Робърт Инлакеш
Задълбочаващото се разделение между светските и ултраортодоксалните общности в Израел се отразява не само на военното и икономическото благосъстояние на държавата, но и представлява екзистенциална заплаха за стабилността на целия ционистки проект.
Израелската ултраортодоксална еврейска общност, известна като харедим, е най-бързо растящият сегмент от населението на страната. Тази демографска промяна се случва на фона на ескалиращото напрежение между светските десни и религиозно-националистическите фракции в Израел, което поражда опасения за стабилността на екстремистката коалиция на министър-председателя Бенямин Нетаняху – особено по спорни въпроси като военната повинност на харедите.
Предвижда се до 2030 г. харедите да съставляват приблизително 16 % от населението на окупационната държава, а нарастващият им брой предизвика по-широк обществен дебат за бъдещата посока на Израел. Това включва и предизвикателството да се съчетае днешната еврейска етнорелигиозна политика на идентичност с първоначалните израелски стремежи за модерна „либерално-демократична“ държавна рамка.
През 2018 г. израелският Кнесет прие спорния закон за „националната държава“, с който официално обяви, че само неговите еврейски граждани имат право на самоопределение. По-късно този закон беше цитиран от Human Rights Watch и Amnesty International в докладите им, определящи Израел като режим на апартейд.
За да се поддържа идеята за държава, изградена върху превъзходството на евреите, трябва да се вземе предвид, че раждаемостта при евреите хареди е 6,4 в сравнение със средната раждаемост при израелските евреи, която е 2,3. За сравнение раждаемостта при палестинците е 7.1. Това превръща ултраортодоксалната еврейска общност в безценен актив за израелците, които се стремят да поддържат демографски баланс, при който израелските евреи остават ясно мнозинство поне в териториите извън окупирания Западен бряг и ивицата Газа.
Икономически и военни предизвикателства
В други отношения обаче израелската ултраортодоксална общност създава редица проблеми на държавата, включително източвайки в голяма степен израелските ресурси.
Например, нарастването на населението на харедите е създало жилищна криза за техните общности. Според изследване, публикувано от израелския Kohelet Policy Forum, един безработен баща хареди получава средно четири пъти повече държавни субсидии от баща, който не е хареди.
Коефициентът на безработица в общността е два пъти по-високо от средното за страната, а само 14% от децата на евреите хареди получават сертификат за завършено средно образование в сравнение с 83% от останалите еврейски деца, които учат в държавните и религиозните училища.
Но днес вероятно най-спорният аспект на отношенията между ултраортодоксалните евреи и израелската държава е дългогодишното освобождаване на първите от задължителна военна служба.
В първите години от историята на държавата-окупатор Израел само няколкостотин ученици от Йешива (еврейско религиозно училище) са получили това освобождаване.
През 1977 г. обаче израелският министър-председател Менахем Бегин разширява обхвата на освобождаването, така че да обхване цялата общност хареди – ход, който трайно разделя общественото мнение, особено след като всички останали израелски граждани от еврейски произход са задължени да служат в армията.
Липсата на принос на харедите към националната икономика и армията, съчетана с извънредните им права на финансиране от държавната хазна, ги превръща в най-ненавижданите хора в Израел„.
Политическо влияние и правни реформи
Въпреки враждебността на обществото, ултраортодоксалните са изключително важни за израелската програма за незаконно заселване и сега заемат влиятелни, „царски“ позиции както в националното, така и в местното управление. По данни на Израелския политически форум около една трета от всички заселници на Западния бряг са хареди, като подобен брой са заселени и в целия окупиран от Израел Източен Йерусалим.
За да илюстрира нарастващото политическо влияние на тази общност, на националните избори през 2022 г. харединската политическа фракция Шас, си осигури 11 места в израелския Кнесет, превръщайки се в третия по големина компонент на управляващата правителствена коалиция. Общественото безпокойство се засили още повече от успеха на ултраортодоксалните партии в изборите за градски съвет на Йерусалим.
Затова не беше изненада, че след изборната победа на Нетаняху той започна кампания за противоречиви правни реформи, които според обвиненията на критиците, ще превърнат светския модел на управление на Израел в теократичен.
Влиянието на харедите върху израелското общество вече не може да бъде пренебрегван. Най-бързо растящото население на страната вече е представено в местните и националните правителства и благодарение на изключително крехката коалиционна структура на Нетаняху днес то е в състояние да влияе върху всяко социално, политическо и военно решение в Израел.
Наборна служба или изселване
Но тези въпроси сега се решават. В края на март Върховният съд на Израел постанови ултраортодоксалните евреи да получават държавни субсидии за религиозно обучение и да бъдат призовавани в армията.
Решението дойде, след като Нетаняху отложи гласуването в Кнесета на законопроект за подновяване на удължаването на срока, освобождаващ ултраортодоксалните евреи от военна повинност. По-рано, през март, главният сефарадски равин на Израел Ицхак Йосеф заплаши, че харедите ще напуснат Израел, ако бъдат принудени да служат в армията.
Заповедта на Върховния съд предизвика вълнение в общността, като членовете на хареди се зарекоха да не спазват закона и декларираха, че „никога няма да служат в армията„.
Израелската военна служба отдавна не се поощрява в харедимската общност, до степен, че ако някой хареди склони да служи във въоръжените сили, той бива отлъчен и отбягван дори от собственото си семейство. Всъщност евреите хареди, които са решили да нарушат социалните норми и да се присъединят към армията, имат специален боен батальон, създаден за тях на Западния бряг, наречен Netzah Yehuda.
Решението на Върховния съд, постановено по-малко от 24 часа преди крайния срок за подновяване на освобождаването от военна повинност на 1 април, на практика прекрати финансирането на 50 000 редовни студенти по Талмуд, което накара 18 висши равини от Шас да подпишат писмо, осъждащо този ход. Писмото гласи: „Затворът няма да ни възпрепятства“ и в него се твърди, че принудителната военна повинност е заговор на правителството за ограничаването на спазването на ултраортодоксалния юдаизъм.
Огромните икономически загуби на Израел от продължаващата война в Газа, наложената от Йемен блокада на цялото свързано с Израел корабоплаване в няколко ключови регионални водни коридора и ежедневните военни операции на ливанската Хизбула срещу Израел в северната част на страната значително натоварват финансовите ресурси на Тел Авив. През последните години разходите за поддържане на субсидиите само за ултраортодоксалните студенти от Йешива нараснаха до 136 млн. долара годишно, което е силен аргумент за израелската опозиция да прекрати финансирането.
Съдбата на правителството на Нетаняху
Продължаващият дебат за наборната служба на харедите достигна критичен етап, който представлява потенциален риск за лидерството на Нетаняху и стабилността на неговата нестабилна коалиция. Военновременното извънредно правителство, създадено на 7 октомври, включва опозиционни лидери като Бени Ганц от Партията на националното единство, които предизвикват министър-председателя при всеки удобен случай.
Ганц постави своя ултиматум: да напусне правителството, ако бъдат приети освобождаванията за харедимите. Заплахите му идват на фона на колебливите позиции на Нетаняху относно това дали ще приеме или ще се противопостави на освобождаванията – което показва колко внимателно премиерът е принуден да пристъпва вътрешнополитическите граници в разгара на регионалната война и колко крехко остава правителството на единството.
Нетаняху е изправен пред суров избор: да си осигури подкрепата на коалиционните си партньори от хареди, като запази освобождаването им от военна служба, или да отстъпи пред всички останали в страната и да наложи наборна военна служба за хареди.
Дилемата се усложнява допълнително от потенциалните последици за разширяването на селищата и демографската стратегия на Израел, което в крайна сметка ще повлияе на оцеляването на „еврейската държава“.
Разколът, който заплашва държавата
Този въпрос се пренесе и в задълбочаващият се разкол между светските и религиозните израелски фракции. Ако харедите не се присъединят към армията – особено критично по време на война, когато този брой е необходим – това означава, че най-малко 40 % от притежателите на израелски паспорти, включително както ултраортодоксалните, така и палестинците от 1948 г. (които традиционно не служат в армията), ще бъдат освободени от военна служба.
Проучването на Израелското централно статистическо бюро от 2021 г. разкрива, че 45 процента от еврейското население на Израел се определя като светско или нерелигиозно. Това е страна, която е много ярко разделена по отношение на спазването на юдейските религиозни обреди.
Това разделение се доказва и от отговора на обществото на предложените от Нетаняху правни реформи, като през 2023 г. в зависимост от данните от проучването опозицията се колебае между 43 и 66 процента.
Политическият възход на харедите днес поставя под въпрос традиционната ционистка визия за светска еврейска етнодържава, като внася усложнения, свързани с приемането на значителна част от населението, която се придържа към религиозния фундаментализъм.
Нежеланието на харедите да се интегрират в съвременната капиталистическа икономика – и тяхната роля в рамките на една държава, която се стреми да бъде едновременно еврейска и лебирално-демократична – е дълбоко. Това повдига съществени въпроси относно практичността на ционизма, когато той се сблъсква с реалностите на едно разнообразно и променящо се израелско общество.
Нещо повече, перспективата за все по-религиозни израелски правителства, управляващи население, от което плодящите се палестинци са вече повече от 50 % – подчертава противоречията, присъщи на концепцията за „еврейска демокрация“.
Тъй като светските ултранационалисти започват да се противопоставят на религиозната десница, оглавявана от Нетаняху, този вътрешен конфликт ще продължи да разклаща основите на Израел. Докато окупационната държава се задъхва под натиска на регионална война на няколко фронта, с каквато не се е сблъсквала никога в кратката си история, именно въпросът за харедите днес – във вътрешен план – представлява най-голямата екзистенциална заплаха за целия ционистки проект и оцеляването на Израел въобще като държава на евреите.
Източник – The Cradle
Родилият бълвоча да не пресмята процентите на чифутските адови изчадия, щот скоро се надявам да няма такава държава. Дано братския персийски народ ги заличи и последния мръсен жид, заедно с феновете им по света.
Амин!