Автор: Деклан ХЕЙС за Strategic-culture

Превратът в Нигер последва случилите се наскоро подобни преврати в съседните Мали, Буркина Фасо и Гвинея, като всеки от тези преврати беше извършен от военни лидери, които щом взеха властта, изгониха от страните си френските и американски окупационни войски, разположени там от десетилетия, за да гарантират, че Западът и военната му машина НАТО ще продължат да изнасилват икономически и да грабят тези страни.

Съчетанието на редица икономически фактори, налагани от западните колонизатори на Сахел, африканският регион в СубСахара, в който се намират тези четири (и други обмислящи преврати) държави, допринесоха за сегашното противопоставяне между местните военни лидери, от една страна, и военната машина на НАТО и нейните регионални помощници, от друга.

Факторите включват: бързо нарастващо население на Африка на фона на изначално оскъдните африкански ресурси за изхранване (суха и неплодородна земя); зачестилите през последното десетилетие суши, които засилват междуплеменните борби за пасища; все по-честото намесване на бандите на ИДИЛ, които в района се явяват проксита на НАТО. С борбата със спонсорираната от него терористична организация НАТО оправдава както военното си присъствие, така и икономическото ограбване на региона; и накрая, масовата миграция към Европа и съпътстващите я престъпления, предизвикана от унищожаването на целия регион от НАТО.

Нигерийските превратаджии смятат, че първо трябва да прочистят региона от френските и американските военни бази и контингенти, а след това да изгонят техните петоколонници в армията, медиите и неправителствените организации.

Всъщност превратаджиите в Нигер се радват на широка обществена подкрепа. Техни противници се явяват такива „звезди“ на НАТО като Сенегал, която се управлява от безпрецедентно брутална мафия. Същата управляваща Сенегал мафия в момента твърди, че загубата на демокрацията в Нигер е casus belli. Но именно сенегалския режим хвърля в затворите опонентите си, забранил е партиите и е шампион по политически убийства на опозиционери.

„Коалицията на желаещите“ да нападнат военно Нигер в рамките на западноафриканския съюз ЕКОВАС е оглавявана от нигерийския президент Бола Тинубу, който спечели милионите си, като перач на парите на чикагските дилъри на хероин, след което се върна в Лагос, където бе не избран, а назначен за президент от самите САЩ. Днес той управлява Нигерия като диктатор от името на колониалните си господари САЩ и не е пропуснал да се включи в нито една от безкрайните големи афери, сполетели тази богата на ресурси страна.

Жителите в цяла Африка виждат това, наред с фалшивите им претенции към Нигер да спазва човешките права- опорни точки, които местните политически агенти на Запада послушно изричат, когато господарите им ги подтикнат да го направят. 

Накъдето и да погледнем ние или, което е по-важно, африканците, виждаме намесата на едни и същи бели ръце по цялата тази огромна земя, а в Сахел това са предимно ръцете на Франция, чрез Френския чуждестранен легион, чийто ангажимент е да смазва военно всяка разбунтувала се африканска колония.

Но не се заблуждавайте, че ако този път французите решат да влязат с военна сила, те ще надделеят. При предишни военни сблъсъци в смятания от тях за заден африкански двор на Франция, те унищожиха военновъздушните сили на Кот д’Ивоар за броени минути. Няма никакъв начин Нигер и съюзниците му, дори и Алжир да се включи на тяхна страна от север, да надделеят в конвенционална война. НАТО вече е минавала по този път много пъти и знае как да управлява подобни катастрофи в своя полза.

Но това, с което НАТО не може да се справи, е появата на два нови ключови вектора в Африка. Първият от тях е военното и икономическото присъствие на Русия, а вторият и всъщност още по-важен, са създадените и набиращи все по-голяма сила вътрешноафрикански наднационални патриотични мрежи.

Шефът на „Вагнер“ Евгений Пригожин в една неотдавнашна добре аргументирана статия в Russia Today, към която цензурата на Запада не ми позволява да дам линк, изложи причините, поради които френската икономическа експлоатация на държавите от Сахел и в цяла Африка е към своя край и тя няма никакъв шанс да надделее и оцелее; система, при която Франция прибира 95% от печалбите и оставя на Нигер по-малко от 5% от собственото му богатство, просто не е устойчива, независимо колко терористи от ИДИЛ спонсорират Франция и нейните съюзници от НАТО в Сахел.

Крайно глупавият коментар на Жозеп Борел, че страните от Сахел не трябва да приемат безплатното руско зърно, защото Москва щяла да ги пороби, би прозвучал дори малко смислено, ако неговата мафия от Европейския съюз не беше лишила Африка от твърдата валута, с която да плати за руското или каквото и да е друго зърно. Русия дарява зърно на тези държави, защото те са дотолкова бедни, обрулени от западните си колонизатори, че нямат с какво да го платят.

Ако Борел не живееше в една и съща измислена страна с останалите кукувици фон дер Лайен, Макрон и другите европейски марионетки на Америка, той щеше да знае, че африканците са щастливи да получат не само всяка руска, а и каквато и да е друга реална продоволствена помощ.

Не че руската помощ или пък Русия може да реши проблемите на Сахел. В неотдавнашна добре аргументирана статия в Russia Today, Андрей Маслов и Всеволод Свиридов, и двамата от руския университет HSE, излагат огромните икономически проблеми, които новите лидери на Нигер ще трябва да преодолеят, за да стабилизират страната си, след като се отърват от френските и американски лешояди.

Въпреки че Русия вече е основен африкански вектор, който не може да бъде пренебрегнат, има и друг много по-важен и непосредствен такъв. И това е, че подобно на Юлий Цезар нигерските лидери са преминали собствения си Рубикон. Нямат ход за назад. В Нигер вече има мрежа от истински патриотични африкански военни структури, които са се свързали със свои събратя в съседни държави. Тази мрежа е мощна сила, която, ако надделее, е много добро предзнаменование не само за бъдещето на Нигер, но и за цяла Африка.

Дауд Яя Брахим, министърът на отбраната на Чад, заяви, че страната му няма да участва в ръководеното от Франция повторно завладяване на Нигер – уж чрез доминирания от Франция и САЩ Западноафрикански съюз ЕКОВАС. След като алжирският президент Абделмаджид Табун заяви, че всяка атака срещу Нигер, с който Алжир има обща граница от 1000 км, ще се счита за атака срещу Алжир, Франция ще се нуждае от нещо повече от дискредитираните си танкове „Леклерк“ и евтини прокси-наемници от колониите й от ЕКОВАС, за да се справи на северния фронт на Нигер.

Военните правителства на освободените вече от френско и американско влияние Буркино Фасо, Гвинея, Мали и Нигер решиха да се държат заедно, вместо да позволят на НАТО и неговите местни помощници от ЕКОВАС отново да ги обесят един по един. Ако приемем този съюз за отправна точка, тогава САЩ, Франция и техните местни марионетки ще имат голямо главоболие, тъй като, дори и да надделеят във военен конфликт, регионът със сигурност ще бъде разтърсен от голяма война. И като се има предвид, че и Алжир обеща да се намеси на страната на Нигер, кой знае какво още може да се запали?

„Ex Africa Semper Aliquid Novi“, от Африка винаги идва нещо ново, казва Плиний Стари малко след смъртта на Исус. Днес в Африка със сигурност се случва нещо ново. И то е, че свръхразширилата се империя на НАТО вече не може да отрича добре изучената от всички борба на първопроходника Буркина Фасо за „Свобода, равенство и братство“ подкрепена от доблестните съюзници в Русия и цяла Африка,.

Изтоочник: Strategic-culture

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: