Автор: Минчо МИНЧЕВ – гл. редактор на в. „Нова зора“

В края на юли, само седмица преди т. нар. ваканция, в която излезе редакцията ни в интернет се появиха като неочаквана приливна вълна публикации, които просто ме заставиха да си припомня старата максима, че жанрът има памет. И че тази памет не бива да се загърбва или изтрива. И че нищо не е забравено. И никой не е забравен.

През годините „Нова Зора“ по Божия промисъл, защото няма друго обяснение, бе избран да бие камбаната на националната свяст и да се опитва да отваря широко затворените очи на властта, която в битието си на колониална администрация все по-дълбоко затъваше в блатото на слугинажа.

Много вода изтече от 7 февруари 2017 г., когато в брой 6 поместихме текста на един доклад на тогавашния комисар по европейската политика за съседство, преговори и разширяване, г-н Йоханес Хан. Докладът е бил произнесен още по-рано, през втората половина на април 2013 г., на нарочна конференция в Брюксел по проблеми на демографската политика. По това време г-н Хан е комисар по регионалната политика на Европейския съюз.

Както бях писал тогава, заглавието на този разтърсил ме до премала доклад беше кратко като залп: „България след българите“! Всички бяхме потресени от съдържанието му и се втурнахме с наличните си сили, ресурси и активи да проверяваме неговата истинност в деловодните дневници на Европейския съюз, както и в блога на самия г-н Йоханес Хан. Съдържанието му бе до такава степен нагло и драстично, че през цялото време се надявахме това да се окаже фейк, както е модерно да се казва сега. Уви, не се случи.

Открихме обаче, че в официалната сигнатура за изявите на г-н Хан и деловодните дневници, за които споменах, е останало само заглавието на доклада на немски език: “Probleme der Bevolkerungspolitik in der Europaischen Union – Bericht fon Johannes Hahn “Bulgarien nach dem Bulgaren“ april, 2013”. Което преведено означава „България след българите. Доклад, изнесен на конференцията „Проблеми на демографската политика в Европейския съюз“. Преводът на доклада на г-н Хан на български език е бил направен неотложно бързо и прецизно и още на 23 април е заведен в деловодството на Министерския съвет, на МВнР и при президента Росен Плевнелиев. Председател на Министерския съвет в служебното правителство тогава и министър на външните работи е г-н Марин Райков, правителството на когото управлява Република България цели 77 дни – от 13 март 2013 г. до 29 май 2013 г.

И тогава, както и днес, България е в предизборна треска. Тогава обаче, през 2013 г., в края на незавършения мандат на първото правителство на Бойко Борисов, България за първи път в своята история бе осветена от живите факли на самозапалили се нейни граждани. Трагичното зарево на тези човешки клади на отчаянието не успя обаче да освети някои от най-тъмните потайности на договорките и управлението на колониалната администрация. Геноцидната политика над народа ни и резултатите от нея бяха безспорно потвърждение на изводите в този доклад.

Между 2013 и 2017 г. бяха проведени и избори за Европейски парламент, предсрочни парламентарни избори, както и избори за местни органи на властта.

През всичките 4 години обаче този съдбовен за България документ – докладът на г-н Йоханес Хан, е бил подло прикриван, а и до днес продължава да бъде скриван от българската общественост. След публикацията ни в брой 6 от 7 февруари 2017 г. в мрежата се развихри истинска информационна буря. Къде с позовавания, къде без уточнявания на източника в нета загърмя и закипя. На 15 февруари отдел „Преса и медии“ на Представителството на Европейската комисия в София се видя принуден да излъчи съобщение във връзка „със скорошни публикации със заблуждаващо съдържание в български уебсайтове“. В съобщението, пълния текст на което публикувахме тогава (публикуваме го и сега), името на г-н Йоханес Хан се споменава вече в качеството му на комисар по въпросите на европейската политика за съседство и разширяване. В съобщението на отдел „Печат и медии“ вестник „Нова Зора“ не бе споменат, макар че всичко тръгна от тази наша публикация. Като мислещи хора обаче ние се досещахме за причината – много по-лесно е да бъде подменена същността на въпросите, зададени от страниците на нашия вестник, като същевременно бъдат обявени като носители на заблуждаваща информация „български уебсайтове“, създаващи антиевропейски настроения в обществото. Важното е да не се отговори конкретно на зададените от нас въпроси:

1. Състояла ли се е в Брюксел през втората половина на април 2013 г. конференция на тема „Проблеми на демографската политика в Европейския съюз”?

2. В конференцията взел ли е участие г-н комисарят по регионалната политика, както сме обявили в нашата публикация, г-н Йоханес Хан?

Съобщение за печата

София, 15 февруари 2017 г.

Във връзка със скорошни публикации със заблуждаващо съдържание в български уебсайтове, Представителството на Европейската комисия в България е упълномощено да заяви:

Йоханес Хан, комисар по въпросите на Европейската политика за съседство и преговори за разширяване, никога не е правил изявления с негативен характер относно България. Дори напротив, следва да се отбележи, че в рамките на мандата си като комисар по регионалната политика на ЕС от 2010 г. до 2014 г. той допринесе за реформите в страната с цел устойчивата ? модернизация. Цитатите с антибългарска насоченост, които му се приписват, не отговарят на истината и имат за цел да дезинформират и създават антиевропейски настроения в обществото.

Отдел „Преса и медии”

3. На въпросната конференция г-н Йоханес Хан изнесъл ли е доклад? И ако е изнесъл, какъв е бил текстът на този доклад?

Спомням си, че тогава в качеството си на главен редактор заявих, че бихме превели доклада и бихме го публикували на страниците на „Нова Зора”, защото докладът се отнася за съдбата на българския народ, а през всичките 27 години дотогава, откакто излиза вестникът ни, това е било наш дълг и доказана отговорност.

Ако пък се отнася до съдбата на Европа – също. И тя не ни е безразлична. Заедно сме още от времето, когато г-да европейците носеха дрехи от нещавени кожи и ядяха сурова херинга, а тук, в богохранимата земя на България, учениците на Светите братя Кирил и Методий разнасяха пламтящия светилник на Божието слово и правдата.

 И сега, седем години по късно, не се отказваме от думите си, още повече че г-н Хан знае, че в публикувания от нас текст на изнесения от него доклад в Брюксел през април 2013 г. той великодушно ни е предоставил възможността „да се утешаваме с великата си история“.

Прочее, докладът на г-н Хан е по немски хладен, обективен и рационален. Всички констатации в него отговарят на горчивата истина за днешния ден на славния някога български народ, както навярно отговарят и плановете за българската земя след българите, и тревогата на г-н Хан за бъдещето на владенията на ЕС.

Жалко е обаче, че до блога на г-н Хан достъпът вече е ограничен. Задействани са съответните филтри и само „упълномощените да заявят” чиновници от Представителството на ЕК в София ще се опитват и в бъдеще голословно да ни убеждават кое е истина и кое не е. Мълчат обаче и българските депутати от Европарламента – оттогава до днес. И на тях не им стиска да отговорят на посочените по-горе въпроси: имало ли е такава конференция? Боляло ли ги е сърцето заради изнесените за България истини? Стряскали ли са се насън от фактите в доклада на г-н Хан?

Безмълвен и до днес е корпусът от 102-ма преводачи на официалния в ЕС български език. И те мълчат за правдата. Мълчат и ведомства, държавни учреждения, президент, министър-председател и чиновници, обявяващи всяка неудобна и конфузна информация за класифицирана. Някаква страшна омерта виси над Отечеството със страшна сила. А България умира. Изтича капка по капка свещената й кръв и няма кой да извика: “О, спи ли Бог, о, Бог не види ли?”

Близо 600 български села от общо 5000 вече са изличени от картата на България. Със затихващи функции са други 571 села, някои напълно обезлюдени, други с по един-двама жители.

През 2019 г. се случи така, че в първите дни на март се зачетох в Справочника на ЦРУ. Разбира се, интересувах се най-вече за България. В него обаче се натъкнах на данни, които буквално ме стъписаха. Оказа се, че към месец юли 2018 г. населението на България е възлизало на 7 057 504 души. Докато щраках на елката, някак си се успокоявах мислено, че разликата до 9 милиона ще са онези българи, прокудени за насъщния из страните на ЕС, САЩ, Канада и навсякъде по света. Оказа се обаче, че статистиците на ЦРУ добре са си свършили работата: тези българи, данните на които са поместени и в ЕСГРАОН и в избирателните списъци, са включени в цифрата 7 057 504! Получаваше се някаква чудовищна разлика от 1 900 000 души, за която не че не бях подготвен, но която, признавам си, просто ме потресе. Излизаше, че не за 30 години, а дори и за 20 и по-малко тези хора просто се бяха изпарили. Сходни данни посочваха и НСИ и Докладът за състоянието на националната сигурност, както и демографската прогноза на Евростат…

Какво се бе случило, че за по-малко от 30 години българите с такъв темп са измирали, а държавата ни е загубила 21% от населението си? И кои са факторите за това, че според последните данни „скоростта на измиране“ на българския етнос е буквално спираща дъха? С 15 души на час намалява населението на България!…

Не искам да продължавам с това дълбоко неприятно за мен като автор изложение, защото мизерията на българското битие и стресът са дотолкова очевидни и значими, че съставят не само фонът и рамката на една картина с трагичен сюжет, но и открояват с безпощадна яснота онези изкуствено създадени и насилствено наложени против волята на хората фактори, които недвусмислено поставят България на предно място сред държавите с най-ефективно и мощно лишаване от правото на живот на собственото си население.

А това означава, че става дума за политика на добре планирана смъртност; че тази политика не въпрос на недоглеждане; че над страната ни е наложен модел целенасочен и престъпен, който в най-висока степен ефективно убива хора…

Данните от същия справочник на ЦРУ за 2024 г. за населението на България са: 6 782 659, което означава, че тенденцията на този модел да убива хора продължава. И ако тази политика и нейните осъществители са поставили народа на България в условия, които водят към неговото пълно или частично физическо унищожение, то това деяние на отговорните фактори във властта попада в дефинитивното поле на понятието „геноцид“, за който няма давност.

Но да се върнем към изпратения в „архив“ доклад на г-н Хaн, в който има следното откровение:

 „Ще ви кажа директно – до 40 години България ще изчезне, българите ще изчезнат като народ и този процес е необратим”. Това ли е “заблуждаващото съдържание”, което Представителството на ЕК в България е упълномощено да опровергае и да обяви за дезинформация с цел антиевропейски настроения? То обаче напълно отговаря на днешните български реалности, които са функция от т. нар. Харвардски проект и от Вашингтонския консенсус. И те ли са “публикации в български сайтове със заблуждаващо съдържание”?

А планът „Ран-Ът” и неговата секретна част, прочетени не от Минчо Минчев, а от покойния Георги Тамбуев и описани в неговата книга „Власт, облечена в корупция”, да не би да са конспиративна теория? И защо става така, че конфузните реалности от т. нар. конспиративни теории са автентично потвърдени от самия живот, особено по нашите земи, доколкото него самия все още го има?

Технологията на разрухата е прецизна

Нейното ноу-хау пред очите ни включи серия от удари със стратегическо значение. В самото начало, още преди “победата на демокрацията”, България бе сатанизирана с т. нар. българска следа в атентата срещу папа Йоан-Павел Втори и „българския чадър”. След 10 ноември 1989 г. не само ние, светът стана свидетел на срива на пазарите за българската икономика. Последваха го разпадът на стопанското управление; опустошаването на финансовата и банковата система; тоталното разрушаване на армията, службите за сигурност, индустрията и инфраструктурата; унищожаването на индустриалния интелект на нацията… Последва ново световно очерняне на българите – голословни обвинения, че български медицински сестри са заразили със СПИН стотици либийски деца.

Докато течеше шумотевицата от това поредно сатанизиране на народа и държавата ни, у нас се осъществяваше погромът върху науката, образованието, здравеопазването, железниците и какво ли още не. Разбира се, в самото начало беше “земята в реални граници” и нямаше никой – нито седесар, нито бесепар, който да прозре последващите ходове спрямо българската съдба. Нямаше кой да каже на този народ, че ще му вземат и най-скъпото – земята, и че това ще стане чрез покупко-продажба –

желязното правило за необратимост

на „търговците от храма на демокрацията и свободната воля“. И че това ще стане тогава, когато бедността бъде повсеместна, както е сега. Когато бъдат унищожени над 2324 фабрики и заводи, в които според признанията на въпросните Ричард Ран и Роналд Ът, автори на печално известния Проект за икономически растеж, „70-80 % от производствените фондове са на съвременно ниво” (бел. ред. – през 1990 г.). Когато вследствие на тази умопомрачителна деиндустриализация безработицата като зимна виелица ще затрупа илюзии, мечти и надежди и българите ще поемат пряко граници, морета и континенти като

„търсачи на лично щастие”

както ги охарактеризира комисарят Йоханес Хан. Сигурно е имал предвид инженерите и техниците, преквалифицирани в шофьори на камиони и таксита, в берачи на портокали, мандарини и ягоди; лекарите и медицинските сестри, които работеха като санитари, изумяващи специалистите в съответните клиники със своите познания и умения; или, уви, жриците на любовта от първите години на преселението, които можеха да решават интеграли?!

Само в електронната промишленост на Народна република България работеха 130 000 души, от които 8000 бяха висококвалифицирани инженери. В моя роден град Стара Загора ликвидацията на Завода за запаметяващи устройства остави без хляб 18 000 души, изхвърли като излишни хиляди висококвалифицирани инженери и специалисти в електронноизчислителната сфера. Днес безпристрастната статистика за този град отчита, че броят на неграмотните непрекъснато се увеличава; че расте с ужасни темпове броят на хората над 25-годишна възраст с основно и по-ниско образование и че вече е достигнал 17,6 %; че коефициентът на детската смъртност е ударил 8,4 % на 1000 живородени деца! Но Стара Загора все пак е град с относително благополучие, поне докато още не са закрили Мини „Марица-изток“ и тецовете в енергийното сърце на България. Днес обаче родината ни се дели на София, на Северозападнала умираща България, и на Югоизчезваща, която включва креещия Югозапад и умиращия Родопски и Малкотърновски край.

Да,

не ни е виновен
г-н Йоханес Хан

Но едни от най-трагичните за България години са след 2009-а, а това е времето, когато г-н комисарят, според съобщението на Представителството на ЕК в София, е допринасял „от 2010 до 2014 г. за реформите в страната с цел устойчивата й модернизация”. Недоумяваме обаче какво е тогава разрухата, която ни заобикаля. Да, тя не е нищо друго, освен „реформи с цел устойчива модернизация”. Докато т. нар. реформи са всъщност

зловещ сатанински експеримент

за унищожаването на населението на една държава без фронт и война За това са виновни т. нар. наши национални водачи, елитите на правилните, на определените като системни политически партии и менте патриотите ни. Те са, които подлъгаха народа. Те са, които го поведоха към тресавището на смъртта. Но нали като орлици над тях бдяха и братска Европа, и братска Америка?

Поводът обаче за тези думи все пак беше публикацията ни от 6 февруари 2017 г. и последвалото след нея съобщение на отдел „Печат и медии“, към което се върнахме отново. Остава ни да кажем, че онова, което се набива на очи от текста на съобщението, е неразумното подценяване на интелекта на българина, на енергията, макар и остатъчна, на волята му за живот, за правда и за свобода. Засега сметката на т. нар. опровержители е проста. Водачите са слепи. Медиите – глухи. Лековерните са легион!…

Само по себе си съобщението на отдел „Печат и медии“ обаче не е просто отговор през рамо за една конфузна истина. То е ярък израз на безполовата колониална досада и високомерие. И същевременно е сигнал за натиск. Не просто информационен, а политически. И фактите оттогава до днес го потвърждават.

За случаи като този безименният народен певец е изпял: „Где стоял Господ, та слушал? Де стоял ангел, та писал?“ Така че отново ще кажем: Никой не е забравен и нищо не  е забравено. И народът ни непременно ще потърси правата си. И ще бъдат изхвърлени слугите и поробителите „във външната тъмнина“. „И ще бъде плач и скърцане със зъби“.

Тези за съдбата на България

Доклад, изнесен на конференцията „Проблеми на демографската политика в Европейския съюз“

от Европейския комисар Йоханес ХАН:

Уважаеми дами и господа, колеги,

Знам, че това, което ще изложа пред вас, ще засегне особено болезнено българските ни колеги, но ние няма как да си закрием очите пред действителността, такава, каквато е, ако искаме Европейският съюз да оцелее и да се радва на едно сигурно и стабилно бъдеще. Дълго търсих точното заглавие на този документ и най-накрая се спрях на “България след българите” като предупреждение, че ако не вземем необходимите мерки, не след дълго можем да се сблъскаме с подобен доклад, но вече със  заглавие “Европа след европейците”. За какво става въпрос?

Всички вие знаете, че наскоро приехме Република България за член на Европейския съюз, но малцина сте наясно, че нейното население се топи с огромна скорост. Във времена, когато усилено се говори за пренаселеността на света като цяло, за недостига от ресурси, необходими за задоволяването нуждите на човечеството, България представлява едно, меко казано, странно изключение. За съжаление това изключение се намира в границите на Европейския съюз и ние трябва много внимателно да изследваме демографските процеси, протичащи в тази държава, и да си направим необходимите изводи. Ще ви го кажа директно – до четиридесет години България ще изчезне, българите ще изчезнат като народ, и този процес е необратим. Ние не можем да го спрем, но можем да се поучим от него.

Уникалното е, че изчезването на българите се дължи не на война, бедствия, епидемия или геноцид, а на изцяло икономически, политически и социални особености в тяхната народопсихология. Българите, по това, което наблюдаваме, се характеризират като изключителни егоисти и индивидуалисти, така да се каже самотни търсачи на лично щастие. Това е силно изразено в техните политици и бизнесмени. Те са крайни демагози и популисти, целящи да се доберат до властта, за да могат да се отдадат на корупция и да разпродадат богатствата на държавата срещу някакъв процент. В стремежа си към бързо забогатяване те надвишиха многократно позволената скорост, изстисквайки безмилостно силите, живота и здравето на своите съграждани. В резултат получиха едно болно, застаряващо  население, а младата част от българите преобладаващо свързват щастието с възможността да емигрират и да се устроят в друга държава. В резултат на това населението на България през последните 23 години е намаляло с 1 600 000 души и не се вижда начин този процес да бъде спрян.

Почти всички можещи и знаещи българи търсят начин да емигрират, а и не само те, хората от малцинствата също. България за последните години е загубила близо 260 000 жени в детеродна възраст. В страната живеят предимно пенсионери, които нямат нито силите, нито възможността да се противопоставят решително на пагубната политика на своите управници. Оказа се, че българите не могат да излъчат от средите си хора, които наистина да милеят за държавата и бъдещето на нейните граждани. Процесите в България не биха могли да бъдат обърнати дори и по насилствен, революционен път, просто защото липсва необходимото количество млади, мислещи хора. Те предпочитат емиграцията. Българите изчезват поради загубата на вяра в собствените си възможности и значимост, те губят желание за живот, не виждат смисъл, обзети са от стрес, страх и апатия. Но моята цел не беше да ви разкривам причините, довели до това обезлюдяване, а да погледнем как този уникален случай оказва влияние върху Европейския съюз.

И така, да повторя: в лицето на България ние имаме територия в рамките на Европейския съюз, която стремително се обезлюдява. Територия, която е стратегическа не само от геополитическа гледна точка, но и от климатична. Защото изследванията сочат, че въпреки глобалните промени на климата, които се очакват, територията на България ще представлява едно уютно място за живеене, слабо засегнато от промените, в сравнение с останалите части на съюза. Тук искам да предупредя, че едно такова обезлюдяване няма да остане незабелязано от другите глобални сили и тази територия надали ще остане за дълго ненаселена, особено като се има предвид стремглавото нарастване на населението на Земята. През отминалия месец, в. “Милиет” публикува скандална карта на “Нова Турция”, където една голяма част от територията на България, която вече е територия от Европейския съюз, е обозначена като турска. Убеден съм, че подобно действие нямаше да бъде възможно, ако нямаше демографска криза в България. Все повече руснаци си купуват имоти на територията на България, което също е обезпокоителен знак за нас. И не на последно място, нашите партньори от САЩ преди време открито обявиха, че ромите са бъдещето на България и усилено работят с този етнос, който е с предимно младежки състав, като не е тайна, че по този начин си гарантират, че бъдещото население на тази територия ще бъде настроено проамерикански и ще защитава техните интереси на Балканите.

Общо взето, почти няма държава, както от глобалните играчи, така и от съседните на България страни, която да не си точи зъбите и да не си прави сметки как да приобщи тази територия към себе си било чрез създаване и подпомагане на собствено малцинство в тази територия, било чрез приобщаването на ромския етнос към своите интереси. И тук идва най-важният въпрос – как в този сблъсък на интереси ние можем да действаме в защита на нашите собствени. Ясно е, че на българите не можем да разчитаме, те изчезват от игралната маса. Една част се разпиляват, други измират. Няма смисъл нито да ги подпомагаме, нито да им отпускаме пари от еврофондовете, тъй като те отиват в джобовете на управляващите и техните приближени, и ефектът върху цялостното състояние на държавата е дори отрицателен, защото обезверени от несправедливостта и беззаконието, все повече българи решават да емигрират.

Ако обаче българите не намират сили и воля да се борят за своята държава, ако са готови да я напуснат и да я изоставят без жал, без дори най-малък опит за съпротива, ние не бива да допускаме да изгубим територията й. Затова предлагам следното: да създадем програма за заселване на територията на България с европейски граждани от останалата част на съюза. И сега имаме европейски граждани, които си купуват имоти в България, но се сблъскват с беззаконието, царящо в страната, и бързо-бързо се отказват от това свое начинание. Смятам, че ние трябва да ги подпомогнем в техните усилия и дори да популяризираме България като подходящо място за заселване и бягство от напрегнатия живот в Западна Европа, като субсидираме всеки, който реши да потърси там своя нов дом. Смятам, че на всяка държава може да бъде отпусната квота за брой лица, желаещи да се заселят на територията на България, като тези хора бъдат подпомагани от нас да се включат в местното управление, за да могат да променят ситуацията към по-добра за Евросъюза.

Територията на България има голям потенциал за развитие както в сферата на земеделието, така и в сферата на туризма, но за да се случи това, управлението на страната трябва да бъде отнето от ръцете на олигархичната българска върхушка, което няма да бъде трудно, ако успеем да заселим там десет милиона европейци, които да създадат своя партия, която чрез избори да поеме властта по един мирен и демократичен начин. Българите, които пожелаят, ще могат да се завърнат в територията си, те няма да ни пречат. Убедил съм се, че българите нямат нужда от държава, те си имат история, с която да се гордеят. Така виждам аз България след българите, ако имаме желание да задържим територията им в рамките на Евросъюза.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: