Западът неистово желаеше, методично подготвяше, здраво работеше за, и очакваше война между Русия и Украйна, считайки, че Русия е слаб отглас от военната мощ на СССР и че много бързо ще бъде победена. На 24 февруари т.г. очакването стана реалност – притисната от Запада в ъгъла Русия започна специална военна операция (СВО) в Украйна с действително неголяма военна групировка. Според Американския институт за изследване на войната (Institute for the Study of War), в началото на своята Спец операция Русия използва 125 батальонни бойни групи от Сухопътните войски, всяка с личен състав средно по 750 души. За информация – в началото на 2022 г. руските сухопътни войски наброяват 280 000, разпределени в четири военни окръга. Тоест за бойните действия в Украйна Русия извади не повеце от 100 хил. редовни войници, които впоследствие бяха увеличени до 150 хил.

Стратегията на Русия за провеждане на СВО се прилага повече от два месеца и е ясно очертана – нейната същност е постепенно огнево унищожаване на обектите от изгражданата в продължение на осем години по натовски стандарт 600-километрова укрепена полоса в Луганска и Донецка области и особено на частта й с дължина 90 и дълбочина над 20 км, включваща няколко отбранителни линии. Полосата е с развита мрежа от бетонни укрития за личен състав, техника и боеприпаси, свързани с укрепени траншеи. Настъплението на руските части и тези на ДНР и ЛНР се организира по различни направления, което налага ВСУ да разпръсква силите си и силно намалява ефекта от превъзходството им в личен състав. Само редовната украинска армия заедно с нацистките батальони наброява над 600 хил. души.

Укрепената полоса в Донбас можеше да се щурмува от мотострелковите части, но загубите на личен състав да руснаците биха били крайно неприемливи. Пробивът й с използване на танкови войски и армейската авиация също крие опасност от сериозни загуби от доставените на въоръжените сили на Украйна (ВСУ) американски противотанков ракетен комплекс „Джавелин”, шведско-британския противотанков гранатомет NLAU, шведския гранатомет AT4 за еднократно използване и преносимия ЗРК „Стингер”.

Руското командване организира пробив на укрепената полоса чрез масирано използване на артилерия. За да се осигури масиран артилерийски огън, от всички складове на сухопътните войски се изземат и използват консервирани по-рано артилерийски системи – оръдия, гаубици, минохвъргачки, реактивни системи за залпов огън – наред със съвременните, от които особено ефективна е напълно автоматизираната 152 мм „Коалиция-СВ”.

Значителното количество артилерия и боеприпаси за нея позволява на руското командване масирано обстрелване на определни участъци от отбранителната полоса до пълното им разрушаване, след което те се завземат от мотострелковите части. За сравнения – в момента Русия изстрелва по позициите на ВСУ в донбас дневно по 65-70 хил. ракети и снаряди. Толкова, колкото САЩ изстреляха срещу армията на Ирак за цялата си военна операция „Пустинна буря“. Украинската армия пък отвръща на руските ракетни удари, като изстрелва едва 6-7 хил. снаряда дневно

Доскоро в САЩ/НАТО твърдяха, а това беше целта им в битката с Русия, че ВСУ ще победи по-малочислената руска групировка, но от няколко седмици спряха да говорят за украинска победа. Дори американският президент направи остра забележка на своя държавен секретар и на министъра на отбраната, че въпреки реалностите, той продължава старата победоносна песен.

Защо се променя целта на САЩ в битката с Русия на територията на Украйна?

Ако в началото на СВО се считаше, че Русия воюва с Украйна за нейната демилитаризация и денацификация, то след четири месеца бойни действия стана съвършено ясно, че битката е между Русия и САЩ с участието на почти всички членки на НАТО, а Украйна се явява само злощастен инструмент за реализация на този западен пъклен план.

В тази битка участието на САЩ се състои в общо ръководство на дейността на НАТО, организиране доставката на въоръжение, предоставяне на разузнавателни данни в реално време за движението на руските сили, прогноза за действията им на едно или друго оперативно направление, командироване на съветници в ръководството на Украйна и в по-голямите щабове /твърде активни в това отношение са Полша и Англия/, участие в разработване на бойни операции, например, в двете неуспешни за връщане на стратегически важния остров Змийски в Черно море, превзет от руски части още в началото на СВО.

От останалите страни-членки се изисква доставка на съветско въоръжение и боеприпаси, ако не директно, то чрез трети страни. Такъв е случая с нашата държава – на практика ние сме страна от тази битка с Русия, защото съзнателно не сме забранили на крайния получател да предава доставяното въоръжение на трета страна. Направено е така, за да могат управляващите в България да твърдят, че не продаваме оръжие на Украйна.

Така формираната политика на САЩ показваше още от самото начало, че те са готови да воюват с Русия до победа на Украйна. След четири месеца обаче и военната, и политическата обстановка изобщо не е такава, каквато бе планирана от САЩ и точно това налага промяна.

Една от причините за нея са възникналите сериозни вътрешни икономически проблеми в САЩ и ЕС, породени от  собствената им санкционна политика. Решаващо влияние обаче оказват успехите на руската групировка, които са резултат от приетата от руското командване успешна стратегия и тактика за водене на бойните действия, които изправиха ВСУ пред неминуем разгром. Именно от това най-вече се страхуват и в САЩ, и в ЕС, защото той ще сложи край на тяхното доминиране не само над Русия, но ще предизвика и важни геополитически промени, след които Западът трудно ще може да се нарече дори регионална сила.

Сигналът за необходимост от промяна на американската стратегия дойде от Х. Кисинджър, а по-късно беше подет и от ръководителите на Германия, Франция и Италия. Наскоро те посетиха Украйна и, според западни медии, са предлагали на украинския президент да се съгласи на териториални отстъпки на Русия с цел прекратяване на бойните действия и мирно уреждане на конфликта. Изглежда, че това европейско предложение към Украйна е в разрез с интересите на САЩ и Англия и вероятно поради това английският премиер изненадващо, след визитата на тримата европейски ръководители, срочно пристигна в Киев, за да не допусне спирането на бойните действия от украинска страна.

Тези две посещения очертаха двата лагера на Запад, които защитават и два различни подхода относно по-нататъшния развой на битката с Русия.

Същността на плахата идея на европейските ръководители, васални на САЩ, е да се отстъпи на Русия част от украинската територия, вероятно до границите, до които е достигнала армията й. Това би позволило да се стабилизира икономически и финансово останалата част от Украйна, да се обнови, въоръжи със съвременно натовско въоръжение и да се подготви за нови, по-успешни бойни действия с Русия.

Инициативата на водещите три страни от ЕС обаче не се прие от англосаксите и подходът за мирно уреждане не получи развитие. Това пролича от думите на американския президент, че войната ще продължи до пълното изтощаване на Русия във военно и икономическо отношение, а не до победа над нея, както и на ЕС като техен икономически конкурент и ще зависи от тяхната издържливост. Генералният секретар на НАТО Йенс Солтенберг беше ясен – войната в Украина може да продължи с години, независимо от високата цена, която солидарния запад плаща за своята подкрепа.

След тези декларации германският канцлер бързо промени позицията си – Ще подкрепяме украинската армия толкова, колкото е необходимо. По-конкретен бе английският премиер – войната може да продължи с години и доставката на наше оръжие ще увеличи възможността на ВСУ да воюва с Русия. В този смисъл не беше изненада заявеното от държавния секретар Блинкин на 24 юни т.г., че САЩ ще подкрепят всякакви предложения за дипломатическо уреждане на конфликта, но успоредно с тях ще продължи подкрепата за ВСУ, за да се постигнат по-добри позиции на Украйна при евентуални преговори с Русия. По същество неговите думи са отказ от победа над Русия и потвърждават подхода за продължаване на битката с нея.

Западът не го интересува какво ще стане с Украйна.

Тя може да губи хора, ресурси и територии дотогава, докато това е в интерес на САЩ и Великобритания. Именно поради това не може да има съмнение, че ВСУ ще бъдат снабдявани с всичко необходимо. Например, след разрушаване на украинските рафинерии през гарницата на ЕС еждневно преминават до 230 бензиновоза, без което гориво бойната техника на ВСУ би останала неподвижна. На пресконференция армейски генерал Марк Мили, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, обясни, че доставките за ВСУ даже са повече от заявеното количество: предадени са 12 артилерийски дивизиона, срещу 10 поискани, 237 танка (вместо заявените 200), 300 БМП (вместо исканите 100) и ред друго въоръжение. За използването му са обучени над 1000 украински военнослужащи, от които 60 за използване на 10-те пускови установки РСЗО HIMARS (четири от САЩ, и по три от Германия и Англия). С това въоръжение обаче ВСУ не може продължително време да противодейства на Русия. Защото ген. Марк Мили спестява онази част от истината, която гласи, че 70 % от доставяното от Запада оръжие, бива унищожавано от руските високоточни ракети още щом стъпи на територията на Украйна.

Давид Арахамия, председател на парламентарната група на партията на украинския президент Зеленски „Слуга на народа”, оповести това, което е необходимо на ВСУ – Украйна вече е мобилизирала един милион бойци и има възможност за още два милиона, но трябва финансиране и оръжие. Дори и да се осъществи това, ВСУ не може да постигне прелом в схватката с Русия.

Все пак, ако Западът реши да подготви и въоръжи милионна армия от новобранци без никакъв боен опит, което е в състояние да направи, той може да реши, първо, свои икономически проблеми чрез активизиране на ВПК и, второ, да създаде проблеми на Русия, но тогава СВО ще се превърне в пълноценна война, изискваща мобилизация на населението и преминаване на промишлеността на военни релси.

Западът обаче трябва да реши – ще се изправи ли срещу пълния военен конвенционален и ядрен потенциал на Русия или ще продължи да снабдява с въоръжение ВСУ толкова, колкото е необходимо конфликтът да тлее продлжително и със средна интензивност. Ако се съди по думите на посочените по-горе натовски ръководители, ще се действа по втория вариант, т.е. Украйна ще продължи да бъде разкъсвана и обезлюдявана, а в битката Русия ще губи войници и икономически ресурси. Ще се изтощава икономически и ЕС.

Какви могат да бъдат последствията от тази битка?

Ако Русия победи, т.е. завземе и се настани в древните руски земи около Киев, тя ще сложи край на сегашното световно господство на Запада, ще смени еднополюсния модел с многополярен и ще придобие нови икономически възможности, превръщайки се в една от трите геополитически и икономически световни сили. А самият целокупен солидарен Запад начело със САЩ ще се маргинализира с влияние сведено до западаща регионална сила.

Ако обаче Русия загуби войната, за Запада това ще е Пирова победа и много по-лош вариант от горния. В това отношение е интересен коментарът на американското издание „The American Conservative”. Според него Русия преминава през етап на възкресяване на руската империя и на стабилизиране на православието. Ако Русия бъде победена, ще възникнат и много проблеми за православието, чиято опора е тъкмо Русия. Нека си спомним за дъгата от мюсюлмански страни от западната граница на Китай през Средна Азия и Близкия Изток, през Северна Африка до Атлантическия океан, а също и факта, че на територията на самата Европа съществува значителен и все по-нарастващ процент мюсюлмани.

В този аспект възникват редица въпроси –  какво ще стане с католическа Европа без руския православен щит откъм изток и югоизток? Трябва ли Европа така безропотно и във вреда на себе си да следва политиката на САЩ в битката им за имперско оцеляване с Русия? Странно е, че на тези въпроси търсят отговор хора от САЩ, а не от Европа, а когато Старият континент най-сетне се замисли за тях, може вече да е твърде късно.

При загуба на Русия, Украйна ще бъде превърната в силна неонацистка страна, която ще окаже определено въздействие и върху обществата на редица европейски държави, което за тях може да има неприемливи последствия. Навярно това се има предвид при поставеното от ЕС условие за приемане на Украйна като кандидат за членство – страната да изостави радикалните си бандеровски идеи. Тя сигурно ще се съгласи, но няма гаранция, че ще ги изостави, защото идеите не се изоставят по указание.

Същевременно загубата на Русия може да доведе на власт в страната националисти, готови дори на ядрен реванш срещу Запада. Дори сега, след частичната блокада на Калининградска област от Литва, се чуват гласове за пробив на Сувалския коридор, въпреки че това означава война с НАТО. Нима в това отношение не е показателно писмото на началника на английския ГЩ Патрик Сандърс до въоръжените сили, в което той настоява английската армия да се подготви и, заедно със съюзниците си, да воюва и победи Русия на европейския контенент, т.е. отново други да воюват за интересите на САЩ и Англия, да се изтощават и самоотстраняват от пътя им към глобално величие.

Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: