Автор: Пьотр Акопов, ria.ru

Терористичната атака с пейджърите в Ливан беше прелюдия към голяма война – и тя действително започна. Израел започна да бомбардира градове и пътища в Южен Ливан – което не означава нищо друго, освен подготовка за сухопътна военна инвазия на евреите. Само през първия ден бяха убити около 300 души, бежански потоци се насочиха към северната част на страната – Ливан се готви за трета война с Израел. Първата беше през 1982 г., втората – през 2006 г., а настоящата, чието начало се прогнозира от почти година, може да се окаже последна за всички. Не защото Израел ще използва ядрените си оръжия, а защото след нея няма да има нито Ливан, нито Израел.

Драмата е пълна

В края на краищата Израел „само“ иска да контролира Южен Ливан (както вече веднъж направи след войната от 1982 г.), за да попречи на „Хизбула“ да обстрелва територията му. Хизбула, която е съставена от палестински бежанци в Ливан, продължава да подчертава, че обстрелва Израел с ракети в отговор на геноцида над братята им палестинци в Газа – и ако Нетаняху спре да унищожава палестинците, обстрелът ще спре. Ясно е, че Израел няма да спре в Газа: целта му е да направи по-голямата част от Ивицата необитаема и да поеме пълен контрол над нея и прилежащите й крайбрежни газови находища. От първия ден на операцията в Газа Израел заплашва Ливан и „Хизбула“, като им обещава съдбата на Газа и Хамас. Израелските заплахи не се приемаха за празни, но беше ясно, че сухопътна операция в Ливан ще струва на Тел Авив много скъпо във всеки един смисъл (човешки, репутационен, финансов) и затова Израел искаше да сподели това свое бреме със САЩ.

Отчаяният план на Израел

Планът на Израел изискваше да провокират „Хизбула“ и Иран да ударят израелски градове (не военни цели) или да нападнат Израел от ливанска територия, за да се наложи американска намеса. Но шейх Насрала (лидерът на „Хизбула“) и аятолах Хамейни (лидерът на Иран) не се поддадоха на нито една от безбройните израелски провокации, а времето на Нетаняху изтича: вътрешното положение в Израел се влошава, операцията в Газа е в пълна безизходица (след 42 000 убити цивилни палестинци, израелските сили все още не могат да унищожат Хамас, нито съумяват да изтласкат палестинците в изгнание извън пределите на Газа в други държави), а Израел се сблъска с все по- нарастващо осъждане от международната общност.

Прекратяването на сраженията и изтеглянето от Газа е невъзможно: за Нетаняху това би било край на управлението му и влизането му в затвора за безбройните му престъпления, включително и корупционни, а за Израел – признание за поражение. Освен това нито Нетаняху, нито Израел искат да бъдат държани отговорни за геноцида в Газа. Така че единственият изход, който виждат, е да продължат войната с надеждата, че в някакъв момент САЩ все пак ще бъдат принудени да се притекат на помощ на своя „51-ви щат“.

Така че Ливан се превърна в очевидна и обречена жертва, но това не означава, че започвайки войната, Нетаняху е намерил правилния начин да спаси себе си и страната си. Напротив – третата ливанска война има всички шансове да се превърне в голяма близкоизточна война. Превръщайки се в следствие и продължение на геноцида в Газа, тя може да доведе до детонация на ситуацията в целия регион.

Пълноценно израелско нахлуване в Ливан би взривило клапата – и във войната може да се включи първо Сирия, а иракски доброволци да пристигнат на ливанския фронт през сирийска територия. Иран ще помага на Ливан и „Хизбула“ по всички възможни начини, но ще се опита да се въздържи от пряко участие във войната – опасявайки се от пряк сблъсък със САЩ, но Израел ще продължи да се опитва да провокира Техеран. Арабската улица ще бъде възмутена от новата израелска агресия – натискът върху арабските правителства ще се засили, много мюсюлмански страни може да наложат ембарго върху търговията с Израел. Глобалният Юг ще започне да изисква още по-остро Западът да обуздае „кучият си син“ – и докато Вашингтон няма да бъде засегнат (защото Нетаняху играе на ескалиращата борба за власт в САЩ, по време на която никоя от страните не може да си позволи антиизраелски действия), Европа, която се опитва да седи на два стола, ще бъде принудена да осъди Израел недвусмислено. Като цяло израелската агресия в Ливан ще нанесе удар по репутацията на Запада в глобалния Юг – защото няма да има санкции срещу агресора, нито реален опит за спирането му.

Затъвайки в сражения с „Хизбула“, Израел ще се натика още повече в ъгъла – сега, освен окървавената Газа на юг, ще има и пълноценна война на север (макар и с липсата на въздушна мощ на Ливан). Няма изход от тази патова ситуация, освен пряка намеса на САЩ, която би позволила да се нанесат огромни щети на армията на Хизбула. Но този вариант е категорично неприемлив за Америка, независимо от това кой ще спечели изборите през ноември.

И слава Богу – защото пряката намеса на САЩ в ливанската война отваря пътя към война в целия регион: тогава ще е половин крачка преди влизането на Иран в него и началото на израелско-иранската, а след това и на иранско-американската война, в хода на която – както Нетаняху и американски ястреби като Болтън мечтаят от години – Америка ще бомбардира Иран до каменната ера: т.е. ще използва ядрени оръжия (уж за да унищожи иранските ядрени съоръжения). В действителност това би било стъпка към съвсем реална катастрофа – и може би не само в регионален мащаб.

Именно с това си играе Нетаняху, започвайки третия Ливан и това го превръща в най-опасния човек на земята.

Източник: ria.ru

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: