Войната с Иран вече демонстрира ограниченията на конвенционалната мощ на САЩ

До половин година Украйна ще е в руини и ние, европейците, сами ще трябва да плащаме за възстановяването й. Но ако не се постигне решение по Иран, кризата в Ормуз ще лиши света от енергоносители, а Европа ще продължи да затъва

Авторът Петър Воденски е дългогодишен дипломат. Бил е наш посланик в Турция, Кипър и Молдова, както и два пъти шеф на кабинета на външния министър. Автор на книгата „А иначе дипломацията е сериозен занаят”.

След войната на Тръмп и Нетаняху срещу Иран, процесите в региона се развиват много динамично. Саудитска Арабия разполага с оръжия за милиарди долари, но не може да спре хутите, които извършват непрестанни атаки срещу инфраструктура, енергийни съоръжения и военни цели. Ракета удари и терминала на летище Рияд, а също сграда на военното министерство. Това беше най-сериозната атака, която кралството е претърпяло от повече от десетилетие. Силите на хутите също така блокират доставките на саудитски петрол за Азия през пролива Баб ел-Мандеб, създавайки значителна икономическа и енергийна криза. 

Постигането на политическо решение чрез преговори сега изглежда малко вероятно. Техеран се стреми да накара хутите да увеличат цената на конфликта както за Вашингтон, така и за Рияд, като по този начин максимално подчини враговете на волята си. Във всичко това йеменските бунтовници увеличават влиянието и политическата си тежест в региона и в рамките на „оста на съпротивата“, тоест групата държави в региона, съюзени с режима в Техеран и подкрепили неговите геостратегически и военни стратегии и цели. В Саудитска Арабия вече има не само американски, но и израелски тактически помощници, т.е. СА е в коалиция не само със САЩ, но и с Израел. А по логиката на споразумението от Мека, СА въвлича в това Пакистан и Турция. Проведе се среща на високо ниво на страните от Мека с Иран с оглед спасяване на Саудитска Арабия.

Междувременно „горещата“ война срещу Иран беше поставена на „pause“ до изборите в САЩ. Има няколко сценария за продължение, но нито един от тях не е за мир.

А изборите в Израел не излъчиха безспорен победител и най-вероятно ще се търси трудна коалиция за съставяне на ново правителство, или нови избори, а дотогава Нетаняху ще продължи да управлява. Но по-важното е, че бъдещата (евентуална) смяна е малко вероятно да доведе до фундаментална промяна в израелската политика спрямо Палестина и Близкия изток. Териториалният проект, обикновено свързван с крайнодесните религиозни националисти, постепенно се превръща в национална стратегия. Не по-малко важно е, че по палестинския въпрос фундаменталната разлика между основните претенденти за власт бързо се стеснява. 

Европейците ще се изправят пред нов Израел, независимо от резултата от изборите. През последните няколко десетилетия радикален религиозно-консервативен елит отвежда страната все по-далеч от либерално-демократичните ѝ корени към етнонационалистически, антилиберален мироглед. Те са проникнали в ключови институции и работят, за да преобразят Израел по свой образ и подобие – да го превърнат във „Велик Израел“ (разширяване на контрола над палестинските територии и разчитане на военно превъзходство над арабския свят) и този проект вече е излязъл отвъд политическата програма на Нетаняху. По този начин нестабилността в Близкия изток рискува да се превърне в постоянно състояние на региона. 

Териториалното разширение не решава палестинския проблем, конфронтацията с Иран остава, а военните операции са способни да потушат заплахите, но не премахват причините за нови конфликти. И Съединените щати ще бъдат все по-дълбоко въвлечени в този стратегически капан. Колкото повече Израел се опитва да „осигури сигурността“ военно, толкова повече американски ресурси може да са необходими за защитата му. В края на краищата, войната с Иран вече демонстрира ограниченията на конвенционалната мощ на САЩ и политиката им на санкции. Така че нова ескалация в Близкия изток е неизбежна.

Към момента основната точка в геополитиката (поне за нас) е не Украйна, а Иран, защото положението с Украйна е ясно – независимо какво иска Европа, до половин година Украйна ще е в руини и ще трябва да плащаме за възстановяването. Но ако не се постигне решение по Иран, кризата в Ормуз ще лиши света от енергоносители, Европа ще продължи да затъва, а Урсула и Кая в Брюксел ще продължат да съчиняват поредния „успешен“ пакет санкции.

Светът е далеч от спокойствие и мир, противопоставянето и преразпределението в геополитиката продължава и ще отнеме още доста години.

Източник: Епицентър