Четвъртият сезон на „Под прикритие“ е не само по-кървав от предишните, но и по-красив. Заслуга за последното има Йоанна Темелкова. В новите епизоди на сериала тя е в ролята на дъщерята на Джаро Ния Туджарова, а героинята й е и тръпка на Иво Андонов.

Тези дни се срещнахме с чаровната и талантлива млада актриса и я разпитахме за участието й в хитовата кримка. Разбира се, не пропуснахме да се поинтересуваме и за личния й живот. Получихме дори отговор на въпроса, който вероятно вълнува много български мъже – наистина ли е такава с*кс машина, каквато я изкарват някои слухове.

– Йоанна, вие, Явор Бахаров, Бойко Кръстанов и Мартин Смочевски сте новите попълнения в „Под прикритие“. Как се чувствате като Ния Туджарова?
– Вече осъзнавам, че ролята ми в „Под прикритие“ е голяма отговорност. В началото я приемах просто като професионално предизвикателство. Отговорността дойде от партньорството ми с колегите. С някои от тях се познавам, но с други като Захари Бахаров никога не сме играли заедно. Имаше период на опознаване и стиковане, но всичко стана много бързо. Всички в екипа ми помагат да се чувствам една от тях.

Йоанна и Мартин са абонирани срещу клюки

– Имахте ли вече инфарктни ситуации на снимките за сериала?
– Най-инфарктната ситуация беше при първата сцена, когато снимахме три нощи. Боят, който видяха зрителите в началото на новия сезон, беше доста сложен. На третия ден работата продължи цели 18 часа. Снимахме в столичното заведение „Планет“ и залитнах, преминавайки зад Миленита и Кирил Ефремев, направих пирует. Куриозното е, че се препънах, когато бях обута с кецове. Учена съм в НАТФИЗ, че нямам право да спирам да играя в такива случаи, освен ако режисьорът не каже.

– Зрителите да очакват ли изненади, свързани с героинята ви?
– Ще има доста изненади около самата история между Ния и Иво (Захари Бахаров). Може да възникне триъгълник с много любопитен изход.

– В „Под прикритие“ за слава или за пари сте?
– Нито едното, нито другото (смее се). За мен е важен опитът и срещата
с талантливи хора. И останалите нови попълнения – Явор Бахаров и Бойко Кръстанов, не драпат за слава, доколкото ги познавам.Това, което се случва в момента в България, е страхотно. Аз и колегите от моето поколение, а може би и всички след нас, сме късметлии, че в страната ни се снима продукция и има работа за актьорите. Щастие е, че можем да използваме киното и телевизията, за да развиваме себе си. През 90-те години седмото изкуство бе замряло. Чак през 2008-а нещата тръгнаха в друга, положителна посока. Колкото до славата, има суета в нашата професия. Не разбирам обаче защо това трябва да е нещо лошо.

– Участвали ли сте в кастинги за други сериали?
– Да, за ролята на Луиза Григорова в „Стъклен дом“. Бяхме дори заедно с нея на финалния кастинг. Играх и в сериала „Отплата“ по Нова телевизия. Участвала съм и в една българо-румънска продукция, от която се заснеха два пилотни епизода в Загреб.

– Кои са театралните ви ангажименти?
– Играя в театър „София“ от 2011 г. В момента участвам в „Коварство и любов“ и в мюзикъла „Скачай“ на Здрава Каменова. В „Тирамису“ замествах моята колежка Лора Мутишева, която излезе по майчинство, но сега се върна. Играя още в „Напразни усилия на любовта“.

– Имате ли желание да бъдете в друг столичен театър?
– Не, в София не искам да играя в друг. Две години преди това бях в Бургаския театър и много трудно се разделих с колектива. Ако някой ден ме уволнят, което законово не е възможно (смее се), бих се върнала в Бургас.

– Ако трябва да избирате между театър и кино…
– Не мога да кажа категорично, те са много различни изкуства. Благодарна съм, че мога да се занимавам и с двете! Имах един много дълъг период, в който влизах от репетиция в репетиция в театъра. Две години не бях снимала нищо в телевизията и ми беше домъчняло. Ако тогава ме бяхте попитали, може би щях да кажа, че се махам от театъра веднага заради снимачната площадка. Зависи си от това на какъв етап си.

– Най-трудният момент в кариерата ви?
– Раздялата с хората от Бургаския театър. Отне ми много време да свикна с обстановката в столицата, въпреки че съм си от тук. Не казвам, че колегите от театър „София“ са лоши. В Бургас обаче имаше една атмосфера, която… Харесва ми обстановката, в която работя, да бъде уютна.

– Защо не си останахте в Бургас, щом толкова ви е харесвало?
– Имаше момент, в който много пътувах от Бургас до София и обратно. Тогава ми предложиха щат и да вляза да играя в пиесата „Коварство и любов“. Колеги ме посъветваха да приема, защото това е стъпка напред.

– Първото ви излизане на голяма сцена?
– Бях на 15-16 години и направихме представлението „Кукувицата“ в Народния театър. Пиесата беше на Елин Рахнев. Тогава се запознах с Ваня Щерева, Христо Гърбов, Ванча Дойчева. Голям шанс е да си в Народния театър и да се разминаваш с велики артисти… Там нещо се запали в мен. Обожавах постановките, в които играеше Велко Кънев. Спомням си как на едно представление – „Призраци в Неапол“, при финалния си монолог той се разплакваше и цялата публика ставаше на крака. Лично аз изпитах нещо прекрасно, като си помислих как успя да докосне публиката.

– Травми от работата?
– Колкото искате (смее се). Има една закономерност – на всяко представление на „Коварство и любов“ си разкървавявам ръцете и краката. За декор на сцената са сложени кабели, над които има решетки. Оттам винаги стърчи нещо. Последния път краят на решетката ми влезе под нокътя и три сцени в представлението играх, кървейки. В НАТФИЗ пък веднъж по време на репетиция героинята ми трябваше да излезе извън кожата си. Аз до такава степен се вживях в ролята, че ударих една чаша и я счупих.

Водиха ме след това да ме имунизират. Още от дете съм редовен посетител в „Пирогов“. Чупила съм ключица, падайки от мотор. Скутерът ми загасна и реших да го бутам, за да запали. Е, запали, но паднах и много лошо се контузих. Чупила съм си и крак на едни стълби. В училище пък получих фрактура на носа на волейбол.

– Други пътно-транспортни премеждия освен с мотора имали ли сте?
– Да, миналата есен. Валеше дъжд и не разбрах, че колата пред мен е спряла. Просто не се виждаха стоповете. Набих се и бях много шашната и виновна. На другия автомобил, както и на възрастния му шофьор им нямаше нищо. Предницата на моята кола обаче беше смачкана от теглича. От стреса и напрежението започнах да прегръщам човека. Намирахме се до автобусна спирка и хората ме гледаха много учудено.

– Вярно ли е, че учите право?
– Не, карам магистратура „Изкуство и съвременност“ във философския факултет. Изненадана съм, че проф. Кьосев още ме търпи (смее се). Ученето изисква много време за четене, което аз намирам в различни часове на денонощието – понякога и на снимки, ако сцената не е сложна.

– Разкажете за семейството си.
– Не бих искала много да обсъждам тези неща, темата е прекалено лична. Най-малката съм от три сестри. На 6 години загубих баща ми.

– Едната ви сестра е от дълги години в Испания. Замисляли ли сте се да се установите в чужбина?
– Много често се замислям. Това обаче не значи, че ще замина.

– Казват, че сте футболен запалянко. На кой отбор сте фен?
– В момента нямам много време за спорт, но обичам да играя тенис и волейбол. Ходя и на фитнес. А на футбола наистина съм голям фен. От българските отбори харесвам „Лудогорец“, а от чуждите – „Манчестър Юнайтед“. Миналата година ходих на мач на „червените дяволи“ с „Челси“.

– Проблеми с обожатели? Мълви се, че сте бойна мадама…
– Първия път, когато мъж ми подсвирна, реагирах адски агресивно. Обърнах се и го отрязах. Дадох си сметка обаче, че съм изглеждала нелепо. Мъжете са си мъже и правят такива неща. Сега не им обръщам внимание. На 17 години щях да набия едно момче, което обиди моя приятелка.

– От колко време сте гаджета с актьора Мартин Гяуров?
– Вече почти 2 години. И двамата предпочитаме да не го представят като внука на Николай Гяуров, но това е неизбежно. Разбираме се чудесно и живеем прекрасно. Срещнахме се в момент, в който бяхме узрели и животът ни беше научил на доста неща.

– Как гледа приятелят ви на слуховете, че сте с*кс машина?
– Чух, че са ме изкарали такава. Изумена съм, звучи нелепо. Чудя се как ли изглеждат хората, които пишат подобни измислици. И двамата с Мартин не обръщаме внимание на клюките. Той ми е казал, че трябва да свиквам да се тиражират разни неистини за мен.

– Колко връзки сте имали в живота си?
– Никак не са много – три или четири.

– Бихте ли приели да ви снимат гола за списание?
– Няма как да стане. Не искам да се показвам, камо ли пък за списание – ще е доста самоцелно. И в театъра не съм се разгалвала, а предпочитам и никога да не ми се налага да го правя.

– Виждам, че пушите. Прекалявате ли? Кои са другите ви пороци?
– Напоследък прекалявам с цигарите. Пуша по кутия и половина и се опитвам да ги намаля. На твърдия алкохол не съм почитателка, пия само бира.“ Не се е случвало да премина границата. Пробвала съм и трева, но ми стана лошо и не съм повтаряла. Много отдавна приключих с купоните. След абсолвентската вечер в НАТФИЗ излизам само по специални поводи.

ВИЖ ВИДЕОТО:

http://youtu.be/7mjP4Me5wLA