Директорът на Втория департамент на руското външно министерство за страните от ОНД Алексей Полишчук разказва в интервю за ТАСС дали е възможен разговор с Киев, включително и за мир. Разказва също и за „марионетната война“ на САЩ срещу Русия, а също така разяснява какъв е статутът на новоприетите региони от Донбас и Новорусия в Руската федерация. Дипломатът споделя оценката си за ситуацията в Приднестровието и за трудностите в отношенията с Молдова.

– Специалната военна операция, както многократно е заявявала руската страна, ще продължи до окончателното постигане на обявените цели. Можем ли да кажем, че референдуми ще има и в окупираните все още от Киев територии на Запорожка и Донецка област, например? И ще бъдат ли присъединявани към Русия още области от юга и изтока на Украйна.

– Изхождаме от факта, че жителите на тези територии имат право сами да определят бъдещето си. Правото на народите на самоопределение е залегнало в Устава на ООН и други международни документи. Между другото, в една от тях – Декларацията за принципите на международното право относно приятелските отношения и сътрудничеството между държавите от 1970 г. – се посочва, че народите не могат да бъдат насилствено лишавани от това им право. И ако това стане, народите имат правото да предприемат ответни мерки срещу подобни насилствени действия и да поискат и получат подкрепа от международната общност. Ето защо подкрепихме референдумите в ДНР, ЛНР, Запорожка и Херсонска област, признахме резултатите от тях и ги приехме като част от Русия.

– Украинският президент Владимир Зеленски многократно е заявявал, а наскоро подписа и указ, че е невъзможно да се преговаря с руския президент Владимир Путин. Русия да си изберяла друг държавен глава. Москва вече посочи, че подобна позиция на Киев само усложнява ситуацията. Възможно ли е Русия да се опита чрез трета страна, било то Турция или друга държава, да постигне диалог с украинците? Или Москва ще действа така, че да принуди Киев сам да моли за преговори?

– Никога не сме отказвали да преговаряме. Както знаете, в края на февруари самият Киев поиска да започнат разговори и ние се съгласихме. Украинската преговорна делегация тогава заяви готовност страната да приеме постоянен неутралитет, неядрен и необвързан статут, както и нашите изисквания за демилитаризация и денационализация на Украйна в замяна на гаранции за сигурност на страната от наша страна. И когато проектодоговорът започна да придобива приемливи очертания, Киев изведнъж прекъсна преговорния процес – явно по нареждане на западните ръководители, които не желаеха мир. След това от Киев започнаха да се появяват изявления за неподготвеност за преговори, а на 30 септември Зеленски най-нагло заявява, че не може да се преговаря с руския президент. Това е абсолютно неконструктивна позиция, в нея липсва здрав разум и не е в интерес на самата Украйна. Колкото повече се отлагат преговорите, толкова повече се измества тяхната отправна точка, и то не в полза на Киев.

Що се отнася до посредничеството, ние самите изпълнявахме тази роля вече осем години от 2014 г. насам, като подпомагахме преговорите между Киев и Донбас за изпълнение на споразуменията от Минск. Вече е ясно, че през всичките тези години Киев и уж гарантите по Минските споразумения Германия и Франция са протакали, за да може Украйна да се подготви да разреши конфликта в Донбас със сила.

Много страни в момента предлагат да посредничат в преговорите между Русия и Украйна. Не ни липсват предложения за услуги по медиация и ние не ги отхвърляме. Но онези, които наистина имат сериозни намерения, трябва първо да убедят Киев да прекрати военните действия, да спре войната, която отприщи през 2014 г., и да се върне към преговорите. Готови сме за това, но, както вече беше казано, няма да обсъждаме избора на жителите на новите региони на Русия. Властите в Киев трябва да уважат волята на тези изстрадали хора, в противен случай преговори няма да има.

– Москва неведнъж е предупреждавала Вашингтон, че има много тънка граница, която разделя САЩ от това да станат страна в конфликта. Като се има предвид значителната военна подкрепа, която американците започнаха в един момент да оказват на Киев, има усещане, че те са преминали тази граница. Каква ще бъде реакцията на Москва? Кои други държави според вас са опасно близо до тази „червена линия“?

– Всъщност Вашингтон продължава интензивно да снабдява киевския режим с тежко въоръжение, предоставя му разузнавателни данни от многобройни военни и търговски сателити, вербува и набира от името на Украйна чуждестранни наемници, дава на Киев насоки за воденето на военните действия. Всичко това прави САЩ страна в конфликта. Много, дори западни експерти, смятат, че САЩ водят „непряка война“ с Русия в Украйна.

За никого не е тайна, че Вашингтон въвлича в това своите съюзници, като ги принуждава да изпращат оръжие на Украйна. Франция и Германия ще увеличат военната и техническата си помощ. Обединеното кралство започна да обучава украинските военни на своя територия и на терен, като привлече инструктори от Полша, Канада, Нова Зеландия и други западни държави.

ЕС пък е на път да създаде мисия за военна помощ в Украйна. Това ще увеличи прякото й участие в конфликта.

Що се отнася до така наречените „червени линии“, ние вече ги очертахме. На първо място това са доставки на оръжия с голям обсег или по-мощни оръжия за Киев. Конкретните мерки в отговор на действията на Съединените щати и техните съюзници, които доставят оръжие на украинския режим, ще бъдат определени след внимателен анализ на развитието на ситуацията. Страната ни разполага с достатъчно инструменти, за да ги приложи.

– По-рано руското външно министерство заяви, че не планира огледален отговор на въвеждането на визи за руснаци от страна на Украйна. Какви мерки все още могат да бъдат предприети? Кога ще бъдат обявени? Има ли възможност украинците също да бъдат ограничени да влизат в страната ни?

– В средата на юни Киев се оттегли от руско-украинското споразумение от 1997 г. за безвизово пътуване на своите граждани и от 1 юли забрани влизането на руснаци в Украйна без визи. С решението си да денонсират споразумението украинските власти умишлено се опитаха да нанесат максимални вреди на контактите между гражданите на нашите страни и да прекъснат семейните и приятелски връзки.

Съгласно условията на споразумението, то остава в сила до 1 януари 2023 г. Наблюдаваме го. Въпросът за реципрочните мерки е в процес на разработване. Те не трябва да бъдат огледални мерки. Необходимо е преди всичко да се ръководим от интересите на Русия и нашите граждани и да отчитаме хуманитарните съображения. Обикновените украинци, включително бежанците, които търсят защита от украинските националисти в нашата страна, вече изпитват огромни трудности. Не забравяме и огромния брой семейни и други връзки, които обединяват гражданите на нашите две страни. Решението следва да бъде взето преди изтичането на срока на споразумението, като се вземат предвид всички тези обстоятелства.

– По-рано президентът на Беларус Александър Лукашенко заяви подкрепата си за действията на Русия в Украйна. Това повдига въпроса какви са перспективите Минск официално да признае Крим за руски? Обмисля ли се възможността за посещение на беларуския лидер на полуострова?

– Крим е неразделна част не само от Русия, но и от Съюзната държава на Русия и Беларус. Договорът за създаването на Съюзната държава между Москва и Минск през 1999 г. гласи, че „територията на Съюза се състои от държавните територии на участващите държави“, които на свой ред се определят от техните конституции. Това означава, че Република Крим, Севастопол, както и новите региони Донбас и Азовска област стават част от Съюзната държава, след като са станали част от Русия.

Беларус развива сътрудничество с Крим и Севастопол предимно в търговско-икономическата, културната, хуманитарната и туристическата сфера. В Крим се продават беларуски стоки, а беларуските граждани почиват на полуострова наравно с руснаците.

Що се отнася до перспективите беларуският президент да дойде в Крим, той е желан гост във всеки руски регион. Беларуският лидер сам ще реши кога ще му е по-удобно да посети полуострова. Убеден съм, че кримчани ще го посрещнат най-сърдечно и ще подготвят богата делова програма.

– През юни държавният секретар на Съюза Дмитрий Мезенцев заяви, че Русия и Беларус са достигнали „финалната линия“ на икономическата си интеграция. Кога може да бъде завършен този процес? Какво ще последва? Как още може да се засили взаимодействието между двете страни на фона на санкционния натиск на Запада върху Москва и Минск? Как върви работата с Беларус за премахване на роуминга между държавите ни? Можем ли да очакваме пълното му премахване до края на тази година?

– Напредъкът в изпълнението на одобрените през ноември 2021 г. 28 програми за икономическа интеграция на Съюза е очевиден. Повече от половината от близо хиляда мерки вече са изпълнени. Бяха взети важни решения за хармонизиране на митническото законодателство и за въвеждане на единна система за управление на косвените данъци. Условията за бизнес в рамките на държавата на Съюза се привеждат в съответствие. Регулаторното регулиране в ключовите сектори на икономиката се унифицира. Всичко това допринася за развитието на взаимната търговия.

Изпълнението на програмите на Съюза е планирано до края на 2023 г. Въпреки това положителният им ефект вече е видим. През януари-юли двустранният стокообмен достигна рекордните 22 млрд. долара, а до края на годината може да достигне 45-50 млрд. долара. Толкова имахме с Украйна преди 2014 г.

Изпълнението на програмите на Съюза ще окаже благоприятно въздействие върху финансовата стабилност и икономическата ефективност на предприятията, както и върху благосъстоянието на гражданите. Сега нашите правителства работят за определяне на целите за следващия тригодишен етап – 2024-2026 г.

Благодарение на интеграцията на Русия и Беларус беше възможно да се сведе до минимум въздействието на нелегитимните западни санкции. Съвместните усилия осигуриха финансовата устойчивост на ключови сектори на икономиката, задълбочиха промишленото сътрудничество и стартираха нови проекти за заместване на вноса.

Направено е много и за премахване на роуминга. Тарифите на абонатите бяха намалени до приемливо ниво, а от 1 април таксите за входящи повиквания бяха премахнати. В резултат на това потреблението на комуникационни услуги и интернет от руснаците, пътуващи до Беларус, и от беларусите в Русия значително нарасна. В момента операторите от нашите страни работят за разрешаване на техническите и икономическите аспекти на отмяната на роуминга. Надяваме се, че това ще се случи в близко бъдеще.

– По време на среща със студенти в МГИМО министър Сергей Лавров заяви, че всяко действие, което би застрашило сигурността на руските миротворци в Приднестровието, ще се разглежда като нападение срещу Русия. След това молдовската дипломатическа мисия поиска обяснения от руското посолство. Бяха ли предоставени обяснения на молдовската страна?

– Темата за приднестровското споразумение, включително най-важния му компонент, какъвто е мироопазващата операция на Днестър, е неизменно в дневния ред на диалога ни с молдовската страна. Руската позиция по този въпрос е добре известна в Кишинев и ние многократно сме я съобщавали, включително „червените линии“, които са принципни за нас.

– Как оценявате ситуацията около Приднестровието днес? Свидетел ли е Москва в момента на определени опити за провокация по отношение на руските миротворци? Каква е съдбата на формата „5+2“, като се има предвид действителното спиране на работата му? Дали дипломатическото уреждане на кризата в Приднестровието е стигнало до задънена улица?

– За съжаление опасността от изостряне на ситуацията около Приднестровието продължава да съществува. Това се дължи на опитите на външни сили, на първо място на Киев, да разклатят ситуацията в региона. През април и юни в Приднестровието бяха извършени серия от терористични актове, чиито следи, както казват в Тираспол, водят към Украйна. В същото време Киев лансира тезата за заплахата, която уж представляват руските военни, служещи на левия бряг на Днестър. Целта е очевидна – да се опитат да провокират молдовските власти да предприемат военни действия. Окуражаващо е, че Кишинев разбира последиците от „размразяването“ на конфликта в Нистру и не се поддава на подобни провокации.

Що се отнася до формата „5+2“, по наше мнение, въпреки паузата в работата му, той остава единственият многостранен механизъм, в който е възможно търсенето на цялостно решение на приднестровския въпрос. Тя няма алтернатива.

Говорейки за състоянието и перспективите за приднестровско споразумение, не можем да не отбележим, че в настоящата трудна ситуация е по-важно от всякога да се установи продуктивен диалог между бреговете на Днестър. Това се отнася не само до взаимодействието по отношение на решаването на практически въпроси в търговско-икономическата, транспортната и логистичната, медицинската и други сфери, които пряко засягат обикновените хора в региона. Тук все още има какво да се направи. Както знаете, Тираспол неведнъж е призовавал Кишинев да започне преговори по същество за параметрите на цялостно уреждане на конфликта в Днестър. Досега обаче нямаше ясна реакция от молдовска страна и едва ли можем да очакваме напредък в приднестровското споразумение без насрещни конструктивни стъпки.

– Какви са възможностите за подобряване на отношенията между Русия и Молдова според Вас? Или това не може да се очаква при сегашното ръководство в Кишинев? Опитват ли се властите на страната да преговарят с Русия за по-ниски цени на газа?

– Подкрепяме прагматичен, взаимноизгоден и взаимноуважителен диалог с Молдова. Убедени сме, че това е в интерес на народите на нашите страни, които имат обща история и близки културни връзки. В същото време не смятаме, че курсът на Кишинев към европейска интеграция е пречка за продължаване на сътрудничеството ни както на двустранно ниво, така и в рамките на многостранни формати, най-вече в ОНД.

За съжаление, в последно време в отношенията ни се натрупват негативни неща. От началото на специалната военна операция молдовското ръководство е солидарно с киевския режим. Молдова прилага антируски санкции на ЕС в банковия сектор и по отношение на реекспорта на руски стоки. Военното проучване на територията на републиката от страна на структурите на ЕС и НАТО се засилва. Изключително сме обезпокоени от наложената от Кишинев забрана за излъчване на руски новинарски и актуални предавания, филми за Великата отечествена война, Георгиевската лента, виртуалното блокиране на работата на нашите медии и положението на руския език в Молдова.

Въпреки това руско-молдовското взаимодействие продължава да се осъществява главно по дипломатически канали. Обсъждаме пряко съществуващите проблеми, стремим се да изградим конструктивен диалог и се надяваме да запазим натрупания положителен импулс в отношенията ни.

Що се отнася до доставките на руски газ за Молдова, всички въпроси, свързани с това, са чисто търговски и са отговорност на „Газпром“. Ще отбележа само, че формулата за изчисляване на цената на газа, определена в договора между Газпром и Moldovagaz SA, удължен за пет години през октомври 2021 г., е харесала на молдовската страна преди една година. Въпреки това през тази година Moldovagaz многократно е нарушавал условията на договора по отношение на крайния срок за плащане на доставките. „Газпром винаги се е отнасял с разбиране към исканията на партньорите си за отсрочка. Надяваме се, че Молдова ще спази ангажиментите си по договора за доставка на газ и ще се въздържа от политизиране на сътрудничеството с Газпром.

Интервю на Мария Устименко Алексей Полишчук

Източник: ТАСС

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: