Велко Вълканов е доайен на левите политици у нас. Макар да не е партиен член, той е и винаги е бил дълбоко мотивиран социалист.

През 90-те изтъкнатият юрист бе депутат от БСП в няколко парламента, а столетницата го издигна и за свой кандидат-президент на изборите през 1992 г. Паметна от тогава е репликата „Желю, ти си турчин с фес, бе!“, която Велко отправи в диспут към своя съперник.

Днес Вълканов е на 86 години и живее скромно в столичния квартал „Младост 1″. Именно там го посетихме, за да потърсим мнението му за случващото се в БСП, обществото и държавата.

– Г-н Вълканов, как ви се струва предложеният от президента референдум за изборите?
– Много са капаните на предложеното всенародно допитване. На референдума, каквито и въпроси да бъдат поставени, се отговаря с „да“ или „не“. Няма как да се разсъждава в нюанси. Ако президентът пита дали искаме част от депутатите да се избират мажоритарно, не се знае какъв точно процент народни представители. Как ще се избират: ще има ли балотаж? Не се знае. А от това зависи след това избирателният процес. Стои въпросът и за избирателните райони. Те по такъв начин могат да се модифицират, че една партия във всеки район да има мнозинство. Възникват много въпроси. Самата идея за мажоритарните избори е против концепцията за представителните органи. Теоретически е възможно при мажоритарна система някоя партия да вземе всички места в парламента. Къде остава тогава представителният характер на Народното събрание? Освен това мажоритарната система силно ограничава възможностите на по-малките политически формации. Дават ли си сметка за това?! Електронното гласуване също е една много тъпа работа!

– Мнението ви за новия политически проект на Георги Първанов АБВ?
– Изключително некоректна проява на Първанов! Няма да говоря за предателство и т. н, това са думи, които се изричат често. От човешка гледна точка обаче не се постъпва така. БСП продължава да е уж твоя партия, защо тогава й създаваш затруднения?! Една илюзия е, че Първанов ще вземе мандат!

При евроизборите трябва да се събере националната квота. Тя се определя като броят на всички гласоподаватели се раздели на предоставените ни в Европарламента 17 места. Ако 3 милиона участват в изборите, националната квота ще е към 150 000 гласа. Дали ще събере Първанов 150 хиляди гласа? БСП има ресурс от около 900 000 избиратели. Не мога да си представя, че Първанов ще откъсне 150 хиляди от техните гласове. Лоша сметка, си прави той. Но при всички случаи може да навреди йа БСП. Представете си, че успее да събере 149 999 гласа. Един глас няма да му достига и губи всичко. А при БСП това би било реализиран мандат. Първанов постъпи некоректно, не харесвам това поведение.

– Може ли да се каже, че с този си ход – АБВ да се яви на изборите с отделна листа, Георги Първанов слага край на своята кариера и се самоубива политически?
– Да, точно това ще стане! Той не проявява интелигентност. Очаквах да бъде поне малко по-хитър… Първанов имаше великолепен шанс – след като свърши мандатът му, да се върне в БСП и да стане нещо като старейшина на партията, да дава ум и разум. Ама не, той иска да седне на мястото на Станишев. Не става така! Това е липса на всякакво политическо възпитание! Първанов има поведението на кукувицата, която снася яйцата си в чужди гнезда.

– Кога прозряхте, че Георги Първанов не е коректен човек?
– Бил съм с него 3 мандата. Още в самото начало видях, че не е стабилен човек и на него не може да се разчита в трудни ситуации. В онези години имаше тежки моменти, на ръба са стояли доста неща. Първанов винаги вдигаше рамене и казваше, че не знае. Не се произнесе по нито един проблем! Цялото му развитие е с чакане, безличен е. Самозабрави се! Много е горд, че е победил Петър Стоянов, но нищо подобно!

– Как така?
– Не той победи Петър Стоянов! Петър Стоянов се оказа недалновиден, немъдър. И де факто сам се победи. Непосредствено преди самото гласуване имаше диспут между Петър Стоянов и генерал Бонев. Започна една грозна дискусия, взеха да си размахват кирливите ризи… Преди този диспут нещата за Първанов не бяха никак благоприятни.

– Кои бяха грешките на Първанов, докато беше президент?
– Той нямаше видимо поведение. Беше много неприемливо, когато замина за Ирак, облечен в камуфлажни дрехи. Застана да се снима с нашите войници и след това изпрати телеграма на Джорж Буш, че сме с американците. Защо му трябваше това?! Ние сме вкарани в десен коловоз от който трудно ще можем да излезем. Би следвало един ляв президент да е с уклон към лявото. Трябваше Първанов да бъде по-близо до Европа и по-малко близо до САЩ. А той се навря в Ирак, изпраща и телеграми, жоржисват се двамата с Буш… Имам и лично възражение към него като към ловец. Не мога да понасям ловците! Това е един скъп спорт, който един президент на гладна страна не бива да си позволява.

– Вярвате ли на Сергей Станишев?
– Какво значи да му вярвам? Не смятам, че е безпогрешен. Имах забележки към него, като го избраха за председател на партията и на парламентарната група. Станишев беше доста угрижен, когато Първанов му направи предложението, поведението му тогава не беше на уверен човек. С годините обаче се промени.

Сега Сергей показва устойчивост и смисленост, говори великолепно. Израсна! Тези дни слушам, че Първанов отново натяква за Делян Пеевски. Пълни глупости са, че Пеевски дирижира целия политически ход!

– Как определяте правителството на Пламен Орешарски?
– Орешарски е стабилен човек, имам усещането, че е почтен. Харесвам правителството. Няма откъде да дойде по-добро. При Първанов има абсолютно неприемливи личности като Румен Петков, Татяна Дончева, Близнашки… Нито един от тях не е камък за градеж на държавната сграда.

– А за Меглена Кунева какво мислите?
– В никой случай тя! Имам непоносимост към тази жена. Познавам я още преди 10 ноември 1989 г. – нашето момиче, беше снаха на Пръмов! Нито веднъж не я чух да се обади и да говори за Възродителния процес! След 10 ноември отидох в Министерски съвет и видях, че е там. Разбрах, че е в правния отдел на Филип Димитров. Боже мой, уж наше момиче, а отишла в СДС! След това се прехвърли при НДСВ, оттам отскочи в Европа! Сега се е върнала и иска да влезе в политиката. Никога! Не харесвам липсата на последователност. Гражданска непочтеност е това!

– Виждате ли изход от сегашния хал на България?
– Изходът ще се намери сам. Няма начин обществото да не открие път. Най-големият ни проблем е демографският. Изчезваме като нация, това е страшното. Може след 100 години да няма българи и държава. Ще ми бъде много мъчно от онзи свят за нашата култура, която е съкровище. Имаме великолепни писатели! В момента обаче дори филмите ни не струват. Не съм в състояние да гледам нито един наш съвременен филм с интерес. Преди години имахме стойностни продукти.

– Има ли вероятност ГЕРБ отново да дойде на власт?
– Не може да стане, това са неграмотни хора! Нямам нищо против Борисов, като човек е симпатичен, веселяк… Дай му да стои на маса, да вдига тостове и да рита топката. Но не може да бъде държавник! Та той не говори правилен български език, при него има липса на езикова култура.

– Вие сте ветеран на лявото у нас. Кога е бил най-тежкият момент за столетницата БСП?
– Не съм член на партията, но да, убежденията ми са леви. Не беше всичко идеално навремето, имаше много дивотии. Но и нямаше нито един безработен, образованието и здравеопазването бяха безплатни. Пари се намираха за всичко. Е, нямаше банани, но никой не оставаше без хляб на трапезата си. Живееше се спокойно.

– Не сте ли обмисляли да станете член партията?
– Когато бях аспирант в Лайпциг, имах идеята да стана член на партията. Бях там от 1959 до 1962 г. Именно в Лайпциг поех едно силно ляво развитие. Прочел съм тонове Маркс и Енгелс, Ленин… Дълбоко мотивиран социалист съм.

– Ако през 1992 година бяхте станали президент вие, а не д-р Желю Желев, какво щеше да е различното днес?
– Смея да твърдя, че щях да покажа една висока политическа култура и щях да се противопоставя на всеки опит за корупция. Щях да давам личен пример за добро поведение. Президентът трябва да е образцов гражданин. Какви са тези офшорки на Росен Плевнелиев, какви са тези дворци, които той строи в Гърция? Как се строи така?!

– Вие не се облагодетелствахте от политиката…
– Бях 11 години депутат. Влязох в парламента с около 15 000 стари лева, излязох без лев. В момента имам спестени 2100 евро и от пенсията около 2000 лева. Това са ми парите. Всичко съм раздал на хората. Имам тефтерче от 1994 година. В него съм записал парите, които съм давал безвъзвратно – 25-30 хил. лв. Не съм отказвал помощ на нуждаещ се.

– Как сте със здравето?
– Тази година на 16 ноември ще стана на 87 и съм сравнително добре със здравето, поносимо е. С 4 байпаса съм, два от тях са запушени отново и трябваше пак да ходя на изследвания. Имам и стенд. Преди две седмици получих остра стенокардия, но вече съм добре.

– Самотен ли сте?
– На тези години няма как да не съм, почти всички мои приятели измряха.

– Съжалявате ли, че не създадохте семейство?
– Не знам как да отговоря на този въпрос. Трудно е. Имах много сериозни увлечения. Върнах се от Германия на 35-36 години и почти нямаше симпатична свободна жена. Тогава постъпих на работа в законодателния съвет на Съдебната палата. Там се залюбих с една стажантка която беше почти 14 години по-млада от мен. Нямах куража да настоявам, разликата ми се струваше огромна. Въпреки това й направих формално предложение за брак, обичах я. Тя почина. След това се заредиха едни отношения с хубави, но омъжени жени. Бяха почтени, изпитваха угризения на съвестта. Една от тях дори каза, че ако мъжът й научи, ще се самоубие. Така се стекоха нещата, че не можах да създам семейство.

– Най-трудният ви момент в личен план?
– Загубата на майка ми. Тя почина на 83 години от сърце. Беше праведница.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: