Само преди седмица на срещата на Европейската комисия в Брюксел лидерите на Великобритания и Германия крещяха с пълен глас против „ужасната“ Русия, но въпреки антируската си истерия, така и не се решиха да наложат нови санкции срещу огромната страна.

Преди няколко дни пък американски разузнавателен самолет „Ауакс“, се приближи опасно близо до руски Су-35 в Сирия, надявайки се безуспешно да открие някаква „тайна“ за поразяващата мощ на руските Въздушно-космически сили.

Подготвени безогледно да лъжат в такива случаи, Западните медии, в един глас гракнаха, че руснаците правят опасни маневри в близост до „мирните“ американски самолети. Часове по-късно, обаче, Пентагонът, забравил за собствените си инструкции към вестниците, поиска извинение от Руското командване за „грешната маневра“ на своя самолет.

Янките, оглеждайки се страхливо наоколо, вече 25 години, халтаво напредват към границите на Руската федерация, и колкото повече се приближават, толкова по-силен става хорът на военни и цивилни анализатори, които каканижат като в скоропоговорка, че силите на НАТО са много малко, че руснаците ще ги прегазят за 24 часа, и че трябва да се дават още много милиарди долари, за да се подържат бойни съединения и въоръжения в базите около Русия. Защото войната за щатските елити, не е просто избиване на хора, а печелене на долари!!!

Миналата година, грамадния американски самолетоносач и ескадрен миноносец „Доналд Кук“, въоръжен с последния писък на военната техника, самоуправляващата се система за водене на бой „Иджис“, гордо навлезе в акваторията на Крим в Черно море. Но неуспял още да се огледа… и ето че към него лети един старичък изтребител Су-24. Старичък, ама руски. Отгде да знаят американските войници, какво се крие иззад захабената му ламарина и какво може да направи той в следващия момент.

И не щещ ли, това руско самолетче, както си лети, по някакъв „магически“ начин извежда от строя „великолепната“ бойна система „Иджис“ и гордият US есминец изведнъж се оказва безпомощно парче желязо, което не може дори да направи завой и да избяга от „бойното“ поле.

Не е случайно и това, че Пентагончовците, наричат военните си авантюри с колкото може по-гръмки имена. „Решителна сила“, „Пустинна буря“, „Американски лъв“, „Атлантическа решимост“ и т.н.

Така е, защото на „американския лъв“ му липсва „атлантическа решимост“ и страхът, превръщащ се в паника така го тресе, че се опитва сам на себе си да вдъхне малко кураж. Но думите не могат да направят човека смел.

Казано с обикновени, човешки слова, „кодовото“ название на американската „стратегия“ по отношение на Русия е „На страха, очите са големи!“

Какво поражда този панически страх на USA от Русия?

Ами най-напред, лишената от всякакъв смисъл и далновидност, глупашка американска кампания за „омаскаряване“ на Русия. Вече повече от век щатски медии, политолози и анализатори, писатели, и холивудско-еврейски продукции, се опитват да промиват мозъците на обикновените американци, разказвайки им „кървави“ приказки за „ужасните и страшни“ руснаци, които идват да унищожат САЩ.

Тази фалшива, изфабрикувана от Холивуд приказка до такава степен е проникнала в съзнанието на всеки в Щатите, че се разправя като виц, как войниците в американските бази около границите на Руската федерация скачали по тревога, вече не от алармата, а само от фразата „Руснаците идват!“ Колкото и парадоксално да звучи, тази изключително неадекватна американска пропагандна кампания, работи в полза на славянския Колос.

Да наплашиш собствения си народ със „страшната“ Русия, и после да го караш да се бие с „митичните“ руснаци, е огромна глупост. Такава, на каквато са способни само малоумните „имиджмейкъри“ на янките.

Де да беше обаче всичко само една страшна приказка!

Лошото е, че в Сирия, приказката се превърна и в страховита реалност. И цял свят видя, че руснаците имат оръжия, много по-мощни от прехвалените щатски „неуязвими“ бойни системи.

Втората и много по-важна причина за страха на янките, е фактът, че американските военни нямат кауза. Няма за какво да се бият. Няма за какво да умират. Няма за какво да убиват стотици хиляди и милиони невинни.

„Виетнамският синдром“, предизвикал психически болести и самоубийства у десетки хиляди американски войници-ветерани, се появи, защото много от участниците в кървавата виетнамска баталия впоследствие така и не съумяха да живеят с мисълта, че тяхното материално благополучие е създадено върху труповете на невинните, убити от тях, жени, деца и старци.

Има и още нещо: Докато янките наричат страната си „Дис кънтри“ (Тази страна-б.р.), за руските хора страната им е „Родина-Мать“ и „Матушка Россия“. А когато защитаваш своята родина, никакъв „американски проскубан лъв“ не може да ти се опре.

Именно страхът от „митичния руски враг“ и липсата на каквато и да било кауза, освен парите, правят от американската армия негодна и безволева организация, в която платените до един войници гледат колкото се може по-бързо да им изтече срокът на договора, да се уволнят и да се махат.

Последната причина за дезорганизацията у щатските войници е, че всички те, все по-ясно разбират, че техните „елити“, са ги превърнали в най-обикновени убийци и ги пращат на смърт, само, за да си натъпчат малко повече джобовете. Само за да станат милиардерите – още по-големи милиардери.

Това вбесява и ветераните и всички хора в САЩ, и то е една от немаловажните причини за бунта, който назрява в недрата на американското общество.

А великата Русия, в това време, напрягайки всичките си сили, бавно, но неотклонно громи клоунските върхушки на Запада, давайки на народите по света да разберат, че имперските клоуни са силни, само докато се крият зад маските си.

Без ужасяващо-абсурдната си маска, клоунът си остава просто едно уплашено, страхливо жалко същество. Skandalno.net

Автор: Иво Македонски, Skandalno.net