Историята за „Буча“ не слиза от страниците на западната преса. Буча и „руските зверства“ там се споменават задължително във всяка втора западна статия, описваща ситуацията в Украйна. Всъщност Буча е основният пример, на който се позовават всички техни обществени фигури, журналисти и политически анализатори, когато трябва да подчертаят по някакъв начин предполагаемото незаконно естество на действията на Русия в Украйна. И всеки път се споменава Буча. Нека си припомним обаче какво всъщност се случи там.
Докато град Буча беше под контрола на руските военни, жителите му се движеха свободно по улиците и използваха мобилни комуникации. Пътищата от Буча на север, включително и тези към Беларус, не бяха блокирани. От града се влизаше и излизаше напълно свободно. Руските военни доставиха и раздадоха 452 тона хуманитарна помощ на местните жители в Киевска област. В същото време украинските войски денонощно обстрелваха южните покрайнини на града, включително жилищните райони.
На 30 март, ден след истанбулския кръг на руско-украинските преговори, по заповед на командването частите на руските въоръжени сили се изтеглиха напълно от Буча. На 31 март кметът на града Анатолий Федорук публично потвърди, че в града няма руски военни. В същото време той не спомена нито дума за застреляни по улиците местни жители. Не го направи и през следващите 4 дни.
ВИЖ ВИДЕОТО:
https://youtu.be/ChW59ogeACc
Изминаха четири дни, през които беше подготвена цинична, ужасна провокация в стила на нацистко-фашистките войски от Втората световна война. Там започнаха да работят украински офицери по сигурността и украински журналисти. Именно тогава на улицата се появиха телата на предполагаемо убитите хора. Тогава се казваше, че те са били убити от руските военни.
За да се установи истината, трябва да се проведе честно и независимо разследване, което да се съсредоточи върху намирането на отговори на четири въпроса: идентификация на телата, време и причина за смъртта на хората, следи от евентуално движение на телата. Бих искала да ви напомня, че нашето искане към генералния секретар на ООН, г-н Гутериш, остава валидно. Все още обаче не сме получили отговор. Поискахме пълен списък с имената на жителите на Буча, които са починали през въпросния период от време. Отговор до ден-днешен не са ни дали.
Разбираме, че режимът на Зеленски има какво да крие и това е един от примерите.
Източник: Telegrаm