В освободените от Русия територии в Украйна започва да се формира нов административно-политически модел. Това има огромно значение за бъдещето. Формира се ядрото на Новорусия като новата-стара историческа единица на Русия. Вече няколко освободени от неонацистите територии (градчета и села) в Източна Украйна се самоорганизираха и обявиха за самостоятелни политически единици извън юрисдикцията на Киев.

Що е то Pax Russica?

Крим стана част от Русия. Народните републики в Донбас за 8 години придобиха специфична идентичност, което и в двата случая доведе до създаването на нови обществено-политически условия.

Но обществата в Донбас и Крим не могат да се превърнат в ядрото на бъдещата Новорусия. Поне в краткосрочен план. Следователно това, което се случва в освободените от нацистите Херсонска, Николаевска и Запорожка област, е съвсем ново явление. То се нуждае от специално внимание.

Много е важно да се осигури ред в териториите на тези новоосвободени региони от старата Новорусия и те да се изолират максимално от проблемните зони – както от досегашният им център Киев, така и от тези зони, където продължават военните действия. Именно там, на югоизток, се създава бъдещата Украйна. И трябва да сме много внимателни.

От една страна е важно да се гарантира сигурността на населението (а това изисква силово присъствие).

От друга страна е необходимо да му се осигурят условия за спокоен живот.

На трето място, много е важно там Русия да започне да формира териториални власти.

Четвърто, Тези населени предимно с руснаци и рускоезични, региони, трябва да бъдат включени в единно информационно пространство. На хората трябва да се покаже образ на бъдещето и то ясно формулиран. Без двусмислици.

Новорусия е страхотно име за тези 9 области в южна и източна Украйна. На последния етап ще бъде възможно да се реинтегрират тези здрави територии и техните нови политически структури към Русия в духовния и ментален смисъл. И с това те да станат пример за Централна Украйна.

Междувременно се появяват няколко центъра, поне два – Новорусия и Донбас. В Донбас битката срещу нацизма е ожесточена и не се разбира от мнозина нито в източна, нито в централна Украйна. Тук идентичностите са строго и радикално разпределени.

Новорусия, от друга страна, може да се оформи без такава твърда поляризация. И в тези райони, където руските освободителни войски вече се намират и където ще останат в бъдеще, трябва да се ръководят от два модела:

• Ако срещнем упорита и яростна съпротива, тогава донецкият вариант е неизбежен – радикална борба срещу нацизма,
• Ако всичко върви достатъчно гладко, тогава си струва да се съсредоточим върху примера на Новорусия.

Но прецедентът все още не е създаден.

Трябва незабавно да се поеме отговорност за освободените територии. Русия в тях трябва да се свързва с ред, справедливост, рационалност и искрена грижа за народа.

Много зависи от Херсон. Трябва да се опитаме да направим региона модел на това, което е истинска Украйна.

Донбас е твърде пронизан от болка. Важно е Херсон да се превърне в примерен регион. Следователно всяко решение трябва да бъде обмислено, бързо и смислено.

Тук е време да демонстрираме какво е Pax Russica. Същото важи и за Запорожието.

Всеки избира своя окоп

Но не по-малко важна задача от работата в освободените територии е укрепването на дисциплината в Русия като необходим компонент на специалната военна операция.

Съвсем очевидно е, че между либералния глобалистки Запад, който, както директно вчера заяви Джо Байдън, се бори да установи нов световен ред и претендира за водеща роля (хегемония) в него, и суверенна Русия, не може да се постигне компромис.

Но еднополюсният свят, който се появи в началото на 90-те години след разпадането на СССР и Варшавския договор, е в упадък, докато многополюсният свят, представен от Русия, Китай, Иран, Пакистан, отчасти Индия, Латинска Америка, Турция и арабските страни, напротив, тепърва започва да се изявява. Западът слиза от световната сцена, отчаяно се съпротивлява в котела на историята, а ние идваме. 80 % от човечеството днес е обединено срещу Запада, който е полудял и е в агония.

Световният ред може да бъде или еднополюсен, както иска Байдън, или многополюсен, както Русия и Китай суверенно настояват.

Либерализмът е идеологията на единия полюс – Вашингтон. Тези, които го споделят, днес в Русия вече са в позицията на колаборационисти.

Руските либерали, разбира се, могат набързо да изоставят идеята си за превъзходството на Вашингтон и да преминат на страната на суверенната руска цивилизация. Другият им избор е да тръгнат по стъпките на Алексей Навални, Александър Невзоров или (ако имат време) Максим Галкин, Алексей Венедиктов и Лия Ахеджакова.

Ерата на компромисите и неяснотата приключи. Днес всеки избира своя окоп. Ако някой в Русия обаче избере страната на либералите, Байдън, Западът, това всъщност е същото като да се признае за член на екстремистка организация, забранена в Руската федерация – като батальона „Азов“, „Ислямска държава“ или „Фейсбук“. И предателството му ще бъде наказано безмилостно.

Но има и правилна страна: Русия като цивилизация, руският народ като субект на историята.

За известно време беше възможно – сравнително удобно – да се седи на тези два стола. Но те се разделиха напълно. В известен смисъл настъпи края на това биполярно разстройство, което продължи неприемливо дълго, изтощавайки общественото съзнание и възппрепятствайки истинското руско съживяване и пробуждане. В психологията се нарича двойно обвързване, когато се дава строга заповед, която съдържа логическо противоречие в себе си – „Приближи се по-далеч от мен“ или „Прави като мен и само да си посмял да направиш същото“ (което е типично за някои родители и особено за бащи по отношение на синовете им). Ето няколко примера: „Глобалисти за суверенитет“, „Американски шпиони за Путин“, „Либерали за социална справедливост“ и т.н.

Сега всякаквите му там глобалисти, западни шпиони и либерали, заедно с украинските нацисти, терористи от всички шарки и световни русофоби, са на една страна, а поддръжниците на суверенитета, президента, многополюсния свят и операция Z, са на другата.

Те са безмилостни към нас, а ние нямаме друг избор, освен да се държим с тях по същия начин. Изключиха ни от мрежите си с надеждата, че ще умрем.

Оттегляме доверието си към тях и техните отвратителни, нечовешки, подли и агресивни ценности. Лигавенето с тях вече няма никакъв смисъл.

Александър Дугин

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: