Петко превърта след тежък гурбет и смъртта на баща си

Това е снимка на лясковския убиец Петко Петков, който вчера сутринта застреля полицай и рани още няколко униформени.
„Ще ви избия до крак! Всичките!“. Виковете огласят лясковската улица „Кап. Дядо Никола“ малко след 6 часа сутринта. Махалата се разбужда от последвалите изстрели.

Екшънът започва десетина минути по-рано. На мястото са изпратени служители на Специализираното отделение за борба с организираната престъпност (СОБТ). Мисията им е да задържат 53-годишния Петко Савов Петков. Мъжът на няколко пъти заплашвал децата от граничещото с двора му училище „Максим Райкович“. Дразнел се от глъчката, която вдигали, когато тренирали на лостовете и успоредките. Петков многократно писал жалби. След това започнал да праща заплашителни писма на директора на училището. От шестте, последните две били със заплахи.

Ще взема нещата в свои ръце!

Ченгетата се опитали да привикат Петков в районното за разговори, но той отказал да излезе от къщи. За да не се стигне до фатален инцидент, било взето решение мъжът да бъде задържан. За бившия ловец имало информация, че има оръжие и затова за ареста му били изпратени тежковъоръжени служители на СОБТ. Били оборудвани с каски, бронежилетки, и автоматично оръжие. Никой обаче не очаквал последвалата трагедия.

Когато служителите на реда потропали на вратата на Петков с виковете „Отворете! Полиция!“, той се показал и казал да го изчакат, за да се облече. Вместо това заредил една от карабините си и открил безразборна стрелба. Един от униформените бил улучен смъртоносно точно под каската, трима от колегите му в ръцете. Бренекето почти откъснало ръката на единия. Спецчастите отговорили на огъня…

„Събудих се от гърмежи. Още сънен, но веднага разбрах, че са изстрели. После се чуха викове. Погледнах през прозореца и видях ченгета с маски да влачат техни колеги към улицата“, разказва Валентин, съсед през две къщи от кооперацията, в която живее Петко Петков.

Минути по-късно улицата почернява от полиция. Целият районен е отцепен. Малко по-късно ченгетата успяват да евакуират живеещите на втория и третия етаж в блока на Петков. Решават, че е прекалено опасно гражданите да се извеждат от сградата, и затова ги събират на последния етаж. Въпреки преговорите с барикадиралия се в дома си Петков той отказва да се предаде.

Към Лясковец веднага от София са изпратени всички служители на СОБТ, част от които с два бронирани автомобила. Частта пристига в града към 9.30 часа и баретите заемат позиции около блока на стрелеца. След още близо два часа преговори, в които се включват спецове от Института по психология на МВР, Петков обещава да се предаде. Тръгва да излиза, но ченгетата виждат, че е въоръжен и размахва пушка. В този момент откриват стрелба и няколко куршума го улучват в корема и гърдите. Убиецът е закарай във великотърновската болница.

Районът на Лясковец, в който стана жестокия екшън, остана като военна зона през целия ден. Мястото бе отцепено на огромен периметър, след като при обиска в дома на стрелеца се оказа, че той е опасал цялото жилище с детонатори. Част от тях бяха взривени контролирано. Петков очаквал идването на баретите и се бил приготвил за дълга отбрана. Цялото жилище
било барикадирано с гардероби и радиатори, а пушките и нелегалния си автомат държал заредени.

„Не е вярно, че от 4 години не е излизал от дома си, както се говори в Лясковец. От време на време идваше да пием по вино“, казва дърворезбарят и приятел на Петко – Иван Иванов.

„Петко е много умен и начетен човек. Като стана тази беля, започнаха да говорят, че бил луд, но няма такова нещо. С него можеше да се говори на всякакви теми.“ Убиецът обичал да разказва на познатите си за исторически събития и за интересни места: „Брамапутра, Ганг, Хималаите му бяха любими. Там не беше ходил, но беше чел много“.

Макар да не е пътувал из Азия, Петков години наред живял в Западна Европа. Имал златни пръсти и пробвал късмета си като масажист в Англия, Германия и Франция. Научил езиците и когато се върнал, работел като гид и масажист в Слънчев бряг. Като по-млад започнал в БДЖ, като любовта към влаковете наследил от баща си, който бил машинист.

Видял, че със заплатата в държавната компания няма да може да живее добре, и се преквалифицирал на масажист. Никога не се оженил, макар да си бил „нормален“. Променил се, след като преди няколко години баща му Сава починал. Оттогава се затворил в себе си и почти спрял да излиза от къщи. За дома се грижела само майка му Стефка. Постепенно зарязал и авджилъка, макар в миналото да ходел от време на време на лов. От тогава била страстта му към оръжията и започнал да колекционира. С брата на майка си Тодор Шаранков не се погаждал.

Шаранкови са стар лясковски род и имали земя зад училището. След отчуждаването й на мястото била вдигната кооперацията на „Кап. Дядо Никола“ 12 и първият етаж бил даден на Петко и родителите му. Тодор обаче отишъл да живее със съпругата си в друг апартамент. Заради имотните делби поддържал връзка само със 75-годишната си сестра. Самият Тодор Шаранков след екшъна затвори гаража, в който ремонтира градските таксита, и излезе от града. За случилото се отказа да говори и по телефона.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: