Интервю на Иля Попов с проф. Андрей Фурсов:

Иля ТИТОВ: Андрей Илич, как оценявате позицията на основните световни играчи във връзка с нашата специална военна операция в Украйна?

Андрей ФУРСОВ: Ще започна с Китай. Накратко, позицията му, както винаги, е предпазлива. КНР подкрепя Русия от задни позиции и сравнително дискретно, но рано или късно управляващата прослойка в Пекин ще трябва да направи окончателния си избор. В момента, според информацията, с която разполагам, приблизително 20% от китайския политически и бизнес елит, тясно свързан със западния капитал, е за присъединяване към санкциите срещу Руската федерация, за да се солидаризира Китай с англо-саксонците. Другата част от този елит, приблизително 40 %, основно групата на Си Цзинпин и нейните съюзници са зад Русия и абсолютно правилно посочват, че в случай на поражение на Руската федерация, веднага ще дойде редът на Китай, който ще бъде разпарчатосан и колонизиран от Запада. Засега Китай е с Русия, а за в бъсеще – много зависи от нерешителното „блато“ от политици и бизнесмени по средата между гореописаните два китайски лагера. Отговорът ще даде следващият конгрес на КПК.

Иля ТИТОВ: За патологичната враждебност на англосаксонците към нас и тяхната позиция дори няма нужда да се говори, тук всичко е ясно. А Европейският съюз, европейците? И нашите братя-славяни, които сега са в ЕС?

Андрей ФУРСОВ. Сигурен ли си, че са ни братя? По-скоро съм съгласен с Ф.M. Достоевски и К.Н. Леонтиев, които прозряха истината още през 19 век. Сърбите действително са ни братя. Българите обаче воюваха на страната на Германия и в двете световни войни. Чехите също не са наш народ, а поляците си делят първото място с британците по русофобия.

Иля ТИТОВ: Защото са католици?

Андрей ФУРСОВ: И заради това също. Но основното при тях е друго. Поляците загубиха от нас битката за това кой да води славяните. И при това загубиха не по точки, а с нокаут. В началото на 17 век ги изгонихме от Москва, през 1667 г. си върнахме Левобережната Украйна заедно с Киев, а в края на 18 век анексирахме изцяло Полша (в средата на 19 век тя беше просто губерния Висла на Руската империя). И поляците със своята арогантност не могат да простят на руснаците факта, че ние, за разлика от тях, създадохме голяма централизирана империя (автократична Русия, СССР) и не по-малко велика от западната европейска култура, близка и равна на западната версия на европейската култура. А Полша винаги е била, е и ще бъде периферия, заден двор – политически и по-важното културен на същата тази Западна Европа.

Сега за западноевропейците. В последното интервю преди смъртта си К.К. Мелник-Боткин, шеф на френските тайни служби по времето на Дьо Гол, отбеляза, че въпреки, че са минали два века, руснаците не бива да се заблуждават – французите нито са забравили, нито ще простят някога победата на Русия над Наполеон. С която разбихме мечтата на Франция да обедини Европа и да я постави под свой контрол. Два века по-късно това не е забравено. Какво тогава да кажем за много по-скорошната ни победа над Хитлер и неговата Германия. Победа, с която разбихме мечтата на Германия да създаде своя Еврорайх? Днешната омраза към Русия от страна на всички тези Шолц-ита, Урсули фон дер Лайен и други антируски зли духове е омраза на потомците, някои от които като Шолц, са си директно внуци на висши нацисти. Това е омраза на исторически аутсайдери, решили, че е настъпил момента да мъстят. И сега по команда на англосаксонците – надигат глави. Трябва да се помни, че през Втората световна война СССР воюва не само с нацистка Германия, а с хитлеристкия Европейски съюз – с нацистките елити на Европа, паднала под Райха. Разбира се, в почти всяка от тези страни имаше и антифашистка съпротива. Трябва обаче да се помни, че във войските на Райха имаше много повече французи, отколкото в Съпротивата, че последните защитници на Берлин бяха френски и естонски SS-дивизии и полкове. Днешната омраза на европейците и преди всичко на германците (не всички, разбира се) към руснаците е жажда за отмъщение. А за такова отмъщение са нужни нови нацисти, за предпочитане славяни… и пост-западът си създаде такива нацисти – в Украйна.

Сега станаха ясни много неща, които преди сякаш не забелязвахме. През последните години, например, ООН непрекъснато поставяше на гласуване въпроса за забраната върху прославянето на нацизма. Две делегации – САЩ и Украйна – всеки път гласуваха против, а страните от ЕС масово гласуваха с „въздържал се“, като по този начин дадоха зелена светлина на прославянето на нацизма. По-нататък: Преди няколко години германската полиция разкри организация на неонацисти във военното разузнаване на страната си, която била в тесни връзки с подобна организация във военното разузнаване на Австрия. Въпреки това ръководството на германското военно разузнаване пренебрегна съществуването на неонацисти в тяхната структура. И по-точно – имаше реакция, но тя беше вяла и нямаше нито един наказат. Всъщност мисля, че са прави онези анализатори, които вярват, че първо, това е една от клетките на Черния интернационал; второ, основната му функция е била да обучава близки по дух неонацисти в Украйна. Заради това нямаше реакция, а началниците на немското военно разузнаване се направиха на „слепи и глухи”.

Наскоро, по време на посещение в Киев, главният дипломат на ЕС Жозеп Борел откровено и шокиращо за дипломат заяви, че е желателно конфликтът между Украйна и Русия да се разреши с военни, а не с дипломатически средства. Явно е забравил съдбата на „синята дивизия“. Той туитна следното: „Тази война трябва да бъде спечелена на бойното поле“. Толкова високопоставени европейски чиновници не са си позволявали такова нещо от нападението на нацистка Германия над СССР. Ето, още един реваншист излезе на светло. Маските паднаха. Западният враг е отново пред портите на Русия и… или те нас, или ние тях.

Иля ТИТОВ: Странно беше това изказване, защото седмица преди това си изказване, същият Борел говореше за необходимостта от решаване на въпроса чрез дипломация.

Андрей ФУРСОВ: Ситуацията се промени. Защото в икономиката се случиха неща, от които стана безпощадно ясно, че въпреки цялата помощ на Пост-Запада за Украйна, Русия все пак ще победи, макар и трудно. Стана ясно, че три четвърти от света е зад Русия и нейната идея за установяване на многополюсен свят, а много от тези държави помагат за това и играят подривно на Запада. Освен това надеждите на постзападните елити да свалят Путин и да инсталират на власт в Москва някаква своя неолиберална ппро-западна „партия на мира“, се оказаха напълно неоправдани.

Ситуацията беше ясно очертана в мартенския брой на Foreign Affairs (издаван от Съвета за външна политика на САЩ. Тази медия изразява официалната позиция на ултраглобалистите). Самюел Чареп, старши сътрудник в RAND Corporation, бивш старши съветник на зам.-държавен секретар на САЩ, написа много знакова статия. В нея той твърди, че постигането на ранен компромис с Путин относно Украйна ще е най-добрият вариант за САЩ. Защо? Много просто. Тъй като е ясно, че Руската федерация така или иначе ще смаже Украйна, мир пак ще има, но ще бъде следствие от победата на Путин. А това автоматично означава стратегически провал за Съединените щати. Борбата на Запада за влияние в региона, отбелязва Чареп, е извън контрол. Победата на Русия, подчертава той, не само ще промени ситуацията по целия периметър на границите на Руската федерация с НАТО, но и няма да позволи тя да носи отговорност като агресор, започнал войната. Освен това, колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-близки стават Руската федерация и Китай. Тези два колоса взаимно се подсилват, докато целта на САЩ с конфликта в Украйна беше именно да предотврати засилването и консолидацията на съюза Русия-Китай. Победата на Путин ще укрепи режима му и тъй като основната цел на САЩ според Чареп е смяната на режима в Руската федерация, Западът трябва да постигне мирен договор между Русия и Украйна преди победата там на Руската федерация.

Е, всичко е ясно – и целите на Запада, и средствата за постигането им. Ранен мирен договор ще е средство за отслабване на политическия режим на Руската федерация, промяната му и в резултат на това предотвратяване на здравия съюз, който Китай и Руската федерация могат да постигнат. От тази гледна точка е пределно ясно, че всички, особено в Русия, които призовават за незабавно прекратяване на военните действия в Украйна и бързото сключване на мир при „компромисни“ условия, всъщност работят в интерес на Съединените щати, пост-Запада и следователно са врагове на Русия. Американският анализатор ясно подчерта както интереса на САЩ, така и средствата за неговото прилагане и получихме маркер, който ни позволява ясно да идентифицираме врага. „Партията на мира“ е партията за мирно унищожение на Русия. Неслучайно масата от нейноте представители са либерални петоколонници.

Иля ТИТОВ: Колко дълго мислите че ще продължат военните действия?

Андрей ФУРСОВ: Зависи колко време е необходимо за реализиране на интересите на страните, участващи в конфликта. Интересът на Русия е демилитаризацията и денацификацията на Украйна, премахването на заплахите, които идват от Украйна за нашата сигурност. Интересът на укронацистите в Киев е едновременно да припечелят едни добри пари и в същото време да спасят собствените си кожи, жертвайки преди всичко своето цивилно население. Интересът на пост-Запада е да отслаби Руската федерация до такава степен и по такъв начин, че да елиминира нашите ядрени оръжия… след което да пристъпи към разчленяването на страната ни и, след като установи пълен контрол над руските природни ресурси, да унищожи Китай и като икономика, и като държава. Последното ще направи най-вероятно чрез разделянето му на депресивен, ненужен ултраглобалистки Север, и плътно интегриран в световните процеси Юг (с възможна прозападна икономическа макрозона в триъгълника Япония – Китайски юг – Тайван – с добавка Южна Корея).

Но отвъд националните, има и други по-специфични интереси – скоростта на тяхното пълно задоволяване ще определи до голяма степен и продължителността на военния конфликт. Защото войната има два аспекта – геополитически и икономически. Разглеждайки въпроса за основните печеливши от войната в Украйна, Андрей Грибов, чиито материали препоръчвам да прочетете, идентифицира три групи такива заинтересовани фактори:

1) финансисти на „колективния Запад“;

2) производители на петрол и газ – ресурси, които поскъпнаха рязко;

3) глобалният военно-промишлен комплекс.

Основната цел на западните глобални финансисти – да откраднат от руските олигарси, чиновници и бизнесмени парите, които същите по-рано изнесоха на Запад, в офшорки, под формата на недвижими имоти, яхти и други подобни – е почти постигната, цената на тези вече отнети от Запада активи е 2 трилиона долара. Тази група световни западни мошеници е реализирала целта си, но още един месец война за „формиране на общественото мнение“ срещу лошата Русия няма да навреди. Най-малкото защото след това никой няма да ги пита, защо я окрадоха. Приходите на производителите на петрол (това са фирми от десетина държави) от продължаването на войната са от 50 милиарда до 100 милиарда долара на месец, така че за тях е важно да продължат войната. С молка част от тази огромна печалба, отбелязва А.Ю. Грибов, те може да се опитат да „подкупят както генерали, така и длъжностни лица от двете страни на конфликта в Украйна. Тези мръсни методи за удължаване на един конфликт с цел извличане на печалба, са разработени още от арабско-израелските войни през 60-те години на миналия век“. Известни са играчите от световния военно-промишлен комплекс. Доставката на сериозно тежко въоръжение за Украйна и анализът на воденето на военните действия е тяхна игра; това „ще позволи на тези няколко най-големи играчи от военно-промишления комплекс да си разпределят няколко трилиона долара през следващите 10 години. Месец-два военно-индустриално разузнаване са достатъчни. Повече не е необходимо.“ Оттук и заключението: ако не настъпят извънредни събития, тогава краят на войната е възможен след 4-5 месеца, тоест в края на юли или август.

Мисля обаче, че не става дума само за интересите на тези горе описани 3 групи печеливши от войната. В допълнение към тях и икономиките на страните от Запада, действа и логиката на геополитическата конфронтация и воденето на военни действия, логиката или, ако искате, „мъглата на войната“. Не говоря за дългосрочните геоисторически цели на Пост-Запада, които диктуват продължителността на конфликта: максимално отслабване на Русия с перспектива англосаксонците и Европейския съюз да я унищожат… и в същото време операция на САЩ за задушаването на Европейския съюз.

Иля ТИТОВ: Ясно е, че колкото по-дълго продължи конфликта в Украйна, толкова повече ще се влошава енергийната и хранително-продоволствената ситуация в Европейския съюз. Може би това е една от целите за отприщване на конфликта.

Андрей ФУРСОВ: Разбира се, той е многофункционален: отслабва Руската федерация и ЕС, разрушава плановете на британците за контрол върху Източна Европа, работи за Америка и ултраглобалистите.

Но ние нямахме друг избор, освен да започнем специалната операция. На практика нямахме избор: да изпратим войски в Украйна не беше добре, но да не ги въведем си беше бедствие и пак щяха да ни вкарат във войната, само че при много по-лоши условия за нас – тя щеше да се води на наша територия.

Иля ТИТОВ: Уточнете моля.

Андрей ФУРСОВ.: Както си спомняме, целият декември Владимир Путин търсеше гаранции за сигурност от пост-Запада, от НАТО, тоест от САЩ, тъй като се знаеше, че укронацистите, подстрекавани от същия този пост-Запад, подготвят удар с цел превземане на двете републики в Донбас. Исканите от Русия гаранции за сигурност, преведени на обикновен език, звучаха така: „Спрете да насъсквате бясното си куче Украйна. И се успокойте и вие самите.“ Но в продължение на три десетилетия „бясното куче“ беше обработвано и помпано с нацистка идеология и оръжия и подтиквано за конфликт с Русия не за да се успокои, а за да се бие с нея, да я сдави и да възпрепятства нейната дейност, да отслабва управляващия режим в Москва.

А ето и каква беше ситуацията в средата на февруари, преди руското нахлуване. На границата с ЛНР и ДНР е съсредоточен мощен военен юмрук на Въоръжените сили на Украйна и националните батальони, с доказани намерения в началото на март, 22 г. да нахлуят и смажат народното опълчение на републиките и да достигнат границата с Руската федерация за по-малко от ден. И тъй като по това време Руската федерация все още не беше признала териториите на самопровъзгласилите се републики за независими, в такава ситуация помощта за ЛНР и ДНР от руска страна би била невъзможна. Нашите военни учения в регионите, граничещи с Украйна, приключиха и Емануел Макрон обяви необходимостта от изтегляне на руските войски. Предложението му имаше провокативен характер, беше хитрост от същия тип, каквото Барак Обама направи през 2014 г. Тогава той помоли Владимир Путин да убеди украинския президент Виктор Янукович да изведе войските си от Киев, обещавайки, че в този случай ситуацията ще бъде нормализирана. Войските бяха отстранени и веднага беше направен преврата. Но такава измама се случва само веднъж. Опита на Макрон не проработи. Ръководството на Руската федерация направи единствения възможен избор и значително намали геополитическата опасност: призна ЛНР и ДНР и им оказа помощ срещу предстоящата киевска агресия. Вражеският удар беше предотвратен само за няколко дни.

Ако това не се беше случило, тогава режимът на укронацистите, който за 8 години заля Луганск и Донецк с кръв, щеше да се окаже на нашата граница и да започне подготовка за атаки срещу Крим и южните региони на Руската федерация, граничещи с Украйна. Този пълномащабен конфликт с Русия беше насрочен за края на 2023 – началото на 2024 г.

Иля ТИТОВ: Защо точно тези дати?

Андрей ФУРСОВ: Точно в началото на 2024 г., според американски и западноевропейски експерти, ВСУ щеше да бъде готово за сериозна война с Руската федерация. Разбира се, дори през 2024 г. Украйна нямаше как да разчита на победа над Руската федерация. Това е изключено и пост-Западът, въпреки цялата си омраза към Русия не би поставил такава задача на украинските си слуги. Става дума за друго: за отприщването на такъв конфликт от укронацистите, който да причини неприемливи щети на Руската федерация и да предизвика криза на властта в Кремъл точно в навечерието на президентските избори… и в крайна сметка да доведе до смяна на режима. През 2022 г. на ВСУ липсваха две неща за такъв мащабен конфликт и им липсваха почти катастрофално.

Иля ТИТОВ: Какви са те?

Андрей ФУРСОВ: Авиация, горива и смазочни материали. Едва до края на 2023 г. – началото на 2024 г. американците можеха да решат този проблем, като доставят на Украйна самолети F-15, F-16 и A-10. До същата дата трябваше да бъдат готови топлопроводите от Полша и Румъния, които да решат проблема с горивата и смазочните материали. В резултат на това в началото на 2024 г. щяха да имат режим на укронацисти, напомпан с оръжие и напълно готов за война. Както отбеляза президентът на Руската федерация, ако битката е неизбежна, тогава трябва да ударите първи – това спестява животи, ресурси и време.

Иля ТИТОВ: Изглежда, че са прави онези, които смятат, че през 2014 г. Русия не е трябвало да се ограничава само до присъединяването на Крим, а е трябвало да отиде по-далеч и да не чака осем години?

Андрей ФУРСОВ: През 2014 г. така мислех и аз. Но скоро осъзнах, а в настоящата ситуация се убедих напълно, че тогава съм грешал. През 2014 г. не бяхме готови за тотален конфликт с колективния Пост-Запад – нямахме силна армия, нямахме продоволствена осигуреност, нямахме истинска банкова система. Дори сега, 8 години по-късно, когато разполагаме с всичко това, ще ни е трудно, но през 2014 г. просто щяхме да бъдем смачкани.

Да, през 2022 г. в крайна сметка западняците успяха да ни принудят да нанесем удар. Но, първо, вече имахме база за удара; второ, с този удар сега ние решаваме собствените си проблеми, като създаваме проблеми на Америка, а с това и на нашия очевиден враг Европейският съюз: енергийни, хранителни, социални. И колкото повече проблеми има ЕС, колкото по-скоро се срине, защото той е на път, толкова по-добре за нас. Веднъж  Тютчев казва, че след създаването на империята на Петър Велики в Русия, империята на Карл Велики в Европа става невъзможна. Геополитикът, дипломатът и поетът Тютчев е имал предвид, че силата на обединена Европа и силата на Русия са обратно пропорционални: колкото по-силна е Русия, толкова по-слаба е Европа и обратното. Достатъчно е да припомним, че ЕС реално се издигна, разшири и доби сила след унищожаването на СССР. Сега ситуацията се развива в обратна посока.

Днес европейците са бесни, те станаха зловещо войнствени и агресивни, именно защото разбират, че времето на ЕС изтича. Но без американска зелена светлина за пълномащабна атака срещу Русия, тези политически импотенти няма да направят нищо. Зелена светлина обаче няма, въпреки факта, че Дуремар от Белия дом при цялата му гадна реторика, пак е много по-сдържан от европейците и британците. В случай на разрастване на конфликта, всички европейски пудели разчитат на решаващата намеса на САЩ, а това, поне засега, на американците не им е от полза, особено като вземем предвид, че за тях много по-важен е китайския проблем, който се разраства и заплашва да ги унищожи.

Иля ТИТОВ: С други думи, САЩ оказват натиск върху европейския си конкурент.

Андрей ФУРСОВ. Да, но това не е единствената причина САЩ да унищожават сега методично икономиката и средната класа на Европа. Има и друга, свързана не с геополитиката, а с „голямото нулиране”, изграждането на нов световен ред от наднационални структури. Една от задачите на тази конструкция е отчуждаването, а всъщност унищожаването на средния слой на Европа (която често твърде неточно е наричана „средна класа“, въпреки че не е класа в строгия смисъл на думата , но се състои от представители на различни класи с приблизително еднакви доходи).

Богатството на съвременния свят се оценява на около 85-90 трилиона долара. Само 1% от населението (70-75 милиона души, ако текущата оценка от 7,6 милиарда души е вярна) та само 1 % от това население – свръхбогати и богати хора притежават около 35 трилиона долара. Между 12 и 15% (около 1 милиард души – т. нар. световна средна класа – държи около 40 трилиона долара. Остават едни 10-15 трилиона от общото световно богатство, трохи, които се разпределят между останалите 85% от световното население, тоест около шест и половина милиарда души. Трудно и прекалено опасно е да вземеш нещо от тези 85 % бедняци, но виж, от онзи 1 милиард „средняци“, компактно концентрирани в градовете и богатите предградия и най-важното, плътно интегрирани в глобалната система и следователно контролирани и уязвими – това е класата, която глобалистите ще ограбят. А освен това и притежаваните от средната класа 40 трилиона долара са много повече от 10-15 трилиона притежание на бедните. (Всъщност глобалистите планират да вземат тази част, но на по-късен етап, като просто намалят световното население от по-ниските класи като „излишни консуматори“).

Генезисът на капитализма се осъществява под формата на конфискация на поземлен имот. Генезисът на неолибералния посткапитализъм (който лицемерно в момента ни е представян от глобалния елит като „приобщаващ“ капитализъм) също ще се осъществи под формата на конфискация на имуществото и капиталите на основните печеливши и ползватели на капитализма със социално лице, установен през втората половина на 20 век на Запад, за да не избухнат и в тези държави социални революции като в Русия (СССР). „Приобщаващ“, „заинтересована страна“ – това е същото Поле на чудесата в Страната на (посткапиталистическите неолиберални) глупаци, където новоизсечените котки Базилио и Лисиците Алиса (Шваб и Евелин де Ротшилд) ще примамват Пинокио от средния слой – „crex, fex, pex“.

Маргинализирането на средния слой (класа) ще започне с лишаването му от собственост. Първите стъпки в тази посока са средната класа да намали потреблението на енергия, да намали движението си в пространството (възможност за туризъм), нормирането на храната. Всъщност тези задачи трябваше да бъдат решени от фалшивата „пандемията“. Защо пандемията не ги реши е предмет на отделен разговор. Сега по-важният въпрос е: защо Европа е на прицела на глобалистите и защо ще бъде обезкостена? Първо, заради 450-те милиона жители на Европейския съюз, средният слой (класа) е поне 150 милиона, има от кого да се източат пари, имоти и друг ресурс. Второ, ЕС няма политическа субектност, атлантическите му елити послушно ще продължат да изпълняват волята на ултраглобалистите от САЩ в ущърб на собственото си население, което всъщност не е защитено, защото Европа е американска колония. Досега натискът срещу средната класа се упражняваше чрез мигрантски кризи (етнически оръжия) и медицински кризи (измислицата ковид). Конфликтът в Украйна даде на атлантическите елити и на постзападния човек на улицата нов и външен, за разлика от мигрантите, обект на омраза. Повтарящата се „мексиканска вълна от русофобска истерия”, която умело насочвана и подклаждана вече се превръща в психична епидемия в пост-Запада, направи възможно канализирането на недоволството срещу руснаците, породено от „пандемията” и нарастващата икономическа и социална криза на запад . И под прикритието на тази русофобска истерия на средната класа европейци ще им свалят и ризите от гърба, че и гащите. Това вече се прави.

Със средния слой в Европа те сега започват да правят същото, което направиха след 1990 г. със средния слой на страните от социалистическия лагер след разпадането на СССР. Тогава грабежът придоби фантастични размери. Ако през 1989 г. в Източна Европа и европейската част на СССР, под прага на бедността живееха само 14 милиона души, то през 1996 г. броят им вече надминаваше 168 млн. В доклада на ЮНЕСКО за бедността това беше наречено най-големият погром срещу средната класа в световната история. Все пак си спомняме кой мина под бръснача – не Окам, а Гайдар-Чубайсови и техните ментори на либерални реформи от страната ни и в чужбина. Учители, инженери, висококвалифицирани работници, лекари, офицери, учени бяха ограбени. В почти триста милионния СССР повече от една трета от населението принадлежеше към средния слой, към средната класа. Чрез най-различни способи на грабеж тези хора изгубиха огромна част от своите доходи, имущество и пр. Е, сега, 30 години по-късно, дойде редът на европейската средна класа. Събрани в новия си ноев ковчег на фона на рухващата капиталистическа система, тези ултраглобалисти „отварят нови консерви“. Мисля, че до няколко години те напълно ще изядат и оглозгат Европа, за да оцелеят още малко.

Иля ТИТОВ: И след това?

Андрей ФУРСОВ: Ето това е интересен въпрос. Следващият кандидат за ограбване на средната прослойка ще е страна, в която има много на брой хора от тази прослойка. Две страни са „кандидатките“ за такова обезкостяване: САЩ с Канада и Китай. Броят на „средните слоеве“ в двете страни е приблизително еднакъв – между 300 милиона и 400 милиона (в зависимост от критерия за дефиниция „средна класа“). Изборът коя да бъде ударена ще бъде направен от ултраглобалистите, наднационалните. На пръв поглед изглежда, че те трябва да спасят САЩ – все пак своите. Но всъщност за ултраглобалистите нито етническата, нито расовата принадлежност имат значение – те са над тези неща. Историята с използването от атлантическите глобалисти на етнически оръжия като мигрантите от Близкия изток и Африка срещу своите, европейци, християни, бели… е ярко доказателство за това. Според мен следващият кандидат след Европа за „ограбване” ще са по-скоро САЩ и Канада. Има две причини за това, без да броим наличието на огромен, макар и намаляващ, среден слой в тях. Първо, в САЩ и Канада има огромна маса от бедно небяло население (латиноамериканци, негри и др.). Глобалистите могат да започват обедняването на средната класа там с аргумента „преразпределяне на доходите и националното богатство“ в полза на тези бедни слоеве. Това ще влоши положението на „средните слоеве“, но властите ще го оправдаят с помощта на специфично данъчно облагане, плащания на „социални репарации” на потомците на роби и други подобни. От друга страна, много небели агресивни типове в САЩ могат лесно да бъдат хвърлени срещу средната класа, както демонстрира историята на „черния фашизъм“ ЧЖИЗ. И няма нужда да се измисля някаква специална технология на социално инженерство, достатъчно е да се започне предизвикана психична епидемия, какъвто беше случаят с лудостта около убийството на рецидивиста Флойд.

Второ, китайската управляваща прослойка през последните десетилетия ярко и убедително демонстрира, че чрез системата си от социални рейтинги, която идеално отговаря на традиционната китайска дисциплина, и със силата на ККП, тя е много по-ефективна от режимите на пост- Запада с техните остатъци от демократични институции и традиции, гражданско общество, християнска култура на съвестта. За контрола на своето население Китай, подобно на Япония, не разчита на нищо друго, освен на срама пред колектива. Пекин интернализира този контрол, превръщайки го в самоконтрол на масите. През последните 200 години Западът също постигна голям напредък в контрола на населението, възпитавайки го с помощта на това, което аз наричам SMRAD (медии за масова реклама, агитация и дезинформация), пропаганда и институциите на репресивното ежедневие („надзор и наказвам” според М. Фуко), постигайки послушание, безинициативност и създавайки лишен от критично мислене, стандартизиран от конформистки живот човек, един „ходещ стомах”. Въпреки това има граница, която европеецът няма да прекрачи, а китайците изначално си живеят отвъд тази граница съвсем органично заради специфичната си социалност и култура. Именно от този вид социален индивид, „контекстуалната личност“ се нуждаят ултраглобалистите в техния „нов свят“. Те се нуждаят тъкмо от китайците като водеща съставна на техния нов модел.

Китай е почти идеален за тях и не случайно преди няколко години, по време на ерата на Тръмп, Си Цзинпин каза в Давос, че Китай е готов да ръководи глобализацията. Той е имал предвид Китай да замени Съединените щати изобщо, не само в икономическата сфера. Си е реалист, лидер в създаването на модела на обществото и човека, необходими за ултраглобалисткия нов ред: „Искаш песни, аз ги имам ”. И пухът от кашата в Давос получи правилния сигнал; Друго нещо е, че през ерата на Байдън ситуацията започна да се развива по различен начин, американо-китайските противоречия ескалираха и векторът на борбата за типа глобализация – американска или китайска, се промени. Слабостта на Китай като изпитателна площадка за ултраглобалистите е депресивният Север, който също е етнически различен от Юга. Този проблем обаче не е нерешим: с де юре запазването на обединен Китай, може да настъпи де факто „развод“ между Юга и Севера (цялата история на китайската система е непрекъснато разпадане на части и повторно обединение след дълъг период на разделен живот и както знаете, еволюцията на големите сложни системи е необратима), докато в този случай Северът може да бъде изхвърлен, както се случи например с развитата северозападна част на Бразилия в началото на 18-19 век, и Югът, както казах, може да стане елемент от макрозоната (регион-икономика) „Япония – южен Китай – Тайван – с бонус Южна Корея”; вторият вариант предполага поражението на групата на Си Дзинпин, което според мен в момента не е много вероятно. Въпреки това, след разпадането на Съединените щати на Север и Юг и дори на повече части (нещо, което би следвало да се случи до 2030-та година), ще дойде и редът на Китай с неговото вероятно „разделяне“ на север и юг. Отбелязвам обаче, че при сегашната скорост и променливост не само на събитията, но и на тенденциите, прогнозите са трудна и дори неблагодарна задача. През 1996 г. издадох книгата „Камбаните на историята. Капитализъм и комунизъм през 20-ти век“. В него направих някои прогнози. Повечето от тях се сбъднаха. Но как! Това, което прогнозирах за 2030-те и 2040-те, или се случи през 2010-те, или тепърва предстои да се случи, но вече е съвсем очевидно, че ще се случи. Но темповете на текущите и предстоящи промени не са сравними с тези през 90-те години.

Иля ТИТОВ: Какво е мястото на Русия в тези процеси?

Андрей ФУРСОВ: Ясно е, че сега Пост-Западът си е поставил задачата да отслаби максимално Русия и да я лиши от част от суверенитета й, като назначи свои марионетки на власт в Кремъл. Има обаче един възпиращ фактор, който проваля този им план и той е Китай. Постзападът се стреми да реши най-накрая руския въпрос, но по начин, който не е угоден на Китай. Руската федерация за КНР е ресурсен и военен тил, който е основата за тактически съюз и координирани действия в зоната на общи интереси на двете държави. Това пролича например в скорошната акция на Запада в Казахстан, която разреши спора между двата клана – прозападния и прокитайско-руския. При това го реши по много категоричен начин и посочи на организаторите на пуча – американци и британци предела на техните възможности. Казахстан категорично се самоопредели като част от Руско-Китайския съюз. Това е още една причина британците да са толкова бесни за Украйна – отмъщение, защото и там се очертава да изгубят играта. ЕС активно играе заедно с тях в това. Изявлението на Жозеп Борел, че режимът в Киев трябва да успее само с военни средства, а не с дипломатически, свидетелства, че Пост-Запада не е постигнал нищо със своите икономически санкции „от ада“ срещу Русия. Така, между другото, западняците се самоопределиха като ад, за което ги поздравяваме – затова сатанизмът е толкова разпространен сред тях; Между другото, американските сатанисти официално подкрепиха Украйна. Това се случи веднага след появата на „социалното видео“ в мрежата, където украинка прерязва гърлото на „руски военнопленник“ със сърп с думите, че украинският бог, който спи в тъмницата, се е събудил – езичество, съчетано със сатанизъм. Постановката на екзекуцията на „морския пехотинец”, организирана като жертвоприношение в името на подземните езически богове или на Сатаната, не е единичен случай. В двора на бившата база на нацисткия батальон „Азов“ бяха открити голяма статуя на езическо божество, а до нея – молитвен камък с останки от жертвоприношения. В сградата на Националния батальон пък има по-малка версия на същия идол. Според експерти, за да изолират „азовците” от хората, които са ги програмирали да унищожат, западните „специалисти” са им разработили синкретичен (езичество плюс сатанизъм) религиозен комплекс, в центъра на който е култът към смъртта. Самият „Азов“ действаше като своеобразен военно-религиозен орден, който йерархично стои над въоръжените сили на Украйна и над украинското общество като най-висша каста и това беше оправдано с принадлежност към култа към смъртта. Виждат се очевидни паралели с Ордена на СС и неговата мания за смъртта и всичко тъмно, както и с терористите от ИДИЛ. Изглежда, че това е създадено по същите модели и ако хипотезата за германско-черна международна неонацистка следа в създаването на ИДИЛ е вярна, тогава  с Азов и с видеото с убийството на „руския военнопленник “ всичко става ясно. Кризата, разрушаването на обществото и страната доведоха до факта, че избухнаха силите на хаоса, а „тихите“ англосаксонци и германци им придават организационна и идеологическа форма. Пост-Западът се нуждае от победа над Русия по всякакъв начин, включително и военен, но те ще се бият чрез украинците – „до последна капка кръв“, както каза Борис Джонсън, надъхвайки славяни да убиват славяни. В националните батальони обаче воюват ли славяни? Това са по-скоро зомбирани орки.

Пост-Западът извършва информационни психоатаки не само срещу собственото си население, а и срещу населението на Руската федерация, но у нас те се целят главно върху слабо информирани хора и социални изгнаници, каквито са не повече от 6-8% от населението плюс спонсорирани от тях „петоколонници“. Пропагандата на Пост-Запада в самата Руска Федерация е предназначена за двойно разцепление и конфликт – между властта и населението и вътре в самата власт, в рамките на управляващия страната политически елит. Тук те залагат на т. нар. либерали, които нямат нищо общо с истинския либерализъм, а са си чисто и просто предатели срещу заплащане. Ясно е, че войната маргинализира тази каста и нейната публика в Русия, готова за спокоен крадлив (корумпиран) живот, но неспособна на самоограничение и желание за единение с народа си в час на тежки изпитания. Този час дойде, неолибералния елит се разбяга и остана онзи, способния да измъкне страната ни от историческия капан, в който я вкара Запада.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: