Автор: Пeпe Ecкoбap – бразилски геополитически анализатор

На снимката: Стенопис на площад Палестина в Техеран гласи на иврит: „Следващият шамар ще бъде по-жесток“

Малко повече от 48 часа преди въздушно-ракетния отговор на Иран към Израел в небето на Западна Азия (Близкия Изток) руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков потвърди официално това, което досега беше в най-добрия случай мълчалив дипломатически знак:

Руската страна продължава да поддържа контакт с иранските партньори относно ситуацията в Близкия изток след израелския удар по иранското консулство в Сирия.

Рябков добави: „Поддържаме постоянна връзка [с Иран]. В близко бъдеще в рамките на БРИКС се очакват и нови задълбочени дискусии по целия спектър от въпроси, свързани с Близкия изток.“

След това Рябков очерта голямата картина:

Пълната поддръжка на израелските действия в Близкия изток, които са в основата на политиката на Вашингтон, в много отношения се превръща в първопричина за нови трагедии.

Тук, накратко казано, главният дипломатически координатор на Русия в БРИКС – в годината на руското председателство на многополюсната организация – индиректно ни съобщи, че Русия подкрепя Иран, която вече е и пълноправен член на БРИКС+.

Авторът Пепе Ескобар

Въздушно-ракетното послание на Иран този уикенд потвърди това на практика: системите за насочване на ракетите им използваха китайската система за сателитна навигация Beidou, както и руската система ГЛОНАСС.

Това е руско-китайско разузнаване в гръб, и нагледен пример за БРИКС+ в действие.

Казаното от Рябков „поддържаме постоянна връзка“ плюс сведенията от руските и китайски сателитни системи за иранската армия потвърждават дълбоко свързаното сътрудничество между между Русия и Китай и техния общ стратегически партньор Иран. Въз основа на огромния опит в Украйна Москва знаеше, че библейският психопатски геноцид на израелската армия над палестинците в Газа ще продължи да ескалира, ако Иран продължи просто да проявява „стратегическо търпение“.

Превръщането на „стратегическото търпение“ в ново стратегическо равновесие обаче трябваше да отнеме известно време – включително обмен на мнения на високо равнище с руската страна. В края на краищата оставаше рискът израелското нападение срещу иранското посолство в Дамаск да се превърне в римейк на убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд (терористичен акт, предизвикал Първата световна война-б.р.).

И не забравяйте Ормузкия проток

Техеран все пак успя да осуети мащабните западни психологически операции, целящи да го тласнат към стратегическа грешка.

Иран започна с майсторски объркващ ход. Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КСИР) направи бърз удар встрани, като плени контейнеровоз, собственост на Израел, близо до Ормузкия проток.

Това беше изключително елегантна маневра – напомняне на колективния Запад, че Техеран държи Ормузкия проток, факт, който е неизмеримо по-опасен за цялата западна икономическа къща от карти, отколкото всеки ограничен удар по техния „непотопяем самолетоносач“ Израел в Западна Азия. Това все пак се случи.

И отново с известна доза елегантност. За разлика от тази израелска „морална“ армия, специализирана в избиването на жени, деца и старци и бомбардирането на болници, джамии, училища, университети и хуманитарни конвои, иранската атака беше насочена към ключови израелски военни обекти като военновъздушните бази Неватим и Рамон в Негев и разузнавателен център в окупираните Голански възвишения – трите центъра, използвани от Тел Авив при удара му по иранското консулство в Дамаск.

Изключително добре режисирано шоу. Многобройните ранни предупредителни знаци дадоха на Тел Авив достатъчно време да се възползва от американската информация и да евакуира изтребителите и персонала, което беше надлежно последвано от множество американски военни радари, координиращи отбранителната стратегия.

Именно американската огнева мощ разби по-голямата част от това, което може би е било рояк от 185 безпилотни самолета „Шахед-136“ – използвайки всичко от монтирана на кораби противовъздушна отбрана до изтребители. Останалите бяха свалени над Йордания от военните на Малкия крал – арабската улица никога няма да забрави предателството му – а след това и от десетки израелски самолети.

Защитата на Израел де факто беше насилена от комбинацията самоубийствени дронове и балистични ракети. Що се отнася до балистичните ракети, няколко от тях пробиха плътния лабиринт на израелската противовъздушна отбрана, като Израел официално твърди, че е постигнал девет успешни попадения – интересното е, че всички те са поразили супер значими военни цели.

Цялото шоу имаше бюджета на мегахит. Според израелски служител само многопластовата система за прихващане е струвала на Израел поне 1,35 милиарда долара, без да се смята цената на американските, британските и израелските самолети. Ирански военни източници изчисляват цената на своите безпилотни самолети и ракетни залпове на едва 35 млн. долара – 2,5 % от разходите на Тел Авив – направени с изцяло местна технология.

Нова западноазиатска шахматна дъска

На Иран му бяха необходими само няколко часа, за да превърне най-накрая стратегическото търпение в сериозна възпираща сила, изпращайки изключително силно и многопластово послание на своите противници и майсторски променяйки играта по цялата западноазиатска шахматна дъска.

Ако библейските психопати се впуснат в истинска гореща война срещу Иран, няма никакъв шанс Тел Авив да успее да прихване стотици ирански ракети – най-модерните, изключени от сегашното шоу – без механизъм за ранно предупреждение, разпределен в рамките на няколко дни. Без чадъра от оръжия и средства на Пентагона израелската отбрана е неустойчива.

Ще бъде интересно да се види какви уроци ще извлече Москва от това изобилие от светлини в западноазиатското небе, нейните хитри очи, които наблюдават трескавата израелска, политическа и военна сцена, докато топлината продължава да се покачва върху бавно врящата – и сега крещяща – жаба.

Що се отнася до САЩ, една западноазиатска война – не от тях инсценирана – не отговаря на непосредствените им интереси, както потвърди един представителе на старата школа на Дълбоката държава:

„Това може да доведе до окончателен край на зоната като нефтодобивен регион и да повиши цената на петрола до нива, които ще сринат световната финансова структура. Възможно е банковата система на Съединените щати да се срине по подобен начин, ако цената на петрола се повиши до 900 долара за барел, в случай че петролът от Близкия изток бъде прекъснат или унищожен.“

Не е чудно, че комбинацията на Байдън, дни преди иранския отговор, трескаво молеше Пекин, Рияд и Анкара, наред с други, да задържат Техеран. Иранците може би дори щяха да се съгласят – ако Съветът за сигурност на ООН беше наложил постоянно прекратяване на огъня в Газа, за да успокои регионалната буря. Вашингтон беше безмълвен.

Въпросът сега е дали ще остане безмълвен. Мохамед Багери, началник на Генералния щаб на иранските въоръжени сили, премина директно към въпроса:

„Чрез швейцарското посолство предадохме на Америка послание, че американските бази ще станат военна цел, ако бъдат използвани в бъдещи агресивни действия на ционисткия режим. Ние ще считаме това за агресия и ще действаме по съответния начин.“

Дилемата на САЩ се потвърждава от бившия анализатор на Пентагона Майкъл Малуф:

„Имаме около 35 бази, които обграждат Иран, и по този начин те стават уязвими. Те трябваше да служат за възпиране. Ясно е, че възпирането вече не е на дневен ред тук. Сега те се превръщат в американската „ахилесова пета“ поради уязвимостта си при нападение“.

Всички залози са насочени към това как американско-израелският тандем ще се адаптира към новата реалност на иранското възпиране. Това, което остава за историческия момент, е бременното със смисъл въздушно шоу на мюсюлмански Иран, който собственоръчно пуска стотици безпилотни самолети и ракети по Израел – подвиг, който се чества по всички земи на исляма. И най-вече от изтерзаната арабска улица, подчинена от западнали монархии, които продължават да правят бизнес с Израел за сметка на труповете на палестинците от Газа.

Източник – Global South