На днешната дата (3 декември) преди 80 години започва контранастъплението на Червената армия срещу хитлеровите войски, заели позиции за завладяване на Москва и лесно приключване със СССР, както е планирал Фюрера. Може да се каже, че това контранастъпление на руските войски, подсилени с дивизиите, прехвърлени от Далечния изток към съветската столица, е началото на края на Хитлер. Първият негов голям провал, в който съюзник на руснаците става „Мороз Красный нос“ – студът, който до ден днешен се изтъква от някои едва ли не като основната причина за разгрома на немците при Москва. Това обаче не е съвсем вярно. Вярно е да се каже, че студът е само един от съюзниците на руснаците наред с безпрецедентната храброст и решителност на войниците им да опазят родината си. Иначе е факт, че студът не смръзва еднакво всички, а само тези, които не са си и помисляли за него.
Факт е също, че днешната ситуация е сходна с онази преди 80 г. Русия отново е под блокада, войските на Запада (НАТО) отново са нейните граници и заплашват да нахлуят. Затова нека си припомним онзи момент от ВСВ, когато Русия с един замах счупи гръбнака на западния нацистки проект за превземането и колонизирането на необятната й територия:
…И бойците от двата окопа, настръхнали един срещу друг, слънцето гали еднакво, във всяка траншея студът хапе, без да подбира. Хитлер е пренебрегнал трезвите предупреждения за условията в необятната страна още през август 1941 г., докато Сталин се е приготвил отдалече за адския мраз – от долното бельо, до ръкавиците, ушанките и кожусите на войниците си. Неимоверни са усилията на хитлеристите да сменят по-широките руски коловози с по-тесни, но защо ли руските ешелони нямат такъв проблем, когато се устремяват към Берлин? Немските танкове и камиони затъват в калта и преспите, маслото в оръжията им замръзва, а руските едва ли не им се надсмиват.
Днес ще погледнем към победата пред Москва през очите на двамата най-заслужили за нея – генералисимус Сталин и маршал Жуков. Както и през мемоарите на знаменития нацистки генерал Хайнц Гудериан, далновидно и на своя глава прекратил на 5 декември 1941 г. настъплението на немските войски към Москва.
Нека си спомним и стотиците български имена на герои, загинали в битката за Москва. Те са записани в нейния пантеон със златни букви. Панфиловецът Георги Атанасов Янчев, воин от безсмъртната дивизия на генерал Панфилов, двамата братя Огнян и Кремен Найдови, Жорж Пашов, лейтенант Камен Цанов, художник, старши сержант Слави Тимарев, летецът Илия Георгиев, Асен Драганов. В битката за Москва загиват и началник-щабът на дивизия, полковникът от Червената армия Лазар Иванов Попстефанов, Георги Иванов Караджов (Рильски)… Тези и много още имена на нашенци ни дават мъничкото право и гордост, че и ние българите сме дали нещо за Победата.
Й. В. Сталин – Реч на парада на Червената армия (7 ноември 1941 г., на Червения площад в Москва):
„Другари червеноармейци и червенофлотци, командири и политически работници, работници и работнички, колхозници и колхознички, работници на умствения труд, братя и сестри в тила на нашия враг, временно попаднали под игото на германските разбойници, наши славни партизани и партизанки, разрушаващи тила на германските завоеватели!
От името на съветското правителство и на нашата болшевишка партия ви приветствам и поздравявам с 24-та годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция.
Другари! В тежки условия сме принудени да празнуваме днес 24-та годишнина на Октомврийската революция. Вероломното нападение на германските разбойници и наложената ни война създадоха опасност за нашата страна. Ние загубихме временно редица области, врагът се намира пред вратите на Ленинград и Москва. Врагът се надяваше, че още след първия удар нашата армия ще бъде разпръсната, че нашата страна ще бъде поставена на колене. Но врагът жестоко се измами. Въпреки временните неуспехи нашата армия и нашата флота геройски отбиват атаките на врага по целия фронт, нанасяйки му тежки загуби, а нашата страна – цялата наша страна – се организира в единен боен лагер, за да разгроми заедно с нашата армия и нашата флота германските завоеватели.
Имало е дни, когато нашата страна се е намирала в още по-тежко положение. Припомнете си 1918 година, когато ние празнувахме първата годишнина на Октомврийската революция. Трите четвърти от нашата страна се намираха тогава в ръцете на чуждестранните интервенти. Украйна, Кавказ, Средна Азия, Урал, Сибир, Далечният Изток бяха временно загубени от нас. Ние нямахме съюзници, нямахме Червена армия – ние едва бяхме започнали да я създаваме, – нямаше достатъчно хляб, нямаше достатъчно оръжие, нямаше достатъчно обмундировка. 14 държави нападаха тогава нашата страна, но ние не се отчайвахме, не падахме духом. Тогава в огъня на войната ние организирахме Червената армия и превърнахме нашата страна във военен лагер. Духът на великия Ленин ни вдъхновяваше тогава във войната против интервентите. И какво стана? Ние разбихме интервентите, върнахме си всички загубени територии и победихме.
Сега положението на нашата страна е несравнено по-добро отколкото преди 23 години. Нашата страна в индустриално отношение, в продоволствено отношение и със своите суровини сега е многократно по-богата, отколкото преди 23 години. Днес ние имаме съюзници, заедно с които образуваме единен фронт против германските завоеватели. Ние имаме сега съчувствието и поддръжката на всички европейски народи, попаднали под игото на хитлеристката тирания. Ние имаме сега прекрасна армия и прекрасна флота, които отстояват с гърдите си свободата и независимостта на нашата родина. Ние нямаме сериозен недостиг нито по отношение на продоволствие, нито във въоръжението, нито в обмундированетоЕ Нашите човешки резерви са неизчерпаеми. Духът на великия Ленин и неговото победоносно знаме ни вдъхновяват днес в Отечествената война също така, както преди 23 години.
Нима може да има съмнение, че ние можем и трябва да победим германските завоеватели?
Врагът не е така силен, както го изобразяват някои изплашени интелигентчета. Дяволът не е така черен, както го рисуват. Кой може да отрича, че нашата Червена армия не веднъж обръща в паническо бягство прехвалените германски войски? Ако се съди не по самохвалните заявления на германските пропагандисти, а по действителното положение на Германия, не ще бъде трудно да се разбере, че германо-фашистките завоеватели са изправени пред катастрофа. В Германия сега цари глад и мизерия, за 4 месеца война Германия загуби 4 и половина милиона войници, Германия бързо се изтощава, нейните човешки резерви се изчерпват, духът на възмущение овладява не само европейските народи, попаднали под игото на германските завоеватели, но и самия германски народ, който не вижда края на войната. Германските завоеватели напрягат последните си сили. Няма съмнение, че Германия не може да издържи дълго такова напрежение. Още няколко месеца, още половин година, може би и година – и хитлеристка Германия ще рухне под тежестта на своите престъпления.
Другари червеноармейци и червенофлотци, командири и политработници, партизани и партизанки! На нас гледа целият свят като на сила, способна да унищожи грабителските пълчища на германските завоеватели. Поробените европейски народи, попаднали под игото на германските завоеватели, гледат на вас като на свои освободители. Велика освободителна мисия се падна на вас. Бъдете достойни за тази мисия! Войната, която водите, е война освободителна, война справедлива…
За пълния разгром на германските завоеватели!
Смърт на германските окупатори!
Да живее нашата славна родина, нейната свобода, нейната независимост!
Под знамето на Ленин – напред към победа!“
Из „Спомените на немския генерал“, Хайнц Гудериан, Москва, „Центрполиграф“, 2020 г.:
„Колкото и да е печално, Върховното командване надмина себе си в недоверието към нашите доклади за слабостите на нашите войски и за съчиняването на нови изисквания, без при това да се направи нищо за подготовката на нашите части за зимата, само дивейки се как така студът в Русия достига минус 32 градуса. Войниците все нямат сили да завземат Москва и затова аз с натежало сърце на 5 декември вечерта взех решение да прекратим нашите безплодни атаки и да се оттеглим на предварително избрания рубеж, който, надявам се, ще мога да удържам с остатъците от моите сили. Руснаците са по петите ни и можем да очакваме беда. Ние понасяме големи загуби, особено от болести и измръзване… Загубите ни на техника и артилерия заради студовете са много повече, отколкото се опасявахме… За щастие, досега успявахме да поддържаме нашите великолепни танкове в изправност. Но само на боговете е известно колко време още те ще издържат на студа…
На 10 декември изпратих на главния адютант на Хитлер – Шмундт, и на Кайтел-младши, оглавяващ службата за личния състав на армията, писмени доклади с описание на положението на нещата; исках у висшето командване да не остават илюзии… Ние страшно не дооценихме и противника, и размерите на страната, и суровия климат и плащаме за това. Единствената правилна постъпка беше моето решение на своя глава и риск на 5 декември да прекратя настъплението; ако не бях издал тази заповед, катастрофата би била неизбежна“.
Из спомените на ген. Г.К. Жуков, „Спомени и размисли“, Държавно военно издателство, 1969 г.:
„Генералите Х. Гудериан, Х. Гот и други смятат, че главната причина за поражението на войските им през Москва, наред с грешките на Хитлер бил и суровият руски климат.
Разбира се и времето, и природата играят роля при всички военни действия. Но истина е и това, че те в еднаква степен въздействат върху двете противни страни. Да, хитлеристите се увиваха в топлите дрехи, отнети от населението, ходеха с уродливи, направени от самите тях сламени „галоши“. Полушубките, валенките, ватенките, топлото бельо са също оръжие. Нашата страна обличаше и топлеше своите войници. А хитлеристкото ръководство се канеше да се поразходи „леко облечено“ из Русия. То изчисляваше сроковете на цялата си кампания със седмици и месеци. Значи работата бе в грешните политически и стратегически сметки на фашистката върхушка.
Други генерали и буржоазни историци винят за всичко непроходимата кал по пътищата. Но аз видях с очите си как в същата тая кал и при същите пътища хиляди и хиляди московчанки, несвикнали изобщо с тежката физическа работа, напуснали топлите си градски квартири, копаеха противотанкови ровове, окопи, издигаха противотанкови заграждения, прегради, барикади, мъкнеха чували с пясък. Калта лепнеше по краката им и по колелата на количките, с които извозваха пръстта, утежняваше се и без това неподходящата за женските ръце лопата.
За тези, които са склонни да замаскират с лошото време истинските причини за поражението край Москва, мога да добавя, че през октомври 1941 г. кишата трая сравнително кратко време. През първите дни на ноември настъпи застудяване, падна сняг, местността и пътищата станаха навсякъде проходими. През ноемврийските дни на „генералното настъпление“ на хитлеристките войски температурата в района на бойните действия в московското направление беше от 7 до 10 градуса под нулата, а при такова време, както е известно кал няма.
Не! Не дъждът и снегът спряха фашистките войски през Москва. Над едномилионната групировка на елитните хитлеристки войски се разби о желязната твърдост, мъжество и героизъм на съветските войски, зад чийто гръб бяха техният народ, столицата, родината…
И ето дойде 6 декември 1941 г. Северно и южно от столицата войските на Западния фронт започнаха контранастъпление. В района на Калинин и Елец се вдигнаха и съседните фронтове. Развърна се грандиозно сражение. Още през първия на настъплението войските на Калининския фронт се вклиниха в предния край на противниковата отбрана, но не можаха да отхвърлят врага. Едва след десетдневни упорити боеве войските на фронта започнаха да се придвижват напред. Това стана, след като дясното крило на Западния фронт разгроми немската групировка в района на Рогачово – Солнечногорск и обходи Клин.
На 13 декември 1-а ударна армия и част от силите на 30-а армия от Западния фронт наближиха Клин. Обхванали града от всички страни, съветските войски се втурнаха в него и след ожесточени боеве през нощта на 15 декември го очистиха от противника.
Успешно се развиха настъпателните действия на 20-а и 16-а армия. Привечер на 9 декември 20-а армия преодоля упоритата съпротива на противника, наближи Солнечногорск и на 11 декември изтласка противника от града. На 8-и декември 16-а армия освободи Крюково и разви настъплението към Истренското водохранилище.
Напредваха и войските от дясното крило на 5-а армия, командвана от генерал Л. А. Говоров. Нейното придвижване спомагаше много за успеха на 16-а армия…
На лявото крило на фронта войските на 50-а армия и кавалерийският корпус на генерал П.А. Белов пристъпиха на 3 декември към разгромяването на танковата армия на Гудериан в района на Тула. След като оставиха на бойното поле към 70 танка, 4-а и 17-а танкова и 29-а моторизирана дивизия от армията на Гудериан започнаха бързо да отстъпват към Венев.
На 6 декември влезе в сражение и 10-а армия в района на Михайлов, където противникът се опитваше да удържи отбраната, за да прикрие фланга на оттеглящата се 2-а танкова армия. На 8 декември преминаха в настъпление от района на Тула и останалите войски от 50-а армия, заплашвайки да отрежат пътя за отстъпление на противника от Венев и Михайлов…
Армията на Гудериан, обхваната дълбоко откъм фланговете и безсилна да парира контранастъпателните удари на Западния фронт, и оперативната група на Югозападния фронт, започна бързо да отстъпваЕ като захвърляше тежкото си въоръжение, моторни коли, влекачи и танкове.
В хода на десетдневните боеве войските от лявото крило на Западния фронт нанесоха сериозно поражение на 2-а танкова армия на Гудериан и напреднаха 130 километра…
Ако тогава бихме могли да получим от Върховното главно командване поне четири армии за усилване… ние щяхме да имаме реалната възможност да нанесем на врага нови поражения, да го отхвърлим още по-далеч от Москва и да излезем на линията Витебск – Смоленск – Брянск…
Успехът на контранастъплението на централното стратегическо направление през декември имаше огромно значение. Ударните групировки на немската група армии „Център“ претърпяха тежко поражение и отстъпваха. Но, общо взето, врагът беше още силен не само на западното, но и на другите направления“.
Москва, Москва!
Пред твоите стоманени врати
разби се вражата вълна;
звездата ти с рубинен лъч трепти
над всяка горестна страна,
където робът цял живот оре,
а мре лишен от късче хлеб,
където пролетарското море,
възвре от пламъка свиреп
на петгодишна демонска война.
Христо СМИРНЕНСКИ
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
СЛАВА ВЕЛИКА ГОРДА СВЯТА НЕПОБЕДИМА БРАТСКА НАВЕКИ РУСИЯ НИКОГА СЪС НИКОГА НЯМА ДА ТЕ ЗАМЕНИМ БЛАГОДАРИМ ВИ БРАТУШКИ ЗА ПОБЕДАТА НАД ФАШИЗМА ГОРДЕЕМ СЕ С ВАС ЩЕ ВИ НОСИМ В СЪРЦАТА НИ ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ
Първо разузнаването, ръководено от Канарис, е излъгало Хитлер, че на границата на СССР има един рубеж отбрана, а в действителност са били три рубежа.Затова Хитлер е разчитал на поредния блиц криг и е смятал, че до есента немската армия ще завладее СССР.Впоследствие когато разбира какво е действителното положение Хитлер казва, че ако е знаел, че отбранителните рубежи са три никога нямало да нападне СССР.Сега е удобно да го изкарват луд и всякакъв, но Хитлер не е бил глупак, началото на Втората световна война го доказва.Друг въпрос е ,че Канарис е бил предател и английски агент.
По втория въпрос, че историята се повтаря.Как точно се повтаря историята?Сталин не се е евакуирал, останал е в Москва и е ръководил защитата. Жуков е защитавал Москва.Днес кой защитава Москва и Русия като цяло, от пЛандемията.И при тях ваксинация, локдауни, много по-строги от нашите,QR- кодове.Руското ръководство не защитава руснаците,а играе в един отбор с враговете им.
По време на войната по програмата Лендлиз в СССР са ВНАСЯНИ продоволствия, оръжия, военни автомобили и камиони, гориво, дрехи.А сега ИЗНАСЯТ суровини и капитали.
Къде го видяхте това повторение на историята не знам, като всичко е точно обратното на тогава. Или както казват руснаците: Сталина на них нет.Сталин трябва за такива като днешните управници, ама няма.
И накрая един анекдот:Футболен мач ГФР-СССР в Москва.Германците водят тотално и на трибуните възрастен човек, ветеран, се възмущава: какво правите, бе дрисльовци, ние навремето ги бихме чак до Берлин.А от задния ред се обажда грузинец:Да, ама тогава треньорът ви беше друг.
Така че не сравнявайте сладко с горещо – в смисъл несравними неща нямащи никакви точки на съприкосновение ( пояснението е за жертвите на новата образователна система
И аз, тогава 7-годешен, /син на български политемигранти в СССР/ много добре си спомням обстновката в Москва през онази есен на 1941 г.,когато Р хитлеристите стигнаха до последната спирка на московсия трамвай и разглеждаха с бинокли звездите и кубетата на Кремъл. Татко беше мобилизиран, а мама ходеше на бригада да копае окопи, при постоянни бомбардировки и обстрел, а ние децата хвщахме торби и събирахме из улиците и дворове околки от бомби и снаряди и ги предавахме в спецален пунт под лозунга „Все для фронта, все для победы!“. Такъв пунт имаше близо до нас в градинката пред „Завод Илича“, същия където терористката Каплан е стреляла по Ленин. Разгрома на фашистите край Москва възприехме като закономерно, защото бяхме сигурни в непобедимостта на Червената армия.