Ивайло, мъжът, който вече 7 години е до социоложката Мира Радева, бе един от първите изгонени от „ВИП Брадър“. Популярността, която го заля покрай участието му, не е новост за него. И преди е бил обект на медиите. И тогава, и сега няма потребност от подобно внимание. Може да се каже дори, че му е и малко неприятно. Сега, след като е извън шоуто, Ивайло си дава сметка, че се е впуснал в голямо приключение. Но въпреки това не съжалява.

– Ивайло, малко се знае за вас, макар и да участвахте в риалити шоу?
– Годините, в които избягвах медиите, не са само последните 7 (от толкова са заедно с Мира Радева). Просто не ми е интересно и не смятам за нужно хората да знаят каквито и да е подробности.

– Писа се, че Мира Радева ви е издържала финансово…
– Много хора смятат, че връзката ни е заради подобни неща. Иначе Мира е имала кризисни моменти и насреща съм бил аз. Казвам си го честно. Аз съм бил човекът, който е изваждал пари, за да плати състоянието на фирмата.

– С какво се занимавате? Имате ли допир с дейността на Мира?
– Със социологията нямам допир. Просто съм помагал с каквото е било нужно относно нейната фирма. Давам веднага пример. Тя ползваше офис, който беше стара къща, притежание на „Софийски имоти“. Беше с отчайващ външен вид, отвътре поносимо ставаше за обитаване. Случи се лек инцидент и тъй като моята фирма е строителна и разполага с кадърни момчета, започнахме ремонт. Подобрихме външния вид на къщата. Направихме и тротоара. Това е до община „Триадица“. Направихме градинки, красоти и след това бях публично оплют, че съм мутра, защото миналото ми е свързано със спортните кръгове.

– Какво имате предвид? Защо пък като мутра?
– Защото 7 години съм тренирал борба. Познавам много хора, спортни фигури.

За хора от ъндърграунда не мога да кажа, че познавам. Въпреки че съм виждал и съм разпознавал. Иначе имах предвид имена, които правят съвременната борба. Например човекът, който ме изгради като личност, е Георги Янчев – моят треньор в ЦСКА. Имал съм и други – Георги Калчев, Камен Пенев, с Валентин Йорданов съм тренирал многократно. До 18 години се състезавах за ЦСКА. След това затвориха спортни школи, някакви съкращения – жертви на системата. Реших, че не мога да чакам да отбивам военната си служба. Тогава имаше опция да сме в спортни школи, където израстването продължава. Трябваше да сложа черта и да кажа: „Край със спорта“. Поради много причини. Влязох в казармата като обикновен войник. Всъщност специални части на елитен корпус.

– Не звучи много обикновено…
– Да (усмихва се – б.а.). Подадох документи като обикновен войник, но ръстът ми и условията, на които отговарям, са за танкист или някакъв такъв вид войски. При попълването на данните малко увеличих ръста. Взеха ме в елитен корпус „Вътрешни войски“ на МВР. Това е със специален статут, дейност, много отговорна. Желязна дисциплина, никакво излизане от поделението.

– Защо не продължихте кариерата си в системата на МВР?
– Защото не смятам, че съм човек, който да се изявява като редови полицай. Имал съм възможност и да работя в НСО, където сред изискванията бе и висше образование. То даваше статут на офицер. Моето висше образование е история в Софийски университет.

– Да поговорим за „ВИП Брадър“. Защо се решихте да участвате?
– Първоначално отказах. Но понеже такъв ми е темпераментът и начинът на живот, си казах: „Какво ли не съм опитал?! Дай да опитам и това“. Не ме интересува кой какво ще си помисли за мен или какво ще си каже. Тези, които ме познават, знаят, че обичам да рискувам. А този, който може да рискува, може и да печели.

– Коментираше се, че в Къщата сте били пасивен. Това стратегия ли беше?
– Не точно. Аз съм човек, който много се влияе от средата. Ако сметна, че е подходяща, мога да разгърпя потенциал, който всеое си. Но поставен в условията на пушечно месо… С влизането (с Мира, дъщеря й Ани и приятеля й Джаред) бяхме определяни като хората, които първи ще бъдат „застреляни“. Защото сме в отделна стая, с баня, тоалетна. А и другите нямат тази привилегия – самотни са, оставили са семейства. То си е затвор.

– Трудно ли ви бе да свикнете с тази изолация?
– Когато бях войник преди 20 години, 8 месеца не бях излизал от поделението. Човек е така пригоден, че да издържа на всякакви условия. В Къщата с много мисии, интриги и с хората, с които трябваше да деля мегдан, нямаше как да покажа това, което се е очаквало. Мисля, че това, което го имам като поведение, ги плашеше. През цялото време трябваше да търпя заек като Пламен да се лигави, да прави провокации. Разбрах на първата седмица, че е подставено лице.

– Дразнехте ли се, че ви нарича Гледащия в точка?
– Не. Всички се дразнеха, че не отвръщам на провокациите. В началото го намираха за смешно. Но като чуеш една глупост хиляда пъти, ти омръзва.

Трябва някак да сдържаш агресията, която се поражда от една страна, и от друга да покажеш на този човек… Не го слагах в някакви сметки. Не ме дразнеше. Макар че веднъж исках да му покажа какво може да се случи с него, ако продължава, но все пак сме разумни хора. Казвал съм и на други хора, че не ме притеснява да хвана някой добре сложен мъж и да го накарам да се почувства неловко за стотни от секундата. Няма да разбере какво става.

– И все пак не избухнахте. Даже при конфликта на Мира и Ваня.
– Аз съм емоционален човек. Обещал съм си обаче да не правя куп неща, защото последствията са големи. Хората, които ме познават, знаят, че по-скоро ще издържа на всякакъв натиск, отколкото да се поддам. Смятам, че това е голям плюс. Не само за мен. Пожелавам го на всички вътре. Те смятат, че съм бил привилегирован. Но отговорността ми бе много по-голяма. Бях отговорен за другите трима, с които съм вътре. Трябваше така да си построявам нещата, че да не дърпам никого в негативен план, да не преча нито на Мира, нито на Ани и Джаред. А и не мога, да се опитвам да впечатлявам хора, за които имам друга представа. Те наистина не ме познават. В началото опитах да бъда това, което съм, но не разбират моя хумор. Шегувах се и с Мишо, с когото после изградихме чудесни отношения.

– Какви са впечатленията ви за него?
– Възхитен съм от него. С него се чувствах в свои води. Като бяхме в изолация, търсех начин да си говоря с хора като него, защото интелигентните там не бяха кой знае колко. Влязох с друга нагласа за него, но той ме опроверга. Иначе не виждах смисъл да се боря срещу хора, които тепърва има какво да доизграждат.

– Кого визирате освен Пламен вероятно?
– Мариан. Той се държеше като разглезено момче. На такъв тип поведение не съм свикнал. Например: „Дайте ми зехтин, без зехтин не мога“. Пита: „Казан как се казва на български?“. Как се казва?! Казан. Ходил в Ню Йорк, знае италиански… И с тия причесчици. Като му остригаха при мисия два косъма, просто… Той с някакви алаброси ходи, някакви ретро варианти, коланчета, които аз в тий-нейджърските си години не носех. Харесвам силните мъже, но нямам предвид някаква химична обработка на тялото и небалансирано състояние на духа. И от Тервел очаквах повече – по-достойно поведение. Да не се поддава на провокации. А замери с чехъл Мишо.

– Да ви върна към конфликта Мира – Ваня. Има ли основание според вас недоволството на Ваня?
– Не я познавам добре. Тя има страхотен нюх и отдалеч усети силния противник в мое лице. Сметна, че така ще бъде по-лесно да победи Мира. Имам предвид – въз основа на другите ще се стреми към премахването на Мира и може би ще се получи. Но ще бъде само защото такъв е форматът. Ваня има нюх, но не става само с това.

Трябва добре да контролира емоции да е достатъчно издръжлива, податлива на всякакви промени, което се видя, че не е силната й част. Иначе такова женско съперничество на тема кухня, го разбирам.

– Единствено от там ли произтича конфликтът й с Мира?
– Мисля, че това е някаква маска, която Ваня използва, защото се дразни за голяма част от качествата на Мира. Доколкото разбрах, Ваня няма мъж до себе си, който да е според нейните разбирания и очаквания. И другото – виждайки, че Мира се уповава на мен, по някакъв начин по женски се дразни.

– Това вид завист ли е?
– Мога да кажа, да.

– Коментираше се, че не отвръщате много-много на нежностите на Мира?
– Нежност пред стотиците камери?! Хората виждат това, което им изнася. Очаквах повече самоконтрол от всички. Неминуемо, когато се съберат много хора, се получават леки дрязги. За началото на формата обаче не бяха малко.

– Мира няколко пъти спомена разликата във възрастта ви…
– На 40 години съм. Разликата ни не е толкова фрапантна. Имал съм и друга връзка с още по-големи разлики и това не е показателно. Иначе се знае за разликата във възрастта ни с Мира отдавана. Не е било и трудност. Моите близки са интелигентни и знаят, че това е моят избор и не се коментира. С Мира се запознахме в планината и от дума на дума си разменихме контакти. След това някъде я бях срещнал и не й се обадих, защото заминавах за Барселона. Тя ми се обади в момент, в който животът ми беше пред изпитание. Бях приключил връзка. И тя бе в такова положение. Имахме нужда един от друг.

– Мира веднъж спомена за ваш духовен учител. Какво имаше предвид?
– Не точно духовен учител. Имаше човек, който ми е дал щрихите в живота. Той се казва Сотир Костов, страхотен акварелист, художник. От него се запалих и започнах да рисувам.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: