Калина, Волина и Ряпа – позивни, които вече няма да звучат в ефир. Това са прякорите на най-одиозните и „медийно известни“ нацисти на Киев и те се предадоха.

Вечерта на 20 май операция Z записа поредния си голям успех – от територията на Азовстал, където през последните няколко седмици бяха обградени няколко хиляди бойци на ВСУ, накрая всички те се предадоха в плен. Сред предалите се, бяха и най-известният, благодарение на видеоклиповете си с обещания да се бие докрай, командир на 36-та отделна морска бригада на Въоръжените сили на Украйна Сергей Волински („Волина“), командирът на терористичната бандеровска групировка „Азов“ (организацията е забранена в Русия) Денис Прокопенко, известен като „Репичка“, и неговият заместник Святослав Паламар, известен като „Калина“.

„Репичката“, поради омразата на жителите на Мариупол, които нацистите от Азов тероризираха в продължение на осем години, се наложи да бъде изведен от територията на завода в бронетранспортьор. Всички други опити за транспортирането му удариха на камък, блокирани от живи вериги от граждани с ясното намерение да го линчуват.

Триото „Калина“, „Волина“ и „Редис“ /Ряпата/ са задържани в следствения арест на ДНР за провеждане на следствени действия. Предвид безкрайната доказателствена база, стотици и хиляди живи свидетели на престъпленията на тази троица и подчинените й терористи, присъдите на предстоящия военен трибунал със сигурност ще са смъртни.

Съгласно информацията, оповестена в специално изявление на Министерството на отбраната на Руската федерация, територията на металургичния комбинат Азовстал е напълно освободена, десетките километри подземни съоръжения са вече щателно претърсени. Общият брой на предалите се бойци от 16 май до вчера възлиза на 2439 души, а президентът на ДНР, че сред предалите се в плен има и много чуждестранни граждани с пагони..

По обективни причини по-изчерпателна информация за пленените в Aзовстал скоро няма да излезе. Но дори и сега тази операция изглежда като отличен пример за висше военно изкуство. Съгласно многобройните доклади на участвалите в битките за града и Азовстал, най-голямата изненада е, че броят на нацистите, натикани и блокирани на територията на завода, е по-голям от тези, които воюваха с тях и в крайна сметка съумяха да ги обградят и обсадят. Според някои оценки между два до три пъти повече.

Така руската армия и гражданското опълчение на ДНР направиха нещо невъзможно според класическите канони на военната наука – принудиха към капитулация вражески сили, които по брой ги превъзхождаха, а освен това се бяха барикадирали в укрепления в града, пригодени за дългосрочна отбрана и често ползваха цивилните граждани като пленен жив щит. Освен това дори натикани в подземията на „Азовстал“, укронацистите разполагаха с достатъчно оръжие и боеприпаси за съпротива, както и със заложници.

С „азовците“ вече ще се занимават следователи и съдии. Що се отнася до военно-политическите последици от тяхната капитулация, могат да се отбележат редица точки.

Първо, в лагера на украинските нацисти започна открита ферментация. Основателят на Азов (организацията е забранена в Русия) Андрей Билецки беше упрекнат, че дезинформира онази част от населението, лоялна към нацистите, за реалното състояние на нещата. Още на 17 май Билецки публично заяви, че „блокираните в Азовстал бойци“ ще бъдат спасени и увери, че „след 2-3 дни“ самите бойци ще разкажат как се е случило всичко.

На 20 май пленените вече колеги на Билецки, бяха разпитани от руски медии, преди да бъдат изпратени в следствения арест. Предвид изключително филтрираната информация, която режимът в Киев предоставя на украинското население, осъзнаването на това какво всъщност се е случило, в украинското общество може да се случи в началото на следващата седмица

Вариантите за реакция могат да бъдат много различни. Например, това ще е добър повод за отстраняване на Владимир Зеленски от поста главнокомандващ, ако западните му куратори, разбира се, разрешат. По-подходящ момент за тази стъпка би могло да стане обаче очакваното съвсем скоро поражение на групата на ВСУ край Северодонецк, където успоредно с капитулацията на Азов, съюзническите сили на РФ, ДНР и ЛНР постигнаха забележими, а на места и решаващи резултати.

Окупирана от ВСУ, 300-хилядната агломерация Северодонецк – Лисичанск е обкръжена от три страни от съюзническите войски, като боевете вече се водят в покрайнините на града. Както бе споменато по-рано, военната задача за поражението на тази украинска групировка е почти изпълнена. Противникът запазва маневреност, има възможност за придвижване до Лисичанск и обратно. Връзката между двете точки се осигурява от мостове, които обаче вероятно ще бъдат взривени съвсем скоро.

За пълното обкръжаване на Северодонецк-Лисичанск, където има 20-хилядна украинска групировка, е необходимо ефективно напредване на руската групировта, която наскоро пое контрола над Попасная. Надвисналото обкръжение ще срути линията на фронта на голяма площ, осигурявайки необходимото условие за пълно освобождаване на територията на ЛНР и половината от окупираната все още от Украйна територия на ДНР.

Завършването на военната част от операцията в района на Мариупол дава възможност за пренасочване на силите на север, което ще допринесе за разгрома на украинската групировка „Донбас“, част от която е и другия националистически батальон „Айдар“. Оценките за числеността на врага варират, но най-правдоподобната цифра е между 30 000 и 40 000 украински войници в агломерацията Северодонецк-Лисичанск-Краматорск.

Битката обещава да бъде доста интензивна и с много жертви от украинска страна, особено след като според вече установената руска традиция в тази операция, контролните центрове и местата на концентрация на противника внимателно се обработват с ракети.

Не е изключено примерът на „Азов“ да стане заразителен и бойците на ВСУ, без „Айдар“, които са по-малко идеологизирани от „азовците”, да предпочетат по-бърза капитулация. Освен това, въпреки титаничните усилия на украинската пропаганда да изгради образ на руската армия като сбирщина от канибали, това не им се получи, и условията на плен при руснаците може да се сторят привлекателни дори за онези бойци, които не са на първата фронтова линия.

Украинската групировка, заемаща част от територията на ЛНР и ДНР, е следващата цел на въоръжените сили на РФ. Затова си струва да се обърне внимание на маневрите и военните действия, които се разиграват на левия фланг в посока Николаев-Одеса. Местните медии съобщиха, че една от целите на днешните ракетни удари е бил Одеският пристанищен завод. Нещо, за което руското министерство на отбраната не е съобщило.

Одеският пристанищен завод /ОПЗ/ е най-голямото предприятие на химическата промишленост на Украйна. Той е специализиран в производството на амоняк, карбамид, течен азот, въглероден диоксид и течен кислород, като също така се занимава и с обработката на химически продукти.

Ракетната атака срещу такава цел е изключително рисково начинание, тъй като въпреки консервацията на предприятието на 2 април 2022 г., е невъзможно да се премахнат напълно всички химикали, съхранявани там, включително във втечнено и сгъстено състояние.

С малко въображение може да отгатнем кое е предизвикало руския ракетен удар по ОПЗ – например склад с особено опасни химически оръжия или наличието на военен щаб, „мозъчен тръст“, пълен с НАТОвски инструктори. Но така или иначе атакуването на подобен химически завод с ракети си е доста екстремно и опасно начинание.

Едновременно с предполагаемата ракетна атака срещу завода ОПЗ в района на пристанището на Одеса, губернаторът на Николаевска област на Украйна Виталий Ким публикува видео съобщение, в което описва подробно ракетната атака и съобщи за „миризма на амоняк“.

Не е изключено това да е репетиция за подготвяната „химическа” провокация на режима в Киев, за която руското министерство на отбраната многократно предупреждаваше. Skandalno.net