Откакто за първи път спечели парламентарните избори през 2009 г., ГЕРБ никога не е изпадал в подобна унизителна ситуация като тази през първите два дни от работата на това Народното събрание. Партията на Бойко Борисов беше обект не просто на критики, а на откровени обиди и подигравки. Толкова неуважително обикновено е отношението към някой, чиято песен е изпята. И чието мнение вече няма никакво значение. Всички парламентарни партии, до една, се кълнат във вярност пред Вашингтон и Брюксел и неспирно се гаврят с доскорошният любимец на тези две централи – Бойко Борисов. А за да си го позволяват, явно точно от там са им обяснили, че той вече е извън техния чадър и извън играта.

Стратегията, която е избрал Борисов в момента – да се позовава постоянно на изначалния си евроатлантизъм, изглежда доста странна. Факт е, че през последните дни тази дума присъства по-често в речника му, отколкото когато и да било през 12-те години на мракобесното му крадливо управление.

Ето какви ги върши напоследък той: Най-напред г-н Борисов определи кандидата си за премиер като символ на евроатлантизма. А Даниел Митов наистина го играе такъв. Без значение в коя партия се е намушил в момента, той не пропуска да подчертае верността си към оста Брюксел – Вашингтон. Едва ли г-н Митов си мисли, че така ще стане симпатичен на българските избиратели. По-скоро подчертаването на любовта към актуалните в момента идеали евроатлантизъм и глобализъм е насочена към чуждестранните ни партньори. Посланието е следното – вижте ме г-да западни колонизатори на България колко съм правоверен и ме имайте предвид. За каквато и да била служба в бъдеще. Може службата да е в колонията ви България, а може и да е чужбинска. Даже втората е за предпочитане.

Съобщението на Бойко Борисов, че излиза в отпуск, за да може по-добре да подготви перфектния евроатлантически кабинет, също беше насочено към американското посолство в София. Имайки предвид изолацията, в която се намира, премиерът в оставка явно разчита да омилостиви западните си покровители. Защото му е ясно, че те диктуват ситуацията в България. Ясно му е, че брюкселските и вашингтонските му шефове са го заменили с друг – с новия си фаворит – президента Румен Радев и „трите партии на протеста“. Ясно му е, че проектокабинетът на ГЕРБ, ако ще да е натъпкан до козирката с евроатлантизъм, няма никакви шансове да получи парламентарно одобрение. Защото САЩ и ЕС са пълновластните властелини в българската политика. Борисов това го разбира прекрасно. Ето защо е толкова силно желанието му да се подмазва западните си партньори. Не че ще го заобичат, но поне да не го хвърлят на кучетата – да не го арестуват. А и битката за сърцето на Вашингтон е ожесточена. „Демократична България“, например, ще направи всичко възможно, за да не изгуби приза „любима евроатлантическа формация“ на САЩ.

Ясно е, че ГЕРБ няма как да състави правителство. Големият въпрос е дали някой друг в парламента е в състояние да направи това. Да, може да бъда сглобена някаква коалиция. Добре звучащи оправдания за нейното съществуване винаги могат да се измислят – пандемията, икономическата криза, необходимостта от демонтаж на „модела ГЕРБ“. В случая обаче е съвсем основателно опасението, че подобна коалиция би била напълно безпринципна, че даже и франкенщайн. Защото едва ли гласоподавателите ще погледнат с добро око на една такава уродлива сглобка. Те ще я разчетат не като жертвоготовен опит за „спасяване на нацията“, а като себично желание на повечето настоящи депутати да не рискуват веднъж заетите приятни работни места с явяване на нови избори.

Много по-честно спрямо избирателите ще бъде свикването на предсрочни избори, отколкото лицемерното съдружие на партии с коренно противоположни схващания за бъдещето, а и за миналото. Колкото и развинтено въображение да имам, не мога да си представя гушване между БСП и „Демократична България“, например. Най-малкото защото т. нар. „автентична десница“ въобще не крие патологичния си антикомунизъм. Та нали затова им се плаща от съответните западни посолства. Вече три десетилетия цели генерации „умни и красиви“ продажници се изхранват с плювни по комунизма – сладка, лесна и добре заплатена работа. Помня, че само допреди година „градската десница“ настояваше БСП да бъде забранена. Е, как ви изглежда коалиция, в която стоят и се гледат любовно кандидат-забранители с кандидат-забранявани? Всякак може да изглежда, но не и нормално.

Също толкова ненормално звучат и призивите за лустрация на комунистическите функционери отпреди 89-та година. Същият този призив Христо Иванов и компания не пропуснаха да отправят и при откриването на сегашното 45-то Народно събрание. Да говориш за лустрация 32 години след 10 ноември е проява на тежка умствена увреда. Най-малкото защото живи хора, подлежащи на подобна процедура, вече почти не са останали. По чисто биологически причини. Вярно, децата на тези хора са в активна възраст. Само че тук е добре да припомним любопитния факт, че най-гласовитите сред тези деца на бивши комунистически величия са част от десния, и съвсем не от левия политически лагер.

Крайно неестествена ми изглежда и коалиционна любовна прегръдка между „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Според представителите на „автентичната десница“, които се държат така сякаш сутрин слушат Карлхайнц Щокхаузен, наобед прелистват албуми с творби на Деймиън Хърст, а преди заспиване си препрочитат за хиляден път Айн Ранд, всичко, свързано със Слави Трифонов, е дива селяния и трябва да бъде презирано и отричано. И сега изведнъж да забравят естетическите си анти-чалга и всякакви други претенции и да се прегърнат с „Има такъв народ“? Не че е невъзможно, но е изключително лицемерно. От друга страна пък, само допреди 4 години партиите от „градската десница“ под формата на Реформаторски блок управляваха в коалиция със „селската“ такава – ГЕРБ. Така че, няма да е чудно, ако Христо Иванов, Атанас Атанасов и компания направят поредния свой историко-естетически компромис в името на келепира и в служба на американските си плащачи и господари. Skandalno.net

Петър Волгин, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: