1944 година Адолф Хитлер се свързва с лидера на ВМРО Иван Михайлов, който по онова време живее в сателитната на Германия независима хърватска държава. Поводът за търсения от фюрера контакт е притеснението му, че предусещайки германския провал във Втората световна война, българските войски започват да се изтеглят от Македония. Хитлер предлага на Михайлов, по подобие на независимата хърватска държава, да се създаде независима република Македония, която да бъде изцяло на подчинение на ВМРО.

Иван Михайлов трябва да решава бързо. На пръв поглед предложението на Хитлер е изкушаващо. То е всичко, за което ВМРО се е борила през годините. Международната обстановка обаче е напрегната и Германия е в губеща позиция. Иван Михайлов веднага тръгва за София. В българската столица прави сондажи за отношението на българските власти към предложението.

Получава подкрепа и тръгва за Скопие където се среща с паравоенните организации на ВМРО. Повечето от техните лидери също нямат нищо против предложението да бъде прието. Решаваща за Михайлов се оказва срещата с един от старите и авторитетни лидери на организацията – д-р Христо Татарчев. След като е получил подкрепата на Хитлер, България и собствената си организация, Михайлов предлага на Татарчев да заеме поста президент на бъдещата република. След дълъг разговор, в който анализира международното положение, докторът отказва. Отказът му е достатъчен Иван Михайлов да си тръгне от Скопие и да предаде на Хитлер, че отказва предложението му. В този момент германският диктатор разбира, че всичко на Балканите е загубено.

Когато д-р Христо Татарчев отказва да стане президент на независима република Македония, той е легендарна фигура за македонското революционно движение.

Преминал през всички борби на организацията и в крайна сметка избягал в Италия, през 1941 година той се връща в любимия си роден град Ресен. По това време българските войски вече са разположени във Вардарска Македония и територията практически е част от българската държава.

Христо Татарчев е роден на 16 декември 1869 г. в богато банкерско и търговско семейство. Още като юноша заживява в новоосвободена България, за да завърши гимназия в Пловдив. Като гимназист участва в подготовката на Съединението и се запознава с неговия стратег Захарий Стоянов.

След това участва като доброволец в Сръбско-българската война и година след нея завършва средното си образование. През 1887 година Христо Татарчев е приет да учи медицина в Цюрих. Получава диплома по тази специалност през 1892 година от берлинския университет „Фридрих Вилхелм“. Веднага след това е назначен за лекар в българската мъжка гимназия в Солун. По това време гимназията вече е средище на революционен дух и Христо Татарчев е неизменна част от него.

Година по-късно нейни ученици ще основат Вътрешната македоно-одринска революционна организация, която в продължение на десетилетия ще води борба за освобождение на Македония.

Татарчев присъства на основаването на организацията, което се случва в квартирата на книжаря Иван Хаджиниколов. Там Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Андон Димитров, Петър Попарсов и Христо Батанджиев изработват устава на ВМОРО, като използват за образец “Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов.

Докторът участва във всички големи събития съпътствали сложния път на организацията. Заради нея преживява заточение, става свидетел и участник в заговори, но авторитетът му сред всички крила на македонското революционно движение е безспорен. Този авторитет надхвърля границите на ВМРО.

След младотурската революция от 1908 година новото реформаторско правителство на Османската империя се свързва именно него и му предлага да състави проект за реформи в Македония и Одринско. Изпраща проекта, но малко по-късно отношенията между младотурците и българските революционери охладняват.

През двете Балкански войни и Първата световна война д-р Христо Татарчев служи като лекар на фронта.

Българският крах в тези събития не го отказва от каузата му за свободна Македония. В началото на 20-те години на миналия век между него и другия авторитетен лидер на ВМРО – Тодор Александров, се поражда конфликт.

Татарчев отстъпва и заедно със семейството си напуска България, за да се засели в италианския град Торино. Там пише своите мемоари. Връща се в родния Ресен през 1941 година с идеята там да доживее старините си. Историческите събития обаче не позволяват това негово желание да се сбъдне. След като България пада под комунистическа власт през 1944 година д-р Христо Татарчев отново е принуден да замине за Торино. Умира в изгнание в началото на 1952 г. на преклонните 83 години. През 2010 година костите му са положени с официални почести в Централните софийски гробища.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: