Украйна пропиля най-добрия си шанс за победа над Путин, и сега – лишена от оръжията, от които се нуждае, и на фона на пренасочването на международното внимание към Израел, перспективата за Киев е ужасяваща. Това коментира пенсионираният полковник от британската армия Ричард Кемп в статия за вестник The Telegraph. Представяме превод на материала без съкращения.

Контраофанзивата на Украйна имаше за задача да постигне стратегически пробив в руската отбрана или да изтощи вражеските сили до такава степен, че да предизвика в тях колапс. Такава една победа трябваше да стимулира западните страни да продължат с подкрепата си. Това трябваше да се случи преди да започнат зимните дъждове, които не позволяват маневрите на бронираните машини. Е, дойде този момент, но не виждаме нито пробив на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), нито изтощение на руските войски. 

Не се очаква нито едно от двете. По-скоро контраофанзивата атрофира към задънена улица, без изгледи за украинските сили да проникнат в силно укрепената отбрана на Русия. Не и с настоящите си военни способности. Но дори това може да е оптимистична прогноза, имайки предвид, че Русия усилено се подготвя за зимна офанзива срещу изтощената украинска армия. 

Разбира се, тежката истина е, че украинската контраофанзива можеше да успее, ако САЩ и европейските страни бяха показали на какво са способни. Те обаче така и не успяха да го направят. Силите им стигнаха колкото да предоставят на Украйна военна помощ, достатъчна, за да се противопоставя, но не и да победи такъв мощен враг, какъвто е Русия. Всяка стъпка на Запада беше белязана от протакане и нежелание да се дадат на Украйна необходимите инструменти, с които да завърши започнатото. 

Например, след месеци на нерешителност, едва през октомври САЩ най-накрая доставиха на Киев от ракетите си с голям обсег ATACMS, които можеше да бъдат решаващи, ако бяха предоставени по-рано на украинските военни. Изтребителите F-16, които биха умножили украинската бойна мощ, все още са далечна перспектива. 

Зад този жалък провал на западните държави в Украйна стои, разбира се и успешната руска кампания за сдържане, в която Русия непрекъснато блъфираше, че ще отговори с цялата си мощ на НАТО ако то даде на Украйна това или онова… Във време, когато смелите действия бяха от съществено значение, заплахите на Москва за ескалация бяха посрещнати от САЩ и партньорите им с плахост и страх. Вашингтон даде приоритет на избягването на ответен руски удар пред това Украйна да постигне победа. ATACMS са пример за това. Байдън се опасяваше от гнева на Путин, ако достави на Украйна оръжия, които биха могли да ударят руска територия. Накрая се стигна дотам- показвайки празнотата на своите заплахи, когато най-накрая с година и половина закъснение ATACMS бяха използвани за първи път миналия месец, Путин омаловажи ефективността им, като увери, че те „не могат да променят ситуацията на фронтовата линия“. Факт е че вече не можеха – прекалено късно беше. 

Всичко това постави Украйна в тежка ситуация. Европейските лидери, много от които се колебаеха от самото начало, сега са напълно обезверени. Малцина от тях хранят каквато и да е надежда, че ще видят своята многомилиардна военна помощ за Украйна трансформирана в нейн успех на бойното поле. Те са уморени от войната и искат сделка с Кремъл, за да я прекратят. Италианската министър-председателка Джорджа Мелони призна това в телефонен разговор с руските пранкъри и разследващи журналисти Вован и Лексус: „Виждам, че има много умора, трябва да кажа истината, от всички страни. Близо сме до момента, в който всички разбират, че имаме нужда от мирен изход“. 

Това бе през септември. Оттогава вниманието на света се измести от Украйна към Близкия изток, където съюзникът на Русия Иран разпалва регионален пожар. Стратегията на Путин за намаляване на подкрепата на Запада за Украйна не можеше да бъде обслужвана по-добре. Последствията от конфликта в Близкия Изток също създадоха нарастващи тревоги у дома, като градовете в САЩ и Европа в момента се тресат от масови протести срещу подкрепата на техните правителства за Израел. 

Междувременно на Джо Байдън му предстоят избори. Външната политика може да не е решаващия фактор, който печели гласовете, но със сигурност е един от ключовите такива. За президентските избори през 24 г. Байдън неистово се нуждае от основен плюс, за да заличи негатива от американския военен провал в Афганистан, който продължава да се използва от опонентите му с влудяваща натрапчивост. Байдън се надяваше, че възобновяването на ядрената сделка с Иран и историческото нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия ще му донесат необходимите дивиденти. Но с избухването на войната в Газа и двете вече са изключени, поне в средносрочен план. 

Разрешаването на войната в Украйна е единствената опция, която му остава. Допълнителното ескалиране на конфликта там обаче не е вариант, който ще му донесе дивиденти. Най-малкото защото Украйна и Европа са смъртно уморени. Какво ще стане, ако той избере да притисне Киев с цел прекратяване на огъня, като заплаши да откаже или да намали американската подкрепа? Малко европейски лидери биха възразили на това, както стана ясно от простосърдечното признание на Мелони в телефонния й разговор с двамата пранкъри – подставени лица. 

Каквото и да се случи, ние – Великобритания – трябва да продължим да подкрепяме Украйна по избрания от нея благороден, макар и труден, път към крайната победа. Дайте на Украйна превъзходството във въздуха, бойната техника и артилерията, от които се нуждае… и тя ще обърне събитията на бойното поле. Защото, ако нещата останат такива, каквито са сега, победител ще е единствено и само Путин.

Авторът: Полковник Ричард Джъстин Кемп CBE е пенсиониран офицер от британската армия, който е служил от 1977 до 2006 г. Кемп е бил офицер, командващ пехотен батальон. Сред задачите му бяха командването на операция „Фингал“ в Афганистан от юли до ноември 2003 г.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: