Константин Косачев е заместник-председател на Съвета на Руската Федерация и председател на Комисията по външна политика. Публикуваме неговия коментар от Телеграм:

Решението на Камарата за предварително производство на Международния наказателен съд в Хага (МНС) срещу руския президент е безпрецедентно и възмутително. Въпреки че могат да се направят някои паралели:

През 2006 г. първо прокурорът на МНС, а след това и Камарата за предварително производство на МНС започнаха разследване на военните престъпления на САЩ в Афганистан, започнали на 1 май 2003 г. В допълнение към самите военни престъпления стана ясно, че администрацията на САЩ е вкарвала нелегално афганистански деца на своя територия. 234 афганистански деца бяха отделени от семействата си, а 42 от тях бяха насилствено прехвърлени в приемни семейства в САЩ. 

Резултатът от тези разследвания на Международния наказателен съд е добре известен на всички: администрацията на Тръмп издаде президентски указ на САЩ „Блокиране на лица, свързани с Международния наказателен съд“ от 11 юни 2020 г. Персоналните санкции засегнаха прокурора на МНС и ръководителя на правосъдния отдел на МНС.

Мотивите на САЩ за това решение включваха следните оценки:

– действията на МНС застрашават суверенитета на САЩ, както и на техните съюзници, които не подкрепят Римския статут и не признават юрисдикцията на МНС“;

– има основателни причини да се смята, че на най-високите нива на ръководството на Международния наказателен съд съществуват корупция и неправомерни действия“;

– МНС е пародия на правосъдие.

Във връзка с днешното решение на Международния наказателен съд бих искал да обърна внимание на следните обстоятелства:

1. Заповедта за така наречения „арест“ не е издадена от МНС като орган на правосъдието, а само от неговата досъдебна палата, която не предрешава въпроса за вината. Освен това МНС е нарушил собствените си правила по отношение на публикуването на информация за конкретни лица, което подсказва за чисто политически, а не правен подтекст;

2. Нито Русия, нито Украйна са страни по Римския статут на МНС от 1998 г., което означава, че този орган не може да има юрисдикция на тези територии (тестът rationae loci не е изпълнен);

3. Така нареченото „отвличане на деца“ не попада в юрисдикцията на МНС, тъй като това престъпление не е предвидено в Римския статут (критерият rationae materia не е изпълнен);

4. Руският президент, в качеството си на най-високопоставеното длъжностно лице според международното право, има имунитет срещу чуждестранна и международна наказателна юрисдикция. Комисията по международно право на ООН свидетелства, че международното обичайно право в тази област съществува и има ясно определено съдържание. Вследствие на това руският президент не може да бъде арестуван от нито един чуждестранен орган (критерият rationae personae не е изпълнен);

5. Русия няма да си сътрудничи с Международния наказателен съд или с отделни държави – страни по Римския статут от 1998 г., тъй като „Договорът не създава задължения или права за трета държава без нейното съгласие“ (член 34 от Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г.).

Днешното решение на МНС няма нищо общо с правосъдието, а показва най-дълбоката криза на международното право, предизвикана от Запада. При тези обстоятелства Русия има всички правни основания да наложи строги санкции на МНС, неговите съдии и служители. А заедно с приятелски държави би било добре да се помисли за създаването на институционален съд, който да бъде истинска алтернатива на МНС.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: