New York Times публикува интервю със Сергей Караганов. Близкият до Кремъл руски политолог споделя своето мнение за предпоставките, целите и очакваните резултати от руската военна операция в Украйна

Политолог рассказал, что будет для России победой на Украине | 22.07.2022, ИноСМИ (inosmi.ru)
автор: Серж Шмеман
Сергей Караганов е виден руски политолог, когото познавам от почти 20 години, откакто пиша за Русия. Много пъти съм взимал от него интервюта, за да разбера как мисли Кремъл. Научен ръководител на факултета по Световна икономика и световна политика на Висшето училище по икономика и почетен председател Съвета за външна и отбранителна политика и съветник на Владимир Путин, той в продължение на дълги години предупреждаваше, че разширяването на НАТО ще доведе до конфликт в Украйна. След началото на руската операция, Караганов писа аналитични статии и даде интервюта, в които яростно поддържаше президента Владимир Путин. Реших да поговоря с него, за да разбера по-добре какви цели преследва руският президент в този конфликт. Конфликтът в Украйна продължава и западните поддръжници на Киев трябва да разберат тези цели, за да противостоят на действията на Русия.
За яснота интервюто е редактирано и сбито.

–    В статиите и интервютата си Вие, както и президентът Путин, твърдите, че конфликтът с Украйна има екзистенциална важност за Русия. Защо? През февруари 2022 вече не се говореше за влизане на Украйна в НАТО, тя не представляваше икономическа заплаха за Русия, а САЩ бяха далеч по-силно загрижени за Китай, ситуацията около Тайван и Близкия Изток. Каква беше тогава екзистенциалната заплаха, която наложи да се започне операция с такива мащаби?

– Когато започна военният конфликт, се видя колко дълбоко Украйна взаимодейства с НАТО: много оръжия, подготовка, логистика, фортификационни съоръжения – дело на НАТО. Украйна беше превърната от НАТО в копие, което беше запратено в самото сърце на Русия. През последните години ние наблюдаваме не само милитаризацията на Украйна, но и краха на Запада в икономически, морален и политически план. След разцвета им от 90-те години, този упадък беше особено болезнен.

Проблемите на Запада си останаха нерешени. Само една мащабна война може да реши икономическия и системен колапс на Западния свят. Класическа предвоенна ситуация. От края на 2000-те години войнствеността в САЩ и ЕС спрямо Русия стремително нарастваше. Конфликтът изглеждаше все по-неизбежен. Затова Москва реши да действа изпреварващо, за да има възможност да диктува условията.

Това е екзистенциален конфликт за много от съвременните западни елити, които сега търпят неуспехи и губят доверието на населението. За да отвлекат вниманието от себе си, на тях им е нужен враг. Но много западни страни може и да не оцелеят през идното десетилетие. Когато този глобален либерален империализъм, който им налагат от края на 1980-те години, най-сетне се срути – не съм много сигурен какво точно ще е останало дотогава от Запада.

Този конфликт не е свързан с Украйна. Нейните граждани са използвани като пушечно месо във войната за запазване на рушащото се господство на западните елити.

За Русия това не е само борба за запазване на своя елит, но и на самата държава. Тя не може да си позволи да загуби. Ето защо Русия ще победи, даже, надявам се, без нуждата да прибягва до по-голямо насилие. Но умират хора. Аз прогнозирам този конфликт от четвърт век. И не успях да го предотвратя. Смятам това за свой личен провал.

– Неотдавна Вие казахте, че Русия е била длъжна да отговори на опитите на Запада да я „унищожи“. Но трагичната ирония е в това, че тя сама се унищожава чрез конфликта: западните страни осъждат насилието в Украйна; Швеция и Финландия влизат в НАТО; Русия ще стане страна-изгнаник и към нея дълго време ще се отнасят като към сериозна заплаха. Нима това не говори за грешни изчисления?

– Изчисленията всъщност са много точни. С изключение на едни 35 държави, които наричаме „солидарен запад“, бих казал че с останалите страни по света Русия е в едни много добри отношения. А що се отнася до отношенията между Русия и Запада – те се  влошаваха постепенно през последните 15 години. В последните месеци те претърпяха крах и вече нямаше нищо за губене. Сега Москва може да удържа Запада без всякакви емоции и надежди. Трябва да се изчака как ще се развият събитията по-нататък.

Отчитайки политическия, икономическия и моралния вектор на развитие, колкото по-далеч сме в момента от Запада, толкова по-добре за нас. Поне в близките 10 – 20 години това ще ни носи ползи. Надявам се, че след едно-две десетилетия всичко ще си дойде на мястото – западните държави ще са съвсем различни от днешните и ние ще оправим отношенията си. Ние не възнамеряваме самоубийствено да се изолираме от целия останал свят, който като цяло се развива в правилна посока, става по-широк и свободен, докато Западът бързо се свива. Само историята ще отсъди дали е било правилно да се влезе в открита конфронатция. Може би е било добре по-рано да се вземе такова решение. Но заради историята около Ковид-19 трябваше да се отложи.

– Путин често използва образа на Велика Русия, която Западът очерня, и по някакъв начин това оправдаваше военната операция на територията на суверенната държава Украйна. Но, ако говорим за величието на страната Ви аз, както и много други излезли от Русия, се боя, че Путин го разрушава. Много образовани руснаци напуснаха страната, руската култура е задушена от репресивни закони, според които всеки, който поддържа международни връзки, е заклеймяван като чужд агент, международните отношения се прекъсват, руските спортисти и артисти страдат. Какво добро има тук за Русия?

– Ако Русия иска да се развива и да продължи да бъде горда и суверенна страна, тя е длъжна да се бори за място в бъдещия световен ред. Това е борба за справедлив и стабилен свят. Но победата няма да се постигне без загуби. Мъчно ми е, че десетки хиляди наши ай-ти специалисти бяха принудени от своите западни работодатели да напуснат страната. Но аз знам, Вие също, че много руски емигранти, интелектуалци и достойни хора, след първоначалното напускане, вече започнаха да се връщат в Русия.

На Запад съществува проблемът с отмяната на руската култура и изобщо на всичко, свързано с Русия. По този начин те отменят и част от собствената си история, култура и християнски морални ценности.

Конфронтацията стеснява пространството на Запад за политически свободи и това ме безпокои. В много работи и публични изказвания аз подчертавам, че в Русия сме длъжни да съхраним свободата на мисълта и интелектуалните обсъждания. Макар че при нас тези неща са по-добре, отколкото в западните страни в момента. У нас няма култура на отмяната и ние не налагаме повсеместна политкоректност. Мен ме вълнува какво ще стане в бъдеще със свободата на мисълта. Но още повече ме безпокои растящата вероятност от глобален термоядрен конфликт, с който човечеството би приключило. Живеем в затягаща се Карибска криза. А от другата страна не виждам хора като Кенеди и неговото обкръжение. Не зная дали в момента на Запад имаме отговорни събеседници, но ги търсим.

Съчувствам на сънародниците си, които сега, поради западните санкции, имат по-малки възможности да продължават да водят обичайния си начин на живот. Ограниченията на Запада са замислени така, че да причинят колкото е възможно повече страдания и неудобства на обикновените руснаци, за да ги принудят да се разбунтуват срещу собственото си правителство. Неочаквано за Запада обаче, ефектът е противоположен. Но в цялата тази печална картина има светло петно. Войнствената политика на Запада, която дори се приветства, очиства нашето общество и елит от остатъците от прозападни елементи, търгаши и „полезни идиоти“. Така че, „давай, зарадвай ме“ (крилата фраза, произнесена от Клинт Ийстууд в „Мръсния Хари“ – бел.ред.) Обичам филмите с Клинт Ийстууд. Ние, разбира се, не се затваряме за европейската култура. Аз даже подозирам, че с културата на отмяната, която в момента на Запад е в подем, Русия ще остане едно от малкото места, които ще са запазили съкровищата на европейската и западната култура и духовните й ценности. На нас не ни се налага да предадем станалия вече политически некоректен Ърнест Хемингуей.

– В скорошно интервю Вие казахте, че голяма част от руския елит в момента се нуждае от определение за „победа“. Какво е Вашето?

– Това е движеща се цел. Като минимум, освобождаването на Донбас от киевския режим, което вече е във финалния си стадий, а след това и на южната и източната част на Украйна, които са изконно руски земи, населени с руснаци. Следващата цел на Русия вероятно ще бъде неутралитет и пълна демилитаризация на териториите западно от река Днепър, оставащи под контрола на Киев.

Украйна е важна, но е малка част от големия процес на разпадане на стария световен ред, в който царуваше глобалният либерален империализъм, наложен от САЩ и движението към по-справедлив и свободен свят на многополярност и многообразие на цивилизациите и културите. Един от центровете на този свят ще бъде създаден в ЕврАзия, ще се случи възраждане на велики цивилизации, които бяха потискани в продължение на няколкостотин години. Русия ще играе естествената си роля на „цивилизация на цивилизациите“. Тя трябва да стане северен балансьор в тази система. Надявам се, че ще успеем да се справим с тези две роли. Ние сме горди наследници на великата култура на Пушкин, Толстой, Гогол. Последният произхожда от земите на днешна Украйна и ни научи на любов към нея. Наследници сме на непобедими войни, като Суворов, маршалите Жуков и Рокосовски. Новият световен ред вече чука на портата и аз работя за това той да влезе триумфално.

Серж Шмеман е член на редакционната колегия, оглавяваше московското бюро на New York Times през 80-те и 90-те години. Автор е на книгата „Ехо от родната земя: двеста годишнина на една руско село“.

Източник: inosmi.ru

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: