Автор: АНАТОЛ ЛИВЕН

Следвайки сегашния си политически курс, САЩ рискуват да пожертват Западна Европа в името на Украйна и американското политическо ръководство e просто длъжно да осъзнае тази опасност.

Ако това се случи, то ще бъде една от най-лошите стратегически сделки в историята на Съединените щати. Не Украйна, а Западна и Централна Европа вече над сто години е в центъра на жизненоважните американски интереси на Стария континент. Нещо повече, ако Западна Европа и Европейският съюз бъдат сериозно засегнати, това ще лиши Украйна от всякакъв шанс за демократичен просперитет и стабилност в бъдеще, тъй като те зависят най-вече от връзките и с ЕС, а не със САЩ.

Днес всичко говори за това, че украинското контранастъпление се провали. Украйна постигна малко, а претърпя колосални загуби. И няма реални причини да се надяваме на по-значими успехи догодина, предвид баланса на военните и икономическите възможности на Украйна и Русия. Изправен пред тази реалност, американският истъблишмънт обаче все по-често говори, официално и неофициално, за безсрочни доставки на оръжие и военна подкрепа за Украйна (макар да няма гаранции това наистина да се случи, тъй като една фракция на Републиканската партия се обявява против). Мнозина правят аналогия с Израел, който се развива като просперираща и сигурна квазидемокрация, докато остава в състояние на замразен конфликт и неразрешени териториални спорове със своите съседи.

Има много причини, поради които тази аналогия може да се квалифицира като изключително глупава и те далеч не се изчерпват с ужасните събития от последните дни. Сред тях е фактът, че ако Сирия беше Русия, Израел нямаше да е Израел. С други думи, ако Израел граничеше не с бедна и дезорганизирана страна, чийто БВП и технически потенциал са в пъти по-малки, а с ядрена сила, чийто БВП е 14 пъти по-висок от този на Израел, той по никакъв начин не би могъл да се развива като успешна и процъфтяваща демокрация. И САЩ по никакъв начин няма да могат постоянно да защитават Украйна в безкраен въоръжен конфликт с Русия.

Но може би най-важното в случая е, че авторите на идеята за безсрочната помощ напълно пренебрегват нейните последици за Европа и за американските интереси в Европа. Това не би имало съществено значение, ако европейските страни бяха икономически успешни и политически стабилни. Но това съвсем не е така, всъщност те демонстрират все по-малко успехи и стабилност.

В самия епицентър на първоначалния Европейски съюз либерално-демократичната политика се срива. Италия се управлява от радикално консервативно правителство. Проучванията на общественото мнение във Франция сочат, че ако изборите там се проведат днес, Марин льо Пен ще спечели съкрушителна победа. Нещо невероятно се случва в Швеция – поне за онези, които са живели през дългите и скучни дни на шведската социалдемокрация: в тази страна армията беше повикана на помощ и днес се бори с брутални наркобанди от средите на имигрантите, а радикалната националистическа партия „Шведски демократи” вече е на второ място по броя на депутатите си в парламента.

Струва си обаче, да се спрем преди всичко на случващото се в Германия, без която стабилният и успешен Европейски съюз е невъзможен. Ето какво твърди немският историк Тарик Сирил Амар: „Германия трябва да плати зловеща цена за придържането си към западните политики спрямо Русия и Китай. Вярвахме, че Русия ще бъде първата, която ще се огъне под бремето на икономическия стрес в условията на война. Но какво ще стане, ако Германия се спъне първа? Германците са загрижени за състоянието на своята икономика и не вярват на елита, смятайки, че той работи за чужди интереси. Те са се разочаровали от ценностите и методите на центристите. Тази картина е позната и поражда сериозен дискомфорт.“

Провелите се този месец избори в провинциите Бавария и Хесен демонстрираха рязко нарастване на популярността на десните националистически партии „Алтернатива за Германия” (AfD) и „Свободни избиратели”. Според проучванията на общественото мнение, AfD вече се нарежда на второ място по отношение на подкрепата, с която се ползва в цялата страна – след ХДС, но пред социалдемократите и далеч пред „Зелените” и либералите.

Досега всички традиционни партии от германския мейнстрийм единодушно отказваха да влязат в коалиция с AfD. Но ако популярността на партията продължи да расте, този подход ще се окаже неприемлив. Или ХДС ще трябва да формира управляваща коалиция с AfD (ХСС вече стори това в Бавария с партията „Свободни избиратели“), или всички основни партии ще трябва да формират постоянни коалиции, за да не допуснат AfD във властта.

Вторият вариант напомня за последните години на Ваймарската република. При подобно развитие на събитията радикалните партии вероятно ще укрепнат още повече, тъй като критиците на политиката на правителството няма да има към кого да се присъединят. Най-радикалното предложение е AfD да бъде обявена официално за неонацистка партия и да бъде забранена. Само че това ще предизвика масови протести, а нейните привърженици могат да прибегнат до насилие. При всички случаи, Германия изглежда изправена пред продължителен период на дълбока политическа нестабилност и поляризация.

Изначалните причини за популярността на AfD и подобни партии в Европа са свързани със страха на населението от масовата миграция и с враждебното му отношение към централизацията на Европейския съюз (и проявяващите се там, отвреме навреме, диктаторски тенденции). Истината обаче е, че нивото на подкрепа за партията се увеличи значително и поради задълбочаващата се икономическа рецесия, в която Германия изпадна заради повишените цени на енергията в резултат на въоръжения конфликт в Украйна. Защото икономическият успех на страната през последните десетилетия до голяма степен се дължеше на големите, евтини и надеждни доставки на руски газ.

Благодарение на тези доставки беше възможно да се прикрият нарастващите структурни дефекти на германската икономика, но кризата ги извади наяве. Към това следва да добавим и края на периода на бърз растеж в Китай, както и икономическата война срещу тази страна, водена от Съединените щати. В резултат, вече се говори доста сериозно за деиндустриализацията на Германия. Но, ако това наистина се случи, политическите, социалните, културните и психологическите последици ще бъдат катастрофални. Възраждането на националното самосъзнание на германците след 1945 до голяма степен се дължеше на „икономическото чудо“, индустриалната средна класа и вярата в превъзходството на германския модел на сътрудничество между труда и капитала. И ако тази вяра рухне, можем да станем свидетели на общонационален психологически срив.

Безкрайният и полузамразен конфликт в Украйна още пповече ще изостри икономическия упадък в Германия и Европа, като цяло, и ще провокира сериозни политически вълнения. А, ако към това се насложат повтарящите се кризи в Близкия изток, ще бъде просто невъзможно да се гарантира стабилност на енергийните цени. В хода на конфликта, в Украйна неизбежно ще се водят сериозни сражения, а това може да доведе до нови победи за Русия. Над света ще надвисне постоянна заплаха от непреднамерен сблъсък между Русия и НАТО, който лесно може да ескалира в ядрена война. Не е трудно да си представим, какво ще се случи с бизнес доверието в Европа.

В момента в САЩ се наблюдава тенденция американците да се гордеят с това, че в резултат от въоръжения конфликт в Украйна успяха да подчинят Европа на американската стратегия. Те обаче подценяват заплахата за Европа и американските интереси на континента. Това е до голяма степен вътрешна заплаха, резултат от смъртоносната смес от икономическа стагнация, неконтролирана миграция и политически екстремизъм, която беше допълнително влошена от военните действия в Украйна. Ако тези тенденции продължат, Европа ще бъде поразена от икономическа и политическа парализа.

Икономическият просперитет и либералната демокрация в Европа са най-важната основа на американската мощ и влияние в света. Следователно, това представлява критичен национален интерес на САЩ. Без тях американската икономическа мощ ще бъде сериозно отслабена, а на престижа на демокрацията ще бъде нанесен мощен удар. Няма смисъл Америка да се представя за лидер на демокрацията в Азия, ако се провали в Европа.

Съединените щати участваха в две световни и една студена война в Европа, за да не допуснат мощните западноевропейски икономики да попаднат под контрола на враждебна велика сила. Преди десетина години нито един американец не би могъл дори да помисли, че това ще се случи с Украйна. Следователно, ако американските анализатори смятат, че Украйна не може да надделее, Вашингтон, в името на Европа и в името на фундаменталните интереси на САЩ, трябва да положи всички усилия за постигане на мир възможно най-бързо.

*Авторът е британски външнополитически експерт, професор в лондонския Кралски колеж и старши научен сътрудик в Института за отговорно управление „Куинси”, анализатор на Responcible Statecraft