Един от най-богатите българи за всички времена – могъщият бос на „Муллтигруп“ Илия Павлов е убит за 15 стотинки. Невероятно но факт – синьо райберче, което в железарията струва смешните 15 стотинки, слага край на живота на боса и на неговата империя „Ем Джи корпорация“, разкри пред Скандално.нет топ криминалист.

Ето и историята на абсурда:

Преди почти 13 години, на 17 март, 2003 г. в 19.45 ч., Павлов излиза от сградата на „Мултигруп“ на бул. Г. М. Димитров, заобиколен както винаги от внушителна охрана. Страховитите гардове правят обаче фатална грешка, която улеснява неимоверно работата на килъра- оставят шефа си да мине пред тях в силно осветеното пространство пред офиса, за да стигне до колата си и така го правят перфектната мишена.

Наемникът се възползва от шанса си незабавно – в момента, в който Павлов е като под прожектор, се чува изстрел и милиардерът пада покосен. Улучен е от куршум право в сърцето. На охраната не й остава нищо друго, освен да натовари боса в лимузината и да го откара в „Пирогов“.

Лекарите обаче са безсилни- 15 минути по-късно само констатират неговата смърт. В този момент в НДК тече разширено заседание на управляващата в България партия НДСВ. Естествено, пръв вестта за убийството на Илия Павлов получава вътрешният министър Георги Петканов. Потресен, той съобщава на ухо на премиера Сакскобургготски какво се е случило преди минути. Министър-председателят пребледнява и на мига напуска заседанието. Петканов също изчезва в посока „Пирогов“, а форумът на управляващите спира работа.

Малко по-късно Симеон Сакскобургготски заявява пред журналисти: „Искам да изкажа саболезнования на семейството и близките на Илия Павлов. Би било банално да се каже, че смъртта е нещо много тъжно и непоправимо“. Бившият цар допълва, че са разпоредени всички необходими мерки за разкриване на извършителите на престъплението. Но вече почти 13 години по-късно килърът на Илия Павлов тъне в неизвестност, а версиите се множат в геометрична прогресия.

На другия ден след атентата полицията прави повторен оглед на мястото на разстрела. Там е и тогавашният Главен секретар на МВР Бойко Борисов. Тогава разследващите разбират, че убийството на най-богатия човек в България е изумително просто и затова ефективно:

Снайперистът, пронизал емблематичния за прехода бизнесмен с един изстрел в сърцето, е стоял на точно 47 метра от ярко осветеният вход на сградата на „Ем Джи корпорация“ в сянката на малка порутена сграда. Наемникът е подпрял пушката си на онова синьо райберче за 15 стотинки, забито в единственото удобно за целта дърво наоколо. В деня след показния разстрел полицията намира райберчето на мястото му. Стрелецът е чакал час или два, залегнал в сенките, докато в „светлината на прожекторите“ не застанала жертвата му. След това просто се прицелил в сърцето и стрелял.

Предполага се, че след като си е свършил работата, убиецът се е изтеглил през буренясалото пространство по тъмните улички към Студентски град. Малко по късно там беше намерен запален опел „Астра“, който се оказал краден. Оръжието на престъплението така и не бе открито, но балистичните експерти предполагат, че е стреляно със снайперска пушка „Щаер“ – модерно, много сигурно и скъпо оръжие.

Смъртта на Илия Павлов вече е достатъчно потънала в митове и легенди за това кой може да е поръчал неговото убийство. Версиите са десетки – от руснаци, които искали да го отстранят от бизнеса с газ, през сикаджията Бай Миле, после бандата „Килърите“, та се стигне до ЦРУ и извънземните, защото бил масон. Лансира се дори версия, че е бил гръмнат по политически причини заради близките му връзки с НДСВ.

Истината е обаче, че Павлов преживява един неуспешен опит за атентат. Това става на 17 юни, 1997 г. по пътя от София за Бистрица. Шефът на Мултигруп пътува с кортеж от коли в брониран джип към бившата резиденция на БЗНС в Бистрица, която той вече притежава. Когато кортежът навлиза в по-тесен участък от пътя, избухва страшен взрив. По-късно ще стане ясно, че са взривени две противотанкови мини, заровени край шосето. По чудо няма жертви и пострадали. Самият Илия Павлов остава незасегнат.

От експлозията остава огромен кратер, избити са всички ВиК съоръжения, кабели и електропроводници.

Според писателя на мафията Георги Стоев автор на несполучливия атентат е Милчо Бонев – Бай Миле. Това обаче са само хипотези.

Единствената връзка с убийството на Илия Павлов става друг разстрел само 20 часа след успешното ликвидиране на милиардера. На 8 март, 203 г. около 15 часа двама килъри застигат мерцедеса на молдовеца с българско гражданство Степан Рибаков на кръстовището до комплекс „Макси“ на „Симеоновско шосе“ в София. Докато Рибаков чака светофарът да светне зелено, убийците, придвижващи се със сеат „Толедо“ изскачат от колата и откриват огън с автомат „Калашников“ със заглушител по молдовеца, след което изчезват с мръсна газ. Рибаков рухва мъртъв на асфалта до автомобила си. Показният му разстрел навежда разследващите на версията, че той е прекият убиец на боса на „Мултигруп“. Тогава се прави връзка и с молдовската мафия, оглавявана от бандит с български корени.

Криминалистите установяват, че Степан Рибаков е близък с боса Григорий Карамалак – Гриша Болгар. Самият Карамалак признава, че познава Рибаков още докато е бил офицер в едно от районните полицейски управления в Кишинев.

Година след убийството на Павлов Карамалак е задържан в Москва и екстрадиран в Кишинев. Тогава става ясно, че Гриша Болгар е бил арестуван през 1998 г., но избягал при подозрителни обстоятелства, след което прекарал дълго време в България.

Преди задържането му в Русия на 15 юни, 1999 г. той бил задържан отново на киевското летище. Придвижвал се с български паспорт на името на Григорий Киров. Местната прокуратура обаче го освободила. За услугата неговите помагачи платили половин милион долара.

Интересите на Илия Павлов и Карамалак се преплитат около собственост на хотели във Велико Търново и Шумен и търговия с вино от България за Молдова. Но тази следа идстива бързо-бързо.

Ден след разстрела на Рибаков на „Симеоновско шосе“, полицията намира оръжието – автомат „Калашников“, захвърлен от килърите в близък строеж.

През лятото на 2004 г. при зрелищна акция на НСБОП в Студентски град са задържани двама души, които получават обвинение за убийството на мордовеца. Това са Серафим Антонов – Фиката и Росен Митровски. И двамата са от обкръжението на боса от СИК Златомир Иванов – Златко Баретата. По изхвърления автомат полицията открива ДНК на Серафим Антонов. При стрелбата по Рибаков един от патроните се пръсва и парчета от него улучват Антонов в окото. Капки от кръвта му пък падат по оръжието.

Въпреки обявения успех с арестуването на двамата и твърденията на МВР, че именно те са убили Рибаков, за да заличат следите около разстрела на Илия Павлов, през 2008 г. Фиката и Митровски са напълно оправдани от Софийския апелативен и Върховния касационен съд. Нищо че първата инстанция – Софийският градски съд дава на Серафим Антонов 15.5 години затвор.

С разстрела на Илия Павлов се слага точка на възхода на неговата бизнес империя. „Мултигруп“ се разпада за няколко години, като бившите му съдружници си поделят най-апетитните хапки в туризма и енергетиката. Днес вдовицата на милиардера Дарина Павлова е почти пред фалит и разпродава ударно активите на някога могъщата корпорация.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: