В интервю за Fox News военният министър на бандеровците Резников обвини Запада, че е създал „завишени очаквания“ към контранастъплението на въоръжените сили на Украйна, а сега изразява разочарование и изисква от Киев да се придържа към западния план за настъпление, докато, както подчерта Резников, офанзивата всъщност все още не е започнала.

Отчасти Резников е прав, защото всички планове и модели за нацисткия режим наистина се формират от Запада. Но честно казано трябва да се отбележи, че киевския режим охотно и с голяма радост се включи в играта на „информационна подготовка за настъплението“, като измисляше и лансираше все нови и нови наративи за това колко успешна и смазваща ще бъде „контраофанзивата“ на ВСУ. С безмерните си мечти за това Зеленски и хората му заразиха не само украинското общество, но и западните политици.

Медийните технолози на Бандеростан смятаха, че по този начин предварително ще наплашат руската армия… до степен, че при вида на първите германски танкове тя да се разбяга и да се спре чак при границата от преди 24 февруари, 2022 г. или дори от 1991 г.

В това, разбира се, имаше и известен практически разчет: на фона на такива люти и героични закани към руснаците, на киевския режим му беше много по-лесно да се моли от Запада за все нови и нови доставки на оръжие и парични траншове, както и да ги получава.

Но стана тя каквато стана и сега Зеленски и хората му са ужасени от факта, че заради кървавото изтребление на бандеровските формирования в Запорожие и Херсон, още преди да стигнат първата отбранителна линия на руснаците, Западът „губи вяра в Украйна“.

И сега Блинкен, в интервю за CNN, обявява, че въпреки факта, че укро-нацистите „имат план и се придържат към него“, те са изправени пред много трудности по реализирането му и затова тяхната офанзива може да отнеме седмици или дори месеци.

Но проблемът на бандеровците е, че те просто нямат достатъчно ресурси за офанзива в продължение на месеци. Затова Киев обяви всеобща и окончателна мобилизация без остатък, слагайки под оръжие цялото мъжко население – от 17-годишните до побелелите коси, за да компенсира огромните си загуби и да нанесе един последен удар на отчаянието.

С въоръжението нещата стоят още по-зле. Там няма как да се компенсира или навакса. Западът, въпреки обещанията си, така и не покри напълно загубите в бронирана техника и артилерия, понесени от Киев в операциите в Харков и Херсон миналата година, и поради причината, че просто не можа да го направи – оборудването, което вече изпратиха на бандеровците,  НАТОвските държави обират не само от складовете си за дългосрочно съхранение и от заводите си, но и от въоръжението на армиите си.

Тоест недоверието на западните съюзници в способността на нацистите да победят се дължи на обективното им знание, че техниката и боеприпасите, които са им изпратили, ще им стигнат за две, в най-добрия случай за три седмици бойни действия при сегашната им интензивност.

След шокиращото унищожение на западна техника ВСУ получиха директива да пазят остатъците от оборудване. Опитите им да пазят немските танкове, пускайки ги зад пехотата, и да пестят снарядите, водят до многократно увеличаване на загубите на войници, резерва от които в Украйна, както се оказа (изненадващо!), също не е неограничен.

Доставените wunderwaffe – ракети с голям обсег, също не оправдаха големите надежди, които им възлагаха. Те по никакъв начин не повлияха на хода на военните действия. Очевидно същото ще се случи и с настоящия фетиш на украинското общество – F16.

Колкото и да е парадоксално на първи прочит, пучът на Пригожин всъщност нанесе тежък психологически удар не на Русия, а на бандеровците в Киев, чиито емоции само в рамките на един ден рязко се люшнаха от победа до зрада и трагедия.

В продължение на година и половина те стоически чакаха обещаните от киевския им режим бунтове и цветни революции в Русия, които да парализират системата на управление на Руската федерация, да сринат армията и да започне „парада на суверенитетите“ на републиките… това трябваше да донесе победа на нацистите. И когато Пригожин тръгна към Москва, изведнъж им се стори, че тези пророчески въжделения на украинската пропаганда започват да се случват!

В Киев радостно потриваха ръце и чакаха ВС на РФ да започнат да изтеглят части от фронта за да ги хвърлят срещу очаквания вътрешен бунт и цялата руска отбрана в Херсон, Запорожие и Донбас да се разпадне. Но… всичко свърши така бързо, както и започна. А на всичкото отгоре половината от „бунтовниците“ от ЧВК Вагнер се прехвърлиха в Беларус, за да атакуват нацистите от север.

Украински източници съобщават, че киевския режим се опасява, че „Вагнер“ сега ще удари от Беларус по Житомир и Ровно. Лесно е да се разбере, че в този случай ще бъде застрашен „пътят на живота“, свързващ нацистите с техните оръжейни и финансови спонсори от ЕС, и в същото време това ще сложи край на полските планове за намеса в Украйна и анексирането на западната й част.

И най-важното, ако тази атака се случи, нацисткият режим няма силата да я спре. И сега режимът в Украйна е изправен пред дилема: да укрепи това направление, като изтегли за целта сили от Запорожие и Херсон, или да продължи настъплението по тези направления, рискувайки да бъде ударен в гръб откъм север. Силите им не са достатъчни за водене на боеве в двете направления.

Докато ситуацията с тази заплаха не се изясни за Киев, той едва ли ще хвърли основните сили в мащабни атаки по Запорожкия фронт. По-скоро ще ги изразходва в малки дози.

Така че засега единственото, което остава на нацистите, е да обвиняват Запада за това, че има завишени очаквания.

Борис Джерелиевский

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: