Сергей Мардан разговаря с философа Александър Дугин относно това как Западът днес преживява залеза на 4-вековното си господството. ТОП ИНТЕРВЮ:

Сергей Мардан: Бившият британски премиер Тони Блеър – си е същият, състарен, разбира се, но все още разпознаваем. Той каза, че ерата на западното световно господство е към края си. Вие отдавна говорите за това. Удивителното е, че те също започват да осъзнават това?

Александър Дугин: Това наистина е труден въпрос. Ако погледнем изявленията на най-блестящите мислители и философи на Запада, както и обществени и политически фигури, тогава през последните сто години се оказва, че колкото по-отговорен е мислителят, колкото по-дълбок и по-смислен е той, толкова по-катастрофални са бъдещето и настоящето, които той вижда за Запада. Тук можем да си припомним Шпенглер, Хайдегер, философи от немската традиция, но и много американски, френски и английски мислители.

А. Тойнби, например, който изучава различни цивилизации, като английски патриот и говорейки за Запада, твърди, че западните страни вървят към много катастрофално състояние.

Колкото по-отговорни са тези мислители, колкото по-критична и песимистична оценка дават на западната цивилизация, толкова по-катастрофални са прогнозите им за нея. И това също е традиция на Запада – да бъдем песимисти, да разбираме заплахите, да виждаме, че западното господство в света приключва, че е необходимо да осъзнаем колко много грешки и престъпления е извършил Западът в историята и в паралелно с това насърчава (това също е удивителен момент) оптимистичен глобализъм, игнорирайки цялата трагична тоналност, цялата катастрофална линия, всички симфонични опуси на критиците на западната цивилизация от самата западна цивилизация.

И политиците и мислителите на Запада, които изобщо не са врагове на Запада, казват: падаме, в катастрофа сме, пропуснахме и световно господство, и лидерство, а сами изградихме антицивилизация.

Някои казват, докато други – сякаш не чуват нищо, напълно се изолират от критиката към собствените си гении, както и собствените си ярки хора (Тони Блеър, например, е доста ярък политик). И те казват: ние ще продължим да управляваме, ще ви покажем новия американски век, новото западно господство, ние ще коригираме и вече сме коригирали грешките и сме готови да започнем отново нов кръг на глобализация, ние ще затегнем правилата на нашето поведение още повече, ние ще имаме работа само с тези, които напълно споделят нашата нова красива ценностна система.

И това е един вид дисонанс. Изглежда, че едната половина от западния мозък критично и реалистично оценява ситуацията си, опитва се да намери изход, докато другата половина сякаш живее по друга програма и не чува абсолютно нищо. Понякога те съжителстват в едно и също съзнание.

Нека погледнем Джордж Сорос. В половината от творбите си той разказва колко ужасни са тоталитарните режими, колко е важно да се насърчава демокрацията, отвореното общество, как да се извърши процесът на демократизация в световен мащаб, да се финансират цветни революции, да се свалят неугодни правителства – т.е. той върши чудесна работа за укрепване на позициите на Запада. И в същото време другата половина на съзнанието му твърди: Западът се разпадна, Америка се превърна в тоталитаризъм и вече не е в състояние да управлява света, либералната икономическа система се срина, избухна. И всичко това е казано от един и същ човек.

Ако разбирате, че всичко е лошо, тогава трябва да потърсите някакъв изход, да се отворите към други критици, да влезете в диалог. Но тук е обратното. Може би това е диагноза.

Не изключвам това да е някаква цивилизационна шизофрения. Имаме работа, така да се каже, с два гласа. Там, на Запад, има два напълно паралелни гласа, които не се слушат. Някои казват, че всичко е изчезнало. Други казват: сега ще ви покажем!

Сергей Мардан: В потвърждение на тази теза бих искал да обърна внимание на вчерашното изявление на Борел. В същия ден се публикува интервю с Блеър, който заявява, че Упадъкът на Запада се случва, а не в контекста на „всичко е загубено!“, а формулира това като вид глобален проблем, който западното общество трябва по някакъв начин да започне да се бори или да се научи да живее, за да осъзнае себе си в този нов свят. И тогава се появява Борел, един от ключовите европейски служители, който, затваряйки очи, просто заявява:

„Ще запазим санкциите докрай, те определено ще работят, трябва да имаме търпение“. Впечатлението е, че този човек пребивава в съвсем различен контекст.

Александър Дугин: Тази двойственост, този дуализъм или цивилизационна шизофрения се прояви ясно в самото начало на 90-те години. Тогава се появиха два проекта – „Краят на историята“ на Фукуяма и „Сблъсъкът на цивилизациите“ на Хънтингтън.

Хънтингтън каза: световното господство на Запада вече няма да се разширява след падането на Съветския съюз, Западът няма да завладее и подчини целия свят, а ще остане цивилизация сред другите цивилизации. Напълно трезвен, правилен анализ, който подготвя всички – както западни, така и незападни играчи да навлязат в многополюсен свят. Тридесет години проверка на реалността показва, че Хънтингтън е бил прав.

И тогава се появява Фукуяма, който казва: „Не, нищо подобно, сега ние победихме последния формален враг в лицето на световната комунистическа система и в света ще има една доминираща идеология – либерализмът. Всички народи ще му се подчиняват, защото никой не предлага алтернатива. Всъщност краят на историята ще настъпи, нашите противници няма да имат нито един аргумент, настъпва ерата на единния глобален западен либерален световен ред, наречен глобализация.“

Два проекта. Вижте, изберете, изслушайте аргументацията, направете проверка на реалността. Потвърдено ли е казаното от Фукуяма? Нищо не е потвърдено от 90-те години на миналия век. А през 2000-те всичко просто започна да експлодира, като складове за боеприпаси.

Всякакви тези на Ф. Фукуяма, изразени през 90-те години (въпреки че по-късно той се опита да ги коригира), днес се рушат. Последната му идея беше, че Путин оспорва либералния световен ред, световния ред на норми и правила, които сега са в опасност и трябва да бъдат защитени.

Каквато и да е тезата на Фукуяма и тези, които са на неговата вълна през последните тридесет години – всичко е минало. Всичко грешно. Каквото и да твърди, всичко се опровергава от живота.

Въпреки това, някои параноични елементи от западната идентичност, включително маниаци като Борел, продължават да настояват за повече санкции срещу Русия, да настояват за човешките права, за ЛГБТ хората.

Саудитците, най-близките партньори, вече им намекват, че, както казват те, ако Западът се занимава само с тези, които мислят по един и същ начин по всички въпроси, тогава Западът ще бъде в границите изключително на НАТО и като цяло ще загуби целия свят, включително редица съюзници в ислямския свят. Но въпреки това западната параноя продължава… Това е като мания – да продължиш, каквото и да става.

В същото време, ако вземем С. Хънтингтън с неговия „Сблъсък на цивилизации“, тогава, напротив, всичко, което този мислител каза преди тридесет години, се изпълнява. Тридесет години потвърждение на половината от тезата на този западен дуализъм.

Между другото, британският министър-председател Тони Блеър веднъж разви идеята за „трети път“, вярвайки, че класическият капитализъм се е изродил. А Блеър не е никак ограничен човек и е доста интересен мислител. Не съм му особено голям фен и неговият „трети път“ ми се струва напълно несъстоятелен, но, така или иначе, той се опита да мисли някак критично, алтернативно.

И така се оказва, че линията на Хънтингтън е напълно потвърдена, а линията на Фукуяма е провалена. И какво произтече от това? А поне кол на главата.

Поддръжниците на края на историята, голямото нулиране, всички тези „Швабове“, „форуми в Давос“, „Сорос“ повтарят едно и също:

„Повече санкции, наложете санкции на Китай, демонизирайте Русия, строго предупреждавайте ислямския свят, поставете Ердоган на място, потопете Иран в изолация, разположете военни съоръжения срещу Северна Корея.“

И всичко си е както преди, сякаш нищо не се случва. И сякаш Хънтингтън никога не е съществувал. И най-важното е усещането, че никой не прави проверка на реалността, никой не сравнява по какъв път вървим. Но за всички здравомислещи хора на Запад е очевидно, че светът следва линията на Хънтингтън.

Сергей Мардан: Хрумна ми една идея. А какво, ако тази тяхна упоритост, неотклоняването им от избрания път е някаква особена квазирелигиозност? Изглежда, че са я надживели напълно, сякаш я няма, но от друга страна Европа си остана същата, каквато беше в епохата на Тридесетгодишната война, Стогодишната война, кръстоносните походи. Яростни, непримирими… Континент от кръстоносци, готови да колят и свои, и чужди в името на една идея.

Александър Дугин: Знаете ли, може би е така. Ако се вгледаме, наистина ще открием фанатизъм, мания и религиозна вяра в либерализма и прогреса. Въпреки факта, че тези модели не работят, Нобеловите награди се раздават надясно и наляво на авторите на концепциите за растеж на световната либерална икономика експоненциално.

Няколко години след такива Нобелови награди всичко се оказва точно обратното, всички показатели падат. И все пак Нобеловите лауреати минават, но религията остава. Либерална и в известен смисъл сатанинска религия …

Сергей Мардан: Западът е обсебен, Западът е религиозно фанатичен. Въпреки факта, че те хвърлиха религията на бунището на историята.

Александър Дугин: Всъщност либерализмът зае мястото на религията. Догмите на либералното разбиране: прогрес, човек, индивид – това всъщност е един вид теология. Тя няма божествено измерение, но също като средновековната теология настоява за тези догми, правила и норми.

В същото време е интересно, че Западът вече открито се бори със собствения си расизъм. Той заявява: ние сме расисти и трябва да се отървем от това.

Но Западът ще се отърве от своя расизъм именно като расист. Той заявява: ние се бием – и вие се биете. Извиняваме се за нашите грешки – и вие трябва. И тогава всички трябва да приемат това извинение като абсолютна догма. И всички народи, особено незападните, особено изостаналите, второразредните, както те смятат, трябва да приемат това като единна платформа.

Дори западният антирасизъм става направо расистки. И антифашизмът става фашистки. Либерализмът става тоталитарен. Ядрото му остава непроменено.

Това наистина е един вид етноцентризъм, където центърът е Западът, неговата собствена история. Около периферията, върху която хвърля властта си, сега икономическа, информационна, технологична. Всички трябва стриктно да му се подчиняват. Дори ако изисква от всички да се покаят за своя колониален опит. Това е парадокс, това е Оруел.

Според мен всички се страхуваха, че Оруел ще дойде, имам предвид „1984“, ще дойде от Източна Европа, от социалистическите страни. Този феномен на „1984“ не дойде оттам, където се очакваше. Живеем в абсолютно тоталитарен либерален свят, с напълно фанатична расистка, нацистка идеология, която също като Оруел провъзгласява: любовта е омраза, войната е мир, бедността е богатство, богатството е бедност.

И тези идеологически парадокси ги натрапват на всички със страшни методи. Ако не мислите така, тогава ние ще ви „отменим“. Оттук и културата на отмяна. Която днес е станала повсеместна.

И хората на Запада, които все още запазват разума си, са ужасени от това, в какво се е превърнала тяхната собствена култура, тяхната цивилизация. Те бяха напълно откъснати от цялата реалност, изпаднаха в особено фанатично, маниакално състояние.

Виждайки, че всичко се руши за тях, те казват: „Не, не се руши, но става още по-здраво.“ Виждайки, че губят, те казват: „ние печелим“. И ние го виждаме в Украйна. Западът научи Украйна да не побеждава, да не воюва, да не защитава интересите си, а я научи да бълнува. И това е много ефективна мрежова глупост.

Когато губиш територии, казваш, както казват украинците: „Нищо, нашите войски стоят близо до Ростов, Белгород и Москва скоро ще бъдат превзети. Минск всъщност е наш“.

И колкото по-малко успехи, колкото повече провали, колкото повече загуби, толкова повече нарастват тези очаквания. Това е някаква форма на психично колективно разстройство. Но тя не е само украинка. Смятаме, че това е случаят в Украйна. Но така е в цяла Европа.

Драги в Италия заявява, че напуска, Матарела му отговаря, че не може да напусне, въпреки факта, че той просто е изгонен. Населението всъщност не подкрепя Макрон, „жълтите жилетки“ се бориха с него няколко години, а той твърди: „Аз съм най-успешният лидер“. Същото и с Шолц.

Тези владетели предлагат на своите народи да предприемат невероятни мерки. Те просто се провалиха. Трябваше да се говори сериозно с Русия от самото начало. Но никой не го видя направо. И сега илюзията замества реалността.

Сергей Мардан: Ще предложа това обяснение защо се държат по този начин. Може би това наистина не е фанатизъм, а вид рационализъм? Те съществуват през последните четиристотин години в концепция, в която „златният милиард“ управлява целия свят (сега е един милиард, преди беше много по-малко).

Европоцентричен свят. Европа е заобиколена от периферия, колонии, тя ги изсмуква. И всичко това, което се формира, някак си се промени. Но принципно нищо не се е променило. Центърът се премести от Великобритания в Ню Йорк, във Вашингтон. А сега всичко е счупено.

Доларовата система се разпада, световната икономика се разпада като феномен, който е предназначен да ги храни, да изяде този „златен милиард“ на три гърла и всичко това се разпада. И не са готови да го приемат, защото в новия свят, в един неевроцентричен, ще бъде много тъжно. Те просто отказват да приемат реалността, това е всичко.

Александър Дугин: Вие сте абсолютно прав. Освен това визията им се руши. Някога беше расистка визия, че има „бели“, които се възприемат като „първа класа“, „жълти“ – „втора класа“, „черни“ – „трета класа“. Чист расизъм. Още от 19 век. Впрочем тя се изповядваше предимно от либералите.

Английският, британският либерализъм беше просто расистки до край. Понякога се смята, че расизмът е дошъл в Европа с Хитлер. Но расизмът дойде в самата Германия от Англия, от либералната Англия, чрез писанията на Чембърлейн. Германците не са били расисти, докато това злокачествено, чудовищно влияние на английските либерали не дойде върху тях. Либерализмът е расистко явление в своите корени.

И тогава се появи идея: бели, после жълти, после черни. Разбира се, това е изоставено през 20 век. Но какво имаме днес? Център, полупериферия, периферия. Богат север, междинна зона, беден юг. Цивилизация, варварство, дивотия. Всички тези таксономии, всички тези йерархии са останали непроменени.

В центъра – Западът, наоколо – тези, които следват Запада, лигата на демокрациите, а в периферията – всички държави „разбойници“. Същият модел. И така рухва. И всъщност вече не работи. Защото това не удовлетворява никого. Без колонии, без противници на Запада, без приятели на Запада. Просто вече не отговаря на реалността.

И тук възниква това странно усещане, когато светът вече е съвсем различен и върху него се прилагат всички тези расистки модели. Това е отчаяние. Ясно е, че животът на Запад ще бъде малко по-лош. Но за това и Западът, трябва да се адаптират, да намерят някакъв изход, да изградят нов модел.

Те също така вярват, че са много гъвкави, изобретателни, мозъци са откраднати от всички краища на света. И така, накарайте тези мозъци да обосноват как Западът може да оцелее в един многополюсен свят. Може би ще се намери път без колонизация, без този напълно тоталитарен либерализъм.

Между другото, относно Тръмп. Когато дойде Тръмп, самата Америка тръгна в тази посока. Постави се въпросът как да останем велика сила в условията, когато има други полюси. Това е, върху което трябва да помислите. Това е реалистично. Трябва да мислите за това, събуждайки се, идвайки на себе си.

Здравословният подход е как да се намери място на Запада, на западната цивилизация в контекста на други откровено възкръснали, утвърдени цивилизации – руска, китайска, индийска, ислямска. Как трябва да се справи Западът с тези цивилизации, как да се позиционира, как да развива икономиката си, как да изгражда отношения? Не е лесна задача, но мисля, че е изпълнима.

Но за да го разрешите, трябва да го поставите. И тук виждаме Борел, тук виждаме Байдън, виждаме Сорос, виждаме Шваб. Пред нас – просто маниаци. Те са стари даже не и само с възрастта си, стари са и в съзнанието си. Те искат да запазят западното господство на всяка цена. Въпреки че го няма, те все още говорят за него. Това са старчески глупости.

Хората отдавна са пенсионери, но продължават да се маскират и всяка сутрин излизат на стълбището и дават на някого задачи. Виждал съм нещо подобно през 80-те години: имахме такъв съсед. Отначало беше голям лидер, след това се оттегли и постепенно полудя. И всеки ден, когато ходех на работа, той викаше. Той стоеше на стълбището и крещеше на подчинените си. Не беше смешно, беше зловещо.

Байдън ми напомня точно за един такъв късносъветски лидер, който се е побъркал, който вика на празно място. Никой не го чува, само жена му периодично, когато й стане жал, го връща обратно в стаята.

Сергей Мардан: Да му дадат хапче.

Александър Дугин: Западът е точно в такова състояние. Той се занимава със свят, който не съществува. Западът е жесток пациент. В същото време той има ядрени оръжия, той все още може да налага санкции, той доставя оръжия с голям обсег на украински маниаци, той отглежда маниаци, които му вярват.

Млади, здрави, нормални нации пред очите ни, под влиянието на това старческо мракобесие, се превръщат в чудовища. Всичко е либерализъм. Либерализмът е зараза. Той всъщност дразни хората. На човек се казва: всичко е позволено, ти си индивид, нямаш колективна идентичност. И човекът вярва, води се по това. И той губи цялото си човешко състояние, превръща се в същия маниак като тази западна част от човечеството.

Но мисля, че избавлението на Запада ще дойде от самия него.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: