Мизерията в държавата ни удари дъното. Стотинката отдавна се цепи на две, а всяко спестено левче отива за погасяване на сметките за ток, вода или парно. Все по-често в магазините се забелязват възрастни хора, а и не само такива, които разчитат на преоценените стоки. И ако за едни те са боклук, който не става за хранене, то за други са истинско богатство, което временно ще залъже глада им.

Казват, че мизерстващите са лесни за разпознаване. Личали от далеч, че не са крадци. Въртели се като мухи без глави. Погледите им блуждаели по рафтовете, но рядко посягали да вземат нещо. От една страна стояли в магазина, за да се топлят. От друга, да чакат намалените стоки.

Почти всеки ден след 18 часа в огромните хипермаркети в София се намаляват хранителни продукти от първа необходимост. Оставят се на определен за целта щанд. Лепят им се едни цветни етикети, че да се забелязват лесно. Обикновено това са колбаси, чийто срок на годност изтича същия ден. Хляб, който е на финала, но може да бъде направен в домашни условия – а възрастните хора много добре знаят как да го изсушат.

„Наши клиенти споделят, че така хлябът не мухлясва с месеци. Дори обменят рецепти с други купувачи. Примерно, изсушената филия хляб се нарязва на кубчета, които се изсипват в тиган с нагорещено олио. Поръсват се със сол и червен пипер. Имаме една многодетна майка. За да не купува на хлапетата „Бейк ролс – цената на едно пакетче е колкото на един хляб. Взима преоценени франзели. Вкъщи ги нарязвала на много тънки кръгчета, които намазвала с каквото има под ръка, слагала за минути във фурната и сервирала на децата. Облизвали си пръстите. За да са послушни малките, наричала „колелцата“, родени от мизерията с чуждестранни имена като ролсчета, крекерчета…

Правела им и супа от хляб, олио и вода. Наричала я „Супата на Гаврош“. В събота и неделя ги гощавала с филийки, намазани с мед, което минавало за разкош. Дечицата й са 10-годишни, но никога не са ходили на море. Виждали са вълните само от малкия екран“, разказва касиерка в един от големите магазини. Моли да не й пишем името – щели да я уволнят. Блъска за 450 лв. на месец, а магазинът прави оборот от близо 18 хил. лв. на ден.

„Хората, които разчитат на преоценените стоки са едни и същи – нямат работа или пък доходите им са мижави. Те не са капризни, не се интересуват от качеството на кренвиршите. Биха ги взели, дори да са лепкави. И го правят. Казват, че като ги кипнат за 3-4 минути в гореща вода, лепкавото по тях изчезва и ставали вкусни.

Не се оплакват, че пилешкото горчи. Явно и на него са му намерили цаката, знаят как да си го приготвят“, допълва служителката.

Жената обяснява, че гладуващите българи стават все повече!

Това си личало по намалената покупателна способност. Пазарували се стоки от първа необходимост като хляб, олио, захар, макарони, боб, леща. Скъпите колбаси изоставали по рафтовете, защото малцина българи биха се бръкнали за конски суджук, чийто килограм гони 40 лв. или за различните видове филета, всяко едно от които между 30 и 40 лв. Подобен род деликатеси отивали директно за екарисажа. При тях бракът бил изключително висок, защото нямало никаква полза да бъдат намалявани – трябвало да се продават далеч под себестойността си.

Не се преоценявала единствено рибата и производните й, защото бързо ставала токсична и можела да предизвика отравяне сред клиентите. Такава била съдбата и на скаридите, независимо дали са от типа „сурами“ или естествени.

Най-безопасни за консумация след преоценяване били шоколадовите бонбони. Те също минават за дефицитна стока. За тях се съревновавали самите продавачки. Вземали кутии в неограничено количество, за да може да разнасят по приятели, когато ходят на гости. Обикновените вафли също издържали по-дълго от отбелязаното на кутията. Шоколадът в тях не бил истински, ами от този на прах. Яйцата, ползвани за направата им не били яйца, ами яйчен прах, което ги правело изключително устойчиви във времето.

Консервантите помагат хранителните продукти да са издръжливи. Самите фирми слагат един срок на годност, но е добре потребителите да знаят, че издържат с дни в повече от обявеното. Колкото и гадно да звучи, именно Е-тата помагат на бедните българи да се прехранват.
Те дават вкус на месото, на тестото, на всичко, което е нужно, за да оцеляваме.

ГЛАДНИЯТ НЕ НАМИРА КУСУРИ!

Стигало се е дотам да виждаме на камерите как треперещи от Паркинсон старци разтварят уж тайно кутия, за да си извадят бисквита. Не им правим забележка. Или поне не винаги, защото им влизаме в положение. Те сноват по кафетата и фреш баровете на магазините. Захар, сол, черен или червен пипер в малки пакетчета за тях е истинска скъпоценност. Слагат в джоба или директно изсипват в устата си. Има доста хора, които идват точно с тази цел – да доядат неизяден сандвич, да допият нечие кафе или сок. Мисълта за остатъците от храна осмисля ежедневието им.

Често изчакват магазинът да хлопне кепенци. Тогава се активират около кофите за боклук, в които попадат негодни стоки. Обаче дори скапаните банани, гнилите портокали и разкапващите се домати, разпалват апетита им. Това, че могат да се разболеят, не ги притеснява“, разказва друга продавачка, наблюдавала ровенето, докато почива и пуши цигара.

Според жената пазаруващите от намаления са стотици. Сред тях имало и известни личности. Популярна комедийна актриса, чието име спестяваме, за да не я уязвяваме, твърдяла, че чака с нетърпение намаленията в популярен немски хранителен магазин, защото не си заслужавало да даваш някой лев в повече, като можеш да го вземеш по-евтино.

„Дали ще купиш пилето в 16 часа, когато е с редовна цена или след 18 – няма никаква разлика в хранителните му качества. Разликата е в цената, в двата или в трите лева, а понякога и в повече, които са от значение за пенсионерите“, обобщавала актрисата, която е любимка на хиляди българи, неподозиращи за нищетата, в която живее.

Това се случва в столицата и останалите големи градове на България, горда страна – член на Европейския съюз, в края на 2016 г. Бедност, изродена в мизерия, сякаш изскочила от забравен роман на Чарлз Дикенс.