Тихия океан, отколкото към Европа. Тоест не е ли това по-скоро поражение на Европа, отколкото американско поражение?

– Без съмнение поражение на Европа, без съмнение манипулация на Европа, нещо много тежко за Германия, защото американците съвсем съзнателно откъснаха Германия от връзките ѝ с Русия, енергийни и други. Всъщност американците играха срещу Европа. Голямата американска тревога, стратегическа тревога, беше не толкова сближаването между Европа и Русия, а между Германия и Русия. Когато казвам това сега, изглежда като научнофантастичен филм, но си спомнете войната в Ирак и едновременните пресконференции на Шрьодер, Ширак и Путин. Това всяваше ужас в американците, защото те бяха изгонени от континента! На първо време те наистина успяха, но това, което трябва да наблюдаваме, е поведението на германците. Не мисля, че може да се очаква нещо голямо от французите, имайки предвид нивото и наличните средства, вече дори нямаме истинско правителство, ние сме на свободен ход, но поведението на Германия в следващите месеци и решението дали да спрат или да продължат войната, ще бъде решаващо. И в този контекст – връщам се към въпроса ви за руската ядрена заплаха – това се дължи на дебата на Запад дали да бъдат дадени ракети с далечен обсег на украинците, за да могат да обстрелват много по-масивно руската територия, не толкова с важен стратегически резултат за украинците, а с перспективата да запалят континента. Това отново ще бъде дело на американците – след като предизвикаха постсъветска гражданска война, да предизвикат истинска европейска гражданска война, за да попречат на всяко връщане на мира, на всяко споразумение между руснаците и украинците.

Това е контекстът – руснаците са напът да спечелят войната, те виждат, че някои смятат допълнително да влошат нещата, и предупреждават, че ще реагират. Всички руски дебати или всички руския твърдения за това какво ще направят в случай, че бъдат доставени далекобойни оръжия на Украйна, оръжия, които могат да бъдат използвани само с американските,  британски и френски средства за управление и засичане, показват, че те ще смятат това за обявяване на война. Но виждам, че всички говорят, че Путин е луд и как може да казва такива неща. Ние сме французи. Представете си, че имаме проблеми с Алжир, например, и че чужда сила достави на Алжир ракети, които той може да изстреля срещу Монпелие или Марсилия, с помощта на тези средства за управление. Ние ще смятаме, че сме във война с тази страна! Точно това казват руснаците.

– Дали Путин би могъл да изпълни заплахата си?

– Едно от нещата, които наистина ме тревожат в този момент, е лекотата на коментарите. Най-абсурдните неща, които чух, са по LCI, това е каналът,  специализиран в русофобската абсурдност.

– Благодаря, че разваляте отношенията ни с нашите колеги и приятели в LCI (смях)!

– Обичам да внасям малко безпорядък. Има военни, които са по-надеждни и отговорни от журналистите. Те казват “Той няма да удари”. Той няма да предизвика трета световна война, но нещо фундаментално в историята на тази война е, че руснаците бяха предупредили, че няма да толерират приемане на Украйна в НАТО. И когато видяха, че американците и британците реорганизират украинската армия и интегрират Украйна в НАТО, Русия влезе в Украйна. Следователно, когато сме във важен преломен момент, на руснаците напълно може да се има доверие. Следователно минималната предпазливост би била да приемем това насериозно. Едно от нещата, които ме притесняват във Франция, е липсата на дебат, а Франция все пак е ядрена сила. Макрон, след като се колеба, след като дърдореше с Путин часове наред, за да стане след това един от най-враждебните – все пак това момче е много нестабилно и вече внесе голяма бъркотия в нашата страна, на него дължим “жълтите жилетки”, напълно налудничавото разпускане на Националното събрание – и този тип е на първа линия за отношенията с Русия в период на дебат дали ще има или няма да има термоядрена размяна. Смятам все пак, че дойде моментът за дебат в парламента. Може би хората искат да воюват с Русия, но трябва да осъзнаем, че ако помогнем на украинците технически да стрелят систематично по руска територия, това е обявяване на война на Русия. Защо не? Аз лично не съм “за”, но може би има хора, които смятат, че това трябва да се направи. И ако се вземе такова решение, парламентът трябва да го обсъди, защото има шанс парламентът да балансира, т.е. има партии, които са френетично за войната, има и други, които са нейни противници. Искам да видя дебат на всички тези хора, но не в един смътен и далечен европейски контекст, който няма правомощия, защото Европейският парламент гласува резолюции, създава среда. Но френският парламент все пак е нещо по-сериозно. Френският парламент трябва да обсъди дали ще бъдем официално във война с Русия.

– Опасявате се от възпламеняване, от ескалация, която повече няма да можем да овладеем?

– От началото на тази война виждах, че всички много се тревожат и бях по-скоро много спокоен. По време на историята с Пригожин всички много се вълнуваха, по време на украинската контраофанзива също. Аз казах “не, тя ще пропадне, те нямат достатъчно оръжия, освен това руснаците изчакват” и т.н. Всъщност за първи път от началото на тази война, защото сме в кулминационния момент, в решаващия момент, наистина съм разтревожен. Изпитвам истинска тревога, мисля, че това наистина е моментът, в който трябва да помислим. Това наистина е моментът, в който трябва да се съгласим да видим реалността на войната. Хората, които са антируски настроени, имат право да бъдат такива. Аз не съм такъв. Мисля, че победа на Русия по-скоро би означавала връщане на мира в Европа, защото смятам, че именно американците поддържат безпорядъка, а Русия няма демографския капацитет и желанието да отиде по-далеч и, противно на всички, смятам, че руска победа ще бъде последвана от връщането на мира.

– Вие сте много суров към САЩ, говорите за американски империализъм, както и за поражение на НАТО. Това не е ли опасно за Европа? Защото нека допуснем, че руската заплаха не е само една, а заплаха за Европа отвъд Украйна, има и други заплахи по света и Европа не е в състояние да се защити сама.

– Днес Европа е вкарана в икономическа криза до голяма степен заради тази война. Това също е нещо, което не го казват. Оплакват се от икономическата ситуация…

– Тя започна преди това и разоръжаването на Европа започна доста преди това.

– Да, но икономическите санкции срещу Русия не навредиха особено на Русия, в крайна сметка те ѝ позволиха да центрира икономиката си по оста на Волга и Азия. Това допринесе значително за онова, което днес преживяваваме във Франция. Палят се по въпроса за търговския, за бюджетния дефицит – но всичко това е свързано с тази абсурдна война.

– Остават ни 30 секунди, последен въпрос – ще променят ли нещо изборите в САЩ?

– Не, това нищо не променя, защото Тръмп е по-малко антируски настроен, но той е много по-антиирански настроен и тъй като руснаците имат принцип на лоялност и руско-иранското партньорство сега е фундаментално, руснаците никога няма да изоставят иранците. Така че ще бъде същото. Но бих искал да завърша с едно нещо. Това е въпрос, по който се колебах, не бях сигурен през целия си живот. Моите лични връзки са по-скоро с англосаксонския свят. Да критикувам, за мен винаги е било скъсване с корена. Но наистина в настоящия етап и когато виждам какво се случва в Близкия изток, какво се случи в Ирак, какво се случва в Израел и т.н., сега е изключително просто и ще завърша в духа на комикса и ще направя нещо като пророчество. След цял живот на размишление, стигнах до извода, че унищожаването на американската мощ ще бъде началото на мира на планетата.

– Благодаря на Еманюел Тод, който поема отговорност за думите си по радио “Сюд” в „Цялата истина”.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: