„Би било голяма грешка Москва сега да се съгласи с исканията на България Русия да възобнови доставките на газ при предишните условия, след като от София бяха изгонени седемдесет дипломати“, пише професорът от МГИМО, дипломат и бивш зам.-министър на външните работи на Русия Сергей Крилов в статия, озаглавена „Новият ред“, публикувана от сп. „Россия в глобальной политике“.

„Не може да става и дума да подновим миналата си (уж) дружба с България. Това приятелство беше предадено от тях, да не говорим че са ни предавали многократно“, подчертава авторът.

Според Крилов днес ЕС и НАТО са обединени само от едно – от омразата си към всичко, свързано с Русия, и от желанието си да я унижат и унищожат. На този фон е наивно да се предполага, че Русия ще възстанови отношенията си с Европа в същата степен и при същите условия, както преди.

„Днешните европейски лидери – пише авторът – следвайки американските президенти (използвам множествено число, защото Байдън не е първият в поредицата) и различни конгресмени и сенатори, по всеки повод, а често и без такъв, повтарят мантрата, че трябва да се помага на Украйна по всякакъв начин, така че Русия да бъде смазана и демокрацията да възтържествува над авторитаризма. Въпреки това повечето от тях (Прибалтика не се брои) все още се въздържат да призоват за промяна на системата на управление на Русия и на нейния лидер. Освен това те не се колебаят да твърдят, че санкциите не трябва да затрудняват живота на обикновените хора“, смята Крилов и заявява, че те (лидерите) не знаят какво правят.

„Но са убедени в своята непогрешимост и в никакъв случай не се замислят за последствията от своите изявления и най-вече действия. Това не е изненадващо, защото повечето от тях са невежи, които не са преминали през школата на практическите действия и не знаят какво означава отговорност. Целият им живот е преминал в рамките на тесни и силно идеологизирани партийни фракции и са сигурни, че ще продължи да бъде така“.

В Русия, лесно могат да се намерят аналогии с това в историята, пише Крилов. „В Съветския съюз тези, които се чувстваха несигурни в професията си, често се опитваха да се утвърдят и да се издигнат в партийните или профсъюзните структури. По-късно тези, които успяваха, командваха специалистите и професионалистите в съответните области, което понякога водеше до стагнация на цели отрасли и в крайна сметка стана причина за застой на цялата страна.

В същото време онези политици, които бяха по-интелигентни, се опитваха да основават изявленията си, а още повече решенията си, на мнението на професионалисти, на разработките на структурите, наричани сега Think Tanks. Тези структури бяха в редица авторитетни органи, на първо място в някои отдели на апарата на ЦК на КПСС, научни организации и министерства. И тъй като структурата на държавния апарат в различните страни е приблизително еднаква, трудно мога да си представя, че те не съществуват в днешните Съединени щати или в големите европейски страни. Би било много интересно да разберем как тези структури си представят живота в своите страни и в Европа като цяло след победата. Победата, която е абсолютно нереална, но съществува в главите им и за която западните политици тръбят на висок глас. И съм сигурен, че такива сценарии се разработват. И тези сценарии вероятно са повече или по-малко реалистични. Също така съм сигурен, че основните тези от тези сценарии се докладват на най-високо ниво, където изглежда не им обръщат внимание“, смята Крилов и разсъждава какво би станало, ако Русия загуби войната.

„Да предположим, че се е случило второ чудо на Висла (битката при Варшава през 1920 г.), което е мечтата на Варшава и Киев. Руските войски са се изтеглили до линията, на която се намираха преди началото на специалната военна операция… Като (предполагаемо) победена страна Русия ще бъде изправена пред многобройни и разнообразни западни искания. Просто изхождайки от това, че с изгубилия враг победителите не се церемонят никога. Подходът на Запада ще бъде същият като отношението му към Русия след разпадането на СССР и края на Студената война в началото на 90-те години на ХХ век. Тогава в очите на САЩ и васалните им партньори Русия се оказа практически победена и отслабена – следователно от нея те можеха да поискат всичко… В малко вероятния случай, че Русия сега загуби, те пак ще искат от нас всичко, по същия сценарий – ресурси и пари за пълното възстановяване на Украйна, непрекъснати доставки на всичко, от което Западът се нуждае, пълно подчинение и спазване на неолибералните правила, писани от Запада изцяло в негова полза, и които същият смята за единствено правилни. В същото време Русия, според американските изчисления, ще бъде лишена от достъп до технологии, кредити, оборудване и т.н. С други думи, всички санкционни ограничения, които Западът така или иначе вече ни е наложил, ще останат в сила след нашата капитулация.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: