Автор: Тед Снайдър, The American Conservative

Петата поправка, изглежда, е нещо, за което Виктория Нюланд не знае. Бившият заместник-държавен секретар по политическите въпроси не спира да се самоинкриминира (да се самоизобличава в извършено от нея престъпление – б.р.). С изявленията си – както косвените, така и публичните – в които коментира украинския Майдан и последвалата война с Русия Нюланд се самоизобличи като престъпник, но в по-голяма степен уличи в престъпленията самите Съединени щати. Изявленията на Нюланд от 22 г. насам се оказаха един от най-важните източници, които разкриват намесата на САЩ в Украйна и решаващата им роля за нейното избухване, а впоследствие за разрастването й и за забраната към Киев да я ограничава или спира.

Войната в Украйна е заплетена мрежа, изтъкана от три отделни, но свързани конфликта: конфликтът вътре в Украйна, конфликтът между Русия и Украйна и конфликтът между НАТО и Русия. Нюланд е основно действащо лице при изплитането на мрежите и в трите конфликта. 

Конфликтът в Украйна е по същество гражданска война, която започна много преди войната с Русия. Горещата фаза на гражданската война в Украйна започна след преврата от 2014 г., който отстрани законно избрания президент Виктор Янукович от власт и го замени с ориентирания към Запада Петро Порошенко. Нюланд беше действаща сила в този преврат и нейните коментари са сред най-важните източници на доказателство за участието на САЩ. 

„Официално и по документи е известно, че Революцията на Майдана“ се реализира с американска финансова подкрепа. Финансираният от правителството на САЩ Национален фонд за демокрация (NED) (Същият фонд е основен спонсор и на фондации като Отворено общество и „Америка за България“ на Джордж Сорос) финансира зашеметяващите 65 промайдански проекта в Украйна. Нюланд обаче разкри, че в Украйна са се вливали много повече американски пари от парите, предоставени от NED. През декември 2013 г. тя каза пред публика на конференцията на фондацията САЩ-Украйна, че САЩ са „инвестирали над 5 милиарда долара“ „в подкрепа на демокрацията в Украйна“. 

Но Нюланд направи повече от това просто да разкрие финансираната от САЩ намеса в Украйна. Нюланд, която ръководеше политиката на Държавния департамент за Украйна при президента Обама, разкри дълбокото участие на САЩ в организирането и извършването на самия преврат. Нюланд беше хваната в крачка докато издава заповед кой да стане президент на Украйна непосредствено след Майдана. Тя може да бъде чута в прихванато обаждане, когато казва на американския посланик в Киев Джефри Паят, че Арсений Яценюк е изборът на Америка и той трябва да замени Янукович. Най-важното е, че Паят говори за нуждата на Запада да „акушира ​​това нещо“, признание за решаващата роля на Америка в преврата. В един момент Нюланд изглежда дори казва, че тогава самият вицепрезидент Джо Байдън би бил готов да акушерства. 

Заедно със сенатора Джон Маккейн, Нюланд, която по това време беше помощник държавен секретар по европейските и евразийските въпроси, публично одобри и подкрепи протестиращите срещу Янукович на място в Киев. Нюланд също оказа натиск върху силите за сигурност да спрат да охраняват правителствените сгради в Киев и така да допуснат протестиращите да ги окупират. 

След като превратът приключи и започна гражданската война, в която въстана целия украински проруски юг и изток, но успяха да се противопоставят успешно на Киев само регионите Донбас и Крим, Нюланд беше един от водещите гласове, призоваващи за ескалация на конфликта и за това никой да не се съобразява с руските червени линии. На 17 февруари Нюланд публично призова за демилитаризация на Крим и каза, че Вашингтон подкрепя украинските атаки срещу военни цели в Крим, въпреки официалното становище на САЩ, че подобни действия ще преминат руската червена линия и ще доведат до опасно ескалиране на войната до възможен руски ядрен отговор.

Коментарите на Нюланд са източник на уличаване на САЩ като пряк извършител на тайни операции по време на войната, включително в един от най-зрелищните политически и екологични терористични актове в историята- взривяването на газопроводите „Северен поток“-1 и 2. На 27 януари 2022 г. Нюланд заяви: „Ако Русия нахлуе в Украйна, по един или друг начин, „Северен поток 2“ няма да го има“. Малко по-късно, на 24 февруари Русия нахлу в Украйна. И 7 месеца по-късно, на 26 септември, бе взривен газопроводът „Северен поток“. 

Коментарите на Нюланд не само са безценни източници, уличаващи САЩ като основен участник в събитията, довели до войната, и за участието на САЩ в нейната ескалация… наскоро тя намекна, че САЩ са участвали активно в саботирането на преговорите в Истанбул, които почти бяха сложили край на войната. 

Има голямо и нарастващо количество доказателства, че мирните преговори, които започнаха на 20-тия ден от началото на войната и почти бяха успели да постигнат дълготраен мир, са били блокирани буквално в последния момент преди подписването им от Запада. Свидетелствата идват от няколко лица, които са играли роля или са присъствали, включително бившия министър-председател на Израел Нафтали Бенет, бившия канцлер на Германия Герхард Шрьодер, турски официални лица и Давид Арахамия, който ръководеше украинския преговарящ екип, както и от репортажи за намесата на британският премиер Борис Джонсън. 

„Ню Йорк Таймс“ наскоро съобщи, че „американските служители бяха разтревожени от условията“ и попитаха украинците, съгласили са с тези условия, дали „разбират, че това е едностранно разоръжаване“. 

Потвърждавайки информацията на Times, Виктория Нюланд стана първият американски държавен служител, който намекна, че Западът е изиграл роля в блокирането на мирните преговори. В интервю от 5 септември Нюланд каза: 

„Сравнително късно в играта украинците започнаха да искат съвети накъде отива това нещо и ни стана ясно, ясно за британците, ясно за другите, че основното условие на Путин е заровено в приложение към този документ, върху който те работеха. 

Ставаше въпрос за ограничения върху точния брой оръжейни системи, които ще бъдат на разположение на Украйна след сделката. По принцип тя щеше да бъде кастрирана като военна сила. В същото време за Русия нямаше подобни ограничения. Тя щеше да оттегли войските си, но не се ангажираше с това да създава буферна зона на украинската граница, нито се ангажираше да налага подобни ограничения на собствените си сили, които воюваха с Украйна. И така, хора в Украйна и хора извън Украйна започнаха да задават въпроси дали това е добра сделка и точно в този момент тя се разпадна.“ 

Нюланд също призна, че преговорите са били истински, като каза: „Русия имаше интерес по това време поне да види какво може да получи. Украйна очевидно имаше интерес, защото според условията на този мирен договор войната приключваше и Русия се изтегляше от всички украински територии без Крим. Украйна си връщаше Донбас, но със статут на някаква културна автономия“. 

Нюланд предполага, че е имало възможна сделка, че двете страни изглежда са били наистина ангажирани в преговори и че нещата са се разпаднали, когато, вместо да насърчава по-нататъшни преговори, Западът е започнал да поставя под въпрос сделката. 

Дори сега, две години и половина по-късно, когато републиканският кандидат за вицепрезидент Дж. Д. Ванс очертава как би могъл да изглежда мирният план за войната в Украйна, вече пенсионираната Виктория Нюланд се появява отново, за да го контрира. 

От причините за войната, през ролята на САЩ за ескалиране на войната, до ролята на Запада в продължаването на войната в момента, когато мирните преговори изглеждаха възможни, а мирът постижим, през цялото това време Виктория Нюланд беше както източникът на много щети, така и източникът на много информация за ролята на Съединените щати в тази война и пречките, които Белият дом, Пентагона и ЦРУ през цялото време са създавали пред нейното прекратяване.

Автор: Тед Снайдър, The American Conservative

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: