Голям военен конфликт назрява в Закавказието. Азербайджан мобилизира резервисти, строи укрепления и фронтови пътища. Израел и Турция активно въоръжават армията на Баку.

Целта на тази тройна военна коалиция не е само да прегази и заличи Нагорни Карабах и Армения, за да се свърже Турция с роднините си тюрки от Азербайджан и тюрките от Средна Азия – Казахстан, Туркменистан и Таджикистан. Цел е и самият Иран, който е съюзник на Русия. По тази причина е и активното участие на Израел. За да не бъде сварен неподготвен, Иран започна да събира войски на границата с Азербайджан. Подробности четете в материала от Цариград:

Подредбата на геополитическата шахматна дъска в Закавказието става все по-ясна: от едната страна е плътно подкрепяния от Турция Азербайджан, който се възгордя след победата в Карабахската война, а от другата са Иран и Русия, които нямат намерение да им предадат Армения.

Според съобщения в медиите Азербайджан мобилизира резервисти, активно строи военни бази пунктове и фронтови пътища, струпва и премества войски към линията на съприкосновение.

Както съобщава в своя блог кандидатът на историческите науки Сергей Мелконян, Израел и Турция открито въоръжават азербайджанската армия. През изминалата седмица на Баку са доставени повече от пет огромни пратки с оръжия и военна техника.

Иран също прехвърля военна техника до границата си с Армения и Азербайджан. Техеран дава да се разбере на Баку, че арменско-иранската граница е непоклатима и той няма да позволи Турция и Азербайджан да се съединят.

През последните няколко години ирано-азербайджанските отношения са в дълбока криза поради засиленото военно-техническо сътрудничество между Азербайджан и Израел и създадените условия за разполагане на турски военни бази на територията на Армения.

„Последното нещо, от което Русия и постсъветското пространство като цяло „се нуждаят“ сега, е нова война, която обаче е на път да избухне в Южен Кавказ и да принуди Москва да се намеси. „

„На територията на Армения Русия има своя най-важен аванпост – 102-ра военна база в гр. Гюмри и още една авиационна база в близост до Ереван. Тези две военни бази засега блокират стремежа на Турция да разшири влиянието си на територията на Армения“, пише авторът на канала „Лигата на джентълмените“.

„Отделно, в района на Нагорни Карабах е дислоциран мироопазващ контингент от 1960 руски войници, създаването на заплахи за който може да се възприеме от Русия като акт на агресия“, добавя той.

Невъзможно е да се разбере същността на сегашните закавказки сблъсъци, без да се погледне в историята. А именно кой е бил в Закавказието преди руснаците да стъпят там в началото на 19 век.

Стъпвайки в Закавказието, Русия прекрати вековните кръвопролитни войни там

През 19 век държава Азербайджан изобщо не е имало, а на мястото на Велика Армения и грузинското царство, които по това време отдавна са изчезнали. Целия регион е една пъстра мозайка от малки християнски княжества и мюсюлмански ханства, воюващи помежду си, които на по-късен етап са последователно подчинени от Турция, и Персия (Иран).

През 19-ти век Турция притежава укрепени точки на черноморското крайбрежие на Кавказ: Анапа, Сухум, Поти. Персийските шахове контролират азербайджанските ханства, а Източна Армения и крайбрежието на Каспийско море и предявяват претенции към територията на Грузия, която е васална на Османската империя (Турция).

Що се отнася до Карабахското ханство, полузависимо от Иран, което в древността е било част от Велика Армения, Русия го анексира през 1805 г.

За да го придобие, Руската империя воюва с Иран и Турция. След победата обаче Русия анексира и други ханства, разположени на територията на сегашен Азербайджан: Дербент, Куба, Баку.

Разбира се, британците въоръжиха Иран с всички сили. Въпреки това, по време на руско-иранската война Иран е победен, а населението на анексираните ханства единодушно подкрепя Русия, тъй като резултатът от „руското завладяване“ на Закавказието слага край на вечните междуособни войни и търговията с роби.

И освен това с присъединяването на земите им Русия спасява от изтребление единствените два християнски народа в региона арменци и грузинци. Нещо за което днес Баку и Ереван, кой знае защо, не обичат да си спомнят.

Какво имаме днес

Първо, Грузия, ориентирана на Запад и до голяма степен икономически превзета от турците. Плюс Армения на соросоида Пашинян, която се раздира от „многовекторност“.

На второ място Азербайджан, въоръжаван и подстрекаван от Турция и Израел да прегази Армения, за да постигне Запада великата си цел – коридор от Европа към Централна Азия.

Трето, антизападен, много силен военно Иран, исторически явяващ се противотежест на Турция в региона, а сега е противотежест и на Израел. Иран прекрасно разбира, че след като погълнат Нагорни Карабах и Армения с Нахичеван, Азербайджан и Турция ще се изкачат в Ирански Азербайджан – историческа иранска провинция, където живеят многократно повече азербайджанци, отколкото в самия Азербайджан.

Четвъртият участник в този пъзел е Русия, която веднъж вече се оттегли оттук, забравяйки, че в природата няма вакуум и такова стратегическо място никога не остава празно.

Пешката Пашинян, която е готова да пожертва Армения в името на глобалистките си химери

Президентът на Армения Пашинян, който е заклет соросоид, има всички шансове да остане в историята като съавтор на бъдещия геноцид над Нагорни Карабах и като гробокопач на арменската държавност.

През април той подписа декларация за признаване на Алма-Атинската декларация от 1991 г., според която Нагорни Карабах е неразривна част от Азербайджан.

След като дълго време го игра приятел на Запада, но в същото време по незнайно каква причина вярваше, че Русия ще се бие за него, Пашинян загуби позорно последната карабахска война от Азербайджан.

За капак, наскоро арменският парламент ратифицира Римския статут на Международния наказателен съд, което означава, че ако сега Владимир Путин посети Армения, Ереван може и дори е длъжна да го арестува екстрадира на Запада.

И това, въпреки факта, че в края на първия ден от срещата на Г-20 президентът на Азербайджан Илхам Алиев открито заяви претенции не само към южния арменски коридор към Иран, но и към цялата територия на Армения:

„Арменците си създадоха държава на чужда земя. Армения никога не е била на тази територия. Днешна Армения е наша земя“, заяви Илхам Алиев.

Пашинян, разбира се, побърза да призове всичките си западни приятели да защитят Армения, защото сред народа му е жива генетичната памет за многократно извършваните от турците масови кланета срещу арменците. Но никой не реагира – нито Франция с голямата й арменска диаспора, нито САЩ.

Предатели! – ще си кажете вие? Да, но не е толкова просто.

А Русия, къде беше и къде е в момента?

Честно казано, не може да не си признаем, че политиката на Русия се превърна в благодатна почва за явлението „пашинянизъм“ в Армения.

„По отношение на Армения, както навремето с Украйна, руските елити имаха преобладаваща гледна точка, оправдаваща бездействието им и тя гласеше: „Абе, с нас са. Те са наши хора. Пък и къде ще ходят? И още: „Защо са ни изобщо тези?“ – казва ориенталистът Карине Геворгян.

„Под същите лозунги беше унищожен и СССР. Русия обаче се нуждае от сигурност от юг, където Армения е последният православно-християнски и проруски аванпост. В същото време обаче, благодарение на мощното „газово” азербайджанско-турско лоби в Русия, Москва прощава всичко на Азербайджан. Въпреки факта, че Азербайджан и в момента активно помага на Украйна“, заяви тя.

Ако през всичките тези години Русия се беше държала както подхожда на една империя, а не като търговско предприятие, което отчита най-вече приходите си от турските газопроводи, щяха ли фигури като Пашинян да се издигнат до върха на арменското ръководство?

Между другото през последните 30 години Русия се държеше по подобен начин и с Украйна. И какъв е резултатът?

Иранският фактор ще бъде решаващ

А сега от пешки до тежки фигури. В резултат на всичко по-горе изброено, се оказа, че днес последният шанс за спасяването на Армения е Иран, който в момента концентрира сериозна военна групировка на границата си с Ереван. Иран прекрасно разбира: турците ще погълнат Нагорни Карабах и Армения, а следващият ще е Ирански Азербайджан.

Иранските азербайджанци не без причина гледат на азербайджанските азербайджанци като на:

– слуги на „световния ционизъм” заради сътрудничеството им с Израел,

– предатели на шиитизма, защото турците, за разлика от иранците, са сунити и „сунитизацията” на уж също шиитския Азербайджан в момента е в разгара си.

Освен това в Азербайджан „агентите на Иран“, а за такива биват обявявани всички, които или са учили в Иран, или са имали контакт с него по работа или семейни връзки, през последните 2-3 години бяха хвърлени в затвора.

Трудно е да се оцени това като нещо различно от подготовка за война за господство в региона, в която Азербайджан действа като пешката „Украйна“, умело направляван от турците, зад които пък стоят Великобритания и Израел. Затова Иран няма да остане безразличен към ситуацията.

„Иран гледа на Закавказието като на зона на своите жизненоважни интереси и, за разлика от Русия, е загрижен за сигурността си. Затова няма да остане встрани“, казва Карине Геворгян.

„Или ще удари дистанционно, Иран има отлични ракети и БПЛА, или ще прати сухопътни войски и ще разбие Азербайджан на пух и прах. Но Турция няма да се намеси във война с 80-милионното население на въоръжения до зъби Иран“, смята тя.

Психически иранците са готови: желанието на Азербайджан да „освободи и присъедини към държавата си иранските азербайджанци“ е известно на Техеран и е малко вероятно лидерът на Иран, етническият азербайджанец аятолах Хомейни, да гори от желание да бъде „освободен“. Това означава, че Иран само чака сгоден момент да проведе СВО на територията на Азербайджан. Сигнал за това ще е ако азерите нападнат Армения, смята Геворгян

Така че може би това е най-доброто за нас?

Какво да се прави?

Въпросът е как трябва да действа Русия в тази ситуация? Ами ако действа като империя? Тоест, плюейки на международните санкции срещу Иран, които са си западни, да сключи военно-политически съюз с него и да му гарантира ядрен чадър.

И ако към това добавим двустранно (по-късно може да се включи и Турция) споразумение за Закавказието, според който трите страни стават гаранти за „ненарушимостта на границите“ на Армения и сигурността и автономния статут на арменския Нагорни Карабах в границите на Азербайджан?

След което съществуващите в момента там руски „мироопазващи сили” поемат напълно контрола над Лачинския коридор, свързващ Армения с Нагорни Карабах… и ако струпаната там азерска армия не е съгласна, просто я погребат от въздуха с авиация, тъй като тя е там незаконно. На земята иранските войски ще поддържат статуквото, а от въздуха Русия ще въдворява ред. Тогава всички ще бъдат щастливи.

Автор: Владимир Хомяков

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: