Силната реч на президента Радев на отчетната му пресконференция в понеделник ме изпълни с възторг! Този доблестен човек отново бе на висотата на историческата си отговорност. Прегледах набързо форумите – подобна е реакцията на почти всички честни и мислещи българи, които познавам. Реакцията на герберите и седесарите е откровено паническа. Паниката им е небесна музика за ушите ми.

Преди почти година писах, че президентът Радев е длъжен да предизвика оставката на Борисов. Доводът беше, че в България най-после, със закъснение от седем години, сред мнозинството от народа се развихри морален гняв срещу корумпираното управление на Борисов и ГЕРБ и той трябва да бъде незабавно оползотворен.

Тогава това мнение беше още сравнително непопулярно, но днес комай е станало вече тривиално за мнозинството българи, включително за някои мои близки млади жълтопаважни протестъри от лятото на 2013 г. Имаме си от почти година типична революционна ситуация – низините не искат, ГЕРБ не могат да я карат по старому. И вече всички го разбират. Трябва само една искрица да катализира общественото възмущение!

И Радев хвана бика за рогата: „неравенство и бедност“, „демографски срив“, „бягство на младите в чужбина“, „илюзорна стабилност, нарастващо беззаконие и ерозия на демократичните завоевания“, „българската демокрация ускорено губи позиции“, „свободата на словото е обект на преследване“, „законодателният процес става непредвидим и елиминира гражданското участие“, „лобистко законодателство и безотговорни политически действия“, „последните решения на управляващите окончателно опорочиха модернизацията на въоръжените сили“, „корупция, лични интереси и зависимости“, непредсказуемост, погазване на закона и фаворизиране на корпоративния интерес“, „опипване“ на прага на търпимост на обществото и постепенно увеличение на размера на (разграбваните) средства“, „провал на големите енергийни проекти“, „изминалата 2018-а е истинска катастрофа за чуждестранните инвестиции, затварянето на предприятия е трайна тенденция“, „България губи суверенитет, не е в състояние да взема сама стратегически решения“, „правителството за европейско развитие на България твърди, че този антиевропейски избор е геостратегически“, „„декларациите, че олицетворяват евроатлантическите ценности, са най-сигурният начин да отчуждят българите от тези ценности“…

Всяко изречение плющи като камшик, всяка дума тежи на мястото си, нищо не може да бъде опровергано или премълчано. То не е просто силен анализ, но е революционен манифест. Колко още ще търпим бедствието ГЕРБ?

Веднага след като научих за кандидатурата на Радев през август 2016 г., писах, че президент като него може да преосмисли цялото българско политическо пространство – да катализира възникването на нова левоцентристка коалиция или партия, която би могла да извоюва изборна победа след неизбежния колапс на ГЕРБ.

Тогава мнението ми бе посрещнато на нож от изтъкнати теоретици на БСП.

Днес обаче, когато и президентът заговори за предсрочни избори, много леви българи, струва ми се, биха приветствали възникването на една центристка президентска партия, която да обере гласовете на разочарованите досегашни сини и герберски електорални единици, които никога не биха пуснали глас за БСП, но без да отнема от твърдото ядро на столетницата, която, нещо повече, би могла тогава да се придвижи наляво, както желаят стотици хиляди леви избиратели, които досега наказваха твърде дясната за тях БСП, като гласуваха за „Атака“, НФСБ, разни малки партии и дори ГЕРБ. Така би отпаднала и нуждата от коалиция и с ДПС, и с „патриотите“.

Съветът за стратегическо развитие, който президентът обеща да формира, вероятно ще съвпада поне по ръбовете с бъдещия му партиен проект. Страшно се надявам в него да няма големи кадрови разочарования.

В идейно отношение също имам някои опасения. „Центризмът“ в условията на безразделно господстващ „либерален капитализъм“ – който всъщност не е никак либерален, а не е и капитализъм, а по-скоро корпоративен комунизъм, „уелферизъм“ – не може да не е доста повече ляв, отколкото десен.

В условията пък на пукащия се по шевовете ЕС и на о’бозе почившето НАТО, от което и Тръмп се чуди как да се избави като от фантомна болка в ампутиран член, европеизмът ни трябва да е максимално критичен. Ако ЕС не се промени бързо и коренно, той е обречен. Сегашната му неоконсервативна върхушка е напълно недееспособна – пример: уж „историческата“ среща на Меркел и Макрон миналата седмица в Аахен и два дни по-късно капитулацията им пред Тръмп и Помпео за преврата във Венецуела.

А за атлантизма – като за всеки скъп покойник – при невъзможност да се каже нещо добро, да не се казва нищо. За абсурда, който представлява съвременното НАТО в светлината на скорошните публикации на разсекретени американски документи за преговорите на Горбачов с големите западни лидери от онова време – Буш I, Митеран, Кол, Геншер, Дъглас Хърд и др., ще напиша отделен коментар в най-скоро време.

Изключително важно е и служебният кабинет след оставката на Борисов III да няма нищо общо с недоразумението, назначено от още неопитния Радев след oставката на Борисов II. Този служебен кабинет ще има единствената задача да сломи герберската изборно-пропагандна машина за фалшификации и манипулации и да не допусне за нищо на света нова изборна победа на ГЕРБ. ГЕРБ ще бъде смачкан. Оттам нататък нещата ще са по-лесни, защото почти изцяло негативният опит на ГЕРБ направи алтернативите им сравнително ясни.

Желая на президента Радев много сили и пълен успех в историческата му мисия да спаси древната европейска държава България и остатъците от народа й от безславно изчезване от историческата сцена! Тук просто няма място за грешки! Skandalno.net

Валентин Хаджийски, Skandalno.net