Историята на Ирина Флорин звучи като сбъдната американска мечта. Родена е в русенското село Гиген, на чиято територия някога се е намирал най-древния римски град у нас. Майка й е учителка по литература и история в местното училище, баща й – моряк, пътувал дълги години по Дунава. Той е син на румънец и българка, затова и Ирина е квартеронка с четвърт латинска кръв и с фамилия Флорин.

От малка Ирина обожава музиката и върти нон стоп ваниловите плочи на грамофона. Това занимание толкова й харесва, че успява да счупи един уред от зор за свирене. Завършва Руската гимназия в Плевен с отличие.

Когато идва в София да кандидатства, не знае къде е Консерваторията. Въпреки това влиза от първия път и започва да прави кариера, за каквато доста от колежките й мечтаят. Първата си плоча записва през 1989 г. Почти всички аранжименти на песните й са на ФСБ. През 1996 г. песента й „Цвят лилав“ става тотален хит.

На 5 февруари чаровната изпълнителка ще събере приятели на стилно парти, където ще почерпи за своя рожден ден. Флорин е от малкото жени, които никога не са крили възрастта си. Тази година става на 52.

– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– Естествено, че на първо място най-вече здраве. Живи и здрави да са и хората около мен, които обичам и без които не мога. Захванала съм нови проекти, с които да се забавлявам през новата 2014 г. Работата за мен е удоволствие. Не ме натоварва, не ме уморява. Напротив – развива ме като творец, като личност.

– Каква беше изминалата година за вас в личен и творчески план?
– Радвам се, че имах изпълнена с красиви емоции лична година. Разбира се, че и разочарования не липсваха, но без тях накъде. Мисля, че ни дават сили, правят ни по-борбени, по-устойчиви. Въобще около мен се вихри винаги един пъстър свят. Никога не ми е скучно. Това ме кара да се чувствам прекрасно. За работата си – в началото на годината имах едни планове, но впоследствие се поразбъркаха. Юни месец стартира последният ми сингъл „Защо ти, защо сега“. Идеята беше да продължа октомври с нов мегаклип, но в последния момент взех решение да вляза във „ВИП Брадър“, където ми беше интересно. Радвам се, че се съгласих да участвам, защото наистина много се колебаех, бях изпълнена със съмнения. Канят ме в риалити програми от 5 години и все отказвам, но сега реших да приема. Смятам, че не сбърках – всичките ми приятели твърдят, че съм се справила страхотно. Подписах рекламен договор с „Фемимодел Форте“ – един страхотен продукт за женска фигура, има интерес и от други компании. И така приключи годината…

– Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли на вашите близки какво искате да ви подарят, или обичате елемента на изненадата?
– Най-големият подарък за мен на този ден е да видя любимите си близки и приятели. Разбира се, че обичам подаръците и не вярвам, че може да се намери човек, който да не ги обича. Обикновено бивам приятно изненадана. Хората, които ме познават, знаят какво ми харесва и какво не, какво би ме зарадвало. Обикновено ме даряват с неочаквани, луди и красиви неща. Никога не си поръчвам подаръци, имам го за твърде еснафско поведение, което не отговаря на моя стил и на моя характер. Като децата съм – вярвам, че няма нищо по-хубаво от изненадата.

– Вярвате ли в съдбата, в това, че на всеки е предопределено какво да се случи, с какво да се занимава? Усещали ли сте намесата й?
– Не съм в толкова силна степен вярваща, но така или иначе се вижда, че хората поемат по някакъв път в живота си. Съдба ли е този път или не – не се наемам да кажа! Предопределено или спонтанен избор е раждането ни, животът ни – няма как да зная. На принципа съм, че това, което ти се случва, трябва да ти се случи и нямаш много шанс да се измъкнеш или да го прескочиш. И то е за добро, независимо дали ни е разплакало или разсмяло. Приемам всичко от съдбата си. Лошо или добро – то е мое.

– Кои са хората до вас, на които държите най-много?
– Семейството ми и приятелите. Не мога да живея без тях. Те са целият ми живот.

– Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
– За щастие хубавите моменти в живота ми са много. Определено са повече от тъжните. Раждането на детето ми, всеки негов успех и усмивка ме правят изключително щастлива. Радвам се безкрайно и на новите песни, които записвам. Допадат ми онези закачливи погледи, които ме разтърсват отвътре. Най-непоносимите и трудни моменти са свързани със загубата на майка ми и баща ми. Това е мъка и събитие, които не се преживяват. С времето просто страданието утихва в теб, но си остава.

– Какво е мястото на любовта в живота.
– Животът е любов, любовта е живот. Не мога да живея, без да обичам. Без да давам.

– Притеснявате ли се от старостта?
– Да ви приличам на притеснена?! Глупаво и затормозяващо е човек да се плаши от неизбежните неща. А това за старостта – дай Боже всекиму да остарее достойно. Смъртта също не бива да ни плаши. Тя е неизбежна. Забелязала съм, че тези, които се плашат от старостта или се подлагат на процедури, за да я забавят, най-бързо остаряват. Никой не е спечелил битката с времето.

– Как виждате себе си след 20 години?
– Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Питайте някой ясновидец. Нямам екстрасенски заложби и не мога да правя никакви прогнози за бъдещето си, нито за това на света и Вселената. Надявам се да съм жива и здрава и пълна с енергия.

– Ако имате възможност за нов живот и за прераждане, с какво бихте избрали да се занимавате?
– Бих искала да стана лекар, ако ми се даде такава възможност. Обичам България, тя е истински оазис на красота и емоция все още. Така че би било хубаво да се преродя тук.

– Любим филм?
– О, десетки. Почти през месец излиза нещо интересно. В момента е „Игра на тронове“. Допадна ми и „Син жасмин“ на Уди Алън, както и „Вълкът от Уолстрийт“ на Скорсезе.

– Любима марка автомобил?
– Винаги марката, която карам.

– Любимо ястие?
– Семплата, но добре приготвена храна. Всякакви риби и морски дарове. Майстор съм на агнешкото печено, но го приготвям за приятели, самата аз хапвам съвсем малко от него.

– Любим парфюм?
– „Профумо“ на „Аква ди Парма“. Изключително нежен и женствен е.

– Любима инига?
– Имам много, но „Малкият принц“, приказките на Братя Грим и на Андерсен са ми любими. Допадат ми романите на Халед Хосейни, на Орхан Памук и Казандзакис. Харесвам и криминалета, както и други жанрове. Сега съм си взела книгата на Надя Чолакова „Живей бързо 4″ и се наслаждавам на неподражаемия описателен стил на авторката.

ВИЖ ВИДЕОТО:

http://youtu.be/UOp6pjetHyg