Ани Михайлова нашумя още преди двайсетина години с кратка, но незабравима ер*тична роля в сериала на Въргала „Коктейлите на Влади“. В комедиxната поредица на БНТ тя бе култовата медицинска сестра от Сусурлево, която не се свенеше да остава по монокини и по която много български мъже въздишаха.

Днес Ани е водеща на „Шоуто на Канала“ и вече няма никакво намерение да показва бюста си публично. Сега единственият, който може да се наслаждава на красотите й, е нейният интимен приятел.

– Ани, къде ще сте на Нова година?
– Сигурно във Варна при родителите ми. Много ми се иска някой да се сети, че му трябва блондинка като мен за водеща на новогодишно парти. Ако получа такава покана, ще я приема, работи ми се.

– Предаването ви „Шоуто на Канала“ е един от гвоздеите в новогодишната програма на БНТ. Готово ли е вече?
– Подготвяме го. След това ще имаме един луфт почивка и по-активно ще уча английски. Предстоят ми снимки в италиански филм, в който ще играя ролята на музата на Фелини Анита Екберг. Много мило ми стана, когато режисьорът ми се обади на 8 декември, за да ми честити рождения ден.

– Снимките в Италия ще попречат ли на ангажиментите ви у нас?
– Обсъдила съм ангажимента ми към „Шоуто на Канала“ с италианеца и той смята, че предаването и филмът няма да си пречат. Живеем във време, в което трябва да поемаме повече работа. В момента играл в постановката „Вечеря за двама“, а сега обсъждам с режисьори и нов театрален проект.

– Как отпразнувахте рождения си ден на 8 декември?
– Първо ходихме на вечеря, а след това на кино с приятеля ми. Гледахме 3D филм. Пожелах си и аз да съм триизмерна, дори четириизмерна и да летя на метла. Приятелят ми тогава отвърна: „Да ме плашиш ли искаш, или да ме разсмиваш?“.

– От 20 години сте с приятеля си. Замисляте ли се за брак и дете?
– Той се замисля повече от мен, въпреки че не е характерно за мъжете. Прави му чест, че е узрял да бъде отговорен.

– Говореше се, че сте любовница на Тончо Токмакчиев, че сте се стопили от мъка по него…
– Да, стопих се (смее се). В началото се разстройвах, щом видех, че са ме писали любовница. Сега гледам на такива статии с чувство за хумор.

Да вземат да ми измислят един нов любовник, че прекалено целомъдрена ме изкараха с това мое постоянство с Тончо (продължава да се смее).

– Правейки си равносметка, съжалявате ли за нещо?
– Да, че все още не успявам да контролирам емоциите си и да бъда по-въздържана. Излизам лесно от равновесие и избухвам.

– Освен актриса, сте и магистър по психология. Практикувате ли втората си специалност?
– В началото имах няколко пациенти, които бяха доволни. Не се чувствам обаче достатъчно сигурна, че мога да помагам както трябва и вече не ходя в кабинета. По-уверена съм в актьорската работа, което е разбираемо, защото от много години се занимавам с нея. И все пак психологията ецнещо, от което няма да се откажа, защото съм инвестирала доста четене.

– Специализирали сте психология във Венеция. Замисляли ли сте се да останете в Италия?
– Да, имаше вариант да остана. Изплаших се обаче дали ще се справя, не можех да говоря добре езика. Иначе съм смел и предприемчив човек, а Венеция ми е любим град. Можеше там да м бъда продавачка в магазинче за стъклени артикули и да помагам в работата с деца от Източна Европа в някой от филиалите на комуната, където карах специализация.

– Как попаднахте в „Шоуто на Канала“?
– Правехме едно шоу с Георги Мамалев във военната телевизия. Когато то приключи, Мамалев ми каза, че са му се обадили за нещо ново. Срещнах се с Жоро Торнев и Тончо Токмакчиев и говорихме. Поканиха ме и приех.

– Сакатлъци от работата ви в телевизията?
– В „Шоуто на Канала“ при предишния декор имаше едно високо стъпало с гладка повърхност. Един ден бях сложила обувки с 20-сантиметров ток и се бях забързала към режисьора. Както си вървях, паднах от стъпалото директно напред, без дори да успея да си извадя ръцете. Добре, че се приземих на гърдите, защото иначе директно щях да си разбия главата и да умра на място. Бюстът ми ме спаси тогава. Колегата ми Чечо каза, че такова нещо не е виждал.

– Зрителите са имали възможността да се насладят на бюста ви през 90-те, когато сте се снимали по монокини в „Коктейлите на Влади“.
– С Влади Въргала винаги е интересно. Много исках ролята ми да не е безмълвна и му заявих: „Хората трябва да знаят, че мога и да говоря!“. Той тогава ми даде култова реплика – да казвам, че съм от Сусурлево. После се шегувахме, че в Сусурлево трябва да ми направят паметник, че съм допринесла за популяризирането му. Да, имаше и разголени снимки в „Коктейлите“, но към тях се отнасях като към работа за вършене. Малко след това разбрах, че съм голяма Червена шапчица (смее се).

– Към днешна дата притеснява ли ви разголването?
– Би трябвало да започне да ме притеснява, защото гравитацията не прощава. Не бих рискувала да показвам неща, които за кого ли вече биха били чак толкова интересни (смее се)…

– Вие ли сте актрисата с най-големите гърди в България?
– Има актриси и с по-големи от моите – Марта Вачкова, Албена Колева…

– Получавали ли сте неприлични предложения?
– Очаквам ги (смее се).

– Дълги години сте работили в Пътуващ театър…
– Да, там имам богата творческа биография. Много пиеси, много пътувания. Имах по 100 представления на година, участвахме в митингите на СДС.

– Разкажете за първото си излизане на сцената.
– Като кандидатствах във ВИТИЗ, бях забравила от ужас да си обуя сандалите. Полетях и се пребих още при първото ми стъпване на сцената в академията. Така започна моят творчески полет. В един спектакъл в онези далечни вече години се ударих жестоко на тежестите, които придържат завесите. Както си играех, чух едни деца на първия ред да ахкат, сочейки крака ми. Погледнах надолу и видях локва кръв от наранения ми крайник. Тогава припаднах и спряха представлението.

– Били сте в класа на Стефан Данаилов. Кой е най-ценният съвет, който сте получавали от Ламбо?
– Да бъда мъжко момиче и да не забравям, че съм стока на пазара. Да бъда винаги конкурентоспособна и на висота.

– Учили сте във ВИТИЗ със Силвия Лулчева. Станахте ли приятелки?
– Много близки не сме били, но я обичам и двете сме с хубаво Чувство една към друга. В курса бяхме 5 жени. Аз не бях много общителна, странях. Съжалявам, че съм изгубила толкова хубави моменти, но вече е късно.

– В онези години Силвия е била гадже на Слави. Вие познавахте ли го?
– Два пъти сме се виждали. Първо пред ВИТИЗ, където чакаше Силвия Лулчева. Направи ми добро впечатление, поднасяше й хубави подаръци.

За един парфюм от него благородно й завиждах. Втората ни среща със Слави Трифонов беше във влака за Варна. Той пътуваше до Плевен и много чистосърдечно ми каза: „Не трябва никога да надебеляваш!“. Гледам да спазвам съвета му, доколкото мога (смее се).

– Заради Слави актьорът Тодор заряза „Шоуто на Канала“…
– Приех тежко напускането му, защото трудно се разделям с хората. Ние сме свободни творци и всеки може да прави, каквото си иска, но си мисля, че при нас му беше по-хубаво на Тошко. Гледах го при Слави и не мога да се примиря, че вече не работим заедно, имам сантимент. Дойдоха двама нови актьори в „Шоуто на Канала“, но не ги познавам добре.

– При първото си кандидатстване във ВИТИЗ не сте били приета и сте започнали работа в автостопанството във Варна. Тогава някакво момиче ви е разбило носа. Защо?
– Разхождах се в Морската градина с една моя приятелка, с която работехме заедно в автостопанството. Вървяхме си по главната алея, непознатото момиче се приближи и каза: „Ей, сега ще ти разбия сладката муцунка…“. Удари ме и съм изпаднала в безсъзнание. Беше страшно!