Основният принцип на капитализма е извличане на печалба и увеличаване на капитала. Основата на финансовия капитализъм е лихвата по заеми.
Но могат ли капиталите да растат безкрайно и може ли финансова система, базирана на лихвите по заеми, да работи безкрайно? Категорично не и днес ние сме свидетели на този финал – финалът на капитализма.

През 20 век капитализмът се развива бързо. Първо, той погълна европейските монархии, унищожени от резултатите от Първата световна война, след това се разви чрез индустриализацията и свързания с нея растеж на производителността на труда, разпространявайки се в по-голямата част от света, до бившите колонии на империите, които се разпаднаха в началото на века.

В края на 20-ти век, с разрушаването на Съветския съюз и социалистическия блок, който покриваше около една четвърт от цялата световна икономика, капитализмът се разрасна, като погълна постсъветското пространство.

Но в началото на 21 век възникна ситуация, когато почти цялото световно икономическо пространство беше включено в глобалната финансова и икономическа система, работеща на принципите на капитализма.

Дори Китай, който остава номинално комунистическа страна, е икономически напълно включен в световната капиталистическа система и китайската икономика работи според нейните закони.

Само КНДР и Иран останаха невключени в глобалната капиталистическа система. И дори тогава само отчасти. Все още има някои племена в Африка, горите на Амазонка и Папуа Нова Гвинея, но те са твърде незначителни, за да представляват интерес за големия бизнес. А КНДР и Иран, в случай на пълно поглъщане от капиталовата система, няма да осигурят дългосрочен растеж на глобалния капитал, само малко увеличение, нищо повече.

Как може да се увеличи глобалният капитал в условия, когато практически цялото световно икономическо пространство вече е овладяно, заграбено и разделено?

Ръстът на производителността на труда вече доведе до факта, че по-малка част от населението е заето в производството, останалите постепенно се превръщат в баласт за капиталистическата система, зависими.

Представете си ситуация, в която автоматизацията е достигнала 100% и абсолютно всички стоки в света са произведени от напълно автоматизирани предприятия под контрола на изкуствен интелект, който изобщо не изисква човешко участие.

Стоките, произведени от тези напълно автоматизирани фабрики, никой няма да може да купи по простата причина, че никой няма да работи за тях, следователно никой няма да получава заплата.

В този случай ще е необходимо или да се разпространяват безплатно тези стоки, или да се разпределят пари за закупуването им, тоест в крайна сметка отново стоките да се разпространяват безплатно.

Секторът на услугите няма да реши проблема, защото ако всички работят в сектора на услугите и се обслужват взаимно, тогава хората ще си плащат всички пари, които печелят, и вече няма да могат да купуват стоки, произведени чрез напълно автоматизирано производство.

Ако си представим, че има два сектора на икономиката – производство, което е напълно автоматизирано, и сектор на услугите, в който работят всички хора, тогава потокът на пари от сектора на услугите към производствения сектор ще доведе до намаляване на сектор на услугите. За да се предотврати това, ще трябва да се попълни. С какво?

Ако ви се струва, че това е спекулативен пример, далеч от реалността, не е така.

САЩ и ЕС вече са се превърнали в реални работещи примери за такава система.

В САЩ и страните от ЕС секторът на услугите е много развит, докато Китай доставя значителна част от стоките на американския и европейския пазар.

Китай вече днес е пример за производство, което почти не включва американски и европейски потребители, които са ангажирани предимно в сектора на услугите и се обслужват сами.

Така китайското производство за САЩ и ЕС вече е своеобразна машина, която работи сама, все още с участието на китайски персонал, но почти без европейци и американци.

Какви пари плащат американците и европейците на Китай за доставените стоки?

В долари и евро.

Но откъде идват тези долари и евро?

Федералният резерв и ЕЦБ издават, разговорно печатат пари, въпреки че днес това вече не е физическо отпечатване на банкноти, а изцяло електронна транзакция в рамките на банковата система.

Емисията на долара и еврото се извършва точно с целта, която беше описана по-горе – да могат да плащат за китайски и други стоки, идващи в САЩ и ЕС отвън.

Ако американците и европейците плащат за китайски (и други чуждестранни) стоки със същите пари, с които си плащат взаимно за собствените си услуги, техният сектор на услугите ще започне да се свива и в крайна сметка ще се срине. Следователно, за да се поддържа едновременно вътрешният сектор на услугите и да се плащат стоки, идващи отвън, трябва да се издават емисии.

За парите, които САЩ и ЕС плащат на Китай и други външни доставчици, за да върнат стоките, САЩ и ЕС също трябва да доставят нещо в замяна. Но какво?

В миналото САЩ и европейските страни доставяха оборудване и технологии на Китай, инвестираха в производство, прехвърляха производство в Китай от собствените си страни и получаваха пари за това – под формата на плащане за оборудване и технологии, както и дивиденти.

Но с течение на времето Китай се научи да създава собствено оборудване и да развива собствени технологии, така че нуждата му от европейски и американски е значително намалена и продължава да намалява.

Вече днес Китай доставя повече от стоките си в САЩ и ЕС, отколкото купува там.

Това се нарича търговски баланс.

Търговският баланс между Китай и САЩ вече е в полза на Китай днес и продължава да се измества към него.

Това беше основната причина за няколко вълни на емитиране на долари и евро в САЩ и ЕС – Европа и Северна Америка купуват повече продукти от други страни, отколкото доставят на външния свят.

И това се отнася не само за търговията на САЩ и ЕС с Китай, но и за търговията с Русия, което беше ясно показано от санкционната война.

След налагането на санкциите бързо стана ясно, че зависимостта на Европа от руски суровини е много по-голяма от зависимостта на Русия от европейски стоки.

Русия намери заместител на почти всички европейски и американски стоки в Китай, където много от тях се произвеждат отдавна и са европейски и американски само на ниво марки, като например iPhone. А някои дори на ниво марка са китайски и просто по инерция се продаваха за долари, защото така беше прието.

Русия и Китай са практически самодостатъчна двойка държави, които могат да търгуват помежду си. И ако разгледаме двойката Русия-Китай като автаркия, тогава на нейния пример можем да установим, че капиталистическата система с принципа на печалбата не е необходима.

Капиталистическата система не е необходима по простата причина, че безкрайното нарастване на потреблението няма смисъл.

Безкрайният ръст на потреблението води до факта, че всеки човек ще трябва да купува нова кола всеки ден, нова къща всяка седмица и ще трябва да сменя дрехи и обувки на всеки пет минути. И в същото време да играе сто игри на десет компютъра и да гледа тридесет филма на тридесет телевизора, които ще сменя по време на всяка рекламна пауза. И това е само междинен етап и тогава всичко това ще трябва да се прави по-често.

Безкрайният растеж на производството е невъзможен и няма смисъл.

Прекомерният ръст на производството води до факта, че качеството на живот спира да расте и започва да спада, стоките са повече от необходимите за живота, асортиментът става твърде голям, за да се опита всичко, нещата трябва да се променят твърде често и това води до много неудобства.

Към това се добавят и проблемите с изхвърлянето. Днес вече рециклирането на отпадъци се превръща в голям проблем. Ако увеличите производството с още 5-10 пъти и започнете да сменяте колите всеки ден, обувките на всеки пет минути и телевизията във всяка рекламна пауза, цялата планета ще се превърне в едно непрекъснато бунище.

Безкрайният растеж на населението също е невъзможен, тъй като размерът на планетата е ограничен.

Пренаселеността води до същите проблеми – намаляване на качеството на живот и намаляване на жизненото пространство на индивида. И тогава има проблем със заетостта.

Постоянният растеж на автоматизацията води до факта, че заетостта в производството непрекъснато намалява.

Вече днес Китай с население от милиард и половина души (и не всички са заети в производството) осигурява половината свят със своите продукти. След време половината свят ще бъде осигурен от една китайска провинция. А втората половина ще бъде предоставена от втората провинция. Или Тайван.

При тези условия капитализмът не само не е нужен – той става невъзможен.

Растежът на производството с нарастваща автоматизация при капитализма е ограничен от липсата на ефективно търсене.

Физически е възможно да увеличите производството, но ще трябва или да разпространявате стоки безплатно, или да разпределяте пари, за да стимулирате търсенето. Това се случва през последните десетилетия в САЩ и ЕС.

Но също така е невъзможно да се раздават пари безкрайно (тоест да се издават пари). Първо, генерира инфлация с тенденция да се превърне в хиперинфлация, при която кредитната система ще спре да работи. Второ, това все пак в крайна сметка води до свръхпроизводство и пренасищане. Човек не може да консумира безкрайно с нарастваща скорост. И не, този човек няма нужда от това. И безкрайното нарастване на населението също е невъзможно.

Всички тези фактори започват да се проявяват в края на 20 век.

Много продукти, произведени през последните десетилетия, са произведени с изкуствено нисък експлоатационен живот. Търсенето на много продукти се стимулира от рекламни методи, които насърчават потребителите да купуват неща, от които изобщо не се нуждаят. Рекламата призовава за актуализиране на нещата по-често от необходимото. И за да е по-лесно, бяха измислени потребителски кредити, кредитни карти, вноски, промоции, разпродажби.

Но също така е невъзможно да се увеличава безкрайно изкуствено създадената свръхконсумация – потребителите се уморяват, все по-трудно е да ги изненадаш с нещо и да ги накараш да купуват повече, проблемите с рециклирането растат и… както вече споменахме, ръстът на автоматизацията води на факта, че стоките трябва да се разпространяват безплатно или срещу пари, които първо трябва да бъдат емитирани и отново разпределени.

Капитализмът се е изчерпал.

Един от признаците за това бяха основните лихвени проценти на централните банки, които в даден момент доближиха нулата и дори станаха отрицателни в реално изражение. Това означаваше, че растежът на финансовия капитал в глобален мащаб спря, извличането на печалба на глобално ниво стана невъзможно, световната система започна да работи на загуба.

Можете да добавяте нули към сумите в банковите сметки колкото искате, но това вече не е нарастване на капитала, това е просто математическа операция, която не води до нищо добро.

Първият звънец удари още през 2000 г., когато дотком балонът се спука. Това беше срив на фондовите индекси на изкуствено завишени, надценени и напълно виртуални активи.

Втората камбана удари през 2008 г., когато имаше световна финансова криза, която започна с криза на ипотечния пазар в САЩ. Което също беше свързано с голяма маса необезпечени кредити.

Третият звънец може да се счита за текущата ситуация в САЩ и ЕС, свързана с очевидно неуспешна санкционна война и нарастваща инфлация, която беше резултат от няколко емисионни вълни.

Капитализмът е достигнал границите на своето развитие, по-нататъшното нарастване на капитала в глобален мащаб и в дългосрочен план вече не е възможно.

Освен това е възможно да се работи само с преразпределението на капитала в рамките на световната система, но в същото време системата като цяло няма да расте, само някои регионални капитали ще растат за сметка на други.

В същото време преразпределението на капитала в съществуващата световна система може да доведе до намаляване на капитала, а с това и до намаляване на влиянието на САЩ и ЕС, тъй като техният капитал днес е най-уязвим и най-малко обезпечен, раздут и надценен.

Преразпределението на капитала ще се извърши в полза на Русия и Китай, тъй като Русия има суровини, а Китай има индустрия – реални активи и в момента явно подценени, което ясно се вижда от санкционната война.

А това явно не е в интерес на американските и европейските капиталисти, които са основателите и основните носители на световната капиталистическа система.

Остава вариантът – преход от капитализъм към някаква друга парадигма на производство и разпределение на материалните блага, към друг модел на управление на света.

Капитализмът не е и никога не е бил самоцел. Това е просто система, която доскоро правеше възможно много ефективно управление на производството и разпределението на материални блага и в същото време – запазване на властта в ръцете на силните.

Но тази система си отиде.

Освен това, за да продължат да държат властта над света в свои ръце, да я укрепват и да управляват производството и разпределението на материални блага в собствен интерес, на западните елити им е необходима някаква нова система.

Вероятно това ще бъде причината за нова световна война, на чието начало вече сме свидетели – война за нов световен ред.

Елитите трескаво търсят някаква нова система, която да замени капитализма. Нова парадигма, основана вече не на принципа на печалба, а на някои други идеи, които правят възможно управлението на света в условията на стоково изобилие, растеж на автоматизацията, която постепенно изключва човека от промишленото производство, както и в лицето на екологичните предизвикателства и пренаселеността на планетата.

И тук са възможни варианти…

И без това с капитализма се свърши.

Автор: Алекс Русин

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: