„Миналата седмица журналистическо разследване на „Труд“ разкри интересни взаимовръзки в бъдещата парламентарна група на „Продължаваме промяната“. Оказа се, че две трети от депутатите на тази партия са навързани като свински черва в сложна мрежа от фирми, НПО-та и образователни институции, зад които стои фондация „Америка за България“. Самото разкритие не би трябвало да е кой знае каква изненада. Профилът на лицата около Петков и Василев подсказва, че става дума за хора с ясно изразени „прозападни“ културни тежнения, афинитет към НПО-сектора и липса на скрупули относно чуждестранното финансиране. Това обаче е добър повод да се вгледаме в цялостната роля на „Америка за България“, след като стана безпощадно ясно вече, че тази фондация е овладяла най-голямата група в българския парламент.

„Фондация „Америка за България“ е независима, неправителствена и неполитическа американска благотворителна фондация, която работи в партньорство с български организации за укрепване на частния сектор и демократичните институции в страната“ – така пише на официалния сайт на организацията. Посочените области, в които се развива дейност (тоест, финансиране на проекти) са: – бизнес, предприемачество и технологии; – добро образование и работни умения; – благоприятна бизнес среда; – културно-исторически и природен туризъм.

На пръв поглед развиваната дейност е от полза за обществото ни. Но под повърхността възникват някои въпроси. Например: Защо една чуждестранна фондация инвестира в развиване на бизнес и предприемачески умения, това не е ли грижа на съответните местни бизнес сдружения и браншови организации? Защо една чуждестранна фондация се ангажира с нашата образователна система – нещо, което би следвало да е приоритет на българската държава и общество?

Отговорът на първия въпрос е: за да печели влияние в средите на местния бизнес и впоследствие да лобира пред него за прокарване на определени американски интереси. Отговорът на втория въпрос е: за да култивира у ученици, учители и родители американофилия, която в подходящ момент да се експлоатира за политически цели. А също и да предявява претенции за промяна на учебното съдържание по неин вкус (чрез зависимите от нея НПО-активисти, които непрекъснато досаждат на образователното министерство и го натискат с всякакви „предложения“).

Що се отнася до благоприятната бизнес среда, там една от насоките е подобряване на правната среда. Което би било прекрасно, ако става дума само за законодателството, касаещо частната инициатива. Само дето се прокарва и друга линия – законодателни промени в духа на съвременното американско общество. Накратко казано – „джендър политики“.

Друго, което от фондацията посочват, е че „подкрепят независимите медии“. Което може да е вярно в смисъл, че медиите, с които работят, вероятно са били независими преди към тях да потекат грантовете от „Америка за България“. Сега обаче такива медии са се превърнали в бесни пропагандни рупори на (неолибералното крило на) американската Демократическа партия и всичко, което идва оттам като идеи и политики.

Подкрепата на културно-историческия и природен туризъм е една безспорно позитивна дейност. Но смесването на ползи и вреди води дотам, че полезните дейности са се превърнали в алиби на фондацията, ако някой тръгне да ограничава зловредните й дейности. А вредните от тази соросоидна фондация са безусловен факт:

В действителност „Америка за България“ е една чужда централа, която вербува потенциални родоотстъпници, корумпира и развращава българския обществен (а оттам и политически) елит. По данни на някои анализатори вербуваните и купени от американската фондация българи на терен е между 30 и 50 хил. души. Това е т. нар. компрадорски колониален елит, който осъществува управлението и контрола над колониалната територия България. В него влизат политици от почти всички големи български партии, собствениците на по-големите медии, политолози, социолози, анализатори, културтрегери, икономисти, банкери и пр.  Съединените щати имат верига от подобни тинк-танкови фондации в много държави по света и общото между всички тях е, че основната им скрита дейност е прокарване на американските интереси в съответната страна (най-вече чрез изграждане на местна „агентурна мрежа“ от грантово зависими политици, общественици, интелектуалци).

Парадоксалното е, че създаването на реципрочна фондация (примерно, фондация „България за Америка“, ситуирана във Вашингтон) е нещо напълно немислимо. Ако някой се опита да го направи, ще се сблъска челно с федералното законодателство на САЩ. А в Израел дори няма да стигне до съд, просто ще „изчезне безследно“ (това по повод появилите се в медиите твърдения, че бъдещият ни външен министър ще е Кирил Петков– човек, чиято биография директно трябва да провокира нашите служби да го проверят за връзки с ЦРУ и МОСАД). Чуждите зависимости сред българския политически елит са стара, но много болна тема. И те трябва да бъдат изкоренявани без остатък.

Интересно е, че ако приложим стандартите на България от преди 09.09. 1944 г. за справяне с чуждата агентура (съветска, англо-американска, югославска), то вероятно половината ни политици или ще завършат кариерата си на гарнизонното стрелбище зад казармите на 1-ви и 6-и пехотни полкове, или най-малкото биографията им ще включва и дълъг престой в Софийския централен затвор. Но все отнякъде трябва да се започне. Фондации като „Америка за България“ нямат място тук, а обществото ни има нужда от лустрация – на настоящите чужди агенти. Независимо на кой господар служат – американски, еврейски, турски и или някакъв друг. Това обаче е за едни други времена. Сега трябва да внимаваме едни обвързаности да не доведат до огромни национални предателства. И/ или /ако и когато те се случат – да излезем и да ги пометем. Skandalno.net