Нa 23 декември се навършиха 73 години от рождението на най-великия български певец – Емил Димитров. По този повод се свързахме със сина на естрадната легенда и го помолихме да сподели с читателите някои от спомените си. Емил-младши отговори откровено на въпросите ни и разкри любопитни подробности от житието на покойния си баща.

– Г-н Димитров, ако бе жив, на 23 декември баща ви щеше да навърши 73 години. Как отбелязвате рождения му ден в семейството си?
– Коледните празници са свързани с тъга и радост за мен и семейство ми. Преди време празнуването на Рождество започваше у нас още на 23 декември заради рождения ден на Емил Димитров. Сега на 23 декември обикновено се чуваме с Богдана Карадочева, говорим си за баща ми, палим кандилото… Не знам, ако Емил беше жив как щеше да гледа на нещата, които продължават да не се случват в България. Той беше аполитичен, но винаги е имал мнение и се е възмущавал от нередностите. Ние в момента сме в колапс — икономически, социален и предимно морален. Нямаме ценностна система, живеем в общество, което се разрушава.

– Какво се случва с фондацията „Емил Димитров“?
– За съжаление не работи и не се случва нищо. Няма бюджет за каквото и да било. Дано да намерим финансиране за издаване на поне още два диска на Емил Димитров. Независимо от пазарната конюнктура, трябва да ги има. Това е една история, която трябва да остане за поколенията.

– А какво става с паметника на Емил в родния му Плевен?
– Проблемът с паметника все още не е разрешен. При последния ми разговор с кмета на Плевен всички в комисията изявиха желание сегашният паметник да се премахне. Бил незаконен, а и художествената му стойност била спорна. Идеята беше да се направи нов, да се покани скулптор. Самият аз предложих авторът да е от Плевен, но в момента нищо не се случва. Бих подпомогнал изграждането на паметник на Емил в родния му град, но за съжаление нямам възможността сам да го финансирам. Ако я имах, щях да помоля единствено за място.

– Колко би излязъл един нов паметник на Емил Димитров?
– Около 40 000 лева, но ако плевенският скулптор не иска пари за работата си. Не съм питал никого за пари, защото знам, че няма смисъл.

– Баща ви и до днес е ненадминат, продължава да е Краля на естрадната музика. Как си го обяснявате?
– Емил притежаваше нещо уникално, което се намира трудно – специфичния си тембър. Беше и с невероятна харизма. Освен това песните му се запяват лесно. Влиянието на френския шансон върху него е много голямо. Във Франция той все още е известен повече като композитор, отколкото като певец. Негови мелодии и до днес се пеят там.

– Съжаляваше ли Емил, че не е останал да работи в чужбина?
– Чак да съжалява – не. Казвал е понякога, че ако е бил останал във Франция, съм щял да уча там. Всъщност той се върна в България, защото му липсваше голямата сцена, концертите. Както казах, във Франция бе известен повече като композитор. Трябва да се завърти огромна машина, за да се наложи звезда в чужбина, нужен е много як продуцентски гръб.

– Кога му е било най-трудно в кариерата?
– През 90-те, когато трябваше да търси себе си като автор и изпълнител. Трябваше да напипа новия пулс.

– Чувствал ли се е някога недооценен, ненаграден?
– Не, не, той не търсеше награди. Емил си имаше своята публика – хора, които го обичаха. Той имаше хиляди почитатели и усещаше любовта им.

– Не са го канили много да снима в БНТ …
– Емил Димитров до преди инсулта нямаше клип на своя песен!

– Не е бил толерирай никога, дори са му пречили. Защо?
– Защото е бил много независим. Него винаги го интересуваше изкуството, макар да е правил и поръчкови песни – за армията, за полицията, за граничарите… Въпросните песни обаче не звучат слагачески, те са за това колко важна е съответната професия за всички нас. Да вземем например „Непознатият, който ни пази“. Дори заглавието говори за идеята, която е заложена. Макар да е правил поръчкови песни, Емил никога не е искал, нищо за себе си, не е ходил да врънка държавата.

– Щеше ли днес да съжалява баща ви, че е подарил песента „Моя страна, моя България“ на БСП?
– Не. Това не е въпрос, който би вълнувал Емил. Той дари песента на обикновените хора които масово подкрепяха БСП. На онези, които с мазолестите си ръце строиха държавата. Това няма нищо общо с политиката. Емил беше изпълнител, който пееше и в най-забутаните кътчета на страната. Той се раздаваше за публиката, а не за партията.

– Твърдеше се, че е откраднал музиката на „Моя страна, моя България“ от френския шансон „Моника“…
– Това е поредната лъжа, която се появява от време на време. „Моя страна, моя България“ е написана през 1970 година по повод моето раждане. По това време Емил е във Франция и записва песента под името „Моника“. Това де факто е една и съща творба. След това й се прави български текст. Първият вариант е „За моята страна“. Баща ми се връща в края на 1970-а в България. Комисията в БНР по онова време казва, че песента величае невъзвращенците. Тогава нашият прекрасен поет Павел Матев предлага на Емил да му даде текста да го пипне малко, за да мине. Автор на стиховете е Васил Андреев, но има и редакционна намеса на Павел Матев, която води до днешния вариант „Моя стана, моя България“.

– Емил Димитров има и ненадминати песни за майката…
– „Песен за моята майка“ е по-лична. „Писмо до мама“ пък е по стихотворение на Павел Матев, което Емил е съкратил. Големият поет в едно свое интервю казва, че единственият, на когото е позволявал да го редактира, е баща ми. И му благодари, че е направил „Писмо до мама“.

– Журналистът Александър Арабаджиев пише, че „слабите места в изкуството на Емил Димитров се крият в сладникаво-сантименталните теми и сладникаво-сантименталните му изпълнения“…
– Според мен той го е преписал това от много старо издание на един вестник, където обвиняваха Емил в елементарност на фразата. Не бих коментирал по друг начин това нелепо изказване.

– Емил изпадал ли е в творчески кризи?
– Да, това е съвсем нормално. Всеки творец изпада.

– На кого споделяше най-напред идеите си?
– Винаги най-напред на мен и майка ми. Семейството беше на първо място.

– Прави ли са онези, които делят живота на Емил Димитров на две части – преди инсулта и след него?
– Не. Животът на Емил се дели на времето преди и след демокрацията. Преди упадъка на обществото имаше потребност от изкуство.

– След прекарания инсулт лекарите забраниха ли цигарите и алкохола ма баща ви?
– На тях това им е работата, да забраняват. Познавам и лекари, които твърдят, че малко цигари и водка не вредят. Здравословният наммн на жмвот е определящ, но има и хора, които никога не са пушили и консумирали алкохол, а са починали. Татко не беше алкохолик – това го заявявам категорично!

– Като изключим инсулта, животът му бил ли е някога в опасност?
– Не, поне аз не знам. Той дори не се качи на падналия самолет. Решил да не пътува и цялата банда го подкрепила. Заминала е само апаратурата. Хората не са знаели, че не е бил в самолета и след катастрофата са го обявили за мъртъв имало е дори негови некролози.

– Какво ви каза той при последния ви разговор?
– Че вече му е време. Че, това, което е в момента, вече не е той.

– Някой колега подавал ли му е ръка в нужда?
– Когато получи инсулта, Пили Иванова дойде болницата и ме попита дали имам нужда от съдействие. Преместихме го тогава в Правителствена, където изкара 5 месеца. Благодарен съм на лекарите, които направиха всичко възможно, за да го стабилизират.

– Алла Пугачова също много е обичала Емил, наричала го е „моят Арлекино“…
– Да, много го обичаше. Познавам се с нея, виждали сме се. Навремето тя е паднала на колене пред Емил, с неговата песен е станала звезда. „Арлекино“ е класика, но и успехът на Алла е напълно заслужен.

– Тя помагала ли му е в нужда?
– Емил е имал тежки финансови проблеми, но никога не е молил за помощ.“ Беше горд човек.

– Емил Димитров не беше ли заможен?
– Днес всичко се прави, за да донесе пари. Емил Димитров пък твореше заради самото изкуство. Никога не е мислил дали дадена песен ще му донесе приход или не. Песента „Каква невеста си била ти, мамо?“ или която и да било друга от неговите, не е меркантилна.

– Много хора ли го предадоха?
– Предателството е ежеминутно, случва се на всеки един от нас. Емил беше много доверчив, но винаги с едно наум. Мнозина си мислят, че са го познавали добре, но той не допускаше хората напълно до себе си. Трудно и изключително рядко се разкриваше изцяло.

– Къщата в Княжево ли е единственото ви наследство от Емил Димитров? Твърди се, че сте щели да я продавате…
– Голям дерт е тази къща (смее се). Никога няма да я продам. Дано да сме живи и здрави, та да мога да я поддържам. Халатът на баща ми, както и другите му вещи ги съхранявам там. Любимият му фотьойл също – стои си на мястото. И пианото му е вкъщи, дори свирим понякога на него със сина ми. Няма бащина вещ, която да не ми е любима. Всичко ми е ценно.

– Пазите ли архива му?
– Архивът е много голям. При предишното управление в музея в Плевен имаше зала за Емил Димитров. Голяма част от архива беше там, но сега ми върнаха нещата. Явно вече нямат място в музея (смее се).

– Изпитваше ли сценична треска?
– Големите артисти винаги изпитват. Емил и публиката се обичаха. Баща ми винаги казваше, че Васил Найденов е другата голяма звезда след него.

– Емил е бил приет да учи във ВИТИЗ, но се е отказал…
– Да, заради музиката. Пише се, че причината да се откаже от ВИТИЗ е бил изпитът по политикономия, но не е така. Музиката го е завладяла.

– Къде е карал казарма Емил?
– Бил е свързочник, радист. След втората година в казармата откриват таланта му и започва да пее.

– Знаеше ли номера от известния си баща факира Мити?
– Не, но брат му Юлиян е поел щафетата. Вече и той е покойник, лека му пръст. Емил никога не е имал интерес към илюзиите и фокусите. Дядо ми и мен се опита да ме запали, но не се получи. Виж, синът ми Мартин прави фокуси. Както се казва, талантът идва през няколко поколения (смее се).

– Разкажете за жените в живота на баща ви.
– Освен Грета Ганчева и майка ми Емил е имал и много други красиви жени.

– Но и не криеше, че е бисек*уален…
– Емил си беше такъв човек – не се притесняваше и не мислеше, че трябва да крие. Негова работа е с кого е спал. Не се срамуваше от нищо.

– Вас някога притеснявало ли ви е, че е бисек*уален?
– Не, никога. Емил казваше: „Може да съм гей, но не съм педераст!“. Беше голям мъжкар, наистина.

– Основните спорове и скандали между Емил и майка ви Мариета заради Васил Андреев ли бяха?
– И двамата бяха много силни характери. И Васил, и Мариета се грижеха много за Емил, но имаха различно виждане за нещата,

– Вие в какви отношения бяхте с Васил Андреев?
– Връщате ме много назад. Имали сме и хубави разговори, и пререкания. Бил съм малък. Добър урок в живота е това, че човек никога не бива да допуска трети човек да се намесва в семейството му. Факт е, че Мариета и Емил се развеждаха 10-12 години. Беше грозен развод. Дела, документи … Загубиха дълги години, което не беше нужно. В крайна сметка се ожениха отново и си отидоха от този свят женени.

– Строг баща ли беше Емил Димитров?
– Беше много отдаден на работата си, не знаеше дори къде е хлябът вкъщи. Една година бяхме на море и празнувах рождения си ден. Отидохме всички деца в заведение да се почерпим. Аз обаче реших да се преместим на друго място – да хапнем торти в сладкарница. Не се обадих на никого и тръгнахме.

В този момент съобщили, че има удавено дете. Родителите ни търсили,но не ни открили там, където ни оставили да празнуваме. Когато Емил ме намери в сладкарницата, ми зашлеви шамар. Това беше първият и последен път, когато ме е удрял. Сега от дистанцията на времето, а и от позицията на това, че и аз сега съм баща, го разбирам. Емил беше много притеснен в онзи момент. Целият трепереше.

– Подкрепи ли ви, когато решихте и вие да се занимавате с музика?
– Винаги казваше да спра да се занимавам с глупости и да се насоча към музиката. Още от училище композирам. Пиша музика за удоволствие, не за пари. В момента работя върху ново парче с Дани Милев, с когото сме приятели и много си допаднахме.

– Кой е най-ценният съвет, който ви е дал Емил Димитров?
– Емил казваше: „Простакът е непобедим!“. Сега разбирам колко прав е бил.

– Остави ли ви дългове баща ви?
– Един единствен дълг – да опазя и развия това, което Емил Димитров е оставил като творчество и послание.

– Имал ли е спирани песни?
– Имало е периоди, в които са му забранявали концерти и са го сваляли от ефир. Спирали са му и песни. Навремето излезе една плоча „Забранени песни“. Тя включваше неиздавани до този момент мелодии.

– Баща ви излизаше на сцената с впечатляващи костюми… Пазите ли ги и тях?
– Той първи въведе т. нар. сценична мода. Сцената е важна за изпълнителя и това как той изглежда на нея е определящо. Все още си пазя и съхранявам костюмите на Емил. Нищо не изхвърлям.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: