Авотр: Джон Миършаймър, youtube.com

Няма никакъв начин ние да победим и украинците да победят, от една страна, а от друга страна да победят и руснаците. Няма начин да пресечем този кръг. Затова мисля, че това, което Вашингтон иска от този конфликт, е дълга война. Просто не виждам никакво решение. Това повдига въпроса – какво става? Последиците от тази продължаваща война са катастрофални за Европа, както икономически, така и политически. Това казва професорът по политология в Чикагския университет Джон Миършаймър пред унгарска интернет медия.

Според него е много трудно да се прогнозира кой ще спечели украинската война, но със сигурност краят й няма да е щастлив. „Може да се разказват всякакви истории за това как ще свърши. Повечето от тях са хорър истории. „

ВИДЕОТО е с български субтитри, а под него е и текста на превода:

Субтитри фондация „Документални“.

– Противно на Фукуяма, Вие споделяте виждане за международните политически участници от относителна гледна точка. Нека разгледаме специфичния случай на войната между Русия и Украйна. Вие твърдите, че с нея Западът иска да постави Русия на колене в икономическо отношение. Обаче година по-късно виждаме, че фундаменталните стратегически интереси на Русия не само не са увредени, а напротив. Същото важи и за икономическите интереси на Москва. Усилията на Запада са неефективни, можем да кажем, че ЕС се самопобеди. Как можем да си обясним, че въпреки всичко това Западният свят продължава да се придържа към тази идея и налага санкция след санкция, които се връщат към него като бумеранг? Какъв сценарий можете да предвидите за бъдещото развитие и изхода от тази война?

– Относно украинската криза, която според мен е в голяма степен резултат от експанзията на НАТО и не само експанзията на НАТО, а също и експанзията на ЕС и първата цветна революция там – онази от 2004 г., тоталната цел на Запада, и тук говорим най-вече за Съединените щати, беше да превърне Украйна в либерална демокрация. Точно заради това беше цветната оранжева революция от 2004 г. – тя беше прозападна, за да интегрира страната в Европейския съюз и да я интегрира в НАТО, това беше тристранна стратегия. Това е либерална хегемония. Много е важно да разберем, че до 2014 г., когато беше втората цвеетна революция – Майдана в Киев, с който започна украинската криза, експанзията на НАТО в Украйна не беше насочена към сдържане на Русия. Ние не мислехме, че Русия е заплаха до 2014 година. Много е важно да се разбере това. Владимир Путин беше поканен в Букурещ на срещата на върха на НАТО през април 2008, защото беше смятан за приятел на НАТО. Западът все още не гледаше на Путин като на съперник.

Причината, поради която мислехме, че съумеем да натъпчем експанзията на НАТО в Украйна в гърлото на руснаците, е че ги мислехме за много слаби. До 2014 г. ние не мислехме, че има каквато и да е причина да се боим от Русия. Много е важно да се разбере това. И, да си припомним, на нас ни се разминаха първите два етапа от разширяването на НАТО. Първият беше през 1999, с който Унгария влезе в НАТО и второто голямо присъединяване беше през 2004, когато страни като Румъния и Балтийските държави, Словения и някои други влязоха в НАТО. Затова ние си помислихме, че можем пак да го направим- за трети път. Щеше да бъде трето разширяване – все по на изток. Първото разширяване, което включваше Унгария, второто, което включваше Румъния – те не бяха замислени с цел да удържат руската заплаха, защото нямаше руска заплаха в нашето съзнание. Това беше въпрос на либерална хегемония. Идеята пък беше Западна Европа и Източна Европа да се превърнат в част от безпроблемна мрежа от либерални демокрации, които са дълбоко обвързани с капитализма и мира. Но всичко това се разпадна през 2014, на 22 февруари 2014 г., когато в Украйна избухна огромна криза. И резултатът от това беше, разбира се, че руснаците взеха Крим, а в Донбас избухна гражданска война, в която руснаците се намесиха. В този момент западното мислене, говоря най-вече за Съединените щати, нашето мислене за Русия се промени. Тогава ние решихме, че Владимир Путин е агресор, че Русия е заплаха и че ние трябва да удържим Русия. Но за да удържим Русия, ние вече задължително, на всяка цена трябваше да вкараме Украйна в НАТО. Ние не се бяхме отказали от идеята си от 2008 г. в необузримо бъдеще да вкараме Украйна в НАТО. Поради това, след като избухна кризата през 2014 г., ние започнахме да обучаваме голям брой украинци за борба срещу руснаците в Донбас.

Ние започнахме да въоръжаваме украинците след 2017 г. Значи ние ги обучавахме, въоръжавахме, давахме им разузнавателни данни, помагахме им да планират военните си операции. И това, което се случваше, много е важно да се разбере, е че Украйна се превръщаше де факто в член на НАТО. Тя не стана официален член на НАТО, обаче останахме твърдо ангажирани да направим Украйна де юре член на НАТО. Особено след идването на власт на администрацията на Байдън през януари 2021 г. ние останахме твърдо ангажирани да я направим де юре член на алианса, както бяхме казали, че ще направим още през април 2008. Но по-важното е, че тя се превръщаше де факто в член. Днес президентът Зеленски и неговият министър на отбраната, и двамата изрично говорят за Украйна като де факто член на НАТО. Това не е случайно.

Една от главните причини, че украинците се бият толкова добре срещу руснаците, е че ние помогнахме да бъдат обучени и въоръжени толкова добре. Много е важно да се разбере това. Това, което виждаме тук, е че когато избухна кризата през 2014 и ние най-сетне разбрахме, че руснаците са сериозни, че няма да позволят Украйна да стане западна заплаха на границата им, ние не се отказахме. Ние не се отказахме. Това, което направихме, беше да удвоим усилията. И разбира се, руснаците, в течение на времето от 2014 до 2021 дадоха да се разбере ясно, че ситуацията излиза от контрол. Това че Украйна стана толкова силно интегрирана в НАТО бе сериозна заплаха за тях. На 17 декември 2021, 2 месеца преди инвазията си в Украйна,  руснаците изпратиха едно писмо до Йенс Столтенберг и друго писмо до Джо Байдън, в които казваха, че това трябва да спре. Трябва да декларирате писмено, че Украйна няма да стане част от НАТО. Имаха и други искания, които бяха изложили писмено. Съединените щати отговориха на Русия, че няма да й правят никакви отстъпки. Отговориха им през януари 2022. Държавният секретар Блинкен каза: Ние няма да правим отстъпки по вашите искания от писмото от 17 декември 2021. И това, което стана после, беше, че на 24 февруари започна войната и когато войната започна, почти всеки, когото познавам, смяташе, че украинците ще бъдат победени. Но много бързо украинците дадоха ясно да се разбере, че те ще се изправят срещу руснаците и че могат да свършат доста чудесна работа, биейки се срещу руснаците. Тогава американците и техните западни съюзници започнаха да мислят, че може би украинците могат да победят руснаците в Украйна и нещо повече, с нашите западни наистина мощни икономически санкции срещу Русия, ние можем да причиним сериозни щети на руската икономика. Това започнахме да мислим – че можем да спечелим войната срещу Русия. Това се случи през пролетта на тази година.

И дори до днес, ние все още мислим, че има сериозна възможност да спечелим войната, ако продължим да подкрепяме украинците с обучение, с оръжие, с разузнаване и с помощ в процеса на планиране. И за да отговоря на въпроса Ви – причината, поради която ние не се отказахме, въпреки че е ясно, че Европа силно пострада от санкциите и от войната в Украйна като цяло, е че по някакъв начин отново удвояваме усилията. Тук няма нищо ново, ние продължаваме по същия път, по който бяхме още от април 2008, когато казахме, че Украйна и Грузия ще бъдат членове на НАТО. Ние никога не се отказахме. Това е една от причините в момента да ни е толкова трудно да приключим с тази война.

Американците, и разбира се, украинците, са решени да победят. Излишно е да се казва, че и руснаците са решени да победят.

Но няма никакъв реалистичен начин ние да победим и украинците да победят, от една страна, а от друга страна да победят и руснаците. Няма начин да пресечем този кръг. Затова мисля, че това, което ние, САЩ искаме от този конфликт, е дълга война. Просто не виждам никакво решение. Това повдига въпроса – какво става? Последиците от тази продължаваща война са катастрофални за Европа, както икономически, така и политически. Мисля, че е съвсем ясно, че икономическите последствия от тази война ще са огромни, а аз смятам, че и политическите последици във всяка от страните и в институциите в Европа, институции като ЕС и НАТО, ще бъдат значителни и няма да са положителни. Бих казал дори катастрофални. Засега изглежда, че тези институции са обединени, за да се справят с проблема, но не бих се обзаложил на голяма сума, че те ще останат единни още дълго, че страните от тези институции ще останат обединени в бъдеще. Вече могат да се видят пукнатините, които започват да се образуват и мисля, че те ще се задълбочават. А това, което правят американците, е да продължават да вдигат залога, защото американците са решени да победят и американците не страдат икономически толкова, колкото европейците.

Затова мисля, че американците ще продължат да вдигат залога, те ще оказват изключително силен натиск върху европейците, включително върху Унгария, да продължават да подкрепят САЩ в усилието им да победят руснаците. Как ще стане това – не знам. Често ме питат как според мен ще свърши тази война. Кой мисля, че ще спечели. Не знам. Много е трудно да се каже. Може да се разказват всякакви истории за това как ще свърши. Повечето от тях са хорър истории. Аз не мога да разкажа история с щастлив край за свършека на украинската война и поради това от много дълго време твърдя, че Съединените щати не трябва да натискат за разширяване на НАТО в Украйна и като цяло да се опитват да превръщат Украйна в западна крепост на руската граница. Това може да приключи много зле за Запада.

Винаги съм мислил, че това е рецепта за бедствие. И мисля, че ще се окажа прав. Надявам се да греша, надявам се, че пропускам някаква част от историята и че този липсващ елемент от историята ще доведе до някакъв относително щастлив край на тази трагедия, но не вярвам, тъжно ми е да го кажа.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: